54-ТИ РОЖДЕН ДЕН: ГАЛЕРИЯ54-ТИ РОЖДЕН ДЕН: ГАЛЕРИЯ
Галерия със снимки от празничната ни програма за 1 април 2026. Благодарности на RadLab Studio – Ивелин Пенчев.
Категория: Изложби
FANGIRLFANGIRL
Самостоятелна изложба в Музей на хумора и сатирата
Куратор: Ренета Георгиева
16 януари – 16 февруари 2026
В изложбата FANGIRL Невена Екимова предприема личен и художествен жест на завръщане – към себе си, към миналото, към мъжете, които са го населявали.
Проектът функционира като своеобразна емоционална ретроспекция, в която артистката проследява нишките на своите чувства – привличане, идеализация, срам, гняв, тъга, възторг – към фигури от реалността и фантазията, предимно мъжки. Това е един интимен, но остро ироничен архив на преживяванията ѝ като жена и творец, поставени в сърцевината на фенската мания – тази дълбоко женска, често обезценявана, но и мощна форма на идентификация и проекция.
Прекрачила символичния праг на 40-те, Невена разгръща художествения си език – рисунка, скулптура, текстил, слово и музика – за да картографира вътрешната територия, където архетипи и лични спомени се смесват сувенирно: от бащата като първи обект на обожание и психологическо формиране, през мимолетните идоли от юношеството и зрелостта, до галерията от мъже и момчета, в които тя се е оглеждала и влюбвала, от които се е разочаровала и за които е фантазирала.
Изложбата събира емоционални трофеи от преживени и неразказани истории, архивира ги визуално, превръщайки ги в интимна митология.
FANGIRL не е просто изследване на желанията, които женската гледна точка поражда – това е откровено признание на артистичната зависимост от тези желания, от фиксацията, от копнежа.
Нещо между дневник на тийнейджър и зряла художествена изповед. Невена си позволява да бъде едновременно сериозна и самоиронична, уязвима и контролираща, фен и автор – и точно в това напрежение се открива нейната артистична зрялост.
Невена Екимова е българска художничка, която живее в родния си град Габрово.
Учи съвременно изкуство в Норвегия и Исландия и получава бакалавърска степен в Академията за изкуства Валанд в Гьотеборг, Швеция.
От 2021 г. Невена Екимова работи в Музея на хумора и сатирата.
Освен че участва в изложби, тя често работи с публични институции и създава мащабни интерактивни проекти за деца и възрастни.
В очакване на евротоВ очакване на еврото
Място: фоайе на етаж 3
От днес, 10 декември, Музеят на хумора и сатирата представя мини изложба с карикатури, в които валутата не е просто пари, а обещание за приключения – икономически, политически и емоционални.
Какво знаем за въвеждането на еврото?
Вероятно толкова, колкото за бъдещето: малко факти, много желания и една щипка страх от непознатото.
Ще се справим ли? Ще поскъпне ли дюнерът? Ще станем ли по-бедни или просто по-богати на теми за шеги?
Карикатуристите отдавна имат отговор – в техния свят еврото е герой с характер, понякога с чувство за хумор, понякога с леко надменно изражение, но винаги с добри намерения.
Ако питаме икономистите, ползите са като в приказка: по-малко рискове, повече стабилност, улеснена търговия, по-ефективни пазари и шанс да се мерим с големите в световната икономика, без да ни трепери окото за обменни курсове.
Ако питаме художниците, ползите са още по-ясни: колкото по-голяма е валутата, толкова по-голяма е палитрата за хумор.
Тази мини изложба се разхожда из всичко това – фактите, страховете, надеждите и чистото удоволствие да гледаме на икономиката с усмивка.
Еврозоната може да е сериозен клуб, но карикатурата напомня, че най-добрият начин да влезеш в него е с чувство за хумор.
В изложбата са представени карикатури на:
Алла и Чавдар Георгиеви, България
Волфганг Шлегел, Германия
Иван Кутузов, България
Илиян Савков, България
Мануел Серано, Испания
Светлин Стефанов, България
Стоян Дечев, България (карикатурата, използвана за снимка на тази статия)
Флориан Дору Крихана, Румъния
Чавдар Николов, България
Калин Николов. Графики и рисунки с недописано съдържаниеКалин Николов. Графики и рисунки с недописано съдържание
Един художник и изкуствовед от улицата на 70
Етаж 4, Зала 6
„Настоящата изложба е връщане към два от източниците на моето (бедно, по мое мнение) въображение (но светът е богат и съдържанието му ни дебне отвсякъде).
Първият са видените още в края на 50-те години и все още разглеждани с интерес картинки чрез един вече ретро бакелитен диаскоп от миналия век. Той е запазен у нас в оригиналната си кутия и дори с инструкциите – „Модел Е“, красива рядкост някога, преди телевизията ни. Тези картинки бяха подредени в диапозитивни барабани със седемте чудеса на света, сватбата на английската кралица, папагали, холивудски представления, изкачването на Везувий. Особено последното винаги ми напомняше крайната спирка на трамвай петица (финалът на линията с крайната траверса) и тръгването нагоре по Витоша с очакване да попаднем все някога на страшния кратер.
Вторият момент са графиките ми по филма „Параграф 22″ от 1970 г. по известния роман на Джоузеф Хелър, умело адаптиран към черния хумор на писателя. Жанрът на моята карикатура (едно от нещата, които съм правил в печата – и като самостоятелни графики, и рисунки) е именно основно от типа „черен хумор“: това ме забавлява още повече, че и по принцип нищо не разбирам от изкуство, но в моята област това рядко на някого му е от належаща нужда.
Към всичко това добавям и няколко сатирични комикса, както и две сатирични рисунки от различно време – моят домакин е музей на всички жанрове в смешното и острото, не бих искал да подмина факта…
Има и една дълга рисунка, която бавно нараства от изложба към изложба, може би докато самата тя не стане такава. Темата ѝ е действителността, хората и съдбите – важни за нас откъдето и да са дошли или ще ни дойдат…“
Калин Николов
Калин Николов е роден през 1956 г. в София.
Завършва Художествена гимназия и ВИИИ „Николай Павлович“, специалност „Графика и графични технологии“ при проф. д-р Евтим Томов.
Учи се и работи с художника Борис Димовски.
В момента е уредник в Графичния кабинет на Националната галерия, София.
Има самостоятелни изложби в София, Габрово, Велико Търново, Хамбург, Атина, Будапеща, Скопие, Охрид, Димитровград и други градове.
Бил е художник във вестници като „Вечерни новини“, „Репортер 7″, „La Strаda“ и списанията „ФЕП“, „Тера фантастика“, „Усури“.
Автор на книги, монографии и изследователски студии върху българското и световното изобразително изкуство.
Изследовател на забравени страници от българската културна история – Съюза на южнославянските художници „Лада“ (1904-1906), украинския скулптор Михайло Парашчук и репресирани български художници.
“Ах, това Вариете” – изложба, посветена на 40-годишнината от откриването на Експериментален сатиричен вариететен театър – Габрово“Ах, това Вариете” – изложба, посветена на 40-годишнината от откриването на Експериментален сатиричен вариететен театър – Габрово
Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха.
В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти са започнали кариерата си именно в Габрово. В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки.
Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/
Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали.
Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и
Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.
СВЕТЛАТА СТРАНА НА ЖИВОТАСВЕТЛАТА СТРАНА НА ЖИВОТА
Зала „Стефан Фъртунов”
Период на провеждане: 15 август 2025 – 10 януари 2026
Експозицията „Светлата страна на живота” обединява творби от художествения фонд на музея и гостуващи платна на общо 30 български автори, които за първи път се срещат в специално подготвена изложба. Представени са произведения, изградени чрез наивистичен израз – един от най-непосредствените и вълнуващи художествени стилове на нашето време.
За едни от авторите наивът е основна линия в творчеството, за други – кратък период, за трети – нишка, която се появява епизодично. Това, което ги свързва, е ведрината – една от отличителните черти на този стил. Почти винаги избират да виждат чашата наполовина пълна.
Наивизмът стъпва на световната художествена сцена в началото на XX век – с джунглите на Русо Митничаря и групата на „художниците на святото сърце“ във Франция, с наивната поезия на Нико Пиросмани в Грузия и, малко по-късно, с платната на баба Мозес в САЩ. Тези ранни творби са дело на нешколувани автори, отличаващи се с липса или нарушена перспектива, както и с ярки, сурови цветове, като прозорци към един инстинктивен свят.
Подобно на всяко художествено течение, наивизмът няма строги граници, нито обективни критерии за разпознаване. В днешно време мнозина от артистите, използващи наивния израз, са с художествено образование и създаването на изкуство е техен съзнателен избор и призвание, а не интуитивна нужда, както при първите наивисти.
А как изглежда арт наивът днес? За нас това са онези творби, които ни карат да се усмихнем понякога заради преднамерената или пък съвсем спонтанна детска непринуденост, понякога заради намигването, скрито в разказа, или просто заради позитивното настроение, което струи от платната. Това са картини, свободни от академични канони, с директен изказ на чувства, настроения, мечти – полет към по-добър свят, където всичко е леко, въздушно, освободено.
Нека усмивките, които тази изложба буди, останат с вас дълго – като слънчево напомняне за светлата страна на живота.
В изложбата участват:
Ангел Василев, Ганчо Карабаджаков, Георги Георгиев, Георги Йорданов, Георги Панов, Григор Нечев, Дария Василианска, Елисавета Ангелова, Емануела Байракова-Попгенчева, Здравко Йончев , Ирина Христова, Калина Атанасова, Кеазим Исинов, Кирил Божкилов, Коста Форев, Лика Янко, Любов Тотева, Любомир Минковски, Людмил Младенов, Мариела Димитрова /Мара/, Николай Ангелов – Гари, Николай Стоев, Ради Неделчев, Росен Рашев-Рошпака, Румен Гашарав, Стайо Гарноев, Стоян Божкилов, Сюлейман Сеферов, Тодор Павлов, Христо Стойчев.
При проучване и подготовка на изложбата работиха:
Куратор: Даниела Осиковска
Отдел ИИЕФД, Музей на хумора и сатирата
Превод на текстове: Невена Екимова
Графичен дизайн: Антон Иванов, Студио Мозайка
Печат изложбени графики: Висарт
ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА ИЗЛОЖБА НА БЪЛГАРСКИЯ КОМИКС ГОСТУВА В МУЗЕЯ НА ХУМОРА И САТИРАТАЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА ИЗЛОЖБА НА БЪЛГАРСКИЯ КОМИКС ГОСТУВА В МУЗЕЯ НА ХУМОРА И САТИРАТА
Музеят на хумора и сатирата, секция „Комикс“ към Съюза на българските художници и сдружение „Проектът Дъга“
ви канят на 1-ви април от 18:00 часа в зала „Стефан Фъртунов“
на откриването на Четвъртата национална изложба на българския комикс.
В празничния ден, от 16:00, заповядайте на Творческо ателие за комикс с художниците Петър Станимиров, Румен Чаушев, Иван Беров и писателя-сценарист Марин Трошанов. Ще рисуваме заедно и ще обсъждаме процеса на създаване на илюстровани истории – от първата дума до последния щрих.
Изложбата е посветена на комикси с историческа тематика и включва 148 табла с творби на 100 български автори – от пионерите на жанра от средата на 40-те години като Александър Денков, Вадим Лазаркевич и Любен Зидаров до съвременни творци.
Ще видите произведения, създадени за популярни издания като списанията „Дъга“ и „Чуден свят“, вестник „Разкази в картини“ с любими автори като Венелин Върбанов, Евгений Йорданов, Петър Станимиров и Стоян Шиндаров.
Представени са и доста примери от годините на прехода – илюстрованите приключения на Ивайло Иванчев в списание „Фют“, изданията на Дейвид Салария с рисунки на Пенко Гелев, исторически комикси за царе и войводи от художници като Александър Въчков и Веселин Чакъров. Експозицията включва и множество произведения след 2000-та година, създадени в периода на възроден интерес към жанра.
По време на изложбата можете да гледате и документалния филм „Дъга – Разкази в картинки“, продуциран от студио Four Hands през 2018 година. Филмът проследява историята на емблематичното списание „Дъга“ и ни среща с много от художниците, творили за него. Започнало да излиза през 1979, списанието просъществува до 1992 година с общо 42 броя и тираж, достигащ до 300 000 копия. „Дъга“ е уникално издание за целия бивш социалистически блок, а някои от героите му живеят и до днес в спомените на читателите.
Режисьор: Мария Николова
Продуценти: Сотир Гелев, Пенко Гелев
Gekkon Animation Studio, Four Hands Studio
СВЕТОВЕ. ИВАН ХРИСТОВ – ГРОГАСВЕТОВЕ. ИВАН ХРИСТОВ – ГРОГА
Откриване: 27 февруари (четвъртък), 17:30 ч.
IV етаж, Музей на хумора и сатирата
Изложбата ще остане до 31 юли 2025 г.
Музеят на хумора и сатирата представя „Светове“ – мащабна ретроспективна изложба на обичания габровски живописец Иван Христов – Грога (1942 – 2024). Разположена на целия четвърти етаж, експозицията включва над 100 творби и проследява различни етапи в професионалното му развитие.
Изложбата е част от честванията по повод 165 години от обявяването на Габрово за град.
Творчеството на Иван Христов – Грога е истинско откровение в света на изкуството. В стил фотореализъм и с поетична чувствителност, той насища картинните си светове с уникална дълбочина и значимост.
Природата е негова любима тема. Художникът я изобразява не просто като фон, а като жив организъм. Особено впечатляващи са зимните му пейзажи, изпълнени с хладни тонове и ефирност, предизвикващи дълбоки емоции и размисли за преходността и крехкостта на живота.
Грога създава „портрети” на птици, с изтънчена чувствителност към тяхната красота. Неговата живопис е не само средство за естетическо откровение, а и обществена позиция и предупреждение за разрушаващите природата човешки дейности.
В изложбата участват картини от колекциите на семейство Христови, Музея на хумора и сатирата, ХГ „Христо Цокев” – Габрово, галерия „Аспект” – Пловдив, галерия „Джуркови” – Пловдив, галерия „Видима” – Севлиево, ХГ „Асен и Илия Пейкови” – Севлиево, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, НЧ „Отец Паисий 1928” в с. Думници, частни лица.
В експозицията е включена прожекция на 3 документални филма, които предоставят възможност публиката да се докосне до личността на художника.
Иван Христов – Грога е роден в габровското село Думници в семейство с богати традиции в каменоделството. Възпитаник на Априловската гимназия, през 1969 г. завършва Великотърновския университет, специалност „Плакат“.
Над четвърт век Грога посвещава на преподавателската дейност в Средното художествено училище в Трявна, вдъхновявайки поколения млади творци.
Въпреки специализацията си в плаката, той остава верен на „старата си любов“ – живописта, превръщайки я в свое основно изразно средство.
Творческото наследство на Грога включва десетки самостоятелни изложби и успешни изяви в престижни форуми. Активен и високо оценен участник е в 14 издания на Габровското биенале на хумора и сатирата в изкуството, с отличия през 1999 – трета награда за живопис, през 2005 – специалната награда за живопис на Министерството на културата.
През 2005 г., 2006 г. и 2013 г. художникът печели наградата „Христо Цокев” на Община Габрово. През 2014 г. е удостоен с „Почетен знак на Габрово“ за цялостен принос към културния живот на града.
Снимки от откриването на изложбата
СТОЯН ВЕНЕВ. 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКАСТОЯН ВЕНЕВ. 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКА
20 декември 2024 – 30 юни 2025
Откриване: 20 декември (петък), 18:00 часа
„ … Стоян Венев (верен на собствената си весела, шегаджийска и глумлива природа) осмиваше пороците на своето време или пък се забавляваше с комичните патила на своите „герои“, дори когато от чисто социологическо гледище, „смешното“ имаше дълбоки драматични измерения.“*
Димитър Аврамов
През 2024 се навършиха 120 години от рождението Стоян Венев – един от най-разпознаваемите наши художници, значима фигура в изкуството ни през миналия век.
В опит да се предложи съвременен поглед към твореца и своеобразен съзидател на българското изкуство, в зала 5 на Музея на хумора и сатирата е подредена изложба, представяща 151 негови живописни платна, карикатури, сатирични рисунки, етюди и акварели.
В експозицията е включена прожекция на 4 документални филма, които предоставят възможност публиката да се докосне до личността на художника.
Разказът за творчеството и личността на Стоян Венев е доразвит с литература, каталози и албуми в Музейната библиотека.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и е съвместен проект между Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил и партниращи колекционери.
Под въздействието на характерните произведения на Стоян Венев поколения българи от най-ранната си детска възраст изграждат представите и отношението си към околния свят, социалните промени в обществото, историческите процеси и събития.
Името му е широко известно и днес. Сънародниците ни над средна възраст разпознават творбите на кюстендилския художник. Колоритните му платна, карикатури и рисунки отдавна са в галерии и в частни колекции и днес определяме с думата „класика“.
Преминал през живота си с толкова динамизъм, колкото и в изкуството си, Венев винаги е бил обект на интерес от страна на критиката, журналисти, колеги и широката публика. Новатор, с ярка чувствителност и еднопосочна, безметежна креативност. В произведенията му впечатляват експресивния колорит, интимния реализъм, вмъкването на символистични и алегорични знаци, социалния елемент.
Стоян Венев се изгражда като художник с остър усет към социалните напрежения и изразява възгледите си чрез една специфична стилистика. Той е широко популярен още от младите си години, значим изразител на пролетарската линия в изкуството между двете световни войни, последен от големите представители на движението „Родно изкуство”.
След деветосептемврийския преврат две десетилетия художникът работи за „новата социалистическа култура“ и за „представителната ангажирана живопис“.
През 60-те години този изключително своенравен творец „щастливо се завръща“ към характерния си предишен стил – към предвоенния модернизъм, субективното, условното и примитива, разчупвайки наложените ограничения – да бъде правдив и реалистичен в общоприетия и очакван смисъл, с предварително зададени идейно-съдържателни и стилово-пластични рамки.
Голяма част от неговите сюжетите отразяват разбирането му за критиката като функция на изкуството и десетките му сатирични рисунки едновременно възвеличават и осмиват, една самобитна смесица между героично и гротескно – „… все същите примитивни селяни – мустакати, ококорени, грозни и смешни; все същите селски веселби и забавни анекдоти …“* (Д. Аврамов).
В експозицията са включени произведения от:
Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, частните колекции на д-р Румен Манов и г-н Иво Димитров.
Екип на изложбата:
Маргарита Доровска, Валентин Господинов, Димка Колева – куратори
Светлана Михайлова – връзки с обществеността
инж. Петьо Йорданов – техническа осигуреност
Студио „Мозайка“ – графичен дизайн
––
*цитат от статията „Стоян Венев – самобитен художник на примитивното българско село” на Димитър Аврамов в kultura.bg от 21.09.2014 г.
Изложбата „Стоян Венев. Канонично, под мустак и от чекмеджето” може да се разгледа във виртуалната разходка, която дава свобода на движение и взаимодействие с експозицията, чрез добавени интерактивни маркери към произведенията в нея.
Снимки от откриването на изложбата
Как се живееше у Яначкови – гостуваща изложба от Чешки център СофияКак се живееше у Яначкови – гостуваща изложба от Чешки център София
Проектът „Как се живееше у Яначкови“ е подготвен въз основа на илюстрациите на Вендула Халанкова.
Откриването на изложбата е на 5 ноември от 17:30 часа в Музея на хумора и сатирата.
Проектът се реализира от Чешкия център в София в рамките на програмата за Годината на чешката музика и с подкрепата на Посолството на Чешката република в София, Чехословашки клуб „Т. Г. Масарик“ в България, чешкия Театрален институт, Sound Czech.
Изложбата представя илюстрации към двете книги от наследството на Марие Стейскалова, наричана Маржи, дългогодишна икономка в семейството на композитора Леош Яначек. Готварската книга на Маржи съдържа рецепти, по които се е готвело у Яначкови и бележки за разни събития в семейството на Яначек, a Мемоарите на Маржи са своеобразно свидетелство за личността, творчеството и живота на Яначек и останалите членове на семейството, съпругата Зденка (1865–1938 г.), дъщерята Олга (1882–1903 г.) и сина Владимир (1888–1890 г.). Книгите с илюстрации от Вендула Халанкова са издадени от Туристическия информационен център Бърно (TIC BRNO) и Моравския областен музей.
Леош Яначек (1854–1928 г.) е най-често изпълняваният по света чешки оперен композитор. Въпреки че по дата на раждане спада по-скоро към поколението на Антонин Дворжак, неговото творчество е част от най-ярките прояви на музиката от ХХ в. и с това нарежда своя създател сред по-младите композитори с близо две поколения. Животът и творчеството на Яначек са тясно свързани с град Бърно, където живее от младини и със своята неуморна композиторска и организационна работа допринася за принципното развитие на бърненския културен живот. В Бърно се изпълняват и световните премиери на по-голямата част от творчеството на Яначек, включително прочутите му опери „Йенуфа“ („Нейната заварена дъщеря“), „Катя Кабанова“, „Приключенията на Хитрата лисичка“, „Делото Макропулос“ и „От мъртвия дом“.
Вендула Халанкова (*1981 г.) е завършила Ателието по околна среда на Факултета за изобразителни изкуства в Бърно. От 2001 година се представя със самостоятелни изложби и понастоящем е една от най-автентичните и най-своеобразни чешки художнички от средното поколение. Областта на нейното творчество е много широка – oт свободното творчество през илюстрирането на книги, комиксите до анимационните филми, като също толкова разнообразни са и използваните техники – от рисуването с бои и с перо през колажи, асамблажи, бродирани обекти до нахлувания в публичното пространство. Oт 2017 година е сътрудник на Туристическия информационен център БЪРНО (TIC BRNO) в областта на нетрадиционното пропагандиране на личността на Леош Яначек, в рамките на което е създадена и серия хартиени колажи и илюстрации на книгите „Готварската книга на Маржи“ и „Мемоарите на Маржи“.
Всички проекти, подготвени от Туристическия информационен център БЪРНО (TIC BRNO) за Леош Яначек, можете да разгледате ТУК: https://www.leosjanacek.eu/en/