Категория: Новини

Работилница на Войн де Войн „Как да се организираме във времена на хаос?“Работилница на Войн де Войн „Как да се организираме във времена на хаос?“

27 юни 2026 г.
13:00 – 17:00 ч.
Музей на хумора и сатирата, етаж 2, зала 2, в изложбата „Brieftopia: Изкуството между кризи и въображение“



Формуляр за записване:
https://docs.google.com/…/1FAIpQLSer7HiERJMtZn…/viewform…


Как се ориентираме в свят на политическа и социална несигурност, противоречива информация и непрекъснати промени? Как запазваме способността си да мислим, чувстваме и действаме заедно, когато общите ориентири изглеждат все по-неустойчиви? И какви умения са ни необходими, за да изграждаме устойчиви връзки и форми на сътрудничество в условия на нестабилност?

В рамките на изложбата „Brieftopia: Изкуството между кризи и въображение“ ви каним на работилницата на артиста и активист Войн де Войн, посветена на въпросите за колективната ориентация, комуникацията и организацията в съвременния свят. Работилницата предлага пространство за споделено изследване на начините, по които възприемаме реалността, създаваме смисъл и изграждаме отношения с другите в периоди на несигурност и промяна.

Програмата включва поредица от практически и интерактивни упражнения, които свързват езика, тялото и колективното преживяване. Чрез работа с комуникацията, пространството и телесната осъзнатост участниците ще изследват как се създава споделено значение, как се формират общи ориентири и как индивидуалните преживявания могат да се превърнат в основа за взаимност и солидарност. Работилницата ще завърши с колективно писане на манифест, който да събере основните прозрения, въпроси и възможни посоки за действие, възникнали по време на процеса.

Работилницата не предлага готови решения или окончателни отговори. Вместо това тя създава пространство за рефлексия, обмен и експериментиране с нови начини на свързване, общуване и действие. В центъра ѝ стои идеята, че организацията не е просто структура, а жива практика, изградена чрез внимание, доверие, комуникация и способност за съвместна навигация в сложността на настоящето.


Войн де Войн (р. 1978) живее и работи в София. Практиката му обхваща различни области на визуалните изкуства – от пърформанс до инсталация. В работата си той изследва колективни ритуали и модели на поведение, теми, свързани с пола, знанието на предците, психогеографията, социологията и парапсихологията. За него изкуството е форма на активизъм и средство за създаване на нови пространства за среща, диалог и колективно въображение.


Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.


В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в музеяВ навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в музея

Илюстрация на древен египтянин, стоящ в предния план, с жълта пола и черна коса, гледащ скулптура с кръгла глава, на фона на пирамида и палма, с червено слънце в небето.
– Един бог имам!..

Щастливи сме да споделим най-новото дарение за колекцията на Музея на хумора и сатирата!

Благодарение на Габриела Липавцова, внучка на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007), фонд „Карикатура“ се обогати с 22 негови оригинални творби.

До този момент в музейната колекция се съхраняваха едва 7 негови карикатури, създадени през 1973 и 1975 година.


„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички.“, споделя г-жа Липавцова.


В дарението преобладават карикатури на спортна тематика, а голяма част от тях са посветени на футбола.

Особено символично е, че те постъпват в колекцията ни в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.

Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“, а през следващите десетилетия създава хиляди рисунки, предимно на спортна тематика. Негови творби са публикувани в редица български издания, сред които и вестник „Стършел“, както и в чужбина.

Сърдечно благодарим на наследниците на Илия Липавцов за този ценен принос към колекцията на Музея на хумора и сатирата!


Представяне на книгата „Смях през зъби“ от Христо МандевПредставяне на книгата „Смях през зъби“ от Христо Мандев

Покана за отбелязване на 90-годишнината на Христо Мандев с представяне на новата му книга 'Смях през зъби'.

По повод 90-годишния юбилей на писателя Христо Мандев, „Дружеството на писателите Габрово“ ви кани на литературна вечер с негово творчество.

В рамките на вечерта писателят и литературен критик Владимир Шумелов ще представи най-новата книга на Христо Мандев, познат още с псевдонимите Хижар и Дядо Трак – „Смях през зъби“.

Христо Мандев е автор на пътеписи, поезия, разкази, повести и книги за деца. С най-новото си издание той вече има 46 публикувани книги.


Събитието ще се състои на 10 юни 2026 г. от 17:00 часа в Музея на хумора и сатирата, зала 8, етаж 4.

Очакваме ви!

„Brieftopia: Архиви на бъдещето“ събра в Габрово критически гласове от Европа и отвъд„Brieftopia: Архиви на бъдещето“ събра в Габрово критически гласове от Европа и отвъд

Разговор за бъдещето по време на буря
Група хора, обсъждаща верига от теми в заседателна зала, с дълга маса и зелени столове.

На 23 и 24 май в Университетската библиотека на Технически университет – Габрово се проведе международният симпозиум „Brieftopia: Архиви на бъдещето“, организиран от Музей на хумора и сатирата. Въпреки усложнената обстановка в региона, събитието събра участници и гости от различни държави за два дни, посветени на критическото мислене, въображението и разговорите за бъдещето.

В дни, в които вниманието естествено бе насочено към последствията от наводненията и към един от най-светлите и уважавани български празници – 24 май, Габрово за кратко се превърна в място за интензивен разговор за бъдещето, въображението и способността да устояваме на кризи — лични, обществени и политически.

С впечатляваща програма и участници от различни държави, „Brieftopia: Архиви на бъдещето“ събра в Габрово едни от най-ярките критически гласове от Европа и отвъд. Лектори в симпозиума бяха Бехзад Х. Нури, Борис Буден, Едгар Шмиц, Мария Линд, Магнус Бартас, Снежанка Михайлова и Майкъл Дътън, а модератори на дискусиите — Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури.

В продължение на два дни разговорите преминаха през теми като войната и краят на свет(овете), вярата и свещеното, некромантията, образованието, изкуствения интелект, критическото мислене и възможността за създаване на нови форми на общност и въображение.

От студентска стая в Техеран до пространствата между надеждата и безнадеждността, участниците в „Brieftopia“ поставиха въпроси за това как мислим бъдещето във време, в което то често изглежда отменено или сведено до готови образи и алгоритми.

Сред акцентите в програмата бяха дискусиите около смеха като форма на устойчивост, възможностите и ограниченията на изкуствения интелект, както и идеята за „диагонално мислене“ — мислене през пролуките, интервалите и несигурността. Специално внимание бе отделено и на въпроса как културните институции могат да работят в рамките на съществуващите структури, без да бъдат напълно погълнати от тях.

Това, което „Brieftopia“ направи ясно, е необходимостта да продължим да разговаряме, да се събираме и да си представяме бъдещето – дори и особено тогава, когато реалността изглежда нестабилна.

Ще се срещнем отново, ще обсъждаме отново, ще опитваме отново. Защото и това е брифтопичен акт.


Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

ГРЕХЪТ – Изследователски и изложбен проектГРЕХЪТ – Изследователски и изложбен проект

20 май – 20 юни 2026 г.

Алеята пред аулата, Нов български университет, ул. „Монтевидео“ 21, София

водещ Владимир Димитров


Как изглежда грехът?


В образи, символи, страхове и нравствени предупреждения, запазени в стенописите на българските средновековни и възрожденски храмове.


От 20 май до 20 юни 2026 г. в Алеята пред аулата на НБУ гостува изложбата „Грехът“ на Домa на хумора и сатирата в Габрово.



Експозицията представя сцени от Страшния съд, митарствата на душата и морално-дидактичните композиции в българската църковна живопис от XVIII–XIX век.

Чрез образите на грешници, демони, занаятчии, врачки и алегорични персонажи изложбата разкрива как зографите превръщат живописта не само в религиозно изображение, но и в средство за нравствено възпитание, обществена критика и духовно предупреждение.


Изложбата насочва вниманието към богатия визуален език на православното изкуство, в който страхът от греха, идеята за възмездие и надеждата за спасение се преплитат с хумор, гротеска и ярко разпознаваеми човешки образи.


Лектори Симпозиум Брифтопия: Архиви на бъдещето – Майкъл ДътънЛектори Симпозиум Брифтопия: Архиви на бъдещето – Майкъл Дътън

Мъж в синьо облекло, седящ пред стелаж с квадратни отвори.

Майкъл Дътън, „Моменти от комунизма“

Майкъл Дътън разглежда политическия живот през призмата на различни теории на енергийните разходи, които излизат извън рамките на изчислителната логика както на капитализма, така и на традиционния марксизъм.

Той използва даоистката концепция за чи (жизнената енергия), която предлага една хидродинамична онтология, в която енергията е течна и се очертава от контекста, а не от фиксирани категории.

По този начин, Дътън се стреми да възстанови политическото като мимолетна енергия, откриваща се в „дреболиите“ на общностния живот, а не в макроисторическите „начини на производство“.  


Майкъл Дътън е почетен професор по политически науки в Университета Голдсмит в Лондон и член на Австралийската академия за социални науки.

Като съосновател и съредактор на списанието „Postcolonial Studies“, в своите изследвания той използва китайски архивни материали, за да оспори технократичния обрат в социалната теория. 


Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Лектори Симпозиум Брифтопия: Архиви на бъдещето – Едгар ШмицЛектори Симпозиум Брифтопия: Архиви на бъдещето – Едгар Шмиц

Мъж с ръкавица държи камера и снима друг мъж, който върви през изложбено пространство.

„Брифтопия: Архиви на бъдещето“ с Едгар Шмиц, „Търгуване в Брифтопия“

Да мислим и изграждаме бъдещето, без да разговаряме с миналото, често изглежда невъзможно.

В моменти на изчерпване и несигурност настоящето започва да се пропуква под натиска на бъдещето и отново връща към живот спомени, фигури и гласове от миналото.

През историята много общества са били принудени да преговарят с „мъртвите“ – с наследствата, травмите и обещанията на онова, което е било преди тях.

Но кои мъртви избираме да върнем днес и какви нови договори сключваме в Брифтопията?



Архитектурните проекти, филмите и саундтраците на Едгар Шмиц се занимават с разработването на начини за оттегляне, с разпръснатите материалности на хореографията и с временните форми на (не)живостта.

Шмиц е основател на изследователските групи CHOREOGRAPHIC и ANIMATE ASSEMBLY, куратор на изложбената серия Choreographic Devices и ръководител на Art Research Programme в Университета Голдсмит в Лондон.

edgarschmitz.com


Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Лектори Симпозиум Брифтопия: Архиви на бъдещето – Мария ЛиндЛектори Симпозиум Брифтопия: Архиви на бъдещето – Мария Линд

Абстрактен портрет с ярки цветове и геометрични форми, изобразяващ лице и книга.

Мария Линд ще разгледа въпроса „Докъде стигаме с магическите моменти?“ чрез представяне и обсъждане на три проекта, в които е участвала:

„Телевизионният трамплин: от детската телевизия към съвременното изкуство и литература“, показван в Москва, Калмар, Умео, Нортелье и Кируна;

„Тихият университет“ на художника Ахмет Огут, представен в Tensta Konsthall в Стокхолм и

„Благотворителната храна“ осъществен в Кируна.


Мария Линд е куратор, писателка и педагог от Стокхолм. В момента е директор на Музея за съвременно изкуство „Кин“ в Кируна. От 2020 до 2023 г. е съветник по култура в Посолството на Швеция в Москва. Била е ръководител на Центъра за съвремено изкусто Tensta Konsthall в Стокхолм (2011–2018), артистичен директор на 11-тото биенале в Кванджу, завеждащ на магистърската програма в Центъра за кураторски изследвания към Bard College (2008–2010). Между 2005 и 2007 г. стои начело на Iaspis в Стокхолм (2005–2007), а от 2002 до 2004 г. ръководи Kunstverein München. През 1998 г. е съкуратор на европейското пътуващо биенале „Манифеста 2“ в Люксембург.


Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

ВИРТУАЛНА РАЗХОДКА В ИЗЛОЖБАТА „БОРИС ДИМОВСКИ – 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО“ВИРТУАЛНА РАЗХОДКА В ИЗЛОЖБАТА „БОРИС ДИМОВСКИ – 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО“

Изложбата „Борис Димовски – 100 години от рождението” вече може да се разгледа и във виртуалната разходка, която дава свобода на движение и взаимодействие с експозицията, чрез добавени интерактивни маркери към произведенията в нея.

Мащабната ретроспективна изложба е курирана от Красимир Илиев и включва произведения от фондовете на Музея на хумора и сатирата, Националната галерия, Художествената галерия – Русе, колекциите на проф. Иван Еленков, Владимир Илиев, Людмил Веселинов и Петър Тишкин, както и творби от ДА „Архиви“.

Експозицията е достъпна за разглеждане на място до 30 май 2026.



Изложбата е посветена на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град.

Осъществява се с медийната подкрепа на Българско национално радио и Българска телеграфна агенция.


Лектори Симпозиум Брифтопия: Архиви на бъдещето – Магнус БартасЛектори Симпозиум Брифтопия: Архиви на бъдещето – Магнус Бартас

Следващият лектор в „Brieftopia: Архиви на бъдещето“ Магнус Бартас с „Кула, по-висока от мен самия: брифтопически експеримент в затворa“.

Регистрация за последните места за симпозиума на 23 и 24 май: https://docs.google.com/forms/d/1F7nCTv5y3Jf35u43A7ZbpqqiZdF4lMfCTKIvkZBLUrM/viewform?edit_requested=true

Какво общо имат затворът и музеят? Възникнали исторически по едно и също време, те се възприемат като противоположности, но в същността си споделят общ принцип: наблюдението.

В един от последните си проекти Магнус Бартас работи със затворници от град Калмар, Южна Швеция, където сградите на затвора и местния музей се намират на 500 метра една от друга. В продължение на шест месеца художникът и шестима затворници изграждат връзка между затвореността на затвора и отвореността на музея, създавайки съвместно произведение.

Цялата ситуация Бартас описва като „брифтопия“ – внезапна възможност да се наруши даден модел и да се създаде нещо коренно различно.


Магнус Бартас е художник, писател, професор по изящни изкуства и ръководител на изследователската дейност в „Констфак“, като работи предимно с текст, видео и инсталации. През 2010 г. печели Голямата награда на Международния филмов фестивал в Оберхаузен, а през 2024 г., заедно с Бехзад Х. Нури, получава първа награда на Министерството на културата и науката на Северен Рейн-Вестфалия на същия фестивал.


Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.