Музеят на хумора и сатирата представя:
PUSTA VE4NOST / BLANK ETERNITY
Изложба на Филип Бояджиев
1 април – 30 юни 2026
Откриване: 1 април 2026, 18:00 ч.
етаж 2, Зала на жирафите
Проектът продължава линията от серията conTEMPORARY HEROES, в която авторът работи с фигурата на т.нар. „традиционен мъж“ – персонаж, едновременно познат и хиперболизиран, конструиран от различни пластове на постсоциалистическата култура. Тази фигура се появява като своеобразен герой на нашето време – самопровъзгласил се патриот, който изгражда собствена символна вселена от знаци на статус, сила и принадлежност.
Централният елемент е пространствена инсталация, изградена от хиляди празни метални кутии, които оформят монументална среда, наподобяваща светилище. Това пространство може да се прочете като храм, изграден от самия герой като опит да остави следа и да осигури собственото си присъствие във вечността.
Насилствената среща между два културни модела, българската псевдо-патриотщина и древноегипетската традиция създава своеобразен сблъсък. Архетипът на вечността се пречупва през локалния контекст и се превръща в гротескна форма, в която желанието за величие се смесва с елемент на абсурд. Храмът, който героят изгражда, е едновременно монумент и декор – пространство, в което стремежът към безсмъртие се оказва белязан от собствената си ирония.
В експозицията героят се разпада на система от предмети и символи. Фрагментите от ежедневието функционират като културни маркери, които оформят визуален речник на една хибридна идентичност, опитваща се да стъпи едновременно в минало, настояще и бъдеще. Черният цвят, който покрива предметите в инсталацията, функционира като последен жест на намеса от автора. Блясъкът на символите е погълнат и обезличен, предметите се превръщат в силуети, лишени от индивидуалност. Така желанието да блеснеш се оказва жест на самоугасване, стремежът към величие се трансформира в образ на собствената ти празнота, а егото на героя постепенно се превръща в гротеска.
Импулсът на героя за изграждане на светилището е провокиран и от по-широкото му усещане за несигурност в съвременния свят, страхът от смъртта, от нестабилността и от глобалната политическа ситуация. В този контекст строежът на „храма“ се превръща в опит за символично овладяване на времето и историята. Героят иска да „пребори“ смъртта, точно както се е преборил (чрез схеми) в живота си.
След изключително успешното си представянето в София изложбата се пренася в Габрово – град, който в българския културен контекст е тясно свързан с традицията на хумора, самоиронията и социалната критика. Поставянето на проекта в Музея на хумора и сатирата създава нов прочит на работата, която не е просто ново представяне на изложбата, а нейно концептуално продължение. Срещата между проекта и специфичната културна среда на Габрово подчертава ролята на хумора като инструмент за критическо мислене – способността на обществото да разпознава собствените си митологии и да ги поставя под въпрос.
Металните кутии са предоставени с любезното съдействие на Елена Цвяткова.
Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.