Един художник и изкуствовед от улицата на 70
Етаж 4, Зала 6
„Настоящата изложба е връщане към два от източниците на моето (бедно, по мое мнение) въображение (но светът е богат и съдържанието му ни дебне отвсякъде).
Първият са видените още в края на 50-те години и все още разглеждани с интерес картинки чрез един вече ретро бакелитен диаскоп от миналия век. Той е запазен у нас в оригиналната си кутия и дори с инструкциите – „Модел Е“, красива рядкост някога, преди телевизията ни. Тези картинки бяха подредени в диапозитивни барабани със седемте чудеса на света, сватбата на английската кралица, папагали, холивудски представления, изкачването на Везувий. Особено последното винаги ми напомняше крайната спирка на трамвай петица (финалът на линията с крайната траверса) и тръгването нагоре по Витоша с очакване да попаднем все някога на страшния кратер.
Вторият момент са графиките ми по филма „Параграф 22″ от 1970 г. по известния роман на Джоузеф Хелър, умело адаптиран към черния хумор на писателя. Жанрът на моята карикатура (едно от нещата, които съм правил в печата – и като самостоятелни графики, и рисунки) е именно основно от типа „черен хумор“: това ме забавлява още повече, че и по принцип нищо не разбирам от изкуство, но в моята област това рядко на някого му е от належаща нужда.
Към всичко това добавям и няколко сатирични комикса, както и две сатирични рисунки от различно време – моят домакин е музей на всички жанрове в смешното и острото, не бих искал да подмина факта…
Има и една дълга рисунка, която бавно нараства от изложба към изложба, може би докато самата тя не стане такава. Темата ѝ е действителността, хората и съдбите – важни за нас откъдето и да са дошли или ще ни дойдат…“
Калин Николов
Калин Николов е роден през 1956 г. в София.
Завършва Художествена гимназия и ВИИИ „Николай Павлович“, специалност „Графика и графични технологии“ при проф. д-р Евтим Томов.
Учи се и работи с художника Борис Димовски.
В момента е уредник в Графичния кабинет на Националната галерия, София.
Има самостоятелни изложби в София, Габрово, Велико Търново, Хамбург, Атина, Будапеща, Скопие, Охрид, Димитровград и други градове.
Бил е художник във вестници като „Вечерни новини“, „Репортер 7″, „La Strаda“ и списанията „ФЕП“, „Тера фантастика“, „Усури“.
Автор на книги, монографии и изследователски студии върху българското и световното изобразително изкуство.
Изследовател на забравени страници от българската културна история – Съюза на южнославянските художници „Лада“ (1904-1906), украинския скулптор Михайло Парашчук и репресирани български художници.