Категория: Настоящи Изложби

ВИРТУАЛНА РАЗХОДКА В ИЗЛОЖБАТА „БОРИС ДИМОВСКИ – 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО“ВИРТУАЛНА РАЗХОДКА В ИЗЛОЖБАТА „БОРИС ДИМОВСКИ – 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО“

За тези, които са пропуснали да разгледат на място изложбата „Борис Димовски – 100 години от рождението”, тя вече може да се разгледа и във виртуалната разходка, която дава свобода на движение и взаимодействие с експозицията, чрез добавени интерактивни маркери към произведенията в нея.

Мащабната ретроспективна изложба е курирана от Красимир Илиев и включва произведения от фондовете на Музея на хумора и сатирата, Националната галерия, Художествената галерия – Русе, колекциите на проф. Иван Еленков, Владимир Илиев, Людмил Веселинов и Петър Тишкин, както и творби от ДА „Архиви“.

Експозицията беше достъпна за разглеждане на място до 17 юни 2026, когато беше и представянето на монографията към изложбата.



Изложбата е посветена на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град.

Осъществява се с медийната подкрепа на Българско национално радио и Българска телеграфна агенция.


100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕФАН ФЪРТУНОВ100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕФАН ФЪРТУНОВ

Изложба в Парка на Хумора

Откриване: 29 април 2026, 17:00 часа

Музеят на хумора и сатирата отбелязва 100 години от рождението на своя създател Стефан Фъртунов с документална изложба на открито, разположена в Парка на хумора.

Под мотото „Смехът не може да бъде бездомник“ експозицията проследява живота и делото на личността, която превръща габровската хумористична традиция в институция със световно значение.
Роден на 29 април 1926 г., Стефан Фъртунов е юрист по образование и визионер по призвание. Завършва право в Софийския университет и работи като юрисконсулт в Градския народен съвет – Габрово. Успоредно с това развива активна културна дейност като заместник-председател на читалище „Априлов – Палаузов“ и секретар на Клуба на културните дейци.

Ключов момент в дейността му е издаването през 1966 г. на сборника „Габровски шеги“, съставен от него, с илюстрации на Борис Димовски и редакция на Радой Ралин. В следващите години издадена в над 2 400 000 копия и преведена на повече от 20 езика, книгата се превръща в международен символ на габровския хумор.

Вдъхновен от тази традиция, Фъртунов създава и утвърждава уникална по своя характер културна институция – Дом на хумора и сатирата. Заедно със свои съмишленици – Михаил Михов и Веселин Василев – в периода 1968 – 1972 г. разработва идейния модел на бъдещия Дом.

Около него се формира кръг от ярки личности, сред които Радой Ралин – автор на мотото „Светът е оцелял, защото се е смял“, Борис Димовски – художник и карикатурист, чиито илюстрации, стенописи и сувенири стават лицето на Дома, Тодор Цонев – автор на концепции за името и пространството, както и Богдан Бенев – създател на емблематичното лого.
Решаваща подкрепа оказва арх. Карл Кандулков, тогавашен кмет на Габрово, но и автор на архитектурния проект, по който индустриална сграда започва да се преустройва в Дом на хумора и сатирата през 1972 г.

Първото биенале на хумора и сатирата се провежда през 1973 г., а на 17 май 1975 г. сградата е открита тържествено. В характерен за духа на институцията жест фасадата е временно „опакована“ и изрисувана от Борис Димовски с илюстрации от „Габровски шеги“.

През следващите десетилетия Домът се утвърждава като международен център за хумор и сатира. През 1980 г., по време на 21-вата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО в Белград, институцията е официално включена в мрежата на ЮНЕСКО като международен информационен център за хумор и сатира – уникален статут, единствен по рода си в света.

Стефан Фъртунов е носител на званието „Заслужил деятел на културата“ и на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен.

През 2003 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Габрово“ за своя изключителен принос към културния живот на града.

От 2015 г. представителна зала в Музея на хумора и сатирата носи неговото име.

Стефан Фъртунов умира на 25 юни 2010 г. в Габрово, оставяйки след себе си институция, която живее и се смее и днес.

Изложбата представя архивни документи, фотографии и свидетелства за създаването и развитието на Дома на хумора и сатирата – история за визия, последователност и силата на културната идея.


„Истинският хумор не търпи граници – той ги преминава и става достояние на всички хора по света.“ (Стефан Фъртунов)


Изложбата се реализира в партньорство с Държавен архив – Габрово.

Специални благодарности за оказаното съдействие на Община Габрово и ОП „Благоустрояване“

PUSTA VE4NOST / BLANK ETERNITYPUSTA VE4NOST / BLANK ETERNITY

Музеят на хумора и сатирата представя:
PUSTA VE4NOST / BLANK ETERNITY
Изложба на Филип Бояджиев

1 април – 30 юни 2026
етаж 2, Зала на жирафите


Проектът продължава линията от серията conTEMPORARY HEROES, в която авторът работи с фигурата на т.нар. „традиционен мъж“ – персонаж, едновременно познат и хиперболизиран, конструиран от различни пластове на постсоциалистическата култура. Тази фигура се появява като своеобразен герой на нашето време – самопровъзгласил се патриот, който изгражда собствена символна вселена от знаци на статус, сила и принадлежност.

Централният елемент е пространствена инсталация, изградена от хиляди празни метални кутии, които оформят монументална среда, наподобяваща светилище. Това пространство може да се прочете като храм, изграден от самия герой като опит да остави следа и да осигури собственото си присъствие във вечността.

Насилствената среща между два културни модела, българската псевдо-патриотщина и древноегипетската традиция създава своеобразен сблъсък. Архетипът на вечността се пречупва през локалния контекст и се превръща в гротескна форма, в която желанието за величие се смесва с елемент на абсурд. Храмът, който героят изгражда, е едновременно монумент и декор – пространство, в което стремежът към безсмъртие се оказва белязан от собствената си ирония.

В експозицията героят се разпада на система от предмети и символи. Фрагментите от ежедневието функционират като културни маркери, които оформят визуален речник на една хибридна идентичност, опитваща се да стъпи едновременно в минало, настояще и бъдеще. Черният цвят, който покрива предметите в инсталацията, функционира като последен жест на намеса от автора. Блясъкът на символите е погълнат и обезличен, предметите се превръщат в силуети, лишени от индивидуалност. Така желанието да блеснеш се оказва жест на самоугасване, стремежът към величие се трансформира в образ на собствената ти празнота, а егото на героя постепенно се превръща в гротеска.

Импулсът на героя за изграждане на светилището е провокиран и от по-широкото му усещане за несигурност в съвременния свят, страхът от смъртта, от нестабилността и от глобалната политическа ситуация. В този контекст строежът на „храма“ се превръща в опит за символично овладяване на времето и историята. Героят иска да „пребори“ смъртта, точно както се е преборил (чрез схеми) в живота си.



След изключително успешното си представянето в София изложбата се пренася в Габрово – град, който в българския културен контекст е тясно свързан с традицията на хумора, самоиронията и социалната критика. Поставянето на проекта в Музея на хумора и сатирата създава нов прочит на работата, която не е просто ново представяне на изложбата, а нейно концептуално продължение. Срещата между проекта и специфичната културна среда на Габрово подчертава ролята на хумора като инструмент за критическо мислене – способността на обществото да разпознава собствените си митологии и да ги поставя под въпрос.

Металните кутии са предоставени с любезното съдействие на Елена Цвяткова.

Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

ПРОСТО КОТКИПРОСТО КОТКИ

Фотоизложба на Веселин Боришев
1 април – 30 юни 2026
етаж 4, Зала 8

Хората се делят на два вида – такива, които харесват котки, и останалите.

Авторът на „Просто котки“ твърди, че предпочита кучета, но винаги е имал и котки. В момента семейството му споделя живота си с две кучета и една котка.

Независимо дали градски, или селски, домашни или бездомни, черни, бели или шарени, млади или стари, мързеливи или гладни, високомерни или нежни, котките не са сами на нито една от снимките в тази изложба. Във всеки портрет осезаемо присъства и наблюдаващото ги от обектива на Веселин Боришев око. Усеща се като обич.

Фотографиите от „Просто котки“ са част от по-голям проект – „Домашни любимци и други видове“, все още непоказван в изложба.


За автора

Веселин Боришев е роден през 1967 г. в Благоевград. Завършва Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София, но, изкушен от фотографията, не продължава образованието си, а започва да се самообучава във фотографията.

Работи като фотожурналист над 30 години и е носител на наградата за чиста журналистика Web Report в категория „Фоторепортаж“ през 2019 г. Обединявайки снимки от интересния си документален архив с различни свои концепции за Прехода, създава поредица от документални книги с политическа сатира „О, спомняте ли си…“ в колаборация с рисуващи и пишещи личности като Христо Комарницки, Светослав Метанов и Емил Тонев.

През всички години, в които е професионално ангажиран в медии, Боришев не спира да създава и художествена фотография. В работата си прави преход от класическа аналогова фотография към дигитална и експериментира в разнообразни теми, без да се ограничава само в черно-бяла или цветна техника, но винаги с ясно изразена концепция. В изкуството цени искреността.

“Структури в преход” – изложба на Училище за куратори 2.0“Структури в преход” – изложба на Училище за куратори 2.0

Откриване: 24.03.2026 от 13:30 ч., четвърти етаж, Музей на хумора и сатирата

Изложбата “Структури в преход” (24.03 – 25.07.2026) е кулминацията на двумесечното училище за куратори – образователна и практическа програма за развиване на кураторски умения, критично мислене и професионална подготовка в сферата на визуалните изкуства.

В контекста на българската художествена сцена кураторската дейност често остава неясна. Инициативата на Център Кристо и Жан-Клод в Габрово цели да създаде устойчива рамка за обучение, колективна практика и публично представяне. Училището дава възможност на 18-те участници за интердисциплинарна колаборация – подход, вдъхновен от съчетаването на различни видове знание и опит, характерни за проектите на Кристо и Жан-Клод.

Изложбата “Структури в преход”, чийто домакин е Музей Дом на хумора и сатирата в Габрово е организирана в три тематични сегмента, курирани от три работни групи с ментори Маргарита Доровска, Светлана Куюмджиева и Весела Ножарова. Участниците имаха възможност да се съветват и с лекторите Васил Видински и Станимир Стоянов.

Включени са работи от архива на Музея на хумора и сатирата, които влизат в диалог с погледа на млади живописци, съвременни артисти, илюстратори, дори фоторепортери.  Проектът разглежда напрежението между индивида и обществото, разкривайки множеството невидими връзки и правила помежду им.

Трите подтеми на изложбата са “Опашката”, “Играта”, “Опитомяване на паметника”.

„Опашката“ разглежда един добре познат социален феномен, който казва много за различните периоди, с техните конкретни дефицити, нужди и стремежи. Опашката от чакащи за нещо хора е демократична и саморегулираща се структура, но лесно може да се превърне в паметник на пасивността или омагьосан кръг. Група „Опашката“: Ивана Борисова, Мария Боришева, Йошка Михайлова, Ива Рудникова, Кръстина Стефанова, Емилия Стоева

За своя изходна точка “Опитомяване на паметника” взима местния казус с Чардафон в Габрово – фигура, чиято глава е била подменяна от властта нееднократно. Проектът разглежда „обезглавяването“ на паметниците буквално и метафорично: като край на идеологически разказ и като процес, разкриващ публичната памет като поле на постоянни пренаписвания. Всеки паметник има идеологически срок. Група „Опитомяване на паметника“ : Христина Дечева, Мартина Груева, Ивелина Иванова, Калина Иванова, Теодора Маринова, Марина Кисьова де Хеус

Сегмент „Играта“, вдъхновен от концепцията Homo Ludens (играещият човек) на Йохан Хьойзинха, разглежда играта не само като развлечение или бягство от реалността, но и като фундаментален принцип, чрез който едно общество разбира, конструира и се противопоставя на света. Показаните в пространството творби анализират механизмите на о(без)властяване, които оформят нашия свят, оставяйки пространство за експериментиране и преосмисляне на правилата, по които живеем. Група „Играта“: Паола Димова, Алекси Иванов, Наталия Крисенко, Екатерина Леондиева, Ралица Петкова, Ана Радкова, Елена Цвяткова

Изложбата “Структури в преход” продължава до 25 юли в Музея на хумора и сатирата в Габрово. 

Включени автори: Женя Адамова, Велко Ангелов, Живко Ангелов, Иво Бистрички, Цветомира Борисова, Веселин Боришев, Лъчезар Бояджиев, Панайот Бърнев, Анна Васоф, Александър Вълчев, Иван Григоров, Дамян Дамянов, Петра Димитрова, Ангеларий Димитров, Евгени Димитров, Стефан Икога, Христо Комарницки, Веселин Костадинов, Иван Ланджев, Роксана Маркова, Йошка Михайлова, Иван Мудов, Стефан Николаев, Алина Папазова, Адриан Пачи, Ния Пушкарова, Камен Стоянов, Исао Хашимото, Вероника Цекова, Вълко Чобанов, Венелин Шурелов, Гери Георгиева


Училище за куратори 2.0 е проект на Център Кристо и Жан-Клод и Плакат Комбинат ООД, финансиран по процедура BG-RRP-11.021, Схема за безвъзмездна помощ „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.


„Град Градина“ расте заедно с децата„Град Градина“ расте заедно с децата

Седем години са сериозна възраст за един град. Особено, когато този град се казва „Град Градина“ и расте заедно с децата.

След кратко обновяване, любимото пространство отново отваря врати. Очакваме ви с по-богато съдържание, разнообразие от активности и повече място за игра, откривателство и детско въображение. Това не е пореден ремонт, а нова глава.

Повече вижте във видеото с авторката на изложбата – Невена Екимова.

А най-хубавото? Това е само началото – до края на пролетта „Град Градина“ ще продължи да изненадва.

Сатира и пропагандаСатира и пропаганда

Зала 5, Музей на хумора и сатирата

Satire and Propaganda exhibition

Постоянна изложба

От 16 май Музеят на хумора и сатирата представя изложбата „Сатира и пропаганда“ в карикатурите от Габровското биенале 1973 – 1989. Изложбата проследява периода на създаване на колекцията на Музея на фона на новите правила в (и употреби на) сатирата при установяването на комунистическия режим у нас. Особено внимание се обръща на това как появата на Дома на хумора и сатирата променя и развива полето на карикатурата и сатирата в страната.

Изложбата представя изследване на карикатурите, участвали в Международното биенале на хумора и сатирата, организирано от Дома на хумора и сатирата от създаването му през 1973 до края на тоталитарния период през 1989. Целта ѝ е да оцени възможността за сатира в общество, в което свободата на изразяване е ограничена, а възможността за критика е заключена в нормата на „малката правда” – могат да бъдат осъждани отделни явления и грешки на бюрокрацията до определено, невисоко ниво на власт, без да бъдат конкретно назовавани и посочвани партийни лидери, често използвайки т.нар. „езоповски език”. Организаторите на Биеналето са пределно честни, избирайки Голямата награда да бъде наречена именно „Златен Езоп”. Другата употреба на сатирата в карикатурата, там, където тя е насочена навън, към международната политика и идеологическия враг, е напротив, съвсем конкретна, с ясно изобразяване на политически фигури като Маргарет Тачър, Ричард Никсън, Роналд Рейгън, Хенри Кисинджър. Правдиви или не, в силно заглушена и контролирана информационна среда, тези карикатури се превръщат в пропаганден инструмент – практика, вече добре отработена на страниците на вестниците „Папагал” и „Стършел” още с установяването на новата власт.


С цел онагледяване на духа на времето и границите на свободата, в изложбата са представени и три събития извън Биеналето:

  • случаят „Люти чушки” с книгата с епиграми, подбрани и озаглавени от Радой Ралин и илюстрирани от Борис Димовски;
  • арестът на Тодор Цонев заради открити в ателието му карикатури на Тодор Живков и други партийни първенци;
  • карикатурата „Хайдушко хоро” на Георги Чаушов, публикувана на страниците на вестник „Стършел” през ноември 1989 година

Няколко ключови теми се открояват в разгледания обем от биенални карикатури: войни и конфликти, икономически кризи, критика на западното общество, апартейд, религия, екология, от една страна в световен план и от друга, във вътрешнополитически план – животът на малкия човек, бюрокрацията, търсенето на смисъл, битовите несгоди, властовите отношения в дома.

Посетителите имат възможността да се включат в изложбата чрез интерактивно приложение с два модула – самоирония и ре-карикатура. В първия зрителят може да постави собствения си образ в избрана карикатурата, а във втория – да ремиксира атрибути от различни карикатури, създавайки своя.

Изложбата „Сатира и пропаганда“ може да се разгледа на виртуалната разходка, която дава свобода на движение и взаимодействие с експозицията, чрез добавени интерактивни маркери към произведенията в нея.

Проект “Адресът на сатирата” – създаване на изложба от фонда на Музея „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово и съпътстваща програма относно ролята и границите на сатирата и експонирането ѝ в реновирани пространства в Музея”.

Проектът се изпълнява по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана от ФМ на ЕИП 2014-2021 г.
Договор № BGCULTURE-1.001-0039

www.eeagrants.bg


Как Габрово стана столица на хумораКак Габрово стана столица на хумора

Изложбена зала с надпис "Как Габрово стана столица на хумора" и посетители влизат вътре.

Постоянна изложба

Добре познатите габровски шеги с илюстрациите на Борис Димовски са допълнени от колоритни персонажи, свързани с историята на габровския хумор и Музея, нарисувани от родения в Габрово карикатурист Христо Комарницки.

Изложбата запознава посетителя с духа на старо Габрово, превежда го през социалистическата епоха и периода след 1989 г., като с това цели да помогне за разбирането на историята и културната роля на Музея на хумора и сатирата и е ключова за представяне на идентичността на град Габрово като столица на хумора.

Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, ПРЕЦИЗ-СК, АМК ЕООД Габрово, Николинка Хинкова, Плам Пласт ООД, Търтей Консулт ООД.

Партньори: Държавен архив – Габрово, Регионална библиотека Априлов – Палаузов, Регионален исторически музей – Габрово.

Огледалната залаОгледалната зала

Огледална зала, автор Невена Екимова, Музей на хумора и сатирата / фотограф: Росина Пенчева
Постоянна експозиция

Това е реализация на една легендарна зала, която мнозина от посетителите са убедени, че съществува в Музея, а някои дори твърдят, че са я посещавали на младини. Истината, обаче е, че Огледална зала в Музея на хумора и сатирата досега никога не е съществувала.

Известен като Столица на хумора, Габрово е град, в който местните се гордеят със способността си да се самоиронизират и да забавляват останалите със своята пестеливост. А, туристите го избират като дестинация с очакването да попаднат на място забавно, духовито и предприемчиво. Габровските огледала в новата зала отговарят именно на това търсене – те са криви, смешни и атрактивни. Отразяват духа на габровския хумор, като преобразяват човек без големи харчове.

Новата зала представя серия от арт инсталации, проектирани от младата габровска художничка Невена Екимова, участничка в две от изданията на Габровското биенале и автор на любимата на децата зала „Град Градина”, която беше открита в Музея през април 2019. А две от атракциите – въпросното яйце Габерже с кранче и Калейдоскопът за двама – са дело на друг участник в последното Габровско биенале – търновският художник Пламен Кондов.

Гостите ще се видят в нова светлина в Габровските селфи кабинки, ще се разкрасят почти без пари с Габровската пластична хирургия и ще се загубят и намерят в най-малкия, но много объркващ Габровски огледален лабиринт. Най-ценният обект в залата е бляскавото яйце Габерже с кранче (зер цяло яйце е много за една манджа!). За него една друга легенда разказва, че наследниците на Александър III са искали да го купят, но спестовните управници на Музея на хумора сметнали, че ще изкарат повече от билетчетата за вход, ако го задържат.

Огледална зала

автор: Невена Екимова, Музей на хумора и сатирата
фотограф: Росина Пенчева

Огледална зала Музей на хумора
Огледална зала, автор Невена Екимова, Музей на хумора и сатирата / фотограф: Росина Пенчева


Новата Огледална зала се реализира с подкрепата на:
Програма “Култура” на Община Габрово
Обществен дарителски фонд Габрово
Фондация Америка за България
Автосервиз Експрес Габрово
Ноубъл Графикс ООД
Студио FourPlus
Кранпроект ЕООД
Интер Пауър ООД
МДМТ ЕООД
Кафе Библиотеката
Студио БръмБър
Станчо Атанасов
Иван Колев