АРХИВ 2019

Роден в Габрово
Документална изложба за живота на семейство Явашеви в град Габрово и първите стъпки на малкия Христо в изкуството
/27 март - 14 април 2019, Галерия "Кредо Бонум", София/

Изложбата Роден в Габрово е своеобразна „капсула на времето”, в която разказа води журналистката Евгения Атанасова-Тенева. Тя е консултант и автор на текстовете.
Изложбата представя живота на семейство Явашеви - Цвета и Владимир и техните трима сина, в Габрово. Посетителят ще разбере за ранните години на малкия Христо в Габрово, за момчето, превърнало се в световноизвестния творец Кристо, ще види детските му снимки редом с неговите братя - обичания артист от киното и театъра Анани Явашев и инженер-химика, изобретател на „Верото“ Стефан Явашев. Тук са събрани лични снимки, предоставени от членовете на фамилия Явашеви, както и документи от държавния архив в Габрово и други институции. Показани са стари картини и скъпо пазени спомени от приятели и съученици. Разкриват се важни фактиза формирането на Кристо като един от артистите новатори, със собствен принос в изкуството на ХХ и ХXI век. Експозицията напомня и за времето на бурното индустриално развитие на Габрово и историческите обрати, белязали съдбата на града и неговите жители в средата на миналото столетие.
Изложбата завършва с местността Качорите в Габрово, за която Кристо с любов си спомня в интервютата на Евгения Атанасова–Тенева. Там играе с братята си и рисува – дървета, къщи,портрети на хора, селяните, децата им, жените им, стотици рисунки. Качорите е мястото, на което младият студент в Художествената академия се връща отново и прекарва цял месец преди да напусне България. Качорите са най-яркият детски спомен, към който Кристо обича да се връща. Те остават непокътнат символ на абсолютната свобода, жаждата за която определя живота и творчеството му.

Карикатурен салон 2018
Карикатура
/26 октомври 2018 - 31 януари 2019, зали 6 и 7/

Карикатурен салон е новото име на традиционното есенно събитие на Музея на хумора и сатирата, посветено на изкуството на карикатурата. Тазгодишното издание включва 5 карикатурни изложби с над 200 произведения, а именно: Айляк карикатура, самостоятелна изложба на Ириен Трендафилов; Комунистическият манифест, самостоятелна изложба на Мартин Роусън (Великобритания); Арт председателство, изложба на „невъзпитаните карикатуристи” от вестник ПРАС-ПРЕС; Анимирани карикатури на Чавдар Николов и подбрана колекция от 43. Национална изложба на карикатурата, София 2018. Гости на откриването на Карикатурен салон 2018 са едни от водещите български карикатуристи – Ириен Трендафилов, Христо Комарницки, Чавдар Николов, Алла и Чавдар Георгиеви, Ивайло Цветков. Преди откриването на изложбите те ще проведат мастър-клас за карикатура с участието на възпитаници на габровски школи по изобразително изкуство.

Комунистическият манифест - самостоятелна изложба на Мартин Роусън, Великобритания
Изложбата представя 40 илюстрации, част от Комунистическият манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, адаптиран от редакционния карикатурист и писател Мартин Роусън във връзка с 200-годишнината от рождението на Маркс, която се отбелязва през 2018.
Мартин Роусън е британски редакционен карикатурист и писател. Неговият жанр е политическата сатира, а неговият стил е унищожително критичен и графичен. Той характеризира работата си като „визуална журналистика". Карикатурите му често се появяват в The Guardian и Daily Mirror. Като автор на свободна практика рисува и карикатури за други издания, като Tribune, Index on Censorship и Morning Star. Председател е на Асоциацията на британските карикатуристи.

Арт председателство - изложба на „невъзпитаните карикатуристи” от вестник ПРАС-ПРЕС
Изложбата представя 24 карикатури на Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов, известни като „невъзпитаните карикатуристи” от вестник ПРАС-ПРЕС. Изложбата е посветена на европредседателството, поето от България в началото на годината. Иронизирайки девиза на председателството „Съединението прави силата”, авторите се надсмиват над европейското и българското съединение на лицемерието с политически карикатури по шедьоври на европейското визуално културно наследство от Да Винчи, Пикасо, Матис, Мунк, Ван Гог и Гоя. След Дело 113, това е втората изложба на невъзпитаните карикатуристи, която Музеят на хумора и сатирата представя в своите зали.
Освен изложбата, посетителите имат възможността да разгърнат и всички броеве на вестник ПРАС-ПРЕС, излизали до сега.

Анимирани карикатури на Чавдар Николов
Чавдар Николов e завършил специалност „Визуална комуникация“ в Бирмингамския институт по изкуство и дизайн, Великобритания. Има публикувани 15 работи в знаменитото сатирично списание Прайвит ай в Лондон. Сътрудничил е на редица български издания, работил е във вестниците Демокрация, Новинар и Преса. Печелил е най-големите конкурси за карикатура у нас, има отличие за политическа карикатура на ООН, а тази година спечели второ място на Световния конкурс за карикатура, публикувана в пресата, в Кашкаиш, Португалия.
Николов е известен с безкомпромисните си реакции срещу всякакви несправедливости в България. С остър сарказъм, анимираните му карикатури визуализират безгласното мнение на народа за управляващите. След като през 2016 година над 90 видеокарикатури на художника бяха свалени от сайта на Нова телевизия и Vbox7, днес те могат да бъдат гледани в Шоуто на Слави и в електронната медия Терминал 3.

Метафори и пропаганда. Вестник „Папагал“ в периода 1939–1953
Репродукции на вестник "Папагал"
/27 март - 23 април 2019, Художествена галерия - Казанлък/

Изложбата представя изследване на художника, изследователя и писателя Антон Стайков върху историята на сатиричния вестник "Папагал" в периода 1939-1953. Представени са 40 репродукции на вестника и 80 дигитализирани изображения върху монитор. Те разкриват съдбата на България в трагичния военен преход между царство и народна република през обектива на карикатурата, пропагандата, стереотипите за съседите и великите сили.

Антон Стайков бе член на журито на 23. Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството - Габрово 2017. Той завършва живопис във ВИИИ „Николай Павлович. Продължава образованието си като посещава курс по анимация в Израел и има докторска степен по семиотика на рекламата. Съучредител е на секция „Комикс“ в СБХ; куратор на международната изложба Sofia Comics Expo 2014 и Първата национална изложба на българския комикс, 2013. Пише множество статии за писатели, художници и преводачи за български вестници и списания; има научни публикации в сборници и годишници на Софийския универстет и БАН.

Във своето въведение към изследването и изложбата Стайков казва: "Още в края на XIX век в Европа са публикувани подобни издания, които са информирали и пропагандирали по забавен, опростен, а често и откровено манипулативен начин. Една голяма карикатура или няколко последователни картинки (подобно на комикс) представят в сатирична форма актуално политическо събитие, като използват разбираема за всички метафора. Светът е показан като стилизирана сцена, на която познати клиширани герои, представящи отделни държави, партии и групи, разиграват взаимоотношения на любов, омраза, предателство и т.н."

Интересно е да се отбележи, че „Папагал“ е двуезичен – преди 1944 г. се издава последователно на български и английски, български и немски, български и унгарски, а след 1948 г. – на български и турски езици. Различните политически режими, през които излиза вестника, определят неговите цели и художествени качества, както и художниците, които му сътрудничат.

Внимание! - курирана изложба на автори от Габрово и региона
Живопис, видео и видеоарт, фотография, дигитални проекти, обекти от метал, дърво, графичен дизайн и други
/23 ноември 2018 - 30 април 2019, зала "Стефан Фъртунов"/

Изложбата „Внимание!“ представя 27 нови и обещаващи имена в изкуството - артисти, родени и отраснали в габровския регион. Тяхното познато, малко познато или съвсем непознато изкуство е провокация към зрители, колекционери и куратори. Родени между 1973 и 1996, те избират нелекия път да се реализират и утвърдят във виртуалните и реални пространства на визуалните изкуства. Правят първите си стъпки на една добре конструирана регионална, ала обичайно пренебрегвана художествена сцена в новите социално-икономически условия на българския преход, които не поощряват професионално занимание с изкуство. Едни се познават, други – не, но всички идват от едни и същи школи, учители и галерии.

Представени автори в изложбата са: Радоил Серафимов, Деан Боев, Галина Динева, Павел Църов, Лора Димова, Диана Бонева, Веселин Митев, Мариана Манева, Невена Екимова, Мирослав Живков, Христина Тита Дренска, Калоян Минчев, Елиза Божидарова Ковачева – Цокова, Радан Коссов, Добрин Кашавелов, Никола Ламбуров, Цветелина Стефанова, Евгени Недев, Мартин Николов, Галина Христова, Петко Недялков, Ивана Ненчева, Христина Георгиева, Генадий Василев, Иван Иванов, Велизар Захариев и Мина Минов. Творбите им обхващат живопис, видео и видеоарт, фотография, дигитални проекти, обекти от метал, дърво, графичен дизайн, дори кураторски проект.

Куратор на селекцията на изложбата е родената в Габрово Ива Съйкова. Тя работи като културен мениджър и куратор на галерия Орловска 10 и сдружение „Артерия“ в Габрово. Галерията функционира от 2008 година и освен изложби в нея се организират литературни четения, дискусии и лекции, прожекции. Галерията представя както утвърдени, така и изгряващи художници с акцент върху личните срещи и общуването между публика и артисти.
Събота сутрин, -2°C, усещат се като -7°C - самостоятелна изложба на Кирил Станоев
Фотография
/22 февруари - 30 април 2019, зала 7/

Първата самостоятелна музейна изложба на Кирил Станоев представя колекция от 33 от характерните му режисирани фотографии. Станоев е самоук фотограф. Роден е през 1983 година и живее в София. Снима портрети, както свои художествени проекти, така и сесии за водещи модни и лайфстайл списания.

Колекцията е подбрана от Мариета Ценова, дизайнер, фотограф, арт директор на свободна практика. Работила е като креативен директор, моден редактор и стилист на сп.“Егоист“; куратор на Международното биенале на графиката във Варна. Има над 15 самостоятелни изложби фотография в България, Великобритания, Германия и Италия.

Ето как Ценова представя творчеството на Кирил Станоев: „За Кирил Станоев софийският битак - този местен Вавилон - е неизчерпаем източник на реквизити. От дистанцията на времето той миксира стилове, материали и предмети, сменя контекста им и ги поставя в композиции, повлияни от ренесансовия портрет. Иронията му обаче подменя класическите послания на портрета, като той използва символи на дизайнa на ХХ век и цветовете на американския поп-арт, „документира” времето ни с абсурдно „чисти” визии, присъщи на плаката, изолира предмети на кича в минималистичен декор и сублимира ексцентричността на визията до послания на притчи.

Станоев насочва чувството си за хумор не към моделите, които режисира, а към потенциалния зрител. Фотографиите му са като обмислени шеги със стереотипите, с уседналостта на вкуса, с усилието непременно да разберем „какво е искал да каже автора”.

В портретите на Кирил Станоев е тихо. Няма звуци от природата, от улицата. Дори птиците му мълчат. Той използва детайли, които обикновено подминаваме, и създава от тях сюрреалистични картини. Това отдалечаване от действителността ни помага да станем по-вглъбени, но и по-любопитни да откриваме красивото.

Фотографиите му са „демократични”. В тях няма йерархия, символи на лукса, социално деление. Този маниер на разпознаване и споделяне на красивото, типичен за портретите на холандските художници от 17 век, е фокусиран върху естетическата специфика на средата и открива красота навсякъде. Фотографиите на Кирил Станове напомнят естетизирането на кича в американската фотография от миналия век.

Някои от портретите са шокиращи в избора на детайли, умело изолирани от първоизточника си и превърнати в метафори, в нови символи на епохата ни, в емблеми на манталитета ни да фамилиарничим с неща, за които поназнайваме спорадични факти. Станоев не прави това назидателно, а просто ни позволява да видим света през неговите очи.“


Светът според Тодор Цонев - ретроспективна изложба
Малка пластика, рисунка, графика, живопис
/27 април 2018 - 7 април 2019, зала 5/

Ретроспективната изложба "Светът според Тодор Цонев" представя за първи път събрани на едно място над 400 творби на автора - неизвестни или слабо известни на публиката досега пластики, рисунки, графики и живописни произведения. Показаните малки сатирични пластики са без аналог както в България, така и в творчеството на автори в други страни от бившия комунистически блок. Заедно с акварелите и рисунките, те пресъздават духа и образа на социалистическото минало на България по начин, невиждан тогава и сега.

Тодор Цонев (1934-2004) е енциклопедична личност: живописец, скулптор, карикатурист, график, естет, моралист и генератор на идеи. Роден в София, той завършва Художествената академия, специалност илюстрация и графика, при проф. Илия Бешков. През 1970 година показва първата си самостоятелна изложба сатирична пластика в София, която гостува и в Габрово, но през май 1971 година в рамките на 7. Национален фестивал на хумора и сатирата. Именно тази изложба привлича вниманието на габровци и най-вече това на Стефан Фъртунов, основател и първи директор на бъдещия Дом на хумора и сатирата. В лицето на Цонев Фъртунов открива онази ярка творческа личност, която му е необходима, за да изгради идейната концепция за новата културна институция. Тодор Цонев откликва на габровската покана щедро, за което едва на 37 години е обявен за почетен гражданин на Габрово. Част от смелите идеи на Цонев биват материализирани, други остават в архивите на Музея. Тодор Цонев е автор на първата статуетка "Златен Езоп" - Голямата награда, връчена на Международното биенале на карикатурата и малката пластика през 1973 и 1975 година; на два пластични знака от метал, "Габровско огърлие" и плакет на Дома на хумора и сатирата с изображение на Хитър Петър. През 1971 година дарява албум с литографии на Домие и 50 свои рисунки и литографии. През 2004 година, с посредничеството на историка и изкустводед д-р Мария Овчарова, прави ново дарение на Дома на хумора и сатирата, състоящо се от 96 сатирични рисунки по темата "Бай Ганю" и част от така известните "арестувани карикатури" (иззети при обиск в дома му в деня на ареста му на 16 март 1979 година и престояли в Държавна сигурност до декември 1989 година). От 2005 (година след кончината му) това дарение обикаля редица български градове. В книжния фонд на Музея се съхраняват и дарените 108 броя от месечния лист "Сатира", който Тодор Цонев издава съвместно с д-р Мария Овчарова в периода 1990-1999 г.

Целият живот на Тодор Цонев е пример за достойно гражданско поведение и отстояване на позицията на "защитник на обществения морал и справедливост" съгласно собствената му преценка. Повече от 30 години рисува в карикатури комунистическия лидер Тодор Живков и блюдолизците му, за което заплаща с арест от 16 март до 22 май 1979 година. Следва строга линия на непримиримост спрямо началници, партийци и управленци. Кредото му е борба срещу злото във всичките му проявления в името на чистотата на човешките отношения, искреността и съвършеството на човека, а хобито - "Демокрацията и проблемите й да прерастват в сатира." До края на кореспонденцията си със Стефан Фъртунов настоява да се преименува Домът на хумора и сатирата на Дом на сатирата и хумора, защото хуморът е изменчив и многолик, а сатирата е чиста категория.

Куратор на изложбата "Светът според Тодор Цонев" е г-н Иво Милев, подготвил проучването и концепцията за изложбения дизайн. Той е автор и на текстовете за изложбата и каталога, който съпътства изложбата. Каталогът обхваща биографична студия за Тодор Цонев, позоваваща се на архивни материали и непубликувани и неизвестни досега документи.

Изложбата се осъществява с подкрепата на програма "Култура" на община Габрово.
Наука по законите на хумора - творби от художествения фонд на Дома на хумора и сатирата
Карикатура
/11 - 22 февруари 2019, Национална гимназия по приложни изкуства "Свети Лука", София/

Изложбата включва копия на 34 карикатури на 32 художници от 19 държави. Оригиналите се съхраняват в художествения фонд на Музея. Въпросите и темите, които изложбата обхваща са многобройни. Имат ли учените чувство за хумор? Как гениите достигат до открията си? Ще разгадаем ли някога скритите възможности на човешкия мозък? Лесно ли се "плува" в дълбините на науката? Как ни влияят новите технологии и доколко сме зависими от тях? Дали ще опазим растенията и животните? Докъде ще ни доведат иновациите и дали роботи ще ни командват в бъдеще?

Големите умове на световната наука твърдят, че тя е невъзможна без задължителната доза въображение. От друга страна, майсторите на перото и четката са категорични, че за да е истинска една художествена творба, тя трябва да се основава на факти. Къде се пресичат законите на хумора с тези на науката, призвана да решава сериозните цивилизационни проблеми на човечеството, разкривайки му нови хоризонти? Отговорите се опитват да дадат карикатуристи от Япония до Аржентина.

Организаторите на изложбата хранят скрита надежда показаните творби да провокират въображението на не един или двама представители на съмременната българска наука. А защо да не помечтаем и за ново откритие след тази изложба?

Карикатурен салон 2018
Карикатура
/26 октомври 2018 - 31 януари 2019, зали 6 и 7/

Карикатурен салон е новото име на традиционното есенно събитие на Музея на хумора и сатирата, посветено на изкуството на карикатурата. Тазгодишното издание включва 5 карикатурни изложби с над 200 произведения, а именно: Айляк карикатура, самостоятелна изложба на Ириен Трендафилов; Комунистическият манифест, самостоятелна изложба на Мартин Роусън (Великобритания); Арт председателство, изложба на „невъзпитаните карикатуристи” от вестник ПРАС-ПРЕС; Анимирани карикатури на Чавдар Николов и подбрана колекция от 43. Национална изложба на карикатурата, София 2018. Гости на откриването на Карикатурен салон 2018 са едни от водещите български карикатуристи – Ириен Трендафилов, Христо Комарницки, Чавдар Николов, Алла и Чавдар Георгиеви, Ивайло Цветков. Преди откриването на изложбите те ще проведат мастър-клас за карикатура с участието на възпитаници на габровски школи по изобразително изкуство.

Айляк карикатура - самостоятелна изложба на Ириен Трендафилов
(свалена на 20 февруари 2019)

Ириен Трендафилов е лауреат на специалната награда, която Музеят на хумора и сатирата връчи за шестнадесети път на откриването на 43. Национална изложба на карикатурата на 5 април тази година. Това е поводът за самостоятелната му изложба Айляк карикатура в Карикатурния салон. За родения в Пловдив автор айляк е начин на живот, символ на свободния дух, който се пренася и в прагматично Габрово поне за кратко.
Ириен Трендафилов е роден през 1955 г. в Пловдив. Завършва Московския геологопроучвателен институт. Работи като геолог, технолог, главен инженер, мениджър и директор на миннодобивно предприятие. Публикува първата си карикатура през 1968 г. във в. „Отечествен глас“, Пловдив, а от 1988 г. е член на секция „Карикатура“ в Съюза на българските художници. Творбите му се печатат в български и руски вестници. Има девет самостоятелни изложби в България и Русия. Трендафилов участва в множество национални и международни изложби и конкурси за карикатура и е носител на 30 награди.

Комунистическият манифест - самостоятелна изложба на Мартин Роусън, Великобритания
Изложбата представя 40 илюстрации, част от Комунистическият манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, адаптиран от редакционния карикатурист и писател Мартин Роусън във връзка с 200-годишнината от рождението на Маркс, която се отбелязва през 2018.
Мартин Роусън е британски редакционен карикатурист и писател. Неговият жанр е политическата сатира, а неговият стил е унищожително критичен и графичен. Той характеризира работата си като „визуална журналистика". Карикатурите му често се появяват в The Guardian и Daily Mirror. Като автор на свободна практика рисува и карикатури за други издания, като Tribune, Index on Censorship и Morning Star. Председател е на Асоциацията на британските карикатуристи.

Арт председателство - изложба на „невъзпитаните карикатуристи” от вестник ПРАС-ПРЕС
Изложбата представя 24 карикатури на Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов, известни като „невъзпитаните карикатуристи” от вестник ПРАС-ПРЕС. Изложбата е посветена на европредседателството, поето от България в началото на годината. Иронизирайки девиза на председателството „Съединението прави силата”, авторите се надсмиват над европейското и българското съединение на лицемерието с политически карикатури по шедьоври на европейското визуално културно наследство от Да Винчи, Пикасо, Матис, Мунк, Ван Гог и Гоя. След Дело 113, това е втората изложба на невъзпитаните карикатуристи, която Музеят на хумора и сатирата представя в своите зали.
Освен изложбата, посетителите имат възможността да разгърнат и всички броеве на вестник ПРАС-ПРЕС, излизали до сега.

Анимирани карикатури на Чавдар Николов
Чавдар Николов e завършил специалност „Визуална комуникация“ в Бирмингамския институт по изкуство и дизайн, Великобритания. Има публикувани 15 работи в знаменитото сатирично списание Прайвит ай в Лондон. Сътрудничил е на редица български издания, работил е във вестниците Демокрация, Новинар и Преса. Печелил е най-големите конкурси за карикатура у нас, има отличие за политическа карикатура на ООН, а тази година спечели второ място на Световния конкурс за карикатура, публикувана в пресата, в Кашкаиш, Португалия.
Николов е известен с безкомпромисните си реакции срещу всякакви несправедливости в България. С остър сарказъм, анимираните му карикатури визуализират безгласното мнение на народа за управляващите. След като през 2016 година над 90 видеокарикатури на художника бяха свалени от сайта на Нова телевизия и Vbox7, днес те могат да бъдат гледани в Шоуто на Слави и в електронната медия Терминал 3.

43. Национална изложба на карикатурата
(свалена на 20 февруари 2019)


Подбраната колекция от 43. Национална изложба на карикатурата, гостуваща в Габрово, представя 71 творби на 26 автора. Застъпени са разнообразни теми и проблеми – любов, секс, пари, отношенията между мъжа и жената, екология, война и мир. Изложбата включва както вестникарска карикатура, така и карикатури, предназначени за международни конкурси и изложбени зали.



125 години от рождението на Райко Алексиев
Карикатура
/1 март 2018, етаж 3, фоайе/

На 7 март се навършват 125 години от рождението на Райко Алексиев - български журналист, хуморист и карикатурист - известнен под псевдонима Фра Дяволо. По този повод Домът на хумора и сатирата показва изложба с карикатури на Райко Алексиев, които се съхраняват в художествения фонд на Музея.

Роден в Пазарджик, Райко Алексиев следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия. Специализира живопис в Германия и Италия. Печата карикатура от ученическите си години.

Името му се свързва с хумористичния вестник "Щурец", издаван от 1932 г. до 8 септември 1944 г. Алексиев сам пише и рисува материалите в дома си, а сред сътрудниците на вестника са утвърдени по това време български писатели и карикатуристи. Наред с вестника, Райко Алексиев пише и издава сборници с хумористични разкази и фейлетони.

Независимо от позицията му, че "не е политик и се e мъчил с карикатурите си да осмее това, което вършат някои политици във вреда на народа", историческият обрат от 9 септември 1944 г. преобръща съдбата му драматично. Райко Алексиев е арестуван като "враг на народа" и след нанесените му побои умира на 18 ноември 1944 г. Осъден е посмъртно заради "антисъветска" и "прогерманска" пропаганда от Народния съд през март 1945 г. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите - забранени.

След 10 ноември 1989 г. Райко Алексиев е реабилитиран. Една от галериите в София носи неговото име. През 2002 г. община Пазарджик учредява национална награда за хумор и сатира на негово име. На 27 февруари 2013 ледник в Антарктика е именуван на Райко Алексиев.

Поздрави от...Италия и България - гостуваща изложба от Италианския културен институт, София
Илюстровани картички, марки и монети
/8 ноември - 15 декември 2018, зала 4/

Пътуващата изложба Поздрави от...Италия и България е организирана от Италианския културен институт в София в сътрудничество с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Тя представя над 300 експоната - пощенски картички, монети и марки, които в своята обикновена, ежедневна употреба отразяват развитието на обществото през ХХ век в двете страни. А хората и в двете страни се вълнуват както от общочовешки теми и проблеми, така и от политическите процеси, протичащи във всяка от страните.

Във фокуса на изложбата е сравнението между двете страни, които въпреки културните, политическите и религиозните различия, споделят много общи неща. Колекцията акцентира върху уникалните характеристики на италианския народ и приноса му в изкуството, музиката, киното и науката чрез пощенски картички, използвани марки и монети от "Архив Колориди" в Рим, но семантичната стойност на изложбата се допълва, подобно на огледален образ, от значима колекция български документи от същия период.

Появили се през ХІХ век, илюстрованите пощенски картички масово навлизат в живота на хората чрез развитието на комуникациите през ХХ век. Това е времето на бурно техническо и индустриално развитие на обществата; доизграждане на модерните обединени нации; на войни, катастрофи и нов ред. Но те се превръщат и в артефакт, обогатявайки информационното съдържание с естетическа наслада чрез разкази за екзотични пътешествия и отбелязване на значими лаически и религиозни празници.

Заедно с картичките, марките и монетите играят важна роля в осъзнаване на националната идентичност и съхраняване на колективната памет на двете страни, независимо от факта, че днес изображенията нямат връзка със съвременния политически живот, а картичките са буквално изместени от икономичните дигитални съобщения.