АРХИВ 2021

Кристо. От Габрово до Триумфалната арка
Документална изложба
/17 септември - 30 ноември 2021, Български културен институт, Париж, Франция/

„Кристо. От Габрово до Триумфалната арка“ е съвместна инициатива на Музея на хумора и сатирата и Българския културен институт в Париж с подкрепата на Община Габрово и Министерство на културата. Изложбата е посветена на дългоочакваното и отложено изпълнение на проекта на твореца по опаковането на Триумфалната арка тази година във френската столица.
Експозицията съдържа 30 рядко показвани досега произведения на изкуството, фотографии, факсимилета, проследяващи ранните години на родения през 1935 година в Габрово световноизвестен художник Христо Явашев. Изложбата е адаптация на проекта "Роден в Габрово", реализиран през 2017 година в Габрово и в София през 2019. Предназначена за чуждоезична аудитория, тя е опростена откъм част от документалните експонати, които биха били непонятни за посетители, които не владеят български език. Но едновременно с това изложбата е разширена, включвайки студетските години на Христо.

Куратор на изложбата е Маргарита Доровска; текстовете на парижкия вариант са дело на Евгения Атанасова-Тенева, която има сериозен принос в проучвателската работа, заедно с Елена Николова, Маргарита Доровска и сдружение "Нашето ПО-ГОЛЯМО Габрово". Изложбен и графичен дизайнер е Мартина Денева, а преводите на френски и английски са направени от Станимир Делчев и Трейси Спийд.
Финес на върха на молива - самостоятелна изложба на Паоло Далпонте (Италия)
Карикатура
/28 септември 2016 - 15 декември 2017, МБАЛ "Д-р Тота Венкова", Габрово/

Изложбата на италианския илюстратор, живописец и карикатурист ПАОЛО ДАЛПОНТЕ представя 36 творби от второто гостуване на автора в Дома на хумора и сатирата. По време на 22. Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата - Габрово 2015 той лично получи присъдената му специална награда за карикатура на Министерството на здравеопазването.

Носител на повече от 40 награди от международни конкурси, Паоло Далпонте е роден в Поя ди Ломазо, Италия, където продължава да живее и работи. Завършил е Националния институт по приложни изкуства в Тренто. Сътрудничи на редица издателства и преподава техники за рисуване с молив във вечерни курсове. Творчеството си е представил в 42 самостоятелни изложби по света.

Заглавието на изложбата - "Финес на върха на молива" - е чиста метафора на стила на художника. Той предпочита черно-бялата техника, а моливът е неговият най-подходящ инструмент за обрисуване на предметите в тънки подробности. Според Далпонте отсъствието на цвят води до един по-хладен поглед върху предмета, една по-скоро аналитична, а не емоционална гледна точка.



Стършел на 75 - гостуваща изложба
Шаржове и автошаржове
(12 ноември – 19 декември 2021, етаж 3, фоайе)


Музеят на хумора и сатирата и редакцията на най-дълго издавания вестник за хумор и сатира в България отбелязват годишнината на изданието с изложбата Стършел на 75. В нея са представени шаржове на 39 "стършели" и сътрудници на вестника. Специални гости на събитието ще бъдат главният редактор на вестника - Михаил Вешим и Румен Белчев - управител на "Стършел и половина" ООД.

СТЪРШЕЛ е български вестник за хумор и сатира. Излиза без прекъсване и без смяна на името от създаването си през февруари 1946 г. Основатели на вестника са Димитър Чавдаров - Челкаш, Борис Ангелушев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Марко Бехар, Христо Ганев, Валери Петров, Никола Мирчев.

През годините за вестника са работили автори като Иван Радоев, Петър Незнакомов, Радой Ралин, Черемухин, Добри Жотев, Ясен Антов, Христо Пелитев (главен редактор 1965 - 1988), Кунчо Грозев, Станислав Стратиев, Чавдар Шинов, Дамян Бегунов, Мирон Иванов, Марко Ганчев, Любомир Янов, Йордан Попов (и като главен редактор), Велин Андреев, Генчо Симеонов, Георги Чаушов, Борис Димовски.

През първите си пет години излиза като издание на Отечествения фронт, а от 1951 до 1990 г. е издание на централния Комитет на БКП. След 1991 г. се издава от работещите във вестника. Редакцията на вестника е съорганизатор на Наградата „Чудомир" за български хумористичен разказ (от 1969 г., съвместно с община Казанлък) и на Международния литературен конкурс „АлеКо" (от 1966 г., съвместно с община Свищов).
Карикатурен салон 2020
Карикатура
/23 октомври 2020 - 31 януари 2021, зала 5/

45. Национална изложба на карикатурата 2020 - гостуваща изложба

 За първи път в своята 45-та история Националната изложба за карикатура ще бъде официално открита в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Противоепидимичните условия в страната налагат 145-те карикатури на 38 автори да бъдат показани напълно „дезинфиктирани, дистанцирани и дисциплинираи”, а церемонията по обявявавено на тазгодишните лауреати ни задължава всички да сме и „маскирани”. С дълбоко чувство на признателност и респект, изложбата включва и оригинални творби от музейния фонд на карикатуристите Велин Андреев, Иван Кутузов-Кути, Стоян Дуков и Фико Фиков, които наскоро смениха земното си пребивавене с един по-светъл свят, където да продължат да творят веселите си рисунки.

Носителят на тазгодишната награда на Музея на хумора и сатирата е Халит Куртулмуш-Айтослу, а сред останалите отличени карикатуристи се нареждат Светлин Стефанов, Стоян Дечев, Любомир Михайлов, Майя Чолакова, Милко Диков, Никола Георгиев-Кайо и Цочо Пеев.
Фото-смях - творби от фонда на Музея
Фотография
(7 август - 26 септември 2021, зала 7)


"Фото-смях" е международна изложба-конкурс, която се провежда самостоятелно от 1975 до 1987 година в рамките на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството, след което фотографията се влива в разделите на биеналето. Благодарение на дарения от участниците в конкурса, днес Музеят на хумора и сатирата разполага с богата колекция от хумористични и сатирични фотографии на автори от цял свят.

В изложбата "Фото-смях" са представени 36 черно-бели и цветни фотографии на 36 автора от 8 държави, създадени между 1975 и 2015 година.
Миграции в студиото на артиста II - самостоятелна изложба на Роберт Баръмов (1966 - 2021)
Инсталации, обекти, видео, живопис
(23 април - 31 май 2021, зала 7)


Това е първата, за жалост посмъртна, изложба на родения във Варна художник Роберт Баръмов в Музея на хумора и сатирата. На 4 март тази година той внезапно ни напусна. Не успя да се пребори с коронавируса. Остави богато наследство от графики и живопис, видеа, обекти и инсталации. За работата по изложбата от първо лице разказва Маргарита Доровска, директор на Музея:

"Подготвяхме изложбата му, срещайки се онлайн и на живо. Роберт се възмущаваше колко е затворена сцената на съвременното изкуство у нас и колко бавно и трудно се развива. Следеше с интерес какво става по света – нямам идея как успяваше да е винаги информиран. Планирахме да покажем няколко инсталации и обекти, видеа и живопис. Беше пълен с идеи, обсъждахме множество творби. Опитвах се да внеса ред, да изчистя темите, да намаля произведенията. Той се съгласяваше, след това хитруваше и отново вкарваше в разговора някоя отпаднала творба. Шегуваше се, че като художник има толкова малко възможности да представя изкуството си, че му е трудно да е дисциплиниран. Искаше да покаже всичко, да каже всичко и да го направи веднага. Опонирах му, че ще подготви още много изложби, а той настояваше, че няма как да го разбера, че вече е на 54 и няма никакво време.
За това как се чувстваше в света на изкуството говори най-добре живописното му платно „Печене на артист в културния огън”. В центъра му е фигура, обгърната от ярко-жълти пламъци, в тъмнината наоколо греят цветя и изпълзяват разкривени, живи-мъртви – любопитни свидетели на кладата – с тела на инсекти и земноводни. Роберт обаче беше намерил спокойно място, далеч от „културния огън”.
В студиото си художниците са винаги в локдаун. Сами с изкуството си, в изолация. Стават видими само когато имат изложба (това усещане за невидимост присъстваше във всичките ми разговори с Роберт). Беше разпознал в ателието си други такива като него – мигранти, невидими, чудати същества. Съжителстваше с тях, изучаваше ги внимателно и им създаваше малки градове, отстъпваше им от своята територия и ги документираше – буболечки, пеперуди, паячета. Имаше и няколко гротескни рожби – боядисана в жълто врана, която преживяваше като грозно патенце; русалка, която болезнено беше постигнала мечтата си да проходи и един подскачащ пенис с рокля от шарен целофан. Към тези се числеше и зелена жаба, която настоява да бъде целуната – така и не я открихме в ателието му, беше ми я показал само на снимка.
Не всички третираше еднакво – група хлебарки беше затворил в „Лагер за нелегални мигранти” и ги беше хигиенизирал и естетизирал с бяла боя. Други с най-добро чувство се беше опитал да спаси, но ги беше уморил при тези си операции – заварих ги инсталирани с резин върху малки дървени кубчета. Беше им направил паметници – миризливка, пеперуда, калинка и оса, затворена в космическа капсула-спринцовка. Искрено се забавляваше с екосистемата на студиото, а метафората на неговите обитатели беше съвсем очевидна.
Разделяме се с него с благодарност за щедростта му и с вероятно най-личната изложба, която някога е правил. Светъл път, мигранте!"
Морски карикатури - творби от художествения фонд на Музея на хумора и сатирата
Карикатура
/22 юли - 19 август 2021, Галерия "Гъбенски", Трявна/

Колекцията от 28 карикатури е подбрана от богатия музеен фонд и представя 25 творци от 18 държави. Всеки един от тях е имал свой поглед към темата „море” и не просто е подходил с чувство за хумор, а изненадва с неочаквана или любопитна гледна точка.

Безспорно, всеки от нас има свое усещане за море, свързано с ярко преживяване, среща, пламнала обич, или пък разочарование, страх, вълнение на природозащитник... За едни морето е безгрижна лятна ваканция, за други – трудов делник. Но зад личното има и друго, често видимо или доловимо само от сетивата на творец, при това творец с изявено чувство за хумор.

Освен да ни разсмеят, част от карикатурите ни карат да се замислим и за по-сериозни теми: протест, замърсяване, климатични промени.

Изложбата няма за цел за изчерпи цялата палитра от емоции, които навява морето. Но ще разнообрази дните ни край морето и ще ни подсети, че „Светът е оцелял, защото се е смял”.


Image Show - самостоятелна изложба на J.Pank /Йордан Панков
Живопис, лимитирани принтове
(15 май - 6 септември 2021, зала 6)


Музеят на хумора и сатирата представя изложба на родения в Габрово художник Йордан Панков, по-известен като J. Pank. Творбите са от различни периоди – както нови, така и картини от сериите Fly-by, Lost и Yesterday and Today (Прелитане, Изгубено и Вчера и днес), и обичайно за автора интерпретират шедьоври от историята на изкуството с езика на поп културата.

J. Pank се фокусира преди всичко върху платна, които са изчезнали. Признава, че не по-малко от разпознаваемите образи го впечатлява пазарната им стойност, а мултиплицирането и преднамерената повторяемост, на които стъпва почерка му, затвърждават усещането, че всичко днес е визия.

С Музея на хумора го свързва не само емоционалната нишка на детството, но и характерния му ироничен почерк. Чувството за хумор е част от визуалната свежест на образите му, както и от грижливо подхранваната от художника автомитология. “Някои биха приели почерка ми за лек стил срещу тежката артилерия на класическото изкуство, но това е търсено, така сближавам отдалечени във времето и трудно съвместими явления. Харесва ми да смесвам концептуалния подход с дързостта на поп арта – това дава лекота на възприемането, която лесно извежда изкуството от рамките на галерията и го доближава до реалния живот, модата и дизайна”, споделя авторът.

“Трябва да бъдем щастливи, въпреки света, в който има толкова страдание”, настоява J. Pank. “Изкуството преди всичко трябва да е човешко, да е комично, когато е нужно и брутално, когато се налага.”

Йордан Панков e завършил е Националната художествена академия. Живее и работи в София. Работи със сюжети от изчезнали или откраднати шедьоври на световното изкуство. Негови самостоятелни изложби са представени в галерия Райко Алексиев и Националната галерия, в галериите Аросита, София-Прес и Сердика. Участва в пет издания на Габровското биенале, както и в три издания на Триенале на графиката във Варна.
Георги Чапкънов през погледа на Иван Бакалов - самостоятелна изложба и творби от фонда на Музея
Фотография, пластика
(18 юни 2021, зала 7)


Един творец и един журналист се преплитат в магията на творчеството и документирането на творческия процес. В продължение на години журналистът Иван Бакалов снима скулптора Георги Чапкънов в ателието му, преследва знаците за непреходното в живота, улавяйки чрез обектива си емоции, спомени, асоциации, въпроси и размисли. Скулпторът Георги Чапкънов прави същото, ала по-бавно, в стилистиката на старателно граден почерк. И двамата изследват малкия детайл, в който е кодирана истината за цялата картина. Понякога са в компания от спътници и съдници, съучастници и съмишленици.

В дългите години на познанството им, Иван Бакалов оставя маркери за значими срещи с онази отиваща си бохема на скептици, мислители, мъдреци, които шеговито и иронично кръстосват контрастни територии. Непреднамерената небрежност на фотографии му са като бележки под линия на един ненаписан разказ за цяла епоха, през която с труд и човеколюбие преминава творческият живот на Георги Чапкънов.

А той е може би най-продуктивният български скулптор, казва Бакалов. През ателието му минават известни и по-малко известни личности - писатели, художници, богаташи, дипломати. Чапкънов твори малка пластика и монументална скулптура, плакети, барелефи, монети, медали, гербове, керамика, портрети от бронз, графики, живопис, скулптури от вторични суровини; фигури по площадите в България, Япония, Южна Корея, Нидерландия, Германия.

Настоящата изложба, създадена от осмия фестивал ФотоФабрика и УниКредит Студио, е без съмнение част от българската памет и споделен реверанс към таланта на една щедро надарена личност.

Иван Бакалов е журналист и фотограф, завършил е журналистика в Софийския университет, където е хоноруван преподавател по пресфотография. Работил е като редактор във вестниците „1000 дни”, „Експрес”, „24 часа”, „Сега”, „Новинар”. Основател и редактор е на сайта e-vestnik.bg. Автор е на книгите „Заговорите против Живков-разкази от първо лице”, „В сянката на Борисов”, „Мачтите в края на улицата-5500 км с кола из САЩ”, „До Чикаго и напред On Route 66”.

Изложбата допълват ранни пластики от Георги Чапкънов, които се съхраняват в художествения фонд на Музея на хумора и сатирата.
Люти чушки – документална изложба
Копия на страници от едноименния сборник
/10 май 2021, Регионална библиотека "Стилиян Чилингиров", Шумен/

През 2018 година се навършиха 50 години от издаването на скандалната книжка „Люти чушки” с народни епиграми, подбрани от Радой Ралин и илюстрирани от Борис Димовски. Тя излиза през бурната 1968 година, ознаменувана от събитията в Чехословакия. Комунистическата власт е параноична, а Тодор Живков се оставя да му бъде внушено, че една от страничките в книжката е пряка атака към него. Сатирата в „Люти чушки” се оказва отвъд позволената мяра и изданието е изтеглено от мрежата книжарници. Продадени са едва две-три хиляди екземпляра, а авторите – уволнени от работа и без право да публикуват свои произведения няколко години.

Закупените книжки обаче заживяват свой живот – ксерокопирани, преписвани и прерисувани, те се превръщат в рядка ценност, предавана тайно от ръка на ръка. Това и представя настоящата документална изложба, състояща се от копия на страници от сборника „Люти чушки”.
Три пъти вътрешности - самостоятелна изложба на Невена Екимова
Инсталация
(22 януари – 31 май 2021, зала 7)


След безспорния и продължаващ успех на изложбата „Град Градина”, създадена специално за деца в рамките на 24. Биенале на хумора и сатирата в изкуството (2019) и реализираната през септември 2020 „Огледална зала”, габровската художничка Невена Екимова показва самостоятелна изложба на последния етаж на Дома на хумора и сатирата.

Изложбата предлага на посетителя визуално-тактилна разходка из човека като интериор. Трите инсталации, условно разделящи пространството, отговарят на три ключови вътрешни състояния, които, макар и банално общочовешки, имат силата да разклатят основите на душата и да преструктурират същността ни: страст, рутина, самота.

Тя обича сбогуванията е посветена на състоянието на върхово удоволствие и болка, причинено от сблъсъка с друго тяло. Интериорът е сцена на свръхестествено събитие, чието случване руши парадигми и предизвиква форми на живот. Нещо е безвъзвратно загубено, а нещо несъществуващо тепърва се заражда.

Дървена сватба представя живота на младо семейство като фрагментиран документален разказ, ползващ за основа интериора на тесния им панелен апартамент. Повтарящото се ежедневие, балансът на силите и безброй малки и големи грижи изплуват върху твърди и меки повърхности.

Кулоар/архив е тъмен коридор, разделящ двете дневни инсталации. Кулоарът въвежда посетителя в тишината на самия себе си. Насърчава се взирането навътре и запълването на празното, било то с въпроси или с отговори.

Невена Екимова (родена през 1984г.) е художник от Габрово, дете на прехода, на двама математици и на първата рейв вълна в България. Изучава езици и изкуство в няколко изключително студени държави от скандинавски тип. Участва в многобройни културни и некултурни събития в София и страната. В момента живее в родния си град, където заедно с Музея на хумора създава зрелищни интерактивни инсталации. Изкуството според Невена е опит да целунеш несъзнаваното. "Три пъти вътрешности" е втората й самостоятелна изложба.

Изложбата е осъществена с подкрепата на:

Национален фонд Култура
Български фонд за жените
МАК ООД
Автосервиз Експрес
Кафе Библиотеката

Защо така сериозно? - самостоятелна изложба на Хубен Черкелов
Живопис, скулптура
(21 ноември 2020 - 30 април 2021, зала 6)


Защо така сериозно? е първа самостоятелна изложба от 14 произведения на живеещия в Ню Йорк български художник Хубен Черкелов в Музея на хумора и сатирата. Черкелов е най-известен с живописните си рисунки на пари, но наред с новите работи, създадени за изложбата, художникът представя и скулптури, изработени в периода 2002 - 2019.

Заглавието на изложбата е заимствано от реплика в сцена от филма за Батман Черният рицар, в която Жокера си припомня детски спомен. “Защо така сериозно?” го пита баща му по време на семеен скандал, докато приплъзва нож по ъгълчетата на детската му уста, оставяйки една вечна усмивка-белег. Жокера е пленен от парите, към които, въпреки това, не може да се отнася сериозно. Подобно на Жокера, Хубен Черкелов е също очарован от парите. Той си присвоява изображения от банкноти и монети, превръщайки ги в трайна тема в творбите си от 2003 година насам.

Изложбата включва четири серии творби, използващи за основа парите: едната е посветена на Бенджамин Франклин, който освен политик е бил и хуморист (съставил е „Речникът на пияницата“); друга творба е посветена на Сервантес и героя му Дон Кихот (също признат за символ на Музея на хумора, благодарение на статуя-забележителност пред сградата, дело на скулптора Георги Чапкънов); две творби, посветени на Марк Твен и литературното му творчество; и маска на Дарт Вейдър (злодеят от Междузвездни войни, който изненадващо се появява върху новозеландски монети).

Кой е Хубен Черкелов?

Хубен Черкелов (българин, известен като Houben R.T.) е роден на 23 януари 1970 г. Живее и работи в Ню Йорк. Повтаряща се тема в ранните му фотографии, филми и инсталации е посткомунистическото общество. В по-новите си работи Черкелов рисува изображения от национални валути с помощта на фолио и акрил. Негови творби са представени в музея Бронкс, Ню Йорк, музея Броган, Флорида, 54-тото биенале във Венеция и галерии в Ню Йорк, Бостън, Вашингтон и Шарлот.

Авторът за творчеството си:

”Картините ми са начин да вляза в диалог с различни теми, епохи и идеологии. При валутите много култури се разкриват по най-ясен и конкретен начин. Понякога това предаване на посланието е неуловимо, но често е и съвсем явно. Като художник извличам и тълкувам изображения върху пари, превръщайки ги в художествен продукт, който получава своя собствена стойност и накрая бива пуснат в обръщение по същия начин като всяка валута.
Изобразяването на парите олицетворява това желание; докато предишните поколения на попарта отразяваха желанието за материални предмети, рисуването на изображения от пари може да представлява еволюция в потреблението – от материалните блага към чистата стойност.”

Във връзка с изложбата е издаден каталог с текстове на Димитър Камбуров, Деян Кюранов, Нада Нешева и Георги Тенев. Изданието не би било възможно без щедрата подкрепа на Chariot Motors Inc. На 21 ноември, събота, от 11:00 часа в Музея на хумора и сатирата ще бъде прожектиран филмът „Хубен рисува пари” (реж. Георги Тенев, 2011)
Фото-смях - творби от фонда на Музея
Фотографии
/1 април 2021, Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства, Казанлък/

Изложбата представя 36 черно-бели и цветни фотографии на 36 автора от 8 държави, създадени между 1975 и 2015 година. С находчивост и прекрасно чувство за хумор в снимките са запечатани забавни мигове от не чак толкова веселото ни ежедневие, защото не е нужно да гледаме на света около нас прекалено сериозно.

ФОТО-СМЯХ е международна изложба-конкурс, която се провежда самостоятелно от 1975 до 1987 година в рамките на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството, след което смешната фотография се влива в разделите на биеналето. Благодарение на дарения на снимки, участвали в конкурса, днес Музеят на хумора и сатирата разполага с богата колекция от хумористични и сатирични фотографии на автори от цял свят.
40 години детска школа БАТИК
Детски рисунки
/17 - 27 ноември 2020, галерията на Дружеството на бургаските художници, Бургас/

В изложбата, посветена на 40 години от създаването на школата по батик на Златка Бобева в град Бургас, Домът на хумора и сатирата ще представи десет от 30-те детски творби от музейния си фонд, дарени от основателката през 1989 година.

Бургаската школа по батик е участвала в национални и международни фестивали и изложения, самостоятелни изложби в България, Чехословакия, Русия, Зимбабве, Македония, Австрия, Япония, Словения, Гърция, Турция. Техниката батик е много древна, според някои - на повече от две хиляди години и води началото си вероятно от индонезийските острови. Днес с батик се занимават по цял свят и създадените чрез тази техника изделия са истински произведения на изкуството.

Организатори на експозицията са Община Бургас и НЧ "Асен Златаров 1940", където продължава да работи школата през последните близо 20-години. По време на откриването ще бъде представен филма на Адела Пеева от средата на 80-те години "Конче с панделка", който разказва за създаването на забележителната творческа школа, оставила трайни следи в културния живот на Бургас.
Люти чушки – документална изложба
Копия на страници от едноименния сборник
/20 октомври – 20 ноември 2020, Градска библиотека "Паисий Хилендарски", Асеновград/

През 2018 година се навършиха 50 години от издаването на скандалната книжка „Люти чушки” с народни епиграми, подбрани от Радой Ралин и илюстрирани от Борис Димовски. Тя излиза през бурната 1968 година, ознаменувана от събитията в Чехословакия. Комунистическата власт е параноична, а Тодор Живков се оставя да му бъде внушено, че една от страничките в книжката е пряка атака към него. Сатирата в „Люти чушки” се оказва отвъд позволената мяра и изданието е изтеглено от мрежата книжарници. Продадени са едва две-три хиляди екземпляра, а авторите – уволнени от работа и без право да публикуват свои произведения няколко години.

Закупените книжки обаче заживяват свой живот – ксерокопирани, преписвани и прерисувани, те се превръщат в рядка ценност, предавана тайно от ръка на ръка. Това и представя настоящата документална изложба, състояща се от копия на страници от сборника „Люти чушки”.
Альоша и котката - проект на Катарина Свобода и Камен Стоянов
Инсталация
(19 юни - 30 септември 2020, зала Стефан Фъртунов)


Альоша и котката е инсталация, която включва филм за една необичайна среща пред паментика на Альоша на хълма Бунарджика в Пловдив и архивни фотографии. Чрез средствата на песента, филмът показва две различни гледни точки към паметника, неговата предистория и как се раждат митологиите. На появилата се през 1966 година и добила голяма популярност песен Альоша главните герои Васил и Катарина отговарят със специално създадената за филма песен Алексей Скурлатов.

Катарина Свобода е родена през 1984 в Грац, Австрия. Творчеството й се основава главно върху видеото, но работи и в областта на фотографията, инсталацията и пърформанса, винаги свързани с движещи се изображения. Завършила е Академията по изящни изкуства и Университета за приложни изкуства във Виена.

Участва в национални и международни изложби: Кунстхале Люцерн, Щвейцария (2018 ); WRO Биенале на медийното изкуство, Вроцлав, Полша (2017); BJCEM Биенале за млади художници, Тирана, Албания (2017); Manhattan Bridge, Ню Йорк, САЩ (2017); Корнър Колидж, Цюрих, Швейцария (2017); Галерия Владимир Назов, Загреб, Хърватия (2017). Сред самостоятелните й изложби се нареждат FLUCA - Австрийски културен павилион, Пловдив (2019); SewonArtSpace, Джокякарта, Индонезия (2018); Галерия Клубнова, Бърно, Чехия (2016) и други.

Катарина Свобода е носител на няколко награди и стипендии, включително 2018 Facade Video Prize от Пловдив и творческа резиденция в Индонезия, осигурена от Австрийското канцлерство през 2018.

Камен Стоянов е роден през 1977 в Русе. Живее и работи във Виена и София. Завършил е живопис в Националната художествена академия в София и визуални изкуства и културология в Академията по изящни изкуства във Виена. Негови филми, видео филми, акции, инсталации, фотографски творби и пърформанси са представяни на много изложби, фестивали и биеналета, между които: В двореца, Международен фестивал за късометражно кино, Варна (2019); Градска галерия на Любляна, Словения (2019); Измерения на публичното, 24. Габровско биенале (2019); Кунстхале Екснергасе, Виена, Австрия (2019); Галерия Сариев, Пловдив (2019); Кунстхале Баден-Баден, Германия (2018); Международен фестивал за видео изкуство в Москва, Русия (2018); (2019); Попитайте художника, Галерия Сариев, Пловдив (2017); WRO Биенале за медийно изкуство, Вроцлав, Полша (2017); Фестивал SPIELART, Мюнхен, Германия (2015); Фестивал Трансмедиале, Берлин, Германия (2014); Камера Австрия, Грац, Австрия (2013); 17. Биенале в Сидни, Австралия (2010); Аичи триенале, Нагоя, Япония (2010); Кунстхале Будапеща, Унгария (2010); Европейско биенале за съвременно изкуство Манифеста 7, Трентино, Италия (2008); 6. Международно биенале за съвременно изкуство в Гюмри, Армения, (2008); MUMOK Виена, Австрия (2008).

Носител е на многобройни награди, между които наградите The Sovereign European Art Prize (2011), Otto Mauer Award, Австрия (2011), Walter Koschatzky Art Award (2011), Art Prize Europe?s Future, Лайпциг, Музей на съвременното изкуство (2008), MUMOK Prize for the Zone1 at VIENNAFAIR (2007), Награда за визуални изкуства на град Виена (2007), както и творчески резиденции в Мексико Сити (2019), Цюрих (2016) и Лос Анджелис (2012).

Альоша и котката е проект, създаден и реализиран в рамките на резидентната програма АДАТА на Пловдив 2019 – Европейска столица на културата, и с допълнителната подкрепа на австрийският фонд Ото Мауер.

В това време на едно друго място/100 години чешки комикс - гостуваща изложба
Комикс
(19 юни - 31 декември 2020, зала Стефан Фъртунов)


Изложбата В това време на друго място / 100 години чешки комикс се организира в партньорство с Чешкия културен център в София и ще гостува в Габрово до края на 2020 година.

Вернисажът бе предвиден като част от програмата по случай 1 април и 48-ия рожден ден на Смешната къща, и макар и със закъснение, посетителите на Музея на хумора и сатирата ще имат възможност да се запознаят с най-доброто от чешкия комикс, създадено през последните 100 години.

Проектът е реализиран през 2019 година и е част от събитията, отбелязващи 100 години от създаването на Чехословашката република (1918 г. ) Самата изложба е резултат от съвместната работа на Чешките центрове в Европа в партньорство с Института за чешка литература към Академията на науките на Чешката република и Философския факултет на Университета Палацки в Оломоуц.

Стогодишнината от основаването на Чехословашката република предлага уникална възможност за равносметка на историята на чешкия комикс (както и на образа на историята в комиксите). Чрез тематичен фокус върху основните жанрове, повратните моменти и интеркултурните влияния, изложбата търси да представи това чешко изкуство в многообразните му форми и исторически взаимовръзки. А разказът за това какво и как се е случвало в това време и на друго място, ще позволи на посетителите да разберат по-добре какво се случва тук и сега.

Интерактивно-генеративни формации, 2014-2017 - авторски проект на Светослав Косев и Атанас Марков
Дигитална инсталация
/8 декември 2017 - 30 ноември 2018, пред кривите огледала/

В деня на студентския празник, 8 декември, Музеят „Дом на хумора и сатирата“ открива дигиталната инсталация „Интерактивно-генеративни формации 2014-2017“. Мястото й, пред любимите на посетителите криви огледала, играе важна роля във възприятието и преживяването на творбата, съпоставяйки образите от огледалата с предлаганата виртуална среда, в която зрителят става участник. Проектът бе представен в Дома на хумора и сатирата по време на хакатона Gabrovo Game Jam през януари 2017 година.

Инсталацията „Интерактивно-генеративни формации“ е дело на авторския екип Светослав Косев и Атанас Марков. Представлява диалог между зрителя и произведението под формата на виртуално поле, в което всеки зрител се появява на екрана като силует във вид на мрежа от линии и има способността да влияе на самото произведение. Линиите са свързани с алгоритъм, което прави произведението освен интерактивно и генеративно. В тази виртуална среда, на псевдослучаен принцип свободно се разпръсква мрежа от точки, които имат определeни физични свойства. Те се свързват помежду си със същия алгоритъм като контура на зрителя, като по този начин се търси графичното усещане. Малките точки имат гравитация и падат, но също така могат да взаимодействат при сблъсък с потребителите или помежду си. В допълнение има и по-големи цветни „топки“ (за настоящата инсталация те са заменени със запазения знак на Музея), които също участват в тази виртуална сцена с физични зависимости. Целта е да се подтикне зрителят към по-активно участие и чрез елемент на игра да бъде въвлечен в тази виртуална среда.

Светослав Косев е преподавател по графичен дизайн и перспектива, доцент във Факултета по изобразително изкуство към ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“.

Атанас Марков e главен асистент по компютърна графика и мултимедийни технологии към ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“.
100 години Национална гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" - гостуваща изложба
Икони, художествена мебел, дърворезба, рисунки, проекти
(16 октомври - 30 ноември 2020, зала 7)


Изложбата е част от програмата, отбелязваща 100 години от създаването на Тревненската възрожденска школа по иконопис и дърворезба. Доста по-скромна във времеви диапазон, ала достатъчно открояваща се, е историята на сътрудничеството между Дома на хумора и сатирата и Националната гимназия за приложни изкуства в Трявна с цел популяризиране продукцията на възпитаниците на училището под формата на коледни базари, съвместни изложби с други средни художествени училища в България, прегледи на дипломни работи и една запомяща се самостоятелна изложба на вече утвърден български творец – Венелин Шурелов – от 1996 година. Същата година е основано дружеството „Луди-млади” с цел съхраняване и развиване на автентичните художествени занаяти и националните традиции в българската култура.

Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ в град Трявна съхранява и развива традициите на Тревненската възрожденска иконописна и дърворезбарска школа като дава професионална подготовка на ученици от цялата страна в три специалности - „Художествена дърворезба“, „Интериорен дизайн“ и „Иконопис“.

Идеята за създаването на училището датира от втората половина на 19 в. и принадлежи на големия възрожденски художник Николай Павлович, който през 1861 г. посещава Трявна по покана на Петко Р. Славейков. Целта е била да се съхранят местните занаятчийски традиции в областта на художествената обработка на дървото. Всъщност това е първата решителна крачка към възобновяване на художествените занаяти и националните традиции, чиито функции и значение след Освобождението затихват.

От създаването си до днес училището преминава през различни форми на своето развитие. Открито е през 1920 г. като Държавно столарско училище, а по-късно е Техническа гимназия по градоустройство и Техникум по дърворезба и вътрешна архитектура. През 1976 г. се превръща в Средно специално художествено училище за приложни изкуства, а от 2009 г. е преобразувано в Национална гимназия за приложни изкуства. Понастоящем Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ е държавен културен институт към Министерството на културата на Република България.

През годините училището става културно средище, което привлича талантливи преподаватели, много от които завършват образованието си в престижни университети и академии извън България. Сред тях са Иван Христов, Атанас Василев, Цаньо Антонов, Димитър Друмев и др.

Настоящата изложбата включва творби, създадени през последните три години от ученици от XII клас в специалностите „Интериорен дизайн“, „Художествена дърворезба“ и „Иконопис“.