АРХИВ 2017


ХХІІІ Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството - Габрово 2017
Съвременно изкуство
/19 май - 30 септември 2017, Зала "Стефан Фъртунов"/

Новият раздел тази година - "Съвременно изкуство" - бележи по-нататъшно развитие на Международното биенале на хумора и сагирата в изкуството, разчупвайки рамките на традиционните жанрове, допускани досега. Така оргaнизаторите на конкурса разгърнаха фронт за участие на произведения на изкуството, изпълнени във всякаква техника и медия като живопис, скулптура, графика, рисунка, фотография, плакат, инсталация, видео и други. Статистически, тази новост се отрази в бройката на авторите, които за първи път участват в Габровското биенале, а то се провежда без прекъсване от 1973 година насам. Това са 361 нови автори от общо 813 участници, изпратили творби за Биенале 2017.

Конкурсната изложба "Съвременно изкуство" обхваща селектираните от международното жури 77 творби на 66 автори от 29 страни. Разнообразието от използвани тихники, медии и стилове е впечатляващо.

Наградените автори в раздел "Съвременно изкуство" ще бъдат обявени на официалното откриване на Биеналето в петък, 19 май 2017 година, 19.00 часа.


ХХІІІ Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството - Габрово 2017
Карикатура
/19 май - 30 септември 2017, Зала 5/

Изложбата представя селектираните творби в раздел "Карикатура" на ХХІІІ Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството - 2017 с тема "Да се смееш в лицето на...". За конкурсната програма на Биеналето, обхващаща два раздела - карикатура и съвременно изкуство - бяха изпратени общо 1 277 творби на 724 автори от 69 държави. Броят на изпратените карикатури е 464. От тях международното жури допусна до участие в изложбата 106 карикатури на 86 автори от 37 страни. Редно е да се подчертае, че тазгодишният раздел "Карикатура" включва и две нови категории - анимирана карикатура и печатни издания с карикатура. По решение на международното жури всички изпратени в тези две категории творби ще бъдат показани на изложбата.

Наградените автори в раздел "Карикатура" на ХХІІІ Международно биеналето ще станат известни на церемонията по награждаването на лауреатите на 19 май 2017 година.


ХХІІІ Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството - Габрово 2017
Да умреш от смях - изложба, курирана от Марко Стаменкович (Сърбия)
/19 май - 30 септември 2017, Зала 6/

Изложбата "Да умреш от смях" е първата курирана тематична изложба, включена в рамките на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството от първото му издание досега. Повърхностният прочит на заглавието може да се окаже подвеждащ за онези, които са склонни да свързват смеха със зала криви огледала. Затова е важно да се подчертае идеята на куратора Марко Стаменкович от Сърбия. А тя е опит за представяне на предполагаемо противоположни и несъвместими неща в една обща картина, събуждаща твърде различни възприятия у зрителя. Изложбата, включваща 31 творби на 27 автори от 19 държави, се занимава именно с исторически и културно разнообразни взаимодействия на явленията хумор и човешката смъртност. Тук хуморът се разбира като средство за придобиване на знание, а не единствено за постигане и изразяване на удоволствие; той може да преобърне надолу с главата здравия разум, в съответствие с преобръщането на рационалността, да ни предаде нов „урок по различие“ на човечеството като сложна система от мисли, вярвания, ритуали и бит.

Кой e Марко Стаменкович? Роден и израсъл в южна Сърбия, Стаменкович е историк в областта на изкуствата, чиито интереси гравитират около политическата рационалност на създаването на изображения и визуалната комуникация в глобалния контекст. През последното десетилетие той работи главно в сферата на съвременните визуални изкуства като куратор, критик, писател и лектор с фокус върху пресечната точка на визуалното мислене със социалните теории, политическите философии и културните практики на потиснатите.

Каквито и възприятия да събуди у зрителя тази необикновена изложба, едно е сигурно, тя няма да го остави равнодушен.


ХХІІІ Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството - Габрово 2017
Картини от ателието на Николай Ангелов- ГАРИ - самостоятелна изложба
/19 май - 30 септември 2017, Зала 7/

Николай Ангелов-ГАРИ е носителят на Голямата награда "Златният Езоп" от ХХІІ Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата - 2015, а настоящата изложба е част от наградата според статута на конкурса преди две години.

Роден в Бургас, Николай Ангелов продължава да живее и работи в родния си град. Макар и да е завършил специалност скулптура във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий", той трайно е увлечен по живописта. Член е на Дружеството на бургаските художници и на Българското иконографско дружество. Ангелов има 12 самостоятелни изложби и повече от 40 участия в общи изложби в България и чужбина. Друга част от творчеството му заема проектирането и изписването на параклиса "Св. Пантелеймон" в Карлово; параклиса "Св. Архангел Михаил" в Сопот; църквата "Рождество богородично" в с. Братово и църквата "Св. Богородица" в град Средец.

Настоящата изложба на Николай Ангелов представя осем живописни платна и четири рисунки. Далеч от модните тенденции във визуалното изкуство днес, всяка картина на Гари е резултат на нещо преживяно. Темите в творчеството му са семейството, доброто и любовта. Интерисува се от състоянието на душата на героите си. Търси пътеките към всеобхватната и многолика любов, която превъплъщава в картините си. Казва, че творческите му търсения тръгват от изкуството на древен Египет и историята за Вавилон в Библията, за да изкристализират в изображението на иконата като внушение за святост.


Фабрика за хумор и сатира
Изложба за историята на сградата на Музея "Дом на хумора и сатирата"
/31 март - 30 септември 2017, Зала 7 /

Изложбата „Фабрика за хумор и сатира" представя историята на сградата на Дома на хумора и сатирата - разказ, водещ началото си още от далечната 1891 г. със създаването на кожарската фабрика на Братя Калпазанови, станала през 1975 г. „дом" на Дома на хумора и сатирата в Габрово.

Тенденцията за превръщането на стари индустриални сгради в модерни пространства за изкуство започва във времето, в което индустриалното производство забавя темповете си на развитие и в затворени и обезлюдени фабрики се заселват художници и културни организации. Началото на този процес е през 70-те години в САЩ и Канада, а по-късно примерът е последван в редица европейски градове. Един от най-разпознаваемите случаи на подобна трансформация е Музеят Тейт Модърн, създаден в сградата на стара електроцентрала в Лондон.

В България, а и на Балканите, това за пръв път се случва в града на пионерите-индустриалци – Габрово. Домът на хумора и сатирата намира подслон в резултат на реконструкция, преустройство, надстройка и пристрояване на бившата кожарска фабрика.

Каква е била първоначалната идея на първия директор на Дома Стефан Фъртунов и на проектанта на сградата арх. Карл Кандулков? Кои са етапите в развитието на архитектурния проект, строежа и преустройствата на сградата? Какви са любопитните факти, трудностите и полемиките, свързани с нея? Как се случва трансформацията на една сграда през различни социално-икономически и политически периоди? Какво трябва да пази едно преустройство и какво да промени? Проектираните по социалистическо време музеи и галерии за изкуство отговарят ли на функционалните им потребности в наши дни? Tова са част от въпросите, които изложбата повдига и на които, поне частично, се опитва да даде отговор.

Освен фотографии, чертежи и документи, изложбата представя и инсталация с част от впечатляващите за времето си технологични решения, използвани през 70-те и 80-те – камери, магнетофони, прожекционни апарати, компютри, контролери за осветитление. Технологичните решения са били интегрирана част от дейността на Дома и функционирането им е било заложено още при проектирането и изграждането на сградата, представена в първата част от изложбата.

За младите хора днес ще бъде трудно да си представят, че Домът на хумора и сатирата в Габрово е създаден по времето, когато се появяват за продажба първите персонални компютри с монитор в света. И макар днес Музеят да изглежда като типично галерийно пространство, той е замислен със структурата и функциите на съвременен музей, като към него е създаден и Експериментален сатирично-вариететен театър с иновативни за времето си мултимедийни решения и напълно оборудвани телевизионно и звукозаписно студио. Така например сцената на вариететния театър има мултимедиен проектор General Electric със задна прожекция, който е позволявал да се правят спектакли с интегрирани видеопрожекции. Използвана е и система от диапроектори с контролери и програматори, които позволяват да се прожектират върху екран или интериорни части плавно анимирани изображения. Звукозаписното студио дава възможност за продуциране музикални изпълнения, а телевизионното студио – да се монтират видео продукции от спектаклите във вариететния театър, които да се излъчват по телевизията.

Изложбата е създадена по проучване на арх. Цветомир Ценков и екип на Музея и се посвещава на 45-годишнината от основаването на институцията. Проучването е един уникален по своята същност документ – историческо, урбанистично, архитектурно, интериорно и строително проучване на процесите, участниците и документацията на проект за трансформация на промишлена сграда в културен обект – изследване, което се прави за първи път в България.

В проучването и изложбата са използвани материали от архивите на Музея „Дом на хумора и сатирата“, Регионалния исторически музей – Габрово, Държавния архив – Габрово, Института по етнография и фолклор към БАН, както и от личните архиви на архитектите Йорданка и Орлин Кандулкови, Христина Каменова и Георги Генев.
Изложбата „Фабрика за хумор и сатира“ се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Личности и събития от историята на габровския хумор - мобилна документална изложба
Архивни фотографии, текст
/5-31 юли 2017, Технически университет-Габрово, сградата на библиотеката/

Мобилната изложба е част от голямата документална изложба "Личности и събития от историята на габровския хумор", организирана от Дома на хумора и сатирата в края на 2016 година. По проект тя бе частично финансирана от Министерството на културата, а неин мобилен вариант бе изложен в няколко учебни институции в Габрово: Националната Априловска гимназия, Математическата гимназия "Акад. Иван Гюзелев" и Професионалната гимназия по туризъм " Пенчо Семов".

Разположена в момента в сградата на библиотеката на Техническия университет в Габрово, изложбата предлага на настоящите и бъдещите студенти и техните преподаватели едно пътуване назад във времето и разказ за лицата и събитията, свързани с феномена "габровски хумор" и с полагането на основите на Дома на хумора и сатирата. Показатият документален и снимков материал е от архивния фонд на Дома, Държавния архивен фонд-Габрово, Регионалната библиотека "Априлов-Палаузов" и от частни лица.

Наука по законите на хумора - творби от художествения фонд "Хумор на народите"
Карикатура
/6 - 23 юни 2017, Българска академия на науките, София/

В чест на своята 45-годишнина Домът на хумора и сатирата показва тематични изложби от богатия си художествен фонд в редица български институции и културни центрове. Изложбата "Наука по законите на хумора" е специално подбрана за гостуването си в Българската академия на науките. Тя включва 34 карикатури на 32 художници от 19 държави, придобити от Музея във времето от 1976 до 2016 година включително.

Големите умове на световната наука твърдят, че тя е невъзможна без задължителната доза въображение. От друга страна, майсторите на перото и четката са категорични, че за да е истинска една художествена творба, тя трябва да се основава на факти. Къде се пресичат законите на хумора с тези на науката, призвана да решава сериозните цивилизационни проблеми на човечеството, разкривайки му нови хоризонти? Отговорите се опитват да дадат карикатуристи от Япония до Аржентина, дръзвайки да се гмурнат в дълбините на науката; да обрисуват през призмата на комичното влиянието и зависимостта ни от високите технологии; да прогнозират доколко бъдещия ни живот ще командват роботи и дали генното инженерство ще ни помогне да съхраним флората и фауната на планетата.

Организаторите на изложбата хранят скрита надежда показаните творби да провокират въображението на не един или двама представители на съмременната българска наука. А защо да не помечтаем и за ново откритие след тази изложба?

Близо до природата - творби от художествения фонд "Хумор на народите"
Живопис
/18 май - 10 юни 2017, Серяковата къща, Троян/

Изложбата, включваща 27 живописни платна от художествения фонд на Музея "Дом на хумора и сатирата", представлява едно завръщане към естетиката на автори, чийто творчески път бележи разцвет през отминалия 20-ти век. Главната тема е мястото на човека в заобикалящата го среда и неговото отношение към опазването й. Преобладават пасторални картини и празнуващи хора, избягали от сивото ежедневие и търсещи отдих сред природата. Жизнерадост и удоволствие от досега с природните красоти се усеща във всяко от колоритните платна. Изобразен е и универсалният стремеж за надмощие на видовете, сред които Човекът е най-интелигентният и същевременно най-безмилостният.

Освен естетическа наслада, творбите в изложбата будят размисъл, носят поуки и послания. Цялата експозиция е своеобразно завръщане към "извора", почит към универсалните ценности и кротка носталгия по простичките радости от живота.

В изложбата са показани българските автори Цветан Колев, Христо Стойчев, Иван Христов-Грога, Иван Попов, Цвятко Дочев, Любен Зидаров, Здравко Йончев, Златю Бояджиев, Стоян Венев, Борис Димовски, Иван Бараков, Иван Попчев, Сава Савов, Наум Хаджимладенов, Даниела Денчева и Николай Стоев.


Душата има форма на сърце - творби от художествения фонд "Хумор на народите"
Фотография
/14 февруари - 31 октомври, 2017, МАИР "Боженци"/

Често, когато казваме, че "душата ни боли", неволно посягаме с ръка към сърцето. А колко може да понесе една душа или едно сърце от любовта, приятелството, привързаността, състраданието, радостта от близостта на любим човек и красотата на заобикалящия ни свят? Отговорът е простичък - всичко, особено ако е поднесено с доза хумор.

Това се опитва да внуши малка изложба от 22 фотографии от художествения фонд на Дома на хумора и сатирата, която ще бъде открита в навечерието на празниците на любовта и жената в МАИР "Боженци". Тя е част от тематична колекция, обхващата 66 фотографии от 23 страни. Важно е да се отбележи, че освен преобладаващите европейски автори, изложбата включва творби на фотографи от Иран и Виетнам. Изложените български фотографи са Иван Бошнаков и Снежина Козарева. Черно-бели и цветни, фотографиите са станали част от художествения фонд на Музея "Дом на хумора и сатирата" чрез участието си в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата. Някои от тях са отличени с награди в раздел "Фотография", а други са просто дарени от авторите им.

Целта на изложбата "Душата има форма на сърце" е да стопли и отвори широко душите и сърцата на посетителите на прага на очакваната пролет.


Реални нереалности - самостоятелна изложба на Роман Монтесинос, Испания
Фотография
/17 - 31 май 2017,Зали "Рафаел Михайлов", Велико Търново/

"Реални нереалности" е първата гостуваща изложба в Дома на хумора и сатирата на испанския професор геолог Роман Монтесинос, превърнал срещата си с фотографията преди много години в професионално занимание. Изложбата включва 34 цветни и черно-бели фотографии, в които авторът изследва и експонира визуални метафори. Монтесинос предлага на зрителя една игра, основаваща се на алюзии и случайности сред предметите; един диалог, в който зрителят е свободен да интерпретира показаните творби според собствения си начин на мислене. Според Роман Монтесинос човешкият ум може да създава калейдоскопи от един единствен образ.

Колекцията фотографии разкрива възможна симбиоза между предметите, търсейки метафора, вселена, в която докосванията пораждат афоризми и пренасят зрителя във въображаеми картини, където хуморът, социалната критика и/или иронията са в ролята на жици в електрически проводник.

Роман Монтесинос е геолог и професор в университета в Ла Коруня. Специалността му е палеонтология, което предопределя начина му на мислене и търсенето му на аналогии и различия сред формите. Продължителното обучение го довежда до фотографията преди много години. Има над 50 самостоятелни изложби в Испания и Португалия. Нарича творбите си "визуални метафори" и "визуални поеми".

След закриването на изложбата Роман Монтесинос дарява колекцията си на художествения фонд на Дома на хумора и сатирата.

Празниците на българина - творби от художествения фонд "Хумор на народите"
Живопис
/20 януари - 20 февруари 2017, Художествена галерия "Жорж Папазов" - Ямбол/

Тематичната колекция "Празниците на българина" включва 27 живописни творби на 18 български художници, творили през последните години на ХХ и началото на ХХІ век. Платната са подбрани от общо 1 579-те живописни творби, които се съхраняват в художествения фонд "Хумор на народите" на Дома на хумора и сатирата.

Българинът умее да празнува - цветно и звучно! Затова от показаните творби блика истинско жизнерадостно настроение и ярък колорит. Празникът изпълва душата на всички персонажи, родени изпод четката на безпорни майстори, като Енчо Пиронков, Емил Стойчев, Недко Солаков, Иван Попчев, Цветан Колев, Стоян Венев, Кирил Божкилов, Наум Хаджимладенов, Никола Николов, Илия Милков, Николай Алексиев, Калина Атанасова, Ганчо Карабаждаков и други.

Показаните творби са участия на художниците в различни издания на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, както и дарения след самостоятелни изложби в Дома на хумора и сатирата.

Тематичната колекция "Празниците на българина" вече е показвана в Дупница, Севлиево, Полски Тръмбеш, Казанлък, Асеновград, Русе, Пловдив и Попово.

Габровска сметка - творби от художествения фонд "Хумор на народите"
Вицове, анекдоти, илюстрации
/1 април - 3 май 2017, Регионален исторически музей, Шумен/

Навръх рождения си ден и по повод навършването на 45 години от основаването на Музея, Домът на хумора и сатирата показва изложбата "Габровска сметка" в град Шумен. Може да се каже, че изложбата е своеобразно символично връщане към началото на институцията, равносметка за изминатия път и надежда за бъдещето.

Тематичната колекция "Габровска сметка" включва подбрани габровски вицове и анекдоти с илюстрации на големия Борис Димовски (1925-2007). Всички те се съхраняват в художествения фонд "Хумор на народите". Димовски е един от безспорните визуални тълкуватели на габровския хумор. Творчество му е вградено в темелите на Дома на хумора и сатирата, а илюстрациите му, прославили габровския хумор, му спечелват вечното признание на габровци и честта да бъде обявен за почетен гражданин на Габрово. Във фонда "Хумор на народите" се съхраняват над 513 творби на карикатуриста, откупки и дарения от негови изложби, а в по-ново време - дарения от роднините му. Не по-малко ценно е създаденото от Борис Димовски в интериора на Музея, както и серията габровски хумористични сувенири, изработени по негови проекти, които всеки посетител с удоволствие отнася за спомен.

Днес габровските вицове и анекдоти са разпространени на повече от 40 езика в света. Наскоро станаха достъпни и за японската публика. Няма съмнение, че те са безценно културно наследство, което пренася житейски правила и принципи, извадили от тежка ситуация не един балканджия. Изложбата не цели да превърне присъстващите на вернисажа в по-пресметливи хора от самите габровци, но със сигурност ще ги изпрати с усмивка.

Специално за посетителите на изложбата организаторите предлагат архивни кадри от откриването на юбилейната изложба на Борис Димовски " Кво Вадис? Латински сентенции с графичен коментар" на 14 февруари 1986 г. Встъпителните думи към изложбата са на Радой Ралин, а кадрите целят да припомнят раздялата с Борис Димовски преди десет години.

Усмивката на Гагарин - дарена колекция
Карикатура
/31 март - 8 май 2017, Галерия "Видима", Севлиево/

В навечерието на 45-годишнината от основаването на Дома на хумора и сатирата, Музеят гостува в галерия "Видима" в град Севлиево с подбрана колекция на тема Космос и космонавтика. Изложбата представя с по една карикатура 33 творци от България, Германия, Израел, Куба, Малайзия, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Узбекистан, Украйна и Швеция. Тя е част от цялата изложба, включваща 64 произведения на 61 автори от 20 страни, която бе показана в рамките на събитието "Карикатурен десант" в Дома на хумора и сатирата през 2016г. Изложбата е дарена на Музея с право да пътува из страната. Колекцията е плод на международен конкурс, организиран от Гилдията на карикатуристите в Москва през 2011 г.

Може ли да се иронизира толкова сериозна тема като космическата? В това предизвикателство се включват утвърдени карикатуристи като Алексей Кустовски, Андрей Рижов, Валериу Курту, Михаил Златковски, Сергей Тюнин, Дмитрий Скаженик и други. Български интерпретации по темата предлагат рисунките на художниците Ивайло Цветков, Йовчо Савов, Трайко Попов и Валентин Георгиев.

Личности и събития от историята на габровския хумор - документална изложба
Фотографии, текст, аудио и видео материали
/24 ноември 2016, Зала 7/

Ако една опростена дефиниция за историята е "непрекъснат низ от личности, предизвикали събития или събития, довели до раждането на личности", то 100-годишният отрязък от историята на явлението "габровски хумор" е само етап от неговото развитие. Този етап е изпълнен както с ярки личности, така и с безброй събития, поставили името на Дома на хумора и сатирата на сцената на световната смехова култура и хумористичното изкуство. Целта на настоящата изложба е да хвърли повече светлина върху тези личности и мястото им в историята на габровския хумор, както и да очертае значими събития и постижения.

Богат снимков, текстови, аудио и видео материал от архива на Музея, както и от Държавния архив-Габрово и Регионалната библиотека "Априлов-Палаузов", които са партньори по частично финансиран от Министерството на културата проект, представя личностите: Радослав Бумов (1916-1984) - писател-хуморист и сатирик; Веселин Василев (1936-1990) - един от идейните създатели и завеждащ отдел "Карикатура" в Дома на хумора и сатирата, автор на сатирични стихотворения; Кою Янков (1916-2003) - самобитен творец, събирач на фолклор, сътрудник на Музея; Стефан Фъртунов (1926-2010) - създател и пръв директор на Дома на хумора и сатирата; Александър Керков (1901-1987) - композитор, музикант, активен участник в културния живот на Габрово; Миньо Попов-Дядо Миньо (1927-1911) - единствената реална личност-герой на габровските анекдоти, търговец, лихвар, прочут дарител; Ран Босилек (1886-1958) - детски писател и поет, роден в Габрово; Михаил Топалов (1921-2011) - журналист и писател, сътрудник на Музея; Петър Проданов (1932-2012) - журналист, един от съставителите на сб. "Габровски шеги" (1971); Йордан Хаджиев (1933) - писател-хуморист, почетен гражданин на Габрово. Изложбата отделя достойно място и на личностите, тясно свързани с изграждането и развитието на Дома на хумора и сатирата, а именно Радой Ралин (1923-2004) - писател-сатирик, поет, автор на мотото на Музея "Светът е оцелял, защото се е смял", почетен гражданин на Габрово; Борис Димовски (1925-2007) - художник, илюстратор на сб."Габровски шеги", почетен гражданин на Габрово, дарител на Дома на хумора и сатирата; Тодор Цонев (1934-2004) - художник, карикатурист, скулптор, почетен гражданин на Габрово, дарител на Музея; Георги Чапкънов (1943) - скулптор, автор на скулптурните фигури в Парка на смеха и на статуетката "Златен Езоп", почетен гражданин на Габрово; Дмитрий Николаев (1929) - руски литературен историк, един от идейните създатели на Дома на хумора и сатирата, почетен гражданин на Габрово.

Сред събитията и постиженията с акцент в изложбата се открояват различните издания на габровските анекдоти, някогашният Експериментален сатирично-вариететен театър, издаваният на четири езика алманах "Апропо" и габровският карнавал. Ценни документи разкриват факти около неосъществени изложби с политическа карикатура на художника Тодор Цонев, поканата, отправена от името на града към великия комик Чарли Чаплин през 1973 г., както и публикации, мнения и отзиви от български и чуждестранни учени, творци, общественици и политици по темата за характера на габровеца и неговия хумор. Серия от документални филми среща посетителя с лицата на героите от изложбата и припомня отдавна отминали събития. Изложбата включва и аудио записи с някои от представените творци, чиито последни интервюта са именно със специалисти от Дома на хумора и сатирата.

Архивната колекция "Личности и събития от габровския хумор" едва ли би била така пълна без отзивчивостта и съдействието на близките и наследниците на представените личности. Домът на хумора и сатирата високо оценява тяхната съпричастност.

Проектът за изложбата включва и продължение под формата на пътуваща колекция, която ще обиколи няколко учебни заведения в Габрово. Всъщност, изложбата цели да достигне именно до младите хора, до онези, от които се очаква да продължат делото на достойните ни предшественици. Те трябва да знаят, че времето, през което габровският фолклорен хумор се утвърждава като национално богатство, габровският карнавал се възражда и развива и Домът на хумора и сатирата се изгражда, е време през което името на Габрово се вписва сред водещите градове на световната смехова култура.


Представителна изложба на Асоциация "Луди-млади" - гостуваща колекция
Произведения на приложните изкуства
/9 март - 5 май 2017, Зала 5/

Изложбата представя произведения на ученици от специализираните художествени училища по приложни изкуства към МК на Република България, които са членове на Асоциацията "Луди-млади". Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" (Трявна) съхранява и развива традициите на Тревненската възрожденска иконопис и дърворезба. Националната гимназия за приложни изкуства "Проф. Венко Колев" (Троян) подготвя художници в областта на традиционната и модерната керамика. Националната художествена гимназия "Димитър Добрович" (Сливен) съхранява, развива и популяризира българските традиции в специалностите "Мода и художествена тъкан", "Рекламна графика" и "Иконопис". Професионалната гимназия за приложни изкуства (Смолян) популяризира, осъвременява и развива художествените занаяти и народните традиции в Родопите.

Асоциацията "Луди-млади" е основана през 1996 г. като неправителствена организация в обществена полза с подкрепата на фондация "Отворено общество". Още същата година Музеят "Дом на хумора и сатирата" е домакин на първата изложба с произведения на ученици от художествените училища за приложни изкуства. Следват още две съвместни изложби в Музея - през 1997 и 2012 г. Асоциацията "Луди-млади" е реализирала редица значими проекти и изложби с цел съхраняване и развиване на автентичните художествени занаяти и национални трацидии в българската култура.

Фабрика за хумор и сатира
Изложба за историята на сградата на Музея "Дом на хумора и сатирата"
/31 март - 2 май 2017, Зала "Стефан Фъртунов"/

Изложбата „Фабрика за хумор и сатира" представя историята на сградата на Дома на хумора и сатирата - разказ, водещ началото си още от далечната 1891 г. със създаването на кожарската фабрика на Братя Калпазанови, станала през 1975 г. „дом" на Дома на хумора и сатирата в Габрово.

Тенденцията за превръщането на стари индустриални сгради в модерни пространства за изкуство започва във времето, в което индустриалното производство забавя темповете си на развитие и в затворени и обезлюдени фабрики се заселват художници и културни организации. Началото на този процес е през 70-те години в САЩ и Канада, а по-късно примерът е последван в редица европейски градове. Един от най-разпознаваемите случаи на подобна трансформация е Музеят Тейт Модърн, създаден в сградата на стара електроцентрала в Лондон.

В България, а и на Балканите, това за пръв път се случва в града на пионерите-индустриалци – Габрово. Домът на хумора и сатирата намира подслон в резултат на реконструкция, преустройство, надстройка и пристрояване на бившата кожарска фабрика.

Каква е била първоначалната идея на първия директор на Дома Стефан Фъртунов и на проектанта на сградата арх. Карл Кандулков? Кои са етапите в развитието на архитектурния проект, строежа и преустройствата на сградата? Какви са любопитните факти, трудностите и полемиките, свързани с нея? Как се случва трансформацията на една сграда през различни социално-икономически и политически периоди? Какво трябва да пази едно преустройство и какво да промени? Проектираните по социалистическо време музеи и галерии за изкуство отговарят ли на функционалните им потребности в наши дни? Tова са част от въпросите, които изложбата повдига и на които, поне частично, се опитва да даде отговор.

Освен фотографии, чертежи и документи, изложбата представя и инсталация с част от впечатляващите за времето си технологични решения, използвани през 70-те и 80-те – камери, магнетофони, прожекционни апарати, компютри, контролери за осветитление. Технологичните решения са били интегрирана част от дейността на Дома и функционирането им е било заложено още при проектирането и изграждането на сградата, представена в първата част от изложбата.

За младите хора днес ще бъде трудно да си представят, че Домът на хумора и сатирата в Габрово е създаден по времето, когато се появяват за продажба първите персонални компютри с монитор в света. И макар днес Музеят да изглежда като типично галерийно пространство, той е замислен със структурата и функциите на съвременен музей, като към него е създаден и Експериментален сатирично-вариететен театър с иновативни за времето си мултимедийни решения и напълно оборудвани телевизионно и звукозаписно студио. Така например сцената на вариететния театър има мултимедиен проектор General Electric със задна прожекция, който е позволявал да се правят спектакли с интегрирани видеопрожекции. Използвана е и система от диапроектори с контролери и програматори, които позволяват да се прожектират върху екран или интериорни части плавно анимирани изображения. Звукозаписното студио дава възможност за продуциране музикални изпълнения, а телевизионното студио – да се монтират видео продукции от спектаклите във вариететния театър, които да се излъчват по телевизията.

Изложбата е създадена по проучване на арх. Цветомир Ценков и екип на Музея и се посвещава на 45-годишнината от основаването на институцията. Проучването е един уникален по своята същност документ – историческо, урбанистично, архитектурно, интериорно и строително проучване на процесите, участниците и документацията на проект за трансформация на промишлена сграда в културен обект – изследване, което се прави за първи път в България.

В проучването и изложбата са използвани материали от архивите на Музея „Дом на хумора и сатирата“, Регионалния исторически музей – Габрово, Държавния архив – Габрово, Института по етнография и фолклор към БАН, както и от личните архиви на архитектите Йорданка и Орлин Кандулкови, Христина Каменова и Георги Генев.
Изложбата „Фабрика за хумор и сатира“ се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Реални нереалности - самостоятелна изложба на Роман Монтесинос, Испания
Фотография
/2 февруари - 31 март 2017, Зала 6/

"Реални нереалности" е първата гостуваща изложба в Дома на хумора и сатирата на испанския професор геолог Роман Монтесинос, превърнал срещата си с фотографията преди много години в професионално занимание. Изложбата включва 34 цветни и черно-бели фотографии, в които авторът изследва и експонира визуални метафори. Монтесинос предлага на зрителя една игра, основаваща се на алюзии и случайности сред предметите; един диалог, в който зрителят е свободен да интерпретира показаните творби според собствения си начин на мислене. Според Роман Монтесинос човешкият ум може да създава калейдоскопи от един единствен образ.

Колекцията фотографии разкрива възможна симбиоза между предметите, търсейки метафора, вселена, в която докосванията пораждат афоризми и пренасят зрителя във въображаеми картини, където хуморът, социалната критика и/или иронията са в ролята на жици в електрически проводник.

Роман Монтесинос е геолог и професор в университета в Ла Коруня. Специалността му е палеонтология, което предопределя начина му на мислене и търсенето му на аналогии и различия сред формите. Продължителното обучение го довежда до фотографията преди много години. Има над 50 самостоятелни изложби в Испания и Португалия. Нарича творбите си "визуални метафори" и "визуални поеми".

След закриването на изложбата Роман Монтесинос дарява колекцията си на художествения фонд на Дома на хумора и сатирата.

Дело 113 - гостуваща изложба
Карикатура
/2 - 25 март 2017, Зала "Стефан Фъртунов"/

Изложбата "Дело 113", любезно предоставена от галерия "Сезони" в София, представя творби на членовете на "Дружеството на невъзпитаните карикатуристи". Точно така, сред плеадата регистрирани в България дружества и сдружения съществува и такова. Негови членове са българските карикатуристи Алла и Чавдар Георгиеви, Анатолий Станкулов, Ивайло Нинов, Иван Кутузов-Кути, Илиян Савков, Маргарита Янчева, Христо Комарницки и Чавдар Николов. От 1 март 2017 г. Дружеството пуска и свой сатиричен вестник "Прас-прес", който започва съществуването си като двуседмично издание с амбицията да стане седмичник.

На прицел в настоящата колекция от 85 карикатури е правосъдната реформа. Изложбата призовава хората да бъдат бдителни и взискателни, да отстояват гражданските си позиции, да защитават правата си. Всъщност изложбата е своеобразно продължение на миналогидшната с лайтмотив "113", в която авторите изразяват социално ангажираната си позиция във връзка с тъжната новина за изпадането на България на 113-то място в класацията за свободата на словото в света.

Новата изложба на "непослушните" творци показва както карикатури, създадени през последните години, така и такива, които отразяват уникалния поглед на всеки автор по актуални събития от динамичното българско ежедневие.

В края на крайщата зрителят е този, който ще се съгласи или не с една или друга авторова интерпретация. Именно противоречивата природа на карикатурата, лeсният достъп, който предлага и възможният широк отклик я правят така привлекателна.

Морето ни/не е до колене - гостуваща изложба
Живопис, графика, фотография и нови медии
/8 декември 2016, 3ала "Стефан Фъртунов"/

Изложбата е артистична изява на повече от 20 студенти и 11 преподаватели от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Студентите са от бакалавърска и магистърска степен на специалността „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“, а преподавателите – от катедра „Визуални изкуства“. Поводът за изложбата е отбелязването на студентския празник, 8 декември, който Домът на хумора и сатирата вписа трайно в програмата си за поощряване на студентското творчество още през 2011 г.

Голяма част от общо 70-те показани произведения са създадени специално за изложбата. В селекцията се открояват различни художествени стилове, направления и жанрове, претворени в живописни платна, графики, фотографии, обекти и нови медии, които интерпретират темата метафорично. Всъщност, темата за творческия двубой между майстора и калфата, между учителя и ученика има трайни следи в историята на българското обучение по изкуство и занаяти. Тя носи предивизвикателството и дръзновението на младостта към опита и разумния скептицизъм на зрялата възраст, но тя е и универсален начин младите художници да опознаят себе си, да открият своя начин на изразяване и да осъществят индивидуалната си комуникация със света.

Много от представените преподаватели са лауреати на отличия за изкуство, а възпитаниците им – носители на седем награди от национални конкурси. През последните години техни изложби са реализирани в градовете Констанца, Санкт Петербург, Белград, Букурещ и Ялова (Турция).

...И очите на рибите се изпълват със сълзи - творби от художествения фонд "Хумор на народите"
Карикатура, плакат, графика, скулптура
/2 февруари - 31 март 2017, Зала 5/

Подбраната тематична колекция представя 74 произведения на 51 автори от Китай, Монголия, Република Корея, Тайван и Япония. Творбите са част от художествения фонд на Дома на хумора и сатирата, постъпвали през годините като дарения от участници в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството, както и от самостоятелни гостувания в Музея.

Във фокуса на показаните произведения е основната заплаха на нашето съвремие - сблъсъкът между човека и природата, водещ до безогледна експлоатация на природните ресурси, невиждано досега замърсяване на въздуха, почвата и водата, катастрофално унищожаване на животински и растителни видове, самонадеяна намеса в природата на гените. Наименованието на изложбата "...И очите на рибите се изпълват със сълзи", взаимствано от плакат на японския художник Коджи Миуа, е силна метафора на необратимото посегателство на човека над природата.

Сред показаните автори се открояват имената на утвърдени графици като Сусуму Ендо, У.Г.Сато, Такея Митани, Коджи Миуа и други, чието творчество е ценно богатство за всяка една музейна колекция. Графичната част от изложбата допълват шест пластики на японските творци Кеиче Шимидзу, Широ Хаями и У.Г.Сато. Карикатурният жанр е представен от 23 автори, чиито творби съчетават традиционната рисунка с модерните технологии.

Домът на хумора и сатирата е сред малкото български музеи, в които се съхранява подобно разнообразие от съвременно изкуство от Източна Азия.

Коледари от Падеш - гостуваща изложба от Румъния
Фотография
/11 ноември - 30 декември 2016, Зала "Стефан Фъртунов"/

Тази година Домът на хумора и сатирата открива петото годишно време - карнавалното - с изложба фотографии на Теодор Дадалау-ДОРУ и Маринел Тира от Румъния. Изложбата представя съхранена фолклорна традиция в северозападна Олтения (историческа западна покрайнина във Влашко), известна под името Пицъръи.

Традицията Пицъръи е свързана с Бъдни вечер. Основна роля в нея играят децата, които изпълняват коледни песни, придружавани от своите родители или баби и дядовци из цялото село. Друга важна роля имат "старецът и старицата", всъщност млади хора, облечени в носии и маски от овча кожа. Подготовката за празника Пицъръи започва дълго преди Бъдни вечер. Майки и баби шият вълнени торби, в които децата да слагат бонбоните, събрани из селото. Традиционен компонент е и специално изработената пръчка от леска, около която се навива спирала от липово дърво и се опушва. Момчетата започват да подготвят маските си още по Великден, когато се колят агнета, а обработената овча кожа се украсява с пискюли, рога от животни и други. До късно през нощта на Бъдни вечер селото ехти от изпълненията на народни певци и музиканти, а празникът завършва с общо хоро, на което маскираните свалят своите маски.

По повод откриването на карнавалния сезон Домът на хумора и сатирата предлага прожекции на документалния филм "Карнавално Габрово-1973 година" от фонда на Музея в часовете 10.00, 12.00, 14.00 и 16.00

ПРАЗНИЧНИ ДОКОСВАНИЯ В ЦВЯТ И КОПРИНА - ГОСТУВАЩА ИЗЛОЖБА ДЕТСКО ТВОРЧЕСТВО
Рисунки върху коприна
/14 декември 2016, Зала 5/

Кой не очаква Коледа?! Малчуганите пишат писма до Дядо Коледа, очакват мечтаните подаръци и рисуват цветни рисунки с приказни сюжети. Възрастните се качват на машината на времето, за да се върнат назад и изживеят отново онази топлина, пъстрота и глъч, която коледните им спомени пазят така ревниво.

По традиция Домът на хумора и сатирата поверява коледното настроение в ръцете на малки художници от Габрово. За първи път тук своя празнична изложба показват възпитаници на Детската школа за приложни изкуства с ръководител Ива Пенчева. Изложбата отбелязва и 10-годишнината от създаването на школата. Досега Детската школа е работила по три проекта, финансирани от Програма "Култура" на Община Габрово. Те са: "Най-дългата рисунка върху коприна в България", "Най-дългият копринен килим на Балканите" и "ПроАрт: Изкуството и пространството".

Изложбата представя 80 творби на 48 художници на възраст от 5 до 15 години, усвоили техниката и тънкостите на рисуването върху коприна. Тематиката в пъстрите платна е богата и разнообразна - красотата на природата, българските традиции, габровските забележителности, карнавалните емоции и други.

На откриването на изложбата ще бъде показан 3D мапинга "Копринените картини оживяват", показан на живо през лятото на тази година.

КОЛЕДНИ ЗВЕЗДИ - ГОСТУВАЩА ИЗЛОЖБА ДЕТСКО ТВОРЧЕСТВО
Детски рисунки
/12 декември 2016, Зала 5/

Изложбата представя творческата продукцията на три извънкласни детски школи по изобразително изкуство в Габрово: Школата по енкаустика с ръководител Румен Трифонов, Детската школа "Приложни забавления" и Детската школа по изобразителни изкуства при Народно читалище "Св. св. Кирил и Методий" с ръководител Марияна Трифонова.

Зимни сюжети, градски пейзажи, приказни мотиви, природа, икони, библейски сцени, маски и колажи изпълват 160-те изложени рисунки на 33 млади художници, включени в подбора на двамата преподаватели за тазгодишната коледна изложба в Дома на хумора и сатирата.

Школата по енкаустика, ръководена от художника Румен Трифонов, скоро ще навърши 25 години. За това време от нея са излязли няколко поколения професионални художници, архитекти, учители по изобразително изкуство и въобще хора, които продължават да носят изкуството дълбоко в сърцето и душата си. Показаните графики позволяват да се усети сериозната работа с по-големите възпитаници, които се подготвят за изпити във висши училища. Посетителят в музея трудно би пропуснал да забележи създаденото вече чувство за хумор у малките художници, помагащо им да погледнат на заобикалящия ги свят с весело настроение и усмивка.

ЖЕЛЯЗНОТО МАГАРЕ - ГОСТУВАЩА ИЗЛОЖБА
Живопис, скулптура, графика, пластика
/15 декември 2016, Зала 6/

Организирана в две различни пространства, в Дома на хумора и сатирата и Галерия "Орловска 10" в Габрово, изложбата представя резултатите - 35 творби - от тазгодишния творчески пленер, проведен в село Долен, Община Сатовча. Пленерът е част от културната програма "dolen SUMMER ART", съвместно дело на Сдружение "Артерия" и Галерия "Орловска 10". Участници в пленера и изложбата са деветима автори: Антон Колев, Веселин Митев, Мариана Сърбова, Адриана Сърбова, Невена Ваклинова, Иван Николов, Весела Петрова, Мария Койчева и Ива Съйкова.

Изложбата е формално провокирана от родопска легенда, приказка за желязното магаре или още приказка за непослушни деца от село Долен. Приказката разказва за дракос, свирепо същество, което излиза след полунощ във формата на желязно магаре със светещи очи. Притихнало в дерето, пресреща закъснели пътници, хипнотизира ги и ги превръща в дракоси. В историята присъстват и джуджета, които щракат с пръсти и омайват наивните души.

Пленени от легендада за желязното магаре, деветимата млади автори развиват сюрреалистичната сюжетна линия, размахвайки четки, длета и шпакли, за да се потопят в едно лудо и свободно творчество. То е инспирирано от дълбоки културни пластове, невидими за простото око, ала проникнали в уникалните родопски гласове, къщи, багри, вкусове и аромати, в мекотата на общуването. Девет "железни магарета" преследват себеподобни творчески дракоси, заобиколени от верни щракащи джуджета.