ИЗЛОЖБИ / ВРЕМЕННИ

Стършел на 75 - гостуваща изложба
Шаржове и автошаржове
(12 ноември – 19 декември 2021, етаж 3, фоайе)


Музеят на хумора и сатирата и редакцията на най-дълго издавания вестник за хумор и сатира в България отбелязват годишнината на изданието с изложбата Стършел на 75. В нея са представени шаржове на 39 "стършели" и сътрудници на вестника. Специални гости на събитието ще бъдат главният редактор на вестника - Михаил Вешим и Румен Белчев - управител на "Стършел и половина" ООД.

СТЪРШЕЛ е български вестник за хумор и сатира. Излиза без прекъсване и без смяна на името от създаването си през февруари 1946 г. Основатели на вестника са Димитър Чавдаров - Челкаш, Борис Ангелушев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Марко Бехар, Христо Ганев, Валери Петров, Никола Мирчев.

През годините за вестника са работили автори като Иван Радоев, Петър Незнакомов, Радой Ралин, Черемухин, Добри Жотев, Ясен Антов, Христо Пелитев (главен редактор 1965 - 1988), Кунчо Грозев, Станислав Стратиев, Чавдар Шинов, Дамян Бегунов, Мирон Иванов, Марко Ганчев, Любомир Янов, Йордан Попов (и като главен редактор), Велин Андреев, Генчо Симеонов, Георги Чаушов, Борис Димовски.

През първите си пет години излиза като издание на Отечествения фронт, а от 1951 до 1990 г. е издание на централния Комитет на БКП. След 1991 г. се издава от работещите във вестника. Редакцията на вестника е съорганизатор на Наградата „Чудомир" за български хумористичен разказ (от 1969 г., съвместно с община Казанлък) и на Международния литературен конкурс „АлеКо" (от 1966 г., съвместно с община Свищов).

Някои го предпочитат аналогово - изложба на Добрин Атанасов и Любен Кулелиев)
Инсталации, обекти
(30 септември - 31 декември 2021, зала 7)


Изложбата представя кинетични и интерактивни инсталации и обекти, в които са вплетени образи и препратки, свързани със символите на дигиталния свят, в който живеем. За функционирането си обаче работите не разчитат на дигиталните технологии. Отправна точка за създаването на творбите е безсмъртният филм на Били Уайлдър „Някои го предпочитат горещо“ (1959). Заглавията на произведенията цитират реплики от филма и препращат към сцени и ситуации от него. Същевременно дават и ключ за тълкуването на самите произведения. Изложбата насочва вниманието към последиците от Големия дигитален обрат през последните години и представя различна гледна точка по темата през призмата на хумора и иронията. Героите във филма „Някои го предпочитат горещо“ са двама мъже, които трябва да се слеят с непознатия за тях свят на жените. В случая, от това зависи животът им. Изложбата „Някои го предпочитат аналогово“ търси аналогии с тази ситуация и препраща към аналогово мислещия човек, за когото е необходимо да оцелее в новия дигитален свят.

Повсеместното навлизане на дигиталните технологии остави по-старите поколения в изключително неблагоприятна позиция. Бързо променящата се ситуация под диктата на галопиращото технологично развитие направи неконкурентни много от тях. За да не „изпадне от играта“ обаче, болшинството от засегнати привидно прие предизвикателството и започна да използва инструментите на новата епоха, без да е осъзнало същностните им характеристики. Така се достигна до една симулирана дигиталност. Световната пандемия, започнала през 2020, увеличи още повече „пропастта“. Принудителната работата от дистанция или в дигитална среда засили изключително натиска върху „аналоговите“ поколения. Това доведе до изключване на много хора от актуалните процеси, но и до многократно увеличаване на симулираната дигиталност. Резултатът в редица отношения е комичен, но има и своите сериозни негативни измерения.


Авторите Добрин Атанасов и Любен Кулелиев работят като артистичен тандем вече 20 години. Заедно и поотделно имат изяви в Германия, Италия, Испания, Чехия, Полша, Словакия, Естония, Румъния и Сърбия. Двамата са преподаватели към катедра „Визуални изкуства“ на Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет. През 2003 г. са учредители на неправителствената организация „Център за неформално образование и културна дейност АЛОС“. От нейно име провеждат уъркшопи и обучения в различни области на съвременното изкуство. През последните години в рамките на тези мероприятия са реализирали десетки публични изяви из цялата срана. Членуват в сдружение „Изкуство в действие“ – най-старата независима артистична организация у нас.

МЕМОРИАЛ.Класически проект в съвременното изкуство - самостоятелна изложба на Андрей Врабчев
Инсталация
(11 септември - 31 декември 2021, зала 6)


Инсталацията "Мемориал - Класически проект в съвременното изкуство" се състои от безглава фигура в римска тога и комплект от шест портрета на съвременни политици - Тереза Мей, Бойко Борисов, Владимир Путин, Доналд Тръмп, Еманюел Макрон, Ангела Меркел. Всеки един от тях може да бъде поставен на фигурата. Противоречието между вечното и временното е подчертано допълнително от евтините материали и отливките, а не скулптираните в камък портрети.

Скулптурната инсталация е вдъхновена от практиката в древен Рим да се поставят безглави статуи на императора (владетеля), които разрешават бърза и лесна подмяна на портрета на императора при неговата смяна. По това време статуите са били използвани не само за възхвала, но и за информиране на поданиците за това кой е на власт, която често траела кратко.

Инсталацията поставя в центъра на вниманието властта сама по себе си, властта, която е по-дълговечна и по-важна и непреходна от личността, която я представлява - притежава временно. Това може да отнесем и към средновековната концепция за двете тела на краля: едното вечно - статуята, и едно физическо - портрета. Представена в музей, инсталацията напуска настоящето - сякаш времето е напреднало и портретите на тези добре познати в момента личности са станали неразпознаваеми, превърнали са се в археологически артефакт.

Портрети, автопортрети и шаржове - творби от художествения фонд на Музея
Живопис, скулптура, шарж
(13 февруари - 31 август 2021, зала Стефан Фъртунов)


Изложбата представя подбрана колекция от любими лица на писатели, актьори, художници, и не на последно място – габровски зевзеци, които българската публика свързва с хумора и сатирата, в произведения на Юри Буков, Стоян Венев, Владимир Димитров-Майстора, Борис Димовски, Доньо Донев, Любен Зидаров, Янко Павлов, Милка Пейкова, Вежди Рашидов, Тодор Цонев, Георги Чапкънов и други. Колекцията обхваща 95 творби (43 живописни платна, 26 пластики и релефи и 26 шаржа), създадени от средата на миналия век до наши дни. Те принадлежат на художествения фонд на Музея на хумора и сатирата, изграждан целенасочено и старателно вече 49 години.

Във времена на изолация и дистанция посетителят попада в пъстрата компания на Чудомир, Алеко Константинов, Радой Ралин, Тодор Колев, Стоянка Мутафова, Велко Кънев и Татяна Лолова, подредени на разстояние метър и половина един от друг, в съответствие с противоепидемичните мерки. Дори споменаването на имената им неизбежно поражда усмивки и ведро настроение. Това е и целта на организаторите на изложбата „Портрети, автопортрети и шаржове” – да предизвикат положителни емоции и да припомнят, че художественият фонд на Музея е една малка съкровищница на съвременно изкуство.


Карикатурен салон 2020
Карикатура
/23 октомври 2020 - 31 януари 2021, зала 5/

7 : 0 за карикатурата - самостоятелна изложба на Любимир Михайлов

Изложбата представя 51 карикатури и отбелязва 70-годишнината на автора. Дългогодишно е партньорството на Музея на хумора и сатирата с Любомир Михайлов, а резултатът - 33 оригинални творби, които се съхраняват в художествения фонд на музея.

Любомир Михайлов е роден на 26 септември 1950 г. в Каварна. Завършва строително инженерство в София и сам се изгражда като художник. Има интереси най-вече в областта на карикатурата, илюстрацията, оформлението на книги, плаката и графичния дизайн.
Работил е като художник в издателство „Техника“, София; в редакциите на алманах „Апропо“, Габрово и в-к „Стършел“; бил е оформител и художник на списание ФЕП (Фантастика, Евристика, Прогностика); главен художник на детското списание „Дино и Дина“ и списание PC (Пост Скриптум). Автор е на филмови плакати към бившето „Киноразпространение“, Бояна. Нарисувал е стотици корици и илюстрации за почти всички издателства преди 1989 година. Няколко години е редовен сътрудник на списанията Nebelspalter, Eulenspigel и Index on Censorship. Днес рисува детски илюстрация и прави оформление на учебници за издателствата „Просвета“, „Булвест – 2000“, „Анубис“, „Ариадна“, „Абагар“ и други.
Любомир Михайлов е участвал в изложби на карикатурата, илюстрацията, плаката и графиката в България и чужбина. Има множество награди, някои от които цени като много престижни.
Показвал е самостоятелни карикатурни изложби в София, Варна, Габрово, Балчик и в Международния конгресен център в Давос – Швейцария.
Член е на СБХ от 1982 година, а в периода 2005-2015 и председател на секция “Карикатура“ при СБХ.

30 + 30 - самостоятелна изложба на Светлин Стефанов

Заглавието на изложбата подсказва, че и този автор празнува юбилей през настоящата година. Навършва 60 години, затова представя 30 карикатури и 30 малки пластики. В художествения фонд на музея се съхраняват 12 творби на Светлин Стефанов.
Светлин Стефанов е роден през 1960 в Трявна. Завършва дърворезба в родния си град, а по-късно и специалност „Изобразително изкуство“ в Учителския институт в Дупница. Рисува карикатури от 1986 година и има над 800 публикации в 52 периодични издания в България, между които „Стършел“, „Антени“, „Стандарт“, „Спектър“, „Смях“ и други.
Участва в редица международни конкурси за карикатура в Канада, Бразилия, Италия, Германия, Иран, Сърбия, Румъния и България. От 1989 година е редовен участник на Международното биенале в Габрово.
Носител е на премия от конкурса за карикатура в Маростика, Италия; първа награда за карикатура на фестивала „Весели Балкани“, Габрово; втора награда и сребърен плакет от Крагуевац, Сърбия; трета награда от 27-та национална карикатурна изложба на СБХ; наградата на Омбудсмана на Република България от 42-то издание на националната карикатурна изложба и други. Правил е самостоятелни изложби в Сърбия, Румъния, две в Дома на хумора и сатирата и пет в родния си град.
От 2000 гидина е член е на СБХ, секция „Карикатура“. Има свое ателие за дърворезба и сатирична пластика в Трявна, където работи от 30 години.

24. Биенале на хумора и сатирата в изкуството - Габрово 2019
Град Градина - изложба за деца
/18 май - 30 септември 2019, зала 4/

Изложбата е създадена специално за деца в рамките на 24. Биенале на хумора и сатирата в изкуството, Габрово 2019. Неин автор е художничката Невена Екимова, която разработва темата на Биеналето Измерения на публичното, приканвайки децата да се научат да изследват, да участват активно, да променят и обсъждат заедно важните въпроси около Град Градина.

В Град Градина децата имат свободата да проявят въображение, находчивост и грижа за околната среда като разкрасяват улиците на града, спасяват бездомни котета, правят бомби от семена, учат се да вземат решения в група. Всъщност, всеки град може да се превърне в градина, ала само в Град Градина белите имат добър край.