Категория: Новини

Майкъл Дътън, „Моменти от комунизма“

Майкъл Дътън разглежда политическия живот през призмата на различни теории на енергийните разходи, които излизат извън рамките на изчислителната логика както на капитализма, така и на традиционния марксизъм.

Той използва даоистката концепция за чи (жизнената енергия), която предлага една хидродинамична онтология, в която енергията е течна и се очертава от контекста, а не от фиксирани категории.

По този начин, Дътън се стреми да възстанови политическото като мимолетна енергия, откриваща се в „дреболиите“ на общностния живот, а не в макроисторическите „начини на производство“.  

Майкъл Дътън е почетен професор по политически науки в Университета Голдсмит в Лондон и член на Австралийската академия за социални науки.

Като съосновател и съредактор на списанието „Postcolonial Studies“, в своите изследвания той използва китайски архивни материали, за да оспори технократичния обрат в социалната теория. 

Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

„Брифтопия: Архиви на бъдещето“ с Едгар Шмиц, „Търгуване в Брифтопия“

Да мислим и изграждаме бъдещето, без да разговаряме с миналото, често изглежда невъзможно.

В моменти на изчерпване и несигурност настоящето започва да се пропуква под натиска на бъдещето и отново връща към живот спомени, фигури и гласове от миналото.

През историята много общества са били принудени да преговарят с „мъртвите“ – с наследствата, травмите и обещанията на онова, което е било преди тях.

Но кои мъртви избираме да върнем днес и какви нови договори сключваме в Брифтопията?

Архитектурните проекти, филмите и саундтраците на Едгар Шмиц се занимават с разработването на начини за оттегляне, с разпръснатите материалности на хореографията и с временните форми на (не)живостта.

Шмиц е основател на изследователските групи CHOREOGRAPHIC и ANIMATE ASSEMBLY, куратор на изложбената серия Choreographic Devices и ръководител на Art Research Programme в Университета Голдсмит в Лондон.

edgarschmitz.com

Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Мария Линд ще разгледа въпроса „Докъде стигаме с магическите моменти?“ чрез представяне и обсъждане на три проекта, в които е участвала:

„Телевизионният трамплин: от детската телевизия към съвременното изкуство и литература“, показван в Москва, Калмар, Умео, Нортелье и Кируна;

„Тихият университет“ на художника Ахмет Огут, представен в Tensta Konsthall в Стокхолм и

„Благотворителната храна“ осъществен в Кируна.

Мария Линд е куратор, писателка и педагог от Стокхолм. В момента е директор на Музея за съвременно изкуство „Кин“ в Кируна. От 2020 до 2023 г. е съветник по култура в Посолството на Швеция в Москва. Била е ръководител на Центъра за съвремено изкусто Tensta Konsthall в Стокхолм (2011–2018), артистичен директор на 11-тото биенале в Кванджу, завеждащ на магистърската програма в Центъра за кураторски изследвания към Bard College (2008–2010). Между 2005 и 2007 г. стои начело на Iaspis в Стокхолм (2005–2007), а от 2002 до 2004 г. ръководи Kunstverein München. През 1998 г. е съкуратор на европейското пътуващо биенале „Манифеста 2“ в Люксембург.

Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Следващият лектор в „Brieftopia: Архиви на бъдещето“ Магнус Бартас с „Кула, по-висока от мен самия: брифтопически експеримент в затворa“.

Регистрация за последните места за симпозиума на 23 и 24 май: https://docs.google.com/forms/d/1F7nCTv5y3Jf35u43A7ZbpqqiZdF4lMfCTKIvkZBLUrM/viewform?edit_requested=true

Какво общо имат затворът и музеят? Възникнали исторически по едно и също време, те се възприемат като противоположности, но в същността си споделят общ принцип: наблюдението.

В един от последните си проекти Магнус Бартас работи със затворници от град Калмар, Южна Швеция, където сградите на затвора и местния музей се намират на 500 метра една от друга. В продължение на шест месеца художникът и шестима затворници изграждат връзка между затвореността на затвора и отвореността на музея, създавайки съвместно произведение.

Цялата ситуация Бартас описва като „брифтопия“ – внезапна възможност да се наруши даден модел и да се създаде нещо коренно различно.

Магнус Бартас е художник, писател, професор по изящни изкуства и ръководител на изследователската дейност в „Констфак“, като работи предимно с текст, видео и инсталации. През 2010 г. печели Голямата награда на Международния филмов фестивал в Оберхаузен, а през 2024 г., заедно с Бехзад Х. Нури, получава първа награда на Министерството на културата и науката на Северен Рейн-Вестфалия на същия фестивал.

Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.