АРХИВ 2020

Антигерой - самостоятелна изложба на Калоян Илиев – Кокимото
Живопис, инсталации, обекти, колажи
(18 септември - 10 ноември 2020, зала 6)


След поредни участия в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството в Габрово, Калоян Илиев - Кокимото подрежда първа самостоятелна изложба в Музея на хумора и сатирата. Изложбата включва 39 живописни платна, инсталации, обекти и колажи.

Калоян Илиев – Кокимото е роден през 1979 във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства към Университета „Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново и специализира в графичния департамент на Академията за изкуства в Лодз, Полша.
Правил е самостоятелни изложби в ТАМ, Велико Търново, галерия Интро, София, UniCredit Studio, София, Gifted, София, Contemporary space, Варна, Морско Казино, Бургас, галерия Фотосинтезис, Варна, галерия Аросита, София, галерия U P.A.R.K., Пловдив, Бетахаус, София, Градска художествена галерия, Варна, Клуб за естетическо възпитание на артиста, София, Локация Център - временно пространство, Габрово, галерия Буларт, Варна, Галерия за модерно изкуство, София, галерия Epreuve d’Artiste, Антверпен, Музей на изкуствата, Фредериксхавн, Дания и галерия Sigvardson, Родби, Дания.
Участвал е в 24. Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството, 16. Триенале на малките графични форми, Лодз, Биенале на Екслибриса и мини принта, Гуанджоу, 3. Триенале на графиката и рисунката, Банкок, 7. Биенале на визуалните изкуства „Август в изкуството“, Варна, Триенале на графиката, Краков, Фестивал за съвременно изкуство ARTVILNIUS’09, Вилнюс, 1. Биенале на графиката, Александрия, 1. Биенале на графиката, Истанбул и 13. Биенале за млади артисти от Европа и Средиземноморието, Пуля. Участвал е в групови изложби в галерията на Института за съвременно изкуство в София, галерия One Monev, София, галерия Райко Алексиев, София, Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство, София, Градска галерия Вернон, Британска Колумбия, Канада, галерия Knoll, Виена, галерия Индустриална 11, София.

В произведенията си пресъздава взаимоотношенията между себе си и другите в условията на манипулирана реалност. Необичайните и мрачни светове, които представя в графики, рисунки, колажи, фотографии и инсталации са плод на спомени и творчески инвенции. В много от творбите проличава интереса му към различни социални теми като новия световен ред, ролята на съвременните икони в обществото и отношението към животните. Минавайки от религия през политика, до абсурдни ситуации от ежедневието, Кокимото се интересува от емоционални и умствени състояния, като нарцисизъм, копнеж за любов и красота. Работи с вече съществуващ визуален материал, който обогатява със собствени разработки с повествователен характер.

В творчеството на Кокимото най-често срещан е самият въображаем образ (алтерего) на художника – трагикомичен черен комиксов хибрид между човек и котка. Появява се изневиделица, коментира щяло и нещяло, не обещава добър вкус, а ирония и провокация, които почти не отстъпват на действителността. Присвоява образи от потребителската култура, трайно отпечатали се в ретината, нагазва в кича и се забавлява с култа към идоли, замествайки стари икони с нови образи. И макар да дразни, действията на Кокимото са съвсем оправдани, доколкото всяко идолотворчество, отвъд сериозните (патетични) намерения на авторите си, не е нищо повече от кич. Така естетическата легитимност на образите му се оказва най-голямата провокация на Кокимото. А аргументите срещу неговото нахалство са напразни – художникът винаги се смее последен.

Жени карикатуристи - гостуваща изложба
Карикатура
(6 март - 17 май 2020, зала 5)


Според Международната мрежа за защита правата на карикатуристите в света, жените обхващат по-малко от 5% от общността на политическите карикатуристи. Въпреки това, с остри лакти и остри пера те успяват да обособят едно ново пространство, където да се чуят гласове им, особено по време на след движението Арабска пролет, а и в Южна Азия. Затова е необходимо жените да имат свои изложби, свои конкурси и награждавания. Този конкурс акцентира върху творчеството на жените-карикатуристи с надеждата то наистина да бъде забелязано от редактори и издатели, от глобалната общност карикатуристи и от целия свят.


Изложбата представя 100 творби на феноменални жени от цял свят, достигнали до финала на конкурса „Международна награда за жена-карикатурист 2019“. Той се организира от United Sketches - международна организация в защита свободата на изразяването и карикатуристите в изгнание, основана през 2015 година и базирана в Нормандия, Франция. За участие в конкурса са получени повече от 1 000 творби от 260 карикатуристки от 57 страни – силно доказателство за необходимостта от подобни форуми, където жените да покажат творчеството и ценния си опит по важни обществени и екологични въпроси.

Четиринадесетчленното международно жури, състоящо се от световно известни илюстраторки, карикатуристки и активистки, присъди Голямата награда на Доаа Еладл от Египет, а наградата за млад автор - на Камила де ла Фуенте от Венецуела/Мексико.

Изложбата се открива едновременно в различни галерии по света в чест на Международния ден на жените.
24. Биенале на хумора и сатирата в изкуството - Габрово 2019
Нонумент - документална изложба
(13 септември 2019 – 22 март 2020, зала 7)

Изложбата е последното събитие в рамките на 24. Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството и е посветена на темата му Измерения на публичното. Реализира се с подкрепата на програма Творческа Европа на Европейската комисия и Национален фонд Култура.

Заглавието Нонумент означава монумент, който е загубил или променил символната си стойност в резултат на промени в политиката, икономиката или социалната сфера. Той е продукт на отмряла идеология или е създаден като място за възхвала и памет. Но днес се оказва в забвение, занемарен и оставен на влиянието на времето, но напомнящ за непостигнати утопии, принуда и съучастие.

Изложбата представя примери от Централна и Източна Европа от платформата www.Nonument.org, като специално внимание е обърнато на паметника на връх Бузлуджа, създаден като дом на Българската комунистическа партия в центъра на страната, върху планински връх, така че да се вижда от север и юг.

Представени са документални материали, фотографии и филми от проектирането, планирането, строежа, функционирането, затварянето, разграбването и разрухата на монумента. Карикатуритури и вицове допълват документалната част на експозицията.
Европа на български - гостуваща изложба
Плакат
(6 февруари – 22 март 2020, зала 6)

Изложбата „Европа на български“ е най-новият проект на платформата за плакатно изкуство plakatkombinat.com, представящ 25 произведения на съвременни български визуални артисти. Всеки от плакатите съдържа дума, изписана на българска кирилица и предлага игра от ярки визуални хрумвания.

Някои от думите в проекта са заимствани от друг проект – „Графонетика“, който представя сходството между изговарянето и изписването на определени културни понятия в европейските езици, като например: опера, дует, идея, утопия, технология, естетика, Европа, атмосфера, мелодия, археология.

Куратор на изложбата е Анна Симеонова, а текстовете, придружаващи плакатите в изложбата „Европа на български“ са изписани с български кириличен шрифт „Комета“ на художника Кирил Златков.
Нова българска типография 2 - гостуваща изложба
(13 февруари – 30 април 2020, зала "Стефан Фъртунов")


Представените в изложбата 90 примера, достъпни на www.typography.bg, са обзор на постиженията в шрифтовото изкуство, типографската практика и експерименти в периода 2013–2019 г. Първото издание на Нова българска типография е реализирано през 2013 година в рамките на петото издание на Sofia Design Week. Идеята е на Кирил Златков, който кани 20 автори от няколко поколения, които творят благодарение на и за езика. За разлика от изложбата през 2013 г., настоящата не се ограничава само върху дизайна на кирилицата, а илюстрира като цяло равнището на съвременната типография в България. Представена е работата на различни поколения автори — от класици на българския дизайн до обещаващи студенти.

Типографията е визуално изкуство, област в графичния дизайн, която се занимава с философията и естетиката на шрифтовете, и тяхната употреба. В зависимост от това дали дизайнерската задача е закачлива бележка, изписана на ръка, надпис за запазен знак, пътна табела или дълъг роман, типографията решава специфични проблеми. Най-често типографията се свързва с избора на шрифт, но освен създаването на шрифтове и надписи, типографията включва разполагането на текст в различен контекст, ефективното използване на особеностите на медията и много други неща.

Второто издание на Нова българска типография е ценен документ за естетическите и социални хоризонти на съвременното общество. Изложбата е още един повод за критичен поглед върху действителността, но и нов шанс да открием повече и все по-достъпни възможности за красота в общуването.
120 години от рождението на Дечко Узунов (1899-1986)
Живопис, рисунка
/22 февруари - 30 април 2019, етаж 3, фоайе/

На 22 февруари 2019 г. се навършват 120 години от рождението на Дечко Узунов (1899-1986). Домът на хумора и сатирата притежава четири негови творби, три от които показва тук. С „Шопите на Елин Пелин” Узунов участва в Биеналето през 1977 г, с „Дон Кихот без Санчо Панса” – в Биенале `83 (платното в момента е изложено в Художествената галерия „Дечко Узунов”, филиал на Софийска градска художествена галерия), а двете рисунки с туш „Шопи” и „Селска кръчма” са дарени от автора през 1988 и 1989 г. Колекцията е сформирана благодарение на амбицията на първия директор на Дома и екипа му да попълва фондовете на Музея с творби на нашите знакови художници.

Дечко Узунов е роден в Казанлък, тук пръв негов учител е хумористът Чудомир. От 1919 г. е студент в Държавното художествено индустриално училище (днес НХА) в класа на проф. Петко Клисуров. През 1922 г. заедно със състудента си Иван Пенков стават специализанти на проф. Карл фон Маар в Мюнхен. По това време там специализират и живеят плеяда млади български творци, литератори и художници, които формират приятелския му кръг и много от тях стават модели за портретите му. След завръщането си в България завършва Художествената академия (1924 г.) в класа на проф. Стефан Иванов. От 1926 г. до 1932 г. е щатен художник в Министерство на просветата, след това преподава живопис в Художествената академия.
Художествената гимназия в Казанлък носи неговото име.
Художественото наследство на Д. Узунов е изключително разнообразно – той създава живопис, графика, илюстрация, оформя книги, занимава се със сценография и декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети. Носител е на редица престижни награди и отличия.
Карикатурен салон 2019
Карикатура
/19 октомври 2019 - 29 февруари 2020, зала 5/

Карикатурен салон 2019 показва над 140 карикатури в две самостоятелни изложби на карикатуристите Трайко Попов и Милко Диков и селекция от 44. Национална изложба на карикатурата, София 2019. Това традиционно есенно събитие предлага за първи път лимитирана серия с репродукции от самостоятелните изложби, които могат да се закупят в магазина за сувенири.

Самостоятелната изложба на Трайко Попов обхваща 25 дигитални рисунки и 8 творби от музейния художествен фонд. Това е втората соло изложба на карикатуриста в Дома на хумора и сатирата, но връзките му с Музея датират от 1975 година, когато участва за първи път в Биеналето на хумора и сатирата в изкуството. Следват многобройни участия в този конкурс, като на 20-то Международно биенале (2011) Трайко Попов е удостоен със специалната наградата за карикатура на Министерството на културата на Република България, а през 2017 получава наградата за карикатура на 23. Габровско биенале. Попов е специализирал концептуален дизайн в САЩ. Носител е на награди от конкурси и изложби в Словакия, Италия, Румъния, Турция, Иран, САЩ, Канада, Македония и други.


Самостоятелната изложба на Милко Диков е част от специалната награда, с която от 2003 година Музеят на хумора и сатирата отличава карикатурист по време на ежегодната Национална изложба на карикатурата в София. Диков е седемнадесетият пореден носител на тази награда. Изложбата включва 35 сатирични графики и 14 творби от музейния художествен фонд.
Милко Диков е доайен на българската карикатура, илюстратор и постановчик на анимационни филми. Роден е през 1930 в Троян. Завършва керамика в класа на проф. Стоян Райнов в Художествената академия през 1960, но истинското му призвание се оказва карикатурата. Първите му успехи в това поприще са от края на 50-те години на XX век, когато печели конкурс за карикатура и публикува свои творби във в-к „Стършел”. Сред многобройните му български и международни награди, включително две първи отличия от Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството в Габрово, са орден „Св. св. Кирил и Методий“ и награда на името на Илия Бешков.



Националната изложба на карикатурата се организира от секция „Карикатура“ към Съюза на българските художници от 1964 година насам. Тя е преглед на годишната продукция в жанра и отразява неговото развитие. 44-то издание на изложбата представя подбор от рисунки на 20 български карикатуристи.



Обезглавявания - самостоятелна изложба на Николай Панайотов
Живопис, рисунка, инсталация
/11 октомври 2019 - 2 февруари 2020, зала Стефан Фъртунов/

Това е първата самостоятелна изложба на художника Николай Панайотов в Дома на хумора и сатирата. Тя включва около 80 живописни творби, рисунки и инсталации, създадени, според думите на автора, в различни периоди и места, понякога противоречиви. Творбите носят и собствени обезглавявания, за да не усеща авторът задръжки и вярност към стил, техника и форма, към някакво общо тяло, от което да е зависим. В много от тях има ирония и сарказъм, такъв, какъвто тече и стимулира състоянието на загубване на главата - важно условие за създаването на едно произведение на изкуството.

В отделен текст Николай Панайотов интерпретира смисъла, който влага в заглавието на изложбата Обезглавявания - като драмата на отделяне на главата от тялото, от произхода, от етничната и родствената връзка; драмата на неверните съпруги в някои страни, където има мъжка доминация, сковаваща традиция, зрелищно наказание за назидание, страх, който парализира инстинкта за лична свобода и независимост; като загубата на здрава реалистична преценка; манипулациите на религии и идеологии, лишаващи от индивидуално мислене хората, които са неспособни да мислят самостоятелно и лесно се подчиняват на една диктаторска или доктринерска глава; като рефлекс срещу организираната посредственост; срещу спирането и елиминирането на ново, оригинално творчество или мислене; като загубване на връзката с реалността и безглаво изчезване в блатото на бляскавата имитация и консумация.

Панайотов е роден в София през 1956 година. Живее и работи във Франция и България. През 1983 година завършва Националната художествена академия, катедра „Стенопис“. От 1980 до 1992 рисува стенописи из България, във Виена и Париж. Показва самостоятелни изложби в галерия „Шипка“ 6, Софийска градска художествена галерия, Френския културен институт в София, Националната художествена галерия, на Аполония в Созопол, в галерия „Мисията“ към Министерството на външните работи, Градска художествена галерия – Благоевград, в частните галерии „АТА Център“, „Райко Алексиев“, „Ирида“, „Видима“ (Севлиево), „Green Cat“, „Юзина“, „Индустриална“, „Нюанс“, както и в многобройни галерии в чужбина, между които Gallery 88 (Люксембург), Gallery Richard Treger, Gallery Rolf Ruckert и Gallery Pierre Michel D. (Париж, Франция), Provincemuseum (Льовен, Белгия), Gallery Gabrielle Flegans (Монако), Diderot Publisher (Ню Йорк, САЩ), Gallery Escalle (Брюксел, Белгия), Catenary Art Gallery (Санта Фе, САЩ) и други. Негови произведения се намират в Националната художествена галерия и колекциите на банки и хотели в България и чужбина.

Пестеливи драсканици - Недко Солаков рисува в Музея
Маркери върху разнообразни повърхности
/25 октомври 2019 – 19 януари 2020, зала 6/

Пестеливи драсканици е част от представянето на Митьо, Недко и Димитър Солакови в рамките на поредицата ФамилииТЕ , организирана от Община Габрово. Инициативата цели да запознае гражданството с разностранното творчество на известни фамилии, свързани с града, които имат принос към културния, икономическия и обществения живот в Габрово.

По думите на Яра Бубнова, куратор и художествен критик, Недко Солаков е българският художник на света. Достатъчно е да се надникне в биография му, за да се прозре географията и мащаба на представянията му из цяла Европа и на почти всички континенти. Участник е в множество световни изложби – 2 пъти на Документа в Касел, 6 пъти на Венецианското биенале, 3 пъти на Биеналето в Истанбул, 2 пъти на Биеналето в Гуангджу, както и в Лион, Тирана, Москва, Сидни, Катманду, Рига и други. Има около 150 самостоятелни изложби. Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA Ню Йорк, Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж. Провъзгласен е за почетен гражданин на Габрово през 2015 година.

При Недко Солаков едновременното четене с гледането е характерен метод, който уникално „работи“ и в подробните му инсталации, и в представителни музейни експозиции, и в празните зали. Как точно става това се вижда в представените Пестеливи драсканици в Музея на хумора и сатирата. Творбата е създадена специално за мястото и авторът обещава съвсем локални и лични коментари, като габровските зрители ще се окажат в ситуацията, в която в момента се намират посетителите на Албертина в изложбата Страст за рисуване. Дарение на Колекция Флоранс и Даниел Герлен за Центъра Помпиду във Виена, а по-рано и такива музеи като Музея за модерно изкуство, Франкфурт; Haus Konstruktive, Цюрих; Музея Франс Халс, Харлем; Кунстмузеум, Сент Гален; P.S. 1 MoMA, Ню Йорк; Фондация Сералвеш, Порто; Центъра за съвременно изкуство De Appel, Амстердам; Музея Кралица София, Мадрид.