АРХИВ 2021

Георги Чапкънов през погледа на Иван Бакалов - самостоятелна изложба и творби от фонда на Музея
Фотография, пластика
(18 юни 2021, зала 7)


Един творец и един журналист се преплитат в магията на творчеството и документирането на творческия процес. В продължение на години журналистът Иван Бакалов снима скулптора Георги Чапкънов в ателието му, преследва знаците за непреходното в живота, улавяйки чрез обектива си емоции, спомени, асоциации, въпроси и размисли. Скулпторът Георги Чапкънов прави същото, ала по-бавно, в стилистиката на старателно граден почерк. И двамата изследват малкия детайл, в който е кодирана истината за цялата картина. Понякога са в компания от спътници и съдници, съучастници и съмишленици.

В дългите години на познанството им, Иван Бакалов оставя маркери за значими срещи с онази отиваща си бохема на скептици, мислители, мъдреци, които шеговито и иронично кръстосват контрастни територии. Непреднамерената небрежност на фотографии му са като бележки под линия на един ненаписан разказ за цяла епоха, през която с труд и човеколюбие преминава творческият живот на Георги Чапкънов.

А той е може би най-продуктивният български скулптор, казва Бакалов. През ателието му минават известни и по-малко известни личности - писатели, художници, богаташи, дипломати. Чапкънов твори малка пластика и монументална скулптура, плакети, барелефи, монети, медали, гербове, керамика, портрети от бронз, графики, живопис, скулптури от вторични суровини; фигури по площадите в България, Япония, Южна Корея, Нидерландия, Германия.

Настоящата изложба, създадена от осмия фестивал ФотоФабрика и УниКредит Студио, е без съмнение част от българската памет и споделен реверанс към таланта на една щедро надарена личност.

Иван Бакалов е журналист и фотограф, завършил е журналистика в Софийския университет, където е хоноруван преподавател по пресфотография. Работил е като редактор във вестниците „1000 дни”, „Експрес”, „24 часа”, „Сега”, „Новинар”. Основател и редактор е на сайта e-vestnik.bg. Автор е на книгите „Заговорите против Живков-разкази от първо лице”, „В сянката на Борисов”, „Мачтите в края на улицата-5500 км с кола из САЩ”, „До Чикаго и напред On Route 66”.

Изложбата допълват ранни пластики от Георги Чапкънов, които се съхраняват в художествения фонд на Музея на хумора и сатирата.

Люти чушки – документална изложба
Копия на страници от едноименния сборник
/10 май 2021, Регионална библиотека "Стилиян Чилингиров", Шумен/

През 2018 година се навършиха 50 години от издаването на скандалната книжка „Люти чушки” с народни епиграми, подбрани от Радой Ралин и илюстрирани от Борис Димовски. Тя излиза през бурната 1968 година, ознаменувана от събитията в Чехословакия. Комунистическата власт е параноична, а Тодор Живков се оставя да му бъде внушено, че една от страничките в книжката е пряка атака към него. Сатирата в „Люти чушки” се оказва отвъд позволената мяра и изданието е изтеглено от мрежата книжарници. Продадени са едва две-три хиляди екземпляра, а авторите – уволнени от работа и без право да публикуват свои произведения няколко години.

Закупените книжки обаче заживяват свой живот – ксерокопирани, преписвани и прерисувани, те се превръщат в рядка ценност, предавана тайно от ръка на ръка. Това и представя настоящата документална изложба, състояща се от копия на страници от сборника „Люти чушки”.

Три пъти вътрешности - самостоятелна изложба на Невена Екимова
Инсталация
(22 януари – 31 май 2021, зала 7)


След безспорния и продължаващ успех на изложбата „Град Градина”, създадена специално за деца в рамките на 24. Биенале на хумора и сатирата в изкуството (2019) и реализираната през септември 2020 „Огледална зала”, габровската художничка Невена Екимова показва самостоятелна изложба на последния етаж на Дома на хумора и сатирата.

Изложбата предлага на посетителя визуално-тактилна разходка из човека като интериор. Трите инсталации, условно разделящи пространството, отговарят на три ключови вътрешни състояния, които, макар и банално общочовешки, имат силата да разклатят основите на душата и да преструктурират същността ни: страст, рутина, самота.

Тя обича сбогуванията е посветена на състоянието на върхово удоволствие и болка, причинено от сблъсъка с друго тяло. Интериорът е сцена на свръхестествено събитие, чието случване руши парадигми и предизвиква форми на живот. Нещо е безвъзвратно загубено, а нещо несъществуващо тепърва се заражда.

Дървена сватба представя живота на младо семейство като фрагментиран документален разказ, ползващ за основа интериора на тесния им панелен апартамент. Повтарящото се ежедневие, балансът на силите и безброй малки и големи грижи изплуват върху твърди и меки повърхности.

Кулоар/архив е тъмен коридор, разделящ двете дневни инсталации. Кулоарът въвежда посетителя в тишината на самия себе си. Насърчава се взирането навътре и запълването на празното, било то с въпроси или с отговори.

Невена Екимова (родена през 1984г.) е художник от Габрово, дете на прехода, на двама математици и на първата рейв вълна в България. Изучава езици и изкуство в няколко изключително студени държави от скандинавски тип. Участва в многобройни културни и некултурни събития в София и страната. В момента живее в родния си град, където заедно с Музея на хумора създава зрелищни интерактивни инсталации. Изкуството според Невена е опит да целунеш несъзнаваното. "Три пъти вътрешности" е втората й самостоятелна изложба.

Изложбата е осъществена с подкрепата на:

Национален фонд Култура
Български фонд за жените
МАК ООД
Автосервиз Експрес
Кафе Библиотеката


Защо така сериозно? - самостоятелна изложба на Хубен Черкелов
Живопис, скулптура
(21 ноември 2020 - 30 април 2021, зала 6)


Защо така сериозно? е първа самостоятелна изложба от 14 произведения на живеещия в Ню Йорк български художник Хубен Черкелов в Музея на хумора и сатирата. Черкелов е най-известен с живописните си рисунки на пари, но наред с новите работи, създадени за изложбата, художникът представя и скулптури, изработени в периода 2002 - 2019.

Заглавието на изложбата е заимствано от реплика в сцена от филма за Батман Черният рицар, в която Жокера си припомня детски спомен. “Защо така сериозно?” го пита баща му по време на семеен скандал, докато приплъзва нож по ъгълчетата на детската му уста, оставяйки една вечна усмивка-белег. Жокера е пленен от парите, към които, въпреки това, не може да се отнася сериозно. Подобно на Жокера, Хубен Черкелов е също очарован от парите. Той си присвоява изображения от банкноти и монети, превръщайки ги в трайна тема в творбите си от 2003 година насам.

Изложбата включва четири серии творби, използващи за основа парите: едната е посветена на Бенджамин Франклин, който освен политик е бил и хуморист (съставил е „Речникът на пияницата“); друга творба е посветена на Сервантес и героя му Дон Кихот (също признат за символ на Музея на хумора, благодарение на статуя-забележителност пред сградата, дело на скулптора Георги Чапкънов); две творби, посветени на Марк Твен и литературното му творчество; и маска на Дарт Вейдър (злодеят от Междузвездни войни, който изненадващо се появява върху новозеландски монети).

Кой е Хубен Черкелов?

Хубен Черкелов (българин, известен като Houben R.T.) е роден на 23 януари 1970 г. Живее и работи в Ню Йорк. Повтаряща се тема в ранните му фотографии, филми и инсталации е посткомунистическото общество. В по-новите си работи Черкелов рисува изображения от национални валути с помощта на фолио и акрил. Негови творби са представени в музея Бронкс, Ню Йорк, музея Броган, Флорида, 54-тото биенале във Венеция и галерии в Ню Йорк, Бостън, Вашингтон и Шарлот.

Авторът за творчеството си:

”Картините ми са начин да вляза в диалог с различни теми, епохи и идеологии. При валутите много култури се разкриват по най-ясен и конкретен начин. Понякога това предаване на посланието е неуловимо, но често е и съвсем явно. Като художник извличам и тълкувам изображения върху пари, превръщайки ги в художествен продукт, който получава своя собствена стойност и накрая бива пуснат в обръщение по същия начин като всяка валута.
Изобразяването на парите олицетворява това желание; докато предишните поколения на попарта отразяваха желанието за материални предмети, рисуването на изображения от пари може да представлява еволюция в потреблението – от материалните блага към чистата стойност.


Във връзка с изложбата е издаден каталог с текстове на Димитър Камбуров, Деян Кюранов, Нада Нешева и Георги Тенев. Изданието не би било възможно без щедрата подкрепа на Chariot Motors Inc. На 21 ноември, събота, от 11:00 часа в Музея на хумора и сатирата ще бъде прожектиран филмът „Хубен рисува пари” (реж. Георги Тенев, 2011)

Фото-смях - творби от фонда на Музея
Фотографии
/1 април 2021, Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства, Казанлък/

Изложбата представя 36 черно-бели и цветни фотографии на 36 автора от 8 държави, създадени между 1975 и 2015 година. С находчивост и прекрасно чувство за хумор в снимките са запечатани забавни мигове от не чак толкова веселото ни ежедневие, защото не е нужно да гледаме на света около нас прекалено сериозно.

ФОТО-СМЯХ е международна изложба-конкурс, която се провежда самостоятелно от 1975 до 1987 година в рамките на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството, след което смешната фотография се влива в разделите на биеналето. Благодарение на дарения на снимки, участвали в конкурса, днес Музеят на хумора и сатирата разполага с богата колекция от хумористични и сатирични фотографии на автори от цял свят.

40 години детска школа БАТИК
Детски рисунки
/17 - 27 ноември 2020, галерията на Дружеството на бургаските художници, Бургас/

В изложбата, посветена на 40 години от създаването на школата по батик на Златка Бобева в град Бургас, Домът на хумора и сатирата ще представи десет от 30-те детски творби от музейния си фонд, дарени от основателката през 1989 година.

Бургаската школа по батик е участвала в национални и международни фестивали и изложения, самостоятелни изложби в България, Чехословакия, Русия, Зимбабве, Македония, Австрия, Япония, Словения, Гърция, Турция. Техниката батик е много древна, според някои - на повече от две хиляди години и води началото си вероятно от индонезийските острови. Днес с батик се занимават по цял свят и създадените чрез тази техника изделия са истински произведения на изкуството.

Организатори на експозицията са Община Бургас и НЧ "Асен Златаров 1940", където продължава да работи школата през последните близо 20-години. По време на откриването ще бъде представен филма на Адела Пеева от средата на 80-те години "Конче с панделка", който разказва за създаването на забележителната творческа школа, оставила трайни следи в културния живот на Бургас.

Люти чушки – документална изложба
Копия на страници от едноименния сборник
/20 октомври – 20 ноември 2020, Градска библиотека "Паисий Хилендарски", Асеновград/

През 2018 година се навършиха 50 години от издаването на скандалната книжка „Люти чушки” с народни епиграми, подбрани от Радой Ралин и илюстрирани от Борис Димовски. Тя излиза през бурната 1968 година, ознаменувана от събитията в Чехословакия. Комунистическата власт е параноична, а Тодор Живков се оставя да му бъде внушено, че една от страничките в книжката е пряка атака към него. Сатирата в „Люти чушки” се оказва отвъд позволената мяра и изданието е изтеглено от мрежата книжарници. Продадени са едва две-три хиляди екземпляра, а авторите – уволнени от работа и без право да публикуват свои произведения няколко години.

Закупените книжки обаче заживяват свой живот – ксерокопирани, преписвани и прерисувани, те се превръщат в рядка ценност, предавана тайно от ръка на ръка. Това и представя настоящата документална изложба, състояща се от копия на страници от сборника „Люти чушки”.

Альоша и котката - проект на Катарина Свобода и Камен Стоянов
Инсталация
(19 юни - 30 септември 2020, зала Стефан Фъртунов)


Альоша и котката е инсталация, която включва филм за една необичайна среща пред паментика на Альоша на хълма Бунарджика в Пловдив и архивни фотографии. Чрез средствата на песента, филмът показва две различни гледни точки към паметника, неговата предистория и как се раждат митологиите. На появилата се през 1966 година и добила голяма популярност песен Альоша главните герои Васил и Катарина отговарят със специално създадената за филма песен Алексей Скурлатов.

Катарина Свобода е родена през 1984 в Грац, Австрия. Творчеството й се основава главно върху видеото, но работи и в областта на фотографията, инсталацията и пърформанса, винаги свързани с движещи се изображения. Завършила е Академията по изящни изкуства и Университета за приложни изкуства във Виена.

Участва в национални и международни изложби: Кунстхале Люцерн, Щвейцария (2018 ); WRO Биенале на медийното изкуство, Вроцлав, Полша (2017); BJCEM Биенале за млади художници, Тирана, Албания (2017); Manhattan Bridge, Ню Йорк, САЩ (2017); Корнър Колидж, Цюрих, Швейцария (2017); Галерия Владимир Назов, Загреб, Хърватия (2017). Сред самостоятелните й изложби се нареждат FLUCA - Австрийски културен павилион, Пловдив (2019); SewonArtSpace, Джокякарта, Индонезия (2018); Галерия Клубнова, Бърно, Чехия (2016) и други.

Катарина Свобода е носител на няколко награди и стипендии, включително 2018 Facade Video Prize от Пловдив и творческа резиденция в Индонезия, осигурена от Австрийското канцлерство през 2018.

Камен Стоянов е роден през 1977 в Русе. Живее и работи във Виена и София. Завършил е живопис в Националната художествена академия в София и визуални изкуства и културология в Академията по изящни изкуства във Виена. Негови филми, видео филми, акции, инсталации, фотографски творби и пърформанси са представяни на много изложби, фестивали и биеналета, между които: В двореца, Международен фестивал за късометражно кино, Варна (2019); Градска галерия на Любляна, Словения (2019); Измерения на публичното, 24. Габровско биенале (2019); Кунстхале Екснергасе, Виена, Австрия (2019); Галерия Сариев, Пловдив (2019); Кунстхале Баден-Баден, Германия (2018); Международен фестивал за видео изкуство в Москва, Русия (2018); (2019); Попитайте художника, Галерия Сариев, Пловдив (2017); WRO Биенале за медийно изкуство, Вроцлав, Полша (2017); Фестивал SPIELART, Мюнхен, Германия (2015); Фестивал Трансмедиале, Берлин, Германия (2014); Камера Австрия, Грац, Австрия (2013); 17. Биенале в Сидни, Австралия (2010); Аичи триенале, Нагоя, Япония (2010); Кунстхале Будапеща, Унгария (2010); Европейско биенале за съвременно изкуство Манифеста 7, Трентино, Италия (2008); 6. Международно биенале за съвременно изкуство в Гюмри, Армения, (2008); MUMOK Виена, Австрия (2008).

Носител е на многобройни награди, между които наградите The Sovereign European Art Prize (2011), Otto Mauer Award, Австрия (2011), Walter Koschatzky Art Award (2011), Art Prize Europe?s Future, Лайпциг, Музей на съвременното изкуство (2008), MUMOK Prize for the Zone1 at VIENNAFAIR (2007), Награда за визуални изкуства на град Виена (2007), както и творчески резиденции в Мексико Сити (2019), Цюрих (2016) и Лос Анджелис (2012).

Альоша и котката е проект, създаден и реализиран в рамките на резидентната програма АДАТА на Пловдив 2019 – Европейска столица на културата, и с допълнителната подкрепа на австрийският фонд Ото Мауер.


В това време на едно друго място/100 години чешки комикс - гостуваща изложба
Комикс
(19 юни - 31 декември 2020, зала Стефан Фъртунов)


Изложбата В това време на друго място / 100 години чешки комикс се организира в партньорство с Чешкия културен център в София и ще гостува в Габрово до края на 2020 година.

Вернисажът бе предвиден като част от програмата по случай 1 април и 48-ия рожден ден на Смешната къща, и макар и със закъснение, посетителите на Музея на хумора и сатирата ще имат възможност да се запознаят с най-доброто от чешкия комикс, създадено през последните 100 години.

Проектът е реализиран през 2019 година и е част от събитията, отбелязващи 100 години от създаването на Чехословашката република (1918 г. ) Самата изложба е резултат от съвместната работа на Чешките центрове в Европа в партньорство с Института за чешка литература към Академията на науките на Чешката република и Философския факултет на Университета Палацки в Оломоуц.

Стогодишнината от основаването на Чехословашката република предлага уникална възможност за равносметка на историята на чешкия комикс (както и на образа на историята в комиксите). Чрез тематичен фокус върху основните жанрове, повратните моменти и интеркултурните влияния, изложбата търси да представи това чешко изкуство в многообразните му форми и исторически взаимовръзки. А разказът за това какво и как се е случвало в това време и на друго място, ще позволи на посетителите да разберат по-добре какво се случва тук и сега.


Интерактивно-генеративни формации, 2014-2017 - авторски проект на Светослав Косев и Атанас Марков
Дигитална инсталация
/8 декември 2017 - 30 ноември 2018, пред кривите огледала/

В деня на студентския празник, 8 декември, Музеят „Дом на хумора и сатирата“ открива дигиталната инсталация „Интерактивно-генеративни формации 2014-2017“. Мястото й, пред любимите на посетителите криви огледала, играе важна роля във възприятието и преживяването на творбата, съпоставяйки образите от огледалата с предлаганата виртуална среда, в която зрителят става участник. Проектът бе представен в Дома на хумора и сатирата по време на хакатона Gabrovo Game Jam през януари 2017 година.

Инсталацията „Интерактивно-генеративни формации“ е дело на авторския екип Светослав Косев и Атанас Марков. Представлява диалог между зрителя и произведението под формата на виртуално поле, в което всеки зрител се появява на екрана като силует във вид на мрежа от линии и има способността да влияе на самото произведение. Линиите са свързани с алгоритъм, което прави произведението освен интерактивно и генеративно. В тази виртуална среда, на псевдослучаен принцип свободно се разпръсква мрежа от точки, които имат определeни физични свойства. Те се свързват помежду си със същия алгоритъм като контура на зрителя, като по този начин се търси графичното усещане. Малките точки имат гравитация и падат, но също така могат да взаимодействат при сблъсък с потребителите или помежду си. В допълнение има и по-големи цветни „топки“ (за настоящата инсталация те са заменени със запазения знак на Музея), които също участват в тази виртуална сцена с физични зависимости. Целта е да се подтикне зрителят към по-активно участие и чрез елемент на игра да бъде въвлечен в тази виртуална среда.

Светослав Косев е преподавател по графичен дизайн и перспектива, доцент във Факултета по изобразително изкуство към ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“.

Атанас Марков e главен асистент по компютърна графика и мултимедийни технологии към ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“.

100 години Национална гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" - гостуваща изложба
Икони, художествена мебел, дърворезба, рисунки, проекти
(16 октомври - 30 ноември 2020, зала 7)


Изложбата е част от програмата, отбелязваща 100 години от създаването на Тревненската възрожденска школа по иконопис и дърворезба. Доста по-скромна във времеви диапазон, ала достатъчно открояваща се, е историята на сътрудничеството между Дома на хумора и сатирата и Националната гимназия за приложни изкуства в Трявна с цел популяризиране продукцията на възпитаниците на училището под формата на коледни базари, съвместни изложби с други средни художествени училища в България, прегледи на дипломни работи и една запомяща се самостоятелна изложба на вече утвърден български творец – Венелин Шурелов – от 1996 година. Същата година е основано дружеството „Луди-млади” с цел съхраняване и развиване на автентичните художествени занаяти и националните традиции в българската култура.

Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ в град Трявна съхранява и развива традициите на Тревненската възрожденска иконописна и дърворезбарска школа като дава професионална подготовка на ученици от цялата страна в три специалности - „Художествена дърворезба“, „Интериорен дизайн“ и „Иконопис“.

Идеята за създаването на училището датира от втората половина на 19 в. и принадлежи на големия възрожденски художник Николай Павлович, който през 1861 г. посещава Трявна по покана на Петко Р. Славейков. Целта е била да се съхранят местните занаятчийски традиции в областта на художествената обработка на дървото. Всъщност това е първата решителна крачка към възобновяване на художествените занаяти и националните традиции, чиито функции и значение след Освобождението затихват.

От създаването си до днес училището преминава през различни форми на своето развитие. Открито е през 1920 г. като Държавно столарско училище, а по-късно е Техническа гимназия по градоустройство и Техникум по дърворезба и вътрешна архитектура. През 1976 г. се превръща в Средно специално художествено училище за приложни изкуства, а от 2009 г. е преобразувано в Национална гимназия за приложни изкуства. Понастоящем Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ е държавен културен институт към Министерството на културата на Република България.

През годините училището става културно средище, което привлича талантливи преподаватели, много от които завършват образованието си в престижни университети и академии извън България. Сред тях са Иван Христов, Атанас Василев, Цаньо Антонов, Димитър Друмев и др.

Настоящата изложбата включва творби, създадени през последните три години от ученици от XII клас в специалностите „Интериорен дизайн“, „Художествена дърворезба“ и „Иконопис“.