В периода 22 май – 20 юни 2026 в Музеят на хумора и сатирата като част от проекта HUMLIT, гостува Мария Йодловиец, професор по лингвистика от Ягелонския университет в Краков.
След магистърската си степен в Института по английски език към Ягелонския университет и докторантурата си в Катедрата по лингвистика и фонетика към Университетския колеж в Лондон, където провежда изследвания под ръководството на проф. Дирдре Уилсън, д-р хаб. Мария Йодловиец се занимава с изследвания в областта на прагматиката. Докторската ѝ дисертация, озаглавена „Ролята на релевантността в интерпретацията на вербалните шеги“, е пионерски опит за прилагане на теорията на релевантността към анализа на вербалния хумор.
Тя е автор на множество статии, публикувани в научни списания и редактирани сборници. Редактирала e и съредактирала и няколко сборника.
Д-р Мария Йодловиец е координатор на програмата по лингвистика в докторантското училище по хуманитарни науки към Ягелонския университет.
Въпросите подготви Светлана Михайлова, експерт „Връзки с обществеността“ в Музей „Дом на хумора и сатирата“.
Превод: Иванела Лазарова, главен екскурзовод в Музей „Дом на хумора и сатирата“.
9. Част от изследванията в рамките на проекта проследяват нарастващия брой обществени скандали, свързани с хумора и сатирата в различни европейски страни. Какви тенденции се открояват според Вашите наблюдения и какво разкриват те за съвременното общество?
Екипът на HUMLIT все още не е разглеждал в дълбочина обществените скандали, свързани с хумора, но по тази тема вече има натрупани множество изследвания. Добър пример е скорошното проучване на Коивукоски (2025), което анализира хумористични скандали в осем европейски държави и очертава няколко ясно изразени тенденции.
Едно от най-поразителните открития е просто колко много са се увеличили тези скандали от 2000-тa годинa насам. Днес те са сравнително честа част от публичните обсъждания. Този ръст е тясно свързан с промените в медийната среда — по-голямата конкуренция между медиите, разширяването на дигиталните платформи и особено ролята на социалните медии, които едновременно усилват провокативния хумор и улесняват моменталните реакции към него.
Всъщност много от тези скандали се въртят около чувствителни теми, особено когато хуморът е насочен към социални групи, определени по етнос, религия, пол или сексуалност. Това показва по-голяма промяна в европейските общества, където хората все по-често обсъждат равенството, представителството на определени групи в обществото и уважението, понякога в конфликт с идеите за свобода на словото.
Друга важна промяна, което се забелязва е, че скандалите, свързани с хумора, не се ограничават само до комедиантите. Все по-често в тях са замесени политици. Някои актьори, които осмиват политици, особено от популистки или десни движения, целенасочено използват провокативен хумор, за да привличат внимание, да мобилизират поддръжници и да доминират в медийното пространство. В този смисъл хуморът вече е част от политическата стратегия, а не само форма на забавление.
И накрая, тези скандали по-скоро задълбочават разделенията, отколкото да ги решават. Една и съща шега може да бъде възприета като смешна от едни и като обидна от други, което засилва противоположните позиции и допринася за по-широка социална и политическа поляризация.
10. До какви други интересни изводи сте достигнали в рамките на проекта досега? Имаше ли резултати, които изненадаха самите изследователи?
На този етап от проекта (който приключва на 31 декември 2028 г.) би било преждевременно да се говори за окончателни или обобщаващи резултати. Работата все още е съсредоточена върху изследванията на място, събирането на данни и тяхното кодиране, като основната цел е да се изгради надежден и достатъчно богат корпус от данни, а не да се правят интерпретативни заключения.
Поради тази причина би било подвеждащо дори да се формулират предварителни впечатления, тъй като те все още не стъпват върху системно анализиран набор от данни. Всякакви наблюдения на този етап остават фрагментарни и зависят от текущи решения по кодирането, които все още се прецизират.
Значими изводи, особено такива, които биха очертали по-широки модели или неочаквани резултати, ще могат да се направят едва на по-късен етап, след като материалът бъде напълно обработен и анализиран чрез последователни аналитични процедури. На този етап проектът най-точно може да се разбира като създаване на емпирична и методологическа основа за бъдещи интерпретации. Така че истинските изненади тепърва предстоят.
11. В ерата на социалните мрежи границите между сатира, пародия, дезинформация и манипулация понякога са размити. Каква е връзката между хумора и дезинформацията и как хумористичната грамотност може да помогне на хората да се ориентират по-добре в обществената среда?
Това е много уместен въпрос, който ясно показва, че темата изисква внимателно и задълбочено изследване, а не прост или еднозначен отговор. Връзката между хумора и дезинформацията е сложна, тъй като хуморът, особено сатирата и пародията, често работи чрез преувеличение, изкривяване и двусмислие — елементи, които присъстват и в подвеждащо или манипулативно съдържание. В средата на социалните мрежи, където информацията се разпространява бързо и често извън контекст, тези граници се размиват, което затруднява разграничаването между критичен коментар и умишлена дезинформация.
В същото време хуморът може да служи едновременно като инструмент за критика и, потенциално, като средство за разпространение на опростени или погрешни интерпретации, в зависимост от начина, по който е създаден и възприет.
В този контекст хумористичната грамотност е особено важна. Способността да се разпознава сатиричното намерение, да се разбира иронията и да се идентифицират преувеличението или метафората помага на хората да се ориентират по-уверено и критично в публичния дискурс.
Като цяло това остава отворена и развиваща се изследователска област, към която е необходимо да се подхожда с аналитична предпазливост.
12. Работите съвместно с изследователи, артисти, музеи и културни организации от различни страни. Има ли универсални теми, които предизвикват смях независимо от културните различия?
Предположението, че в хумора има напълно универсални теми, вероятно е предубедено и потенциално подвеждащо, тъй като може да е силно основано на евроцентрична или западноцентрична перспектива. В европейския контекст определени „обекти на хумор“ като политици, знаменитости или тъщи често се повтарят, но тези модели не могат да бъдат критично обобщение за всички култури.
Това, което понякога може да изглежда „универсално“, често е резултат от споделени социални структури или общностна среда. В по-малки или по-специфични културни общности хуморът може да се фокусира върху напълно различни теми, свързани с местни традиции, ценности и преживявания, които не са лесно разбираеми за хора извън тях.
По-скоро е по-точно да се каже, че хуморът споделя определени механизми (като несъответствие или преувеличение), отколкото точно определени теми. Тези механизми позволяват хуморът да бъде разбираем между култури, но конкретните му обекти и препратки остават силно зависими от контекста.
Хората често се смеят на това, което ги плаши, на това, което се стремят да контролират, на това, което възприемат като слабост, или на това, което намират за проблемно, но не могат да елиминират лесно. Хуморът помага за създаване на дистанция от тези трудни аспекти и дава усещане за контрол над тях.
13. И сега един по-личен въпрос. Какво място заема хуморът във вашето ежедневие? Помага ли ви в работата и в живота?
В ежедневието ми хуморът заема много практично място: някъде между механизъм за справяне, средство за комуникация и своеобразна система за самозащита. Хуморът може да помага изключително много, особено когато нещата се объркат (а това, статистически погледнато, се случва доста често, както гласи един от законите на Мърфи: „Ако нещо може да се обърка, то ще се обърка — и то в най-неподходящия момент“). В работата хуморът е разликата между „това е проблем“ и „това е проблем, но поне има потенциал да се превърне в история“. А в живота той означава, че дори собствените ми грешки понякога могат да се превърнат в източник на развлечение. Така че, ако се окажа объркана от факта, че картата ми за Kaufland не работи в Lidl, това поне осигурява на цялото семейство повод да се посмеем. Не бих казала, че използвам хумора… по-скоро разчитам на него като на Wi-Fi: осъзнавам колко е важен, едва когато внезапно изчезне.
14. Случвало ли се е чувството Ви за хумор да Ви постави в неловка ситуация или да доведе до неочаквано недоразумение?
Да, чувството ми за хумор понякога ме е поставило в ситуации, в които се е налагало бързо да уточнявам, че всъщност съм се шегува. Например по време на среща, в която някой описва дребно неудобство така, сякаш става дума за много сериозна криза. Аз, с известна ирония, казвам: „Да, очевидно това е най-големият проблем, който имаме в момента.“ Настъпва кратка тишина. После някой кимва сериозно. И изведнъж осъзнавам, че са го приели буквално.
Друг особено запомнящ се случай е, когато започвам да разказвам шега с голяма увереност, но по средата осъзнавам, че съм забравила изцяло самата ѝ кулминация.
15. Как бихте искали обществото да се промени след няколко години благодарение на резултатите от проекта? Какво би означавал за вас успехът на тази инициатива?
След няколко години бих искала обществото да стане малко по-осъзнато, че хуморът никога не е „просто шега“, а важен начин за изразяване на идеи, ценности и за смекчаване на конфликтни ситуации. В същото време би било окуражаващо хуморът да се използва по-рядко като източник на разделение и по-често като пространство за споделено размишление, макар че настоящите тенденции при хумористичните скандали, както вече отбелязах, сочат нарастваща склонност към конфликт. Ако проектът HUMLIT може да помогне хората да разпознаят това, това вече би било малка, но значима промяна.
Освен това успехът на тази инициатива би означавал създаването на пространство, в което несъгласията относно хумора се разбират по-добре, са по-информирани и може би дори малко по-… добронамерени.
16. Накрая, какво бихте пожелали на посетителите на Музея на хумора и сатирата и на хората, които вярват, че смехът може да бъде не само забавление, но и начин да разберем по-добре света около нас?
По типичен за Габрово начин бих им пожелала да напуснат музея малко по-леки по дух, но по-остри по ум и може би да бъдат малко по-подозрителни към всичко, което изглежда твърде сериозно, за да се смеят.
Нека открият, че смехът не е разточителен лукс (което в Габрово така или иначе би било неприемливо), а по-скоро икономичен инструмент – той не струва нищо, но разкрива много. Нека всяка шега, на която се натъкнат, колкото и скромна да е на пръв поглед, да носи точно толкова допълнителен смисъл, колкото да осветли сложността на света отвъд стените на музея.
Първата част от интервюто >>
