ИЗЛОЖБИ / ВРЕМЕННИ

Фото-смях - творби от фонда на Музея
Фотография
(7 август - 26 септември 2021, зала 7)


"Фото-смях" е международна изложба-конкурс, която се провежда самостоятелно от 1975 до 1987 година в рамките на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството, след което фотографията се влива в разделите на биеналето. Благодарение на дарения от участниците в конкурса, днес Музеят на хумора и сатирата разполага с богата колекция от хумористични и сатирични фотографии на автори от цял свят.

В изложбата "Фото-смях" са представени 36 черно-бели и цветни фотографии на 36 автора от 8 държави, създадени между 1975 и 2015 година.


Image Show - самостоятелна изложба на J.Pank /Йордан Панков
Живопис, лимитирани принтове
(15 май - 6 септември 2021, зала 6)


Музеят на хумора и сатирата представя изложба на родения в Габрово художник Йордан Панков, по-известен като J. Pank. Творбите са от различни периоди – както нови, така и картини от сериите Fly-by, Lost и Yesterday and Today (Прелитане, Изгубено и Вчера и днес), и обичайно за автора интерпретират шедьоври от историята на изкуството с езика на поп културата.

J. Pank се фокусира преди всичко върху платна, които са изчезнали. Признава, че не по-малко от разпознаваемите образи го впечатлява пазарната им стойност, а мултиплицирането и преднамерената повторяемост, на които стъпва почерка му, затвърждават усещането, че всичко днес е визия.

С Музея на хумора го свързва не само емоционалната нишка на детството, но и характерния му ироничен почерк. Чувството за хумор е част от визуалната свежест на образите му, както и от грижливо подхранваната от художника автомитология. “Някои биха приели почерка ми за лек стил срещу тежката артилерия на класическото изкуство, но това е търсено, така сближавам отдалечени във времето и трудно съвместими явления. Харесва ми да смесвам концептуалния подход с дързостта на поп арта – това дава лекота на възприемането, която лесно извежда изкуството от рамките на галерията и го доближава до реалния живот, модата и дизайна”, споделя авторът.

“Трябва да бъдем щастливи, въпреки света, в който има толкова страдание”, настоява J. Pank. “Изкуството преди всичко трябва да е човешко, да е комично, когато е нужно и брутално, когато се налага.”

Йордан Панков e завършил е Националната художествена академия. Живее и работи в София. Работи със сюжети от изчезнали или откраднати шедьоври на световното изкуство. Негови самостоятелни изложби са представени в галерия Райко Алексиев и Националната галерия, в галериите Аросита, София-Прес и Сердика. Участва в пет издания на Габровското биенале, както и в три издания на Триенале на графиката във Варна.

Миграции в студиото на артиста II - самостоятелна изложба на Роберт Баръмов (1966 - 2021)
Инсталации, обекти, видео, живопис
(23 април - 31 май 2021, зала 7)


Това е първата, за жалост посмъртна, изложба на родения във Варна художник Роберт Баръмов в Музея на хумора и сатирата. На 4 март тази година той внезапно ни напусна. Не успя да се пребори с коронавируса. Остави богато наследство от графики и живопис, видеа, обекти и инсталации. За работата по изложбата от първо лице разказва Маргарита Доровска, директор на Музея:

"Подготвяхме изложбата му, срещайки се онлайн и на живо. Роберт се възмущаваше колко е затворена сцената на съвременното изкуство у нас и колко бавно и трудно се развива. Следеше с интерес какво става по света – нямам идея как успяваше да е винаги информиран. Планирахме да покажем няколко инсталации и обекти, видеа и живопис. Беше пълен с идеи, обсъждахме множество творби. Опитвах се да внеса ред, да изчистя темите, да намаля произведенията. Той се съгласяваше, след това хитруваше и отново вкарваше в разговора някоя отпаднала творба. Шегуваше се, че като художник има толкова малко възможности да представя изкуството си, че му е трудно да е дисциплиниран. Искаше да покаже всичко, да каже всичко и да го направи веднага. Опонирах му, че ще подготви още много изложби, а той настояваше, че няма как да го разбера, че вече е на 54 и няма никакво време.
За това как се чувстваше в света на изкуството говори най-добре живописното му платно „Печене на артист в културния огън”. В центъра му е фигура, обгърната от ярко-жълти пламъци, в тъмнината наоколо греят цветя и изпълзяват разкривени, живи-мъртви – любопитни свидетели на кладата – с тела на инсекти и земноводни. Роберт обаче беше намерил спокойно място, далеч от „културния огън”.
В студиото си художниците са винаги в локдаун. Сами с изкуството си, в изолация. Стават видими само когато имат изложба (това усещане за невидимост присъстваше във всичките ми разговори с Роберт). Беше разпознал в ателието си други такива като него – мигранти, невидими, чудати същества. Съжителстваше с тях, изучаваше ги внимателно и им създаваше малки градове, отстъпваше им от своята територия и ги документираше – буболечки, пеперуди, паячета. Имаше и няколко гротескни рожби – боядисана в жълто врана, която преживяваше като грозно патенце; русалка, която болезнено беше постигнала мечтата си да проходи и един подскачащ пенис с рокля от шарен целофан. Към тези се числеше и зелена жаба, която настоява да бъде целуната – така и не я открихме в ателието му, беше ми я показал само на снимка.
Не всички третираше еднакво – група хлебарки беше затворил в „Лагер за нелегални мигранти” и ги беше хигиенизирал и естетизирал с бяла боя. Други с най-добро чувство се беше опитал да спаси, но ги беше уморил при тези си операции – заварих ги инсталирани с резин върху малки дървени кубчета. Беше им направил паметници – миризливка, пеперуда, калинка и оса, затворена в космическа капсула-спринцовка. Искрено се забавляваше с екосистемата на студиото, а метафората на неговите обитатели беше съвсем очевидна.
Разделяме се с него с благодарност за щедростта му и с вероятно най-личната изложба, която някога е правил. Светъл път, мигранте!"


Портрети, автопортрети и шаржове - творби от художествения фонд на Музея
Живопис, скулптура, шарж
(13 февруари - 31 август 2021, зала Стефан Фъртунов)


Изложбата представя подбрана колекция от любими лица на писатели, актьори, художници, и не на последно място – габровски зевзеци, които българската публика свързва с хумора и сатирата, в произведения на Юри Буков, Стоян Венев, Владимир Димитров-Майстора, Борис Димовски, Доньо Донев, Любен Зидаров, Янко Павлов, Милка Пейкова, Вежди Рашидов, Тодор Цонев, Георги Чапкънов и други. Колекцията обхваща 95 творби (43 живописни платна, 26 пластики и релефи и 26 шаржа), създадени от средата на миналия век до наши дни. Те принадлежат на художествения фонд на Музея на хумора и сатирата, изграждан целенасочено и старателно вече 49 години.

Във времена на изолация и дистанция посетителят попада в пъстрата компания на Чудомир, Алеко Константинов, Радой Ралин, Тодор Колев, Стоянка Мутафова, Велко Кънев и Татяна Лолова, подредени на разстояние метър и половина един от друг, в съответствие с противоепидемичните мерки. Дори споменаването на имената им неизбежно поражда усмивки и ведро настроение. Това е и целта на организаторите на изложбата „Портрети, автопортрети и шаржове” – да предизвикат положителни емоции и да припомнят, че художественият фонд на Музея е една малка съкровищница на съвременно изкуство.


Карикатурен салон 2020
Карикатура
/23 октомври 2020 - 31 януари 2021, зала 5/

45. Национална изложба на карикатурата 2020 - гостуваща изложба

За първи път в своята 45-та история Националната изложба за карикатура ще бъде официално открита в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Противоепидимичните условия в страната налагат 145-те карикатури на 38 автори да бъдат показани напълно „дезинфиктирани, дистанцирани и дисциплинираи”, а церемонията по обявявавено на тазгодишните лауреати ни задължава всички да сме и „маскирани”. С дълбоко чувство на признателност и респект, изложбата включва и оригинални творби от музейния фонд на карикатуристите Велин Андреев, Иван Кутузов-Кути, Стоян Дуков и Фико Фиков, които наскоро смениха земното си пребивавене с един по-светъл свят, където да продължат да творят веселите си рисунки.

Носителят на тазгодишната награда на Музея на хумора и сатирата е Халит Куртулмуш-Айтослу, а сред останалите отличени карикатуристи се нареждат Светлин Стефанов, Стоян Дечев, Любомир Михайлов, Майя Чолакова, Милко Диков, Никола Георгиев-Кайо и Цочо Пеев.

7 : 0 за карикатурата - самостоятелна изложба на Любимир Михайлов

Изложбата представя 51 карикатури и отбелязва 70-годишнината на автора. Дългогодишно е партньорството на Музея на хумора и сатирата с Любомир Михайлов, а резултатът - 33 оригинални творби, които се съхраняват в художествения фонд на музея.

Любомир Михайлов е роден на 26 септември 1950 г. в Каварна. Завършва строително инженерство в София и сам се изгражда като художник. Има интереси най-вече в областта на карикатурата, илюстрацията, оформлението на книги, плаката и графичния дизайн.
Работил е като художник в издателство „Техника“, София; в редакциите на алманах „Апропо“, Габрово и в-к „Стършел“; бил е оформител и художник на списание ФЕП (Фантастика, Евристика, Прогностика); главен художник на детското списание „Дино и Дина“ и списание PC (Пост Скриптум). Автор е на филмови плакати към бившето „Киноразпространение“, Бояна. Нарисувал е стотици корици и илюстрации за почти всички издателства преди 1989 година. Няколко години е редовен сътрудник на списанията Nebelspalter, Eulenspigel и Index on Censorship. Днес рисува детски илюстрация и прави оформление на учебници за издателствата „Просвета“, „Булвест – 2000“, „Анубис“, „Ариадна“, „Абагар“ и други.
Любомир Михайлов е участвал в изложби на карикатурата, илюстрацията, плаката и графиката в България и чужбина. Има множество награди, някои от които цени като много престижни.
Показвал е самостоятелни карикатурни изложби в София, Варна, Габрово, Балчик и в Международния конгресен център в Давос – Швейцария.
Член е на СБХ от 1982 година, а в периода 2005-2015 и председател на секция “Карикатура“ при СБХ.

30 + 30 - самостоятелна изложба на Светлин Стефанов

Заглавието на изложбата подсказва, че и този автор празнува юбилей през настоящата година. Навършва 60 години, затова представя 30 карикатури и 30 малки пластики. В художествения фонд на музея се съхраняват 12 творби на Светлин Стефанов.
Светлин Стефанов е роден през 1960 в Трявна. Завършва дърворезба в родния си град, а по-късно и специалност „Изобразително изкуство“ в Учителския институт в Дупница. Рисува карикатури от 1986 година и има над 800 публикации в 52 периодични издания в България, между които „Стършел“, „Антени“, „Стандарт“, „Спектър“, „Смях“ и други.
Участва в редица международни конкурси за карикатура в Канада, Бразилия, Италия, Германия, Иран, Сърбия, Румъния и България. От 1989 година е редовен участник на Международното биенале в Габрово.
Носител е на премия от конкурса за карикатура в Маростика, Италия; първа награда за карикатура на фестивала „Весели Балкани“, Габрово; втора награда и сребърен плакет от Крагуевац, Сърбия; трета награда от 27-та национална карикатурна изложба на СБХ; наградата на Омбудсмана на Република България от 42-то издание на националната карикатурна изложба и други. Правил е самостоятелни изложби в Сърбия, Румъния, две в Дома на хумора и сатирата и пет в родния си град.
От 2000 гидина е член е на СБХ, секция „Карикатура“. Има свое ателие за дърворезба и сатирична пластика в Трявна, където работи от 30 години.

24. Биенале на хумора и сатирата в изкуството - Габрово 2019
Град Градина - изложба за деца
/18 май - 30 септември 2019, зала 4/

Изложбата е създадена специално за деца в рамките на 24. Биенале на хумора и сатирата в изкуството, Габрово 2019. Неин автор е художничката Невена Екимова, която разработва темата на Биеналето Измерения на публичното, приканвайки децата да се научат да изследват, да участват активно, да променят и обсъждат заедно важните въпроси около Град Градина.

В Град Градина децата имат свободата да проявят въображение, находчивост и грижа за околната среда като разкрасяват улиците на града, спасяват бездомни котета, правят бомби от семена, учат се да вземат решения в група. Всъщност, всеки град може да се превърне в градина, ала само в Град Градина белите имат добър край.