АРХИВ 2022


Непорочните моми
Карикатура
/Откриване: 1 април 2022, зала 7/



Те идват от села и паланки, от първични партийни организации и граждански квоти. Идват обрулени, смачкани и решени на всичко да се доберат до Райската градина на площад „Народно събрание“. Живеят в хармония с Адам от Банкя и бързат да опитат от суджуците на познанието и греха. Покриват телата си със скъпи дрехи, правят фейслифт на мутрите си, нареждат косите си и доволно се оглеждат във вестниците и телевизиите адамови. И тогава, о ужас, катран в меда, сол в кафето, вода в дизела - Цачева, Караянчева, Цацарова, Сидерова, Пеевска, Цветанова, Йотова, Радева, Папазова, Василева, Джамбазка, Мангърова, Михайлова, Милева, Нинова, Путина, Медведева, Ковачка, Гергова, Марешка, Симеонова и другите от осма страница на вестник Прас Прес. Пак са те и уж същите, още по-обрулени, още по- смачкани и неприлично оядени. Вижте ги отвъд Райската градина. Вижте ги във виртуалния ад, който нямате сили да им създадете в действителност.

Кои са Невъзпитаните карикатуристи от Прас Прес?

Алла и Чавдар Георгиеви са интернационален артистичен тандем, обединяващ широтата на славянската душевност и балканската практичност. Те започват съвместната си карикатурна дейност по време на развития социализъм с философски, метафизични и абсурдистки карикатури. Списанията „Карикатура” и „Апропо” ги откриват за света.
 Христо Комарницки е динозавърът, бягащ пред метеорите, които разполовяват живота му между аналоговия и дигиталния свят. Започва да рисува във времето, когато карикатурите, телевизорите и мислите са били черно-бели.
Чавдар Николов е карикатурист, минал през хълмовете на целия Преход. Убеден e, че карикатурата е като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Понякога е награждаван, понякога преследван за своята невъздържаност.


МЕМОРИАЛ.Класически проект в съвременното изкуство - самостоятелна изложба на Андрей Врабчев
Инсталация
(11 септември - 31 декември 2021, зала 6)


Инсталацията "Мемориал - Класически проект в съвременното изкуство" се състои от безглава фигура в римска тога и комплект от шест портрета на съвременни политици - Тереза Мей, Бойко Борисов, Владимир Путин, Доналд Тръмп, Еманюел Макрон, Ангела Меркел. Всеки един от тях може да бъде поставен на фигурата. Противоречието между вечното и временното е подчертано допълнително от евтините материали и отливките, а не скулптираните в камък портрети.

Скулптурната инсталация е вдъхновена от практиката в древен Рим да се поставят безглави статуи на императора (владетеля), които разрешават бърза и лесна подмяна на портрета на императора при неговата смяна. По това време статуите са били използвани не само за възхвала, но и за информиране на поданиците за това кой е на власт, която често траела кратко.

Инсталацията поставя в центъра на вниманието властта сама по себе си, властта, която е по-дълговечна и по-важна и непреходна от личността, която я представлява - притежава временно. Това може да отнесем и към средновековната концепция за двете тела на краля: едното вечно - статуята, и едно физическо - портрета. Представена в музей, инсталацията напуска настоящето - сякаш времето е напреднало и портретите на тези добре познати в момента личности са станали неразпознаваеми, превърнали са се в археологически артефакт.

Портрети, автопортрети и шаржове - творби от художествения фонд на Музея
Живопис, скулптура, шарж
( зала Стефан Фъртунов)


Изложбата представя подбрана колекция от любими лица на писатели, актьори, художници, и не на последно място – габровски зевзеци, които българската публика свързва с хумора и сатирата, в произведения на Юри Буков, Стоян Венев, Владимир Димитров-Майстора, Борис Димовски, Доньо Донев, Любен Зидаров, Янко Павлов, Милка Пейкова, Вежди Рашидов, Тодор Цонев, Георги Чапкънов и други. Колекцията обхваща 95 творби (43 живописни платна, 26 пластики и релефи и 26 шаржа), създадени от средата на миналия век до наши дни. Те принадлежат на художествения фонд на Музея на хумора и сатирата, изграждан целенасочено и старателно вече 49 години.

Във времена на изолация и дистанция посетителят попада в пъстрата компания на Чудомир, Алеко Константинов, Радой Ралин, Тодор Колев, Стоянка Мутафова, Велко Кънев и Татяна Лолова, подредени на разстояние метър и половина един от друг, в съответствие с противоепидемичните мерки. Дори споменаването на имената им неизбежно поражда усмивки и ведро настроение. Това е и целта на организаторите на изложбата „Портрети, автопортрети и шаржове” – да предизвикат положителни емоции и да припомнят, че художественият фонд на Музея е една малка съкровищница на съвременно изкуство.