От 23 октомври Музеят на хумора и сатирата в Габрово представя изложба, с куратор Красимир Илиев,
ознаменуваща 100-годишнината от рождението на Борис Димовски (20.10.1925–26.03.2007)
Какво ще видите
Избрани карикатури от необятното му творчество (според самия автор – над 5 000), ще бъдат показани в оригинал и под формата на слайдшоу.
Отделна прожекция ще припомни богатия му принос като илюстратор на над 270 книги.
Наред с илюстрации и карикатури, посетителите ще видят и гоблени, изработени от Илонка Димовска по проекти на баща й.
Част от изложбата са мисли на художника и текстове за него от близките му приятели Радой Ралин и Йордан Радичков.
Прожекцията на филм с Борис Димовски и Радой Ралин допълва представата за един от най-изтъкнатите български илюстратори и карикатуристи.
Изложбата е посветена на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град.
Осъществява се с медийната подкрепа на Българско национално радио и Българска телеграфна агенция.
„Творецът е специален кръстник, той трябва да назове неназованото.“
(Борис Димовски, Въпроси в пустиня, 1991, УИ „Св. Климент Охридски”, с. 65)
Борис Димовски започва творческия си път в края на 40-те години като карикатурист във в. „Стършел“ – във време, когато свободата на изразяване е силно ограничена.
След кратък престой в Художествената академия и работа в родния Асеновград, той развива своя стил, съчетаващ хумор и дълбока човешка наблюдателност.
От 1955 г. Димовски работи във в. „Труд“, а по-късно отново в „Стършел“, утвърждавайки се като един от най-разпознаваемите български карикатуристи.
Илюстрациите му към „Габровски шеги“ (1966) и съвместната му книга с Радой Ралин „Люти чушки“ (1968) оставят трайна следа в културната история.
Последната се превръща в символ на гражданска смелост и артистична съпротива срещу цензурата.
В следващите десетилетия Димовски продължава да твори – създава десетки илюстрации, публикува сатирични текстове и реализира самостоятелни изложби.
През 1980-те години получава признание като заслужил художник и почетен гражданин на Габрово.
След промените през 1989 г. остава верен на своето перо – с остро чувство за ирония рисува новите реалности на демократична България.
До края на живота си създава 69 книги с илюстрации, оставяйки след себе си наследство, което продължава да вдъхновява – смях, мъдрост и неподправена човечност.
