ИЗЛОЖБИ / ВРЕМЕННИ

Фабрика за хумор и сатира
Изложба за историята на сградата на Музея "Дом на хумора и сатирата"
/31 март - 2 май 2017, Зала "Стефан Фъртунов"/

Изложбата „Фабрика за хумор и сатира" представя историята на сградата на Дома на хумора и сатирата - разказ, водещ началото си още от далечната 1891 г. със създаването на кожарската фабрика на Братя Калпазанови, станала през 1975 г. „дом" на Дома на хумора и сатирата в Габрово.

Тенденцията за превръщането на стари индустриални сгради в модерни пространства за изкуство започва във времето, в което индустриалното производство забавя темповете си на развитие и в затворени и обезлюдени фабрики се заселват художници и културни организации. Началото на този процес е през 70-те години в САЩ и Канада, а по-късно примерът е последван в редица европейски градове. Един от най-разпознаваемите случаи на подобна трансформация е Музеят Тейт Модърн, създаден в сградата на стара електроцентрала в Лондон.

В България, а и на Балканите, това за пръв път се случва в града на пионерите-индустриалци – Габрово. Домът на хумора и сатирата намира подслон в резултат на реконструкция, преустройство, надстройка и пристрояване на бившата кожарска фабрика.

Каква е била първоначалната идея на първия директор на Дома Стефан Фъртунов и на проектанта на сградата арх. Карл Кандулков? Кои са етапите в развитието на архитектурния проект, строежа и преустройствата на сградата? Какви са любопитните факти, трудностите и полемиките, свързани с нея? Как се случва трансформацията на една сграда през различни социално-икономически и политически периоди? Какво трябва да пази едно преустройство и какво да промени? Проектираните по социалистическо време музеи и галерии за изкуство отговарят ли на функционалните им потребности в наши дни? Tова са част от въпросите, които изложбата повдига и на които, поне частично, се опитва да даде отговор.

Освен фотографии, чертежи и документи, изложбата представя и инсталация с част от впечатляващите за времето си технологични решения, използвани през 70-те и 80-те – камери, магнетофони, прожекционни апарати, компютри, контролери за осветитление. Технологичните решения са били интегрирана част от дейността на Дома и функционирането им е било заложено още при проектирането и изграждането на сградата, представена в първата част от изложбата.

За младите хора днес ще бъде трудно да си представят, че Домът на хумора и сатирата в Габрово е създаден по времето, когато се появяват за продажба първите персонални компютри с монитор в света. И макар днес Музеят да изглежда като типично галерийно пространство, той е замислен със структурата и функциите на съвременен музей, като към него е създаден и Експериментален сатирично-вариететен театър с иновативни за времето си мултимедийни решения и напълно оборудвани телевизионно и звукозаписно студио. Така например сцената на вариететния театър има мултимедиен проектор General Electric със задна прожекция, който е позволявал да се правят спектакли с интегрирани видеопрожекции. Използвана е и система от диапроектори с контролери и програматори, които позволяват да се прожектират върху екран или интериорни части плавно анимирани изображения. Звукозаписното студио дава възможност за продуциране музикални изпълнения, а телевизионното студио – да се монтират видео продукции от спектаклите във вариететния театър, които да се излъчват по телевизията.

Изложбата е създадена по проучване на арх. Цветомир Ценков и екип на Музея и се посвещава на 45-годишнината от основаването на институцията. Проучването е един уникален по своята същност документ – историческо, урбанистично, архитектурно, интериорно и строително проучване на процесите, участниците и документацията на проект за трансформация на промишлена сграда в културен обект – изследване, което се прави за първи път в България.

В проучването и изложбата са използвани материали от архивите на Музея „Дом на хумора и сатирата“, Регионалния исторически музей – Габрово, Държавния архив – Габрово, Института по етнография и фолклор към БАН, както и от личните архиви на архитектите Йорданка и Орлин Кандулкови, Христина Каменова и Георги Генев.
Изложбата „Фабрика за хумор и сатира“ се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.


Представителна изложба на Асоциация "Луди-млади" - гостуваща колекция
Произведения на приложните изкуства
/9 март - 5 май 2017, Зала 5/

Изложбата представя произведения на ученици от специализираните художествени училища по приложни изкуства към МК на Република България, които са членове на Асоциацията "Луди-млади". Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" (Трявна) съхранява и развива традициите на Тревненската възрожденска иконопис и дърворезба. Националната гимназия за приложни изкуства "Проф. Венко Колев" (Троян) подготвя художници в областта на традиционната и модерната керамика. Националната художествена гимназия "Димитър Добрович" (Сливен) съхранява, развива и популяризира българските традиции в специалностите "Мода и художествена тъкан", "Рекламна графика" и "Иконопис". Професионалната гимназия за приложни изкуства (Смолян) популяризира, осъвременява и развива художествените занаяти и народните традиции в Родопите.

Асоциацията "Луди-млади" е основана през 1996 г. като неправителствена организация в обществена полза с подкрепата на фондация "Отворено общество". Още същата година Музеят "Дом на хумора и сатирата" е домакин на първата изложба с произведения на ученици от художествените училища за приложни изкуства. Следват още две съвместни изложби в Музея - през 1997 и 2012 г. Асоциацията "Луди-млади" е реализирала редица значими проекти и изложби с цел съхраняване и развиване на автентичните художествени занаяти и национални трацидии в българската култура.

Реални нереалности - самостоятелна изложба на Роман Монтесинос, Испания
Фотография
/2 февруари - 31 март 2017, Зала 6/

"Реални нереалности" е първата гостуваща изложба в Дома на хумора и сатирата на испанския професор геолог Роман Монтесинос, превърнал срещата си с фотографията преди много години в професионално занимание. Изложбата включва 34 цветни и черно-бели фотографии, в които авторът изследва и експонира визуални метафори. Монтесинос предлага на зрителя една игра, основаваща се на алюзии и случайности сред предметите; един диалог, в който зрителят е свободен да интерпретира показаните творби според собствения си начин на мислене. Според Роман Монтесинос човешкият ум може да създава калейдоскопи от един единствен образ.

Колекцията фотографии разкрива възможна симбиоза между предметите, търсейки метафора, вселена, в която докосванията пораждат афоризми и пренасят зрителя във въображаеми картини, където хуморът, социалната критика и/или иронията са в ролята на жици в електрически проводник.

Роман Монтесинос е геолог и професор в университета в Ла Коруня. Специалността му е палеонтология, което предопределя начина му на мислене и търсенето му на аналогии и различия сред формите. Продължителното обучение го довежда до фотографията преди много години. Има над 50 самостоятелни изложби в Испания и Португалия. Нарича творбите си "визуални метафори" и "визуални поеми".

След закриването на изложбата Роман Монтесинос дарява колекцията си на художествения фонд на Дома на хумора и сатирата.

Личности и събития от историята на габровския хумор - документална изложба
Фотографии, текст, аудио и видео материали
/24 ноември 2016, Зала 7/

Ако една опростена дефиниция за историята е "непрекъснат низ от личности, предизвикали събития или събития, довели до раждането на личности", то 100-годишният отрязък от историята на явлението "габровски хумор" е само етап от неговото развитие. Този етап е изпълнен както с ярки личности, така и с безброй събития, поставили името на Дома на хумора и сатирата на сцената на световната смехова култура и хумористичното изкуство. Целта на настоящата изложба е да хвърли повече светлина върху тези личности и мястото им в историята на габровския хумор, както и да очертае значими събития и постижения.

Богат снимков, текстови, аудио и видео материал от архива на Музея, както и от Държавния архив-Габрово и Регионалната библиотека "Априлов-Палаузов", които са партньори по частично финансиран от Министерството на културата проект, представя личностите: Радослав Бумов (1916-1984) - писател-хуморист и сатирик; Веселин Василев (1936-1990) - един от идейните създатели и завеждащ отдел "Карикатура" в Дома на хумора и сатирата, автор на сатирични стихотворения; Кою Янков (1916-2003) - самобитен творец, събирач на фолклор, сътрудник на Музея; Стефан Фъртунов (1926-2010) - създател и пръв директор на Дома на хумора и сатирата; Александър Керков (1901-1987) - композитор, музикант, активен участник в културния живот на Габрово; Миньо Попов-Дядо Миньо (1927-1911) - единствената реална личност-герой на габровските анекдоти, търговец, лихвар, прочут дарител; Ран Босилек (1886-1958) - детски писател и поет, роден в Габрово; Михаил Топалов (1921-2011) - журналист и писател, сътрудник на Музея; Петър Проданов (1932-2012) - журналист, един от съставителите на сб. "Габровски шеги" (1971); Йордан Хаджиев (1933) - писател-хуморист, почетен гражданин на Габрово. Изложбата отделя достойно място и на личностите, тясно свързани с изграждането и развитието на Дома на хумора и сатирата, а именно Радой Ралин (1923-2004) - писател-сатирик, поет, автор на мотото на Музея "Светът е оцелял, защото се е смял", почетен гражданин на Габрово; Борис Димовски (1925-2007) - художник, илюстратор на сб."Габровски шеги", почетен гражданин на Габрово, дарител на Дома на хумора и сатирата; Тодор Цонев (1934-2004) - художник, карикатурист, скулптор, почетен гражданин на Габрово, дарител на Музея; Георги Чапкънов (1943) - скулптор, автор на скулптурните фигури в Парка на смеха и на статуетката "Златен Езоп", почетен гражданин на Габрово; Дмитрий Николаев (1929) - руски литературен историк, един от идейните създатели на Дома на хумора и сатирата, почетен гражданин на Габрово.

Сред събитията и постиженията с акцент в изложбата се открояват различните издания на габровските анекдоти, някогашният Експериментален сатирично-вариететен театър, издаваният на четири езика алманах "Апропо" и габровският карнавал. Ценни документи разкриват факти около неосъществени изложби с политическа карикатура на художника Тодор Цонев, поканата, отправена от името на града към великия комик Чарли Чаплин през 1973 г., както и публикации, мнения и отзиви от български и чуждестранни учени, творци, общественици и политици по темата за характера на габровеца и неговия хумор. Серия от документални филми среща посетителя с лицата на героите от изложбата и припомня отдавна отминали събития. Изложбата включва и аудио записи с някои от представените творци, чиито последни интервюта са именно със специалисти от Дома на хумора и сатирата.

Архивната колекция "Личности и събития от габровския хумор" едва ли би била така пълна без отзивчивостта и съдействието на близките и наследниците на представените личности. Домът на хумора и сатирата високо оценява тяхната съпричастност.

Проектът за изложбата включва и продължение под формата на пътуваща колекция, която ще обиколи няколко учебни заведения в Габрово. Всъщност, изложбата цели да достигне именно до младите хора, до онези, от които се очаква да продължат делото на достойните ни предшественици. Те трябва да знаят, че времето, през което габровският фолклорен хумор се утвърждава като национално богатство, габровският карнавал се възражда и развива и Домът на хумора и сатирата се изгражда, е време през което името на Габрово се вписва сред водещите градове на световната смехова култура.