НАСТОЯЩИ ИЗЛОЖБИ
Огледалната Зала
Етаж I, зала 1
Това е реализация на една легендарна зала, която мнозина от посетителите са убедени, че съществува в Музея, а някои дори твърдят, че са я посещавали на младини. Истината, обаче е, че Огледална зала в Музея на хумора и сатирата досега никога не е съществувала.
Известен като Столица на хумора, Габрово е град, в който местните се гордеят със способността си да се самоиронизират и да забавляват останалите със своята пестеливост. А, туристите го избират като дестинация с очакването да попаднат на място забавно, духовито и предприемчиво. Габровските огледала в новата зала отговарят именно на това търсене – те са криви, смешни и атрактивни. Отразяват духа на габровския хумор, като преобразяват човек без големи харчове.
Новата зала представя серия от арт инсталации, проектирани от младата габровска художничка Невена Екимова, участничка в две от изданията на Габровското биенале и автор на любимата на децата зала „Град Градина”, която беше открита в Музея през април 2019. А две от атракциите – въпросното яйце Габерже с кранче и Калейдоскопът за двама – са дело на друг участник в последното Габровско биенале – търновският художник Пламен Кондов.
Гостите ще се видят в нова светлина в Габровските селфи кабинки, ще се разкрасят почти без пари с Габровската пластична хирургия и ще се загубят и намерят в най-малкия, но много объркващ Габровски огледален лабиринт. Най-ценният обект в залата е бляскавото яйце Габерже с кранче (зер цяло яйце е много за една манджа!). За него една друга легенда разказва, че наследниците на Александър III са искали да го купят, но спестовните управници на Музея на хумора сметнали, че ще изкарат повече от билетчетата за вход, ако го задържат.
Новата Огледална зала се реализира с подкрепата на:
Програма „Култура“ на Община Габрово
Обществен дарителски фонд Габрово
Фондация Америка за България
Автосервиз Експрес Габрово
Ноубъл Графикс ООД
Студио FourPlus
Кранпроект ЕООД
Интер Пауър ООД
МДМТ ЕООД
Кафе Библиотеката
Студио БръмБър
Станчо Атанасов
Иван Колев
Как Габрово стана столица на хумора
Етаж II, зала 2
Изложбата запознава посетителя с духа на старо Габрово, превежда го през социалистическата епоха и периода след 1989 г., като с това цели да помогне за разбирането на историята и културната роля на Музея на хумора и сатирата и е ключова за представяне на идентичността на град Габрово като столица на хумора.
Добре познатите габровски шеги с илюстрациите на Борис Димовски са допълнени от колоритни персонажи, свързани с историята на габровския хумор и Музея, нарисувани от родения в Габрово карикатурист Христо Комарницки. Изложбата
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, ПРЕЦИЗ-СК, АМК ЕООД Габрово, Николинка Хинкова, Плам Пласт ООД, Търтей Консулт ООД.
Партньори: Държавен архив – Габрово, Регионална библиотека Априлов – Палаузов, Регионален исторически музей – Габрово.
Маскарад
Етаж II, зала 3
Живопис от колекцията на Музея
Както казва Ъруин Шоу: „В този свят не можеш да намериш по-добра маскировка от таланта.“ В изложбата ще видите 82 вдъхновени от маската творби на талантливи художници от цял свят: България, Германия, Индия, Алжир, Финландия, Унгария, Уругвай, Турция, Куба, Виетнам, Армения и Гана.
В навечерието на 100-годишнината от първия габровски карнавал Музеят на хумора и сатирата представя изложба живопис от колекцията си.
В световната история маскарадните традиции далеч предшестват карнавалните. Маски се използват още от античността като защита срещу зли сили, както и в разнообразни ритуали и церемонии по целия свят. Маските намират място в изкуството и в частност – театъра. В по-нови времена хората се маскират за забавление, за да отпразнуват комичното в живота, а понякога и за да уважат духовете на мъртвите.
Поставянето на маска в преносен смисъл означава включване на защитен механизъм, който в зависимост от ситуацията може и да помогне, и да попречи на взаимоотношенията ни с хората около нас. Неслучайно в тълковния речник думата маскарад означава не само бал, забава и игра, а и лъжлива външност.
Участващи автори: Ара Овсепят, Арнолд Шнайдер, Артуро Сигуенса Торес, Асен Грозев, Божидар Йонов, Боряна Костова-Чапърова, Веса Василева, Георги Трифонов, Димитър Томов, Драган Немцов, Едуардо Миньос Бакс, Еира Виертома, Емил Попгенчев, Ервин Офори, Еркула Суами, Ерньо Тот, Златю Бояджиев, Иван Кирков, Игнат Игнатов, Йожеф Брезнай, Йордан Лазаров, Исмаил Бирет, Ишхан Нигохосян, Калина Атанасова, Кирил Христов, Кольо Господинов Костов, Красимир Русев, Ларем Бенфиса, Любомира Христова, Милена Матева, Минчо Минчев, Миню Бонев, Моника Масколо, Наум Хаджимладенов, Нгуен Виет Чау, Николай Янакиев, Паул Шулц-Либиш, Румен Гаргов, Румен Гашаров, Сава Савов, Сейя Юва, Симеон Абанос, Спартак Паскалевски, Ференц Доор, Ханс Юрг, Хелга Бориш, Цветан Колев, Цветан Цеков-Карандаш, Юри Буков
Град-градина
Етаж II, зала 4
Изложба за деца
В Град Градина децата имат свободата да проявят въображение, находчивост и грижа за околната среда като разкрасяват улиците на града, спасяват бездомни котета, правят бомби от семена, учат се да вземат решения в група. Всъщност, всеки град може да се превърне в градина, ала само в Град Градина белите имат добър край.
Изложбата е създадена специално за деца в рамките на 24. Биенале на хумора и сатирата в изкуството, Габрово 2019. Неин автор е художничката Невена Екимова, която разработва темата на Биеналето Измерения на публичното, приканвайки децата да се научат да изследват, да участват активно, да променят и обсъждат заедно важните въпроси около Град Градина.
Партньори: Фондация Америка за България, Еко Проект ООД, Валентин Петров 2004 ЕООД,
Ерата на Мемето
Етаж IV, зала 7
В трансформираната зала 7 на Музея, посетителите ще се потопят в света на веселите картинки, преобърнали завинаги начините, по които комуникираме и се забавляваме в дигиталното пространство.
Изложбата включва примери на популярни мемета от България и света, подбрани и анализирани (съвсем не на шега) от отговорен екип от учени и други свободни електрони. В селекцията на изложбата откриваме задължителните серии мемета за котки и за политици, за култови герои от популярната култура и за феномени на времето, в което живеем.
Темата за меметата в контекста на дигиталната ера и комуникационната трансформация е актуална и едновременно с това любопитна и неизследвана. През последната година екип от Софийски университет, ръководен от проф. Ивайло Дичев и д-р Мила Минева, прави един от първите опити у нас да надникне зад причините, превърнали меметата в културен феномен.
Работата
Етаж IV, зала 7а
Видео 38 мин, Виена 2007
Актьори: Екатерина Радева, Михаил Михайлов
Филмът „Работата” е творба, която документира как мъж/жена почистват дома на охолни хора, като в същото време – използвайки средствата на художествена сценография – творбата преобразява тежката, монотонна и зле платена работа в абсурдна дейност. Няколко кратки видео примера разкриват как се извършват различни домакински задачи. В присъствието на собствениците, ала без тяхното знание, работата по почистването се превръща в завладяваща игра. Домакинските уреди и екзотичната украса на дома стават играчки и придобиват нов смисъл. Накрая, анонимният екип чистачи започва да подрежда реалността в къщата по свой начин.
Кой е Сава Попов?
Отключването на един архив
Етаж IV, зала 8
Куратори: Антон Стайков и Свобода Цекова
Проектът реконструира живота и биографията на писателя Сава Попов през събираните, подрежданите и описваните от него книги и документи. Той е опит за отключване на архива му по прозрачен начин, като направи зрителите свидетели на този процес.
Сава Попов (1914–1981) е писател, журналист, създател и главен редактор на вестник „Стършел“ в периода 1940–1941. Автор е на „Дяволите в зимника“, „Дядо Господ по земята“, „Прости приказки“, но най-известното му произведение е „Хитър Петър“.
Среща се с едни от важните фигури на неговото време в областта на литературата и изкуството – писатели, художници, издатели. Животът му преминава през катаклизми – световна война, тотална смяна на обществения строй в България, лични загуби и неосъществени мечти.
В изложбата и в каталога-книга са обособени модули от 27 стъпки: с негови книги, писма, лични документи, с броеве на вестник „Стършел“, с оригинални илюстрации и карикатури за вестник „Литературен фронт“ и други подбрани от него документи, събрани в личния му архив. Изложбата и каталогът ще са придружени от дигитален архив, който ще бъде разширяван и обогатяван.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Визуални изкуства“.
За кураторите:
Антон Стайков (1962) е художник и изследовател на българското визуално наследство. Куратор на национални и международни изложби. Участва в създаването на документални филми, води рубрика „Книгата като изкуство“ в БНТ. Автор на книгата „Добре че умря Джузепе“. Сред по-важните му изследвания са „Кратка история на българския комикс“ (Награда „Христо Г. Данов“, 2013); „Българският буквар. 200 години в първи клас“ (заедно със Свобода Цекова, „Златен лъв“, 2015); „Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи“ (съвместно със Свобода Цекова), Награда на София за ярки постижения в областта на културата, 2021. От 2020 е ръководител на проекта sbh.bg, който печели първо място в конкурса „Сайт на годината / 2022“ в категория „Институционален сайт“.
Свобода Цекова е родена през 1974 в София. Завършва в Lucerne University of Art and Design, Швейцария. Работи със студио format.bg в сферата на графичния дизайн, илюстрацията и фотографията. Направила е няколко илюстровани детски книжки, множество кампании и печатни издания. Участва в проекти, свързани с изследването и популяризирането на визуалното наследство у нас, като „Кратка история на българския комикс“, автор Антон Стайков (Награда „Христо Г. Данов“, 2013). Съавтор и дизайнер на книгата „Българският буквар. 200 години в първи клас“ („Златен лъв“, 2015), Награда A’ Design Award. Съвместно с Антон Стайков е куратор и дизайнер на изложбата „Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи“ в СБХ (Награда на София за ярки постижения в областта на културата, 2021). От 2020 е част от основния екип на СБХ по проекта sbh.bg в създаването на структурата и поддържане на визуалното съдържание. Платформата sbh.bg печели първо място в конкурса „Сайт на годината / 2022“ в категория „Институционален сайт“.