Снощи Музеят на хумора и сатирата беше домакин на литературна среща с Клуба за хумор и сатира „Морски раци“ от Бургас. Събитието събра почитатели на хумористичното слово, които имаха възможност да се запознаят с историята на клуба, неговите автори и едноименния сборник „Морски раци“.
Във втората част на вечерта Васил Люцканов, Гочо Гочев (съставител на сборника), Диана Фъртунова, Елена Трендафилова, Елка Василева – Ебори, Мина Кръстева (председател на клуба), Николай Нанков, Стефан Стоянов и Татяна Йотова представиха свои разкази, стихове, епиграми и афоризми, които предизвикаха усмивки и заслужиха аплодисментите на габровската публика.
Срещата постави началото на нови творчески връзки между хумористите от Бургас и Габрово. Вярваме, че това първо общо събитие ще се превърне в основа за бъдещи съвместни инициативи и ползотворно сътрудничество.
Специален гост на вечерта беше Събина Христова от Клуба на българските жени и семейства в Хамбург. По време на посещението си тя обсъди възможности за бъдещо сътрудничество с екипа на музея, с бургаските хумористи и с габровски писатели във връзка с подготовката на 20-ото юбилейно Биенале на българския хумор и сатира в Хамбург през 2027 г.
Срещата за пореден път показа, че хуморът е универсален език, който свързва хората, вдъхновява нови приятелства и създава мостове между градове и творчески общности.
Каним ви на специален тур със Снежана Кръстева – куратор на „Brieftopia: Изкуството между кризи и въображение“, в последните дни на първата международна лаборатория в подготовката на 26-ото Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството.
По думите на Кръстева:
„Да си представим осезаемо бъдеще, особено във времена на безнадеждност, кризи и войни, се оказва трудно. Но именно затова е жизненоважно да упражняваме въображението си. Самата изложба и съпътстващият я симпозиум се превърнаха в един брифтопичен акт.
Артистите в изложбата поставят важни въпроси: можем ли да се смеем във времена на хаос? Къде е границата между рационалността и въображението в търсенето на истината? Не се ли крие истината именно в моментите на колебание, премълчаване и размисъл? Как можем да преобърнем установените отношения на сила или дори самото време?“
По време на тура посетителите ще имат възможност да се запознаят отблизо с концепцията на проекта, произведенията в изложбата и идеите, които стоят зад тях.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.
На 17 юни от 18:00 ч. представихме новата монография, посветена на художника и карикатурист Борис Димовски.
Изданието е плод на задълбочено проучване и затваря достойно ретроспективната изложба, организирана по повод 100-годишнината от рождението на твореца.
В събитието участваха заместник-директорът на музея Нела Рачевиц, авторът на книгата Красимир Илиев и дизайнерката Ана Радкова.
Сред присъстващите бяха членове на редакционния и преводаческия екип, представители на културните среди, кметът на Община Габрово Таня Христова и многобройни граждани.
В приветствието си Нела Рачевиц открои значимото място на Борис Димовски както в историята на музея, така и в културния живот на Габрово.
„Това е достойно издание за нашия музей. Малко институции у нас биха се справили с толкова сериозен, задълбочен и мащабен труд за Борис Димовски. Неговото творчество и връзката му с Габрово заслужават подобно проучване“, заяви тя.
По думите ѝ изданието е резултат от задълбочено изследване на автора в тясно сътрудничество с музейния екип, с публични институции, фамилията на художника, изследователи и колекционери, включващо работа с архивни документи, кореспонденция, публикации и други материали, свързани с художника. Тя допълни, че монографията е логично продължение на ретроспективната експозиция, посветена на Димовски.
От своя страна Красимир Илиев сподели, че създаването на монографията е било истинско професионално предизвикателство, и подчерта ключовия принос на музейния екип за успешното осъществяване на проекта.
В момента желаещите могат да закупят това луксозно издание в магазина на Музея на хумора и сатирата.
17 юни 2026 г. (сряда) 18:00 ч., вход свободен Музей на хумора и сатирата, Габрово
В последния ден на ретроспективната експозиция „Борис Димовски – 100 години от рождението“ ви каним на представянето на монографията „Борис Димовски“ – дело на Красимир Илиев, куратор на изложбата.
Музеят на хумора и сатирата и авторът работиха по създаването на този труд с убеждението, че изданието ще допринесе за съхраняването и популяризирането на творческото наследство на художника и на неговата дълбока връзка с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България. Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея.
Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Екип на монографията:
Автор: Красимир Илиев Дизайн: Ана Радкова Редактор: Емилия Волева Превод на английски: Невена Екимова Редактор на превода: Трейси Спийд
Как се ориентираме в свят на политическа и социална несигурност, противоречива информация и непрекъснати промени? Как запазваме способността си да мислим, чувстваме и действаме заедно, когато общите ориентири изглеждат все по-неустойчиви? И какви умения са ни необходими, за да изграждаме устойчиви връзки и форми на сътрудничество в условия на нестабилност?
В рамките на изложбата „Brieftopia: Изкуството между кризи и въображение“ ви каним на работилницата на артиста и активист Войн де Войн, посветена на въпросите за колективната ориентация, комуникацията и организацията в съвременния свят. Работилницата предлага пространство за споделено изследване на начините, по които възприемаме реалността, създаваме смисъл и изграждаме отношения с другите в периоди на несигурност и промяна.
Програмата включва поредица от практически и интерактивни упражнения, които свързват езика, тялото и колективното преживяване. Чрез работа с комуникацията, пространството и телесната осъзнатост участниците ще изследват как се създава споделено значение, как се формират общи ориентири и как индивидуалните преживявания могат да се превърнат в основа за взаимност и солидарност. Работилницата ще завърши с колективно писане на манифест, който да събере основните прозрения, въпроси и възможни посоки за действие, възникнали по време на процеса.
Работилницата не предлага готови решения или окончателни отговори. Вместо това тя създава пространство за рефлексия, обмен и експериментиране с нови начини на свързване, общуване и действие. В центъра ѝ стои идеята, че организацията не е просто структура, а жива практика, изградена чрез внимание, доверие, комуникация и способност за съвместна навигация в сложността на настоящето.
Войн де Войн (р. 1978) живее и работи в София. Практиката му обхваща различни области на визуалните изкуства – от пърформанс до инсталация. В работата си той изследва колективни ритуали и модели на поведение, теми, свързани с пола, знанието на предците, психогеографията, социологията и парапсихологията. За него изкуството е форма на активизъм и средство за създаване на нови пространства за среща, диалог и колективно въображение.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.
По повод 90-годишния юбилей на писателя Христо Мандев, „Дружеството на писателите Габрово“ ви кани на литературна вечер с негово творчество.
В рамките на вечерта писателят и литературен критик Владимир Шумелов ще представи най-новата книга на Христо Мандев, познат още с псевдонимите Хижар и Дядо Трак – „Смях през зъби“.
Христо Мандев е автор на пътеписи, поезия, разкази, повести и книги за деца. С най-новото си издание той вече има 46 публикувани книги.
Събитието ще се състои на 10 юни 2026 г. от 17:00 часа в Музея на хумора и сатирата, зала 8, етаж 4.
На 23 и 24 май в Университетската библиотека на Технически университет – Габрово се проведе международният симпозиум „Brieftopia: Архиви на бъдещето“, организиран от Музей на хумора и сатирата. Въпреки усложнената обстановка в региона, събитието събра участници и гости от различни държави за два дни, посветени на критическото мислене, въображението и разговорите за бъдещето.
В дни, в които вниманието естествено бе насочено към последствията от наводненията и към един от най-светлите и уважавани български празници – 24 май, Габрово за кратко се превърна в място за интензивен разговор за бъдещето, въображението и способността да устояваме на кризи — лични, обществени и политически.
С впечатляваща програма и участници от различни държави, „Brieftopia: Архиви на бъдещето“ събра в Габрово едни от най-ярките критически гласове от Европа и отвъд. Лектори в симпозиума бяха Бехзад Х. Нури, Борис Буден, Едгар Шмиц, Мария Линд, Магнус Бартас, Снежанка Михайлова и Майкъл Дътън, а модератори на дискусиите — Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури.
В продължение на два дни разговорите преминаха през теми като войната и краят на свет(овете), вярата и свещеното, некромантията, образованието, изкуствения интелект, критическото мислене и възможността за създаване на нови форми на общност и въображение.
От студентска стая в Техеран до пространствата между надеждата и безнадеждността, участниците в „Brieftopia“ поставиха въпроси за това как мислим бъдещето във време, в което то често изглежда отменено или сведено до готови образи и алгоритми.
Сред акцентите в програмата бяха дискусиите около смеха като форма на устойчивост, възможностите и ограниченията на изкуствения интелект, както и идеята за „диагонално мислене“ — мислене през пролуките, интервалите и несигурността. Специално внимание бе отделено и на въпроса как културните институции могат да работят в рамките на съществуващите структури, без да бъдат напълно погълнати от тях.
Това, което „Brieftopia“ направи ясно, е необходимостта да продължим да разговаряме, да се събираме и да си представяме бъдещето – дори и особено тогава, когато реалността изглежда нестабилна.
Ще се срещнем отново, ще обсъждаме отново, ще опитваме отново. Защото и това е брифтопичен акт.
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
В образи, символи, страхове и нравствени предупреждения, запазени в стенописите на българските средновековни и възрожденски храмове.
От 20 май до 20 юни 2026 г. в Алеята пред аулата на НБУ гостува изложбата „Грехът“ на Домa на хумора и сатирата в Габрово.
Експозицията представя сцени от Страшния съд, митарствата на душата и морално-дидактичните композиции в българската църковна живопис от XVIII–XIX век.
Чрез образите на грешници, демони, занаятчии, врачки и алегорични персонажи изложбата разкрива как зографите превръщат живописта не само в религиозно изображение, но и в средство за нравствено възпитание, обществена критика и духовно предупреждение.
Изложбата насочва вниманието към богатия визуален език на православното изкуство, в който страхът от греха, идеята за възмездие и надеждата за спасение се преплитат с хумор, гротеска и ярко разпознаваеми човешки образи.
Изложбата PUSTA VE4NOST на визуалния артист Филип Бояджиев поражда много въпроси.
Затова възникна и идеята за дискусия, на която да се запитаме:
Как изграждаме своята идентичност? С какво се гордеем като българи? Кои са нашите предразсъдъци и накъде ни водят те? Огледало на нас ли са пословиците и поговорките, или са възможност за промяна? Имаме ли общ език, на който да общуваме, или всеки потъва в своята шльокавица?
Това са въпросите, от които ще тръгнем, а докъде ще ни доведат, ще разберем на 16 май от 14.00 ч. в Музея на хумора и сатирата.
Модератор: Радослав Чичев
В дискусията участват:
Мартина Денева – експозиционен дизайнер и музеен изследовател.
Тихомир Църов – журналист и част от екипа на „Етъра“.
Радослав Първанов – фотограф и кореспондент на БТА.
Дискусията ще бъде излъчвана на живо онлайн, следете събитието на страницата ни във Фейсбук.
Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Mинистерството на културата.
Лектори: Бехзад Х. Нури, Борис Буден, Едгар Шмиц, Мария Линд, Магнус Бартас, Снежанка Михайлова, Майкъл Дътън
Модератори: Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури
Организатор: Музей на хумора и сатирата, Габрово
Местоположение: Университетската библиотека, Технически университет – Габрово, ул. “Хаджи Димитър”, 4
В подготовката за 26-то Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството (2029), Ви каним да вземете участие в двудневния трансдисциплинарен симпозиум „Брифтопия: Архиви на бъдещето“.
Симпозиумът събира художници, куратори, учени и изследователи от български и международен контекст, за да обсъдят колективно концепцията „брифтопия“, термин, въведен от Бехзад Х. Нури за описание на мимолетни, но осезаеми утопични моменти, които възникват в напрежението между надеждата и безнадеждността.
Симпозиумът ще се проведе паралелно с изложбата „Брифтопия: Изкуството между кризи и въображение“, открита през март тази година, която изследва надеждата като крехка, парадоксална сила, съществуваща в пряка връзка с въображението. Концепцията „Брифтопия“ въвежда идеята за архив на бъдещето като кратък момент, в който въображението и съпротивата се срещат. Тя очертава мисловна рамка, противопоставяща се на монументализирането на утопията – насочено към преживяване, а не към увековечаване. Симпозиумът разглежда тези мигове като „архив на бъдещето“ – не като завършена утопия, а като временна среща между въображение и колективно действие, между лична визия и обща грижа.
Симпозиумът и изложбата заедно функционират като отправна точка за планирането на 26-то Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството през 2029 г., курирано от Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури, позиционирайки Габрово като пространство за експериментална мисъл върху въображението и несигурните политики на бъдещето. Инициативите се стремят да създадат колективна лаборатория за преосмисляне на перспективите, в която Габрово се утвърждава като място за практикуване на осезаеми възможности.
Изтеглете брошурата за симпозиума в PDF формат >>тук
ВАЖНО!
– Участието в симпозиума е възможно само с регистрация, местата са ограничени. – Попълнете следния формуляр: https://docs.google.com/…/1F7nCTv5y3Jf35u43A7ZbpqqiZdF…/edit и изчакайте потвърждение от организатора. – Пътните разходи и настаняването са за сметка на участниците. За периода на симпозиума е договорена преференциална цена за настаняване в хотел „Етър“ (РЕМО „Етър“), валидна при резервации, направени до 20 април. Пишете моля да долупосоченият имейл. – Ако настъпи промяна в плановете ви и сте възпрепятствани да присъствате, ни информирайте своевременно на имейл exhibitiondesign@humorhouse.bg
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Програма на симпозиума (*подлежаща на промяна):
Събота, 23 май 2026 г.
(по желание) *10:00–10:40 Кураторски тур в изложбата „Брифтопия: Изкуството между кризи и въображение“ в Музея на хумора и сатирата
11:00-11:15Пристигане на гостите в библиотеката 11:15-11:20 Добре дошли от Кмета, зам. – директора на Музея на хумора и сатирата и модераторите 11:20-12:00 Въведение и доклад Бехзад Х. Нури, „Brieftopia: Архиви на бъдещето“ 12:00-12:40 Доклад Борис Буден, „Може ли да се смее? Оцеляване с изкуствен интелект“
Кафе пауза 13:00-13:40 Презентация Снежанка Михайлова, „Диагонално мислене“ 13:40-14:40 Панелна дискусия 1, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Снежана Кръстева
Обяд 15:30-16:10 Презентация Магнус Бартас, „Кула, по-висока от мен самия: брифтопически експеримент в затвор“ 16:10-17:50 Презентация Мария Линд, „Докъде стигаме с магическите моменти?“ 17:50-19:00 Панелна дискусия 2, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Бехзад Х. Нури
Неделя, 24 май 2026 г.
10:00-10:15 Пристигане на гостите в Библиотеката 10:15-10:20 Въведение от модератора 10:20-11:00 Презентация Едгар Шмиц, „Търгуване в Брифтопия“ 11:00-11:40 Презентация Майкъл Дътън, „Моменти на комунизма“ 11:40-12:40 Панелна дискусия 3, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Снежана Кръстева
Обяд и прожекция, последвана от дискусия (Q&A) на филмовото есе „Brioni and Necromantic Theatre“ от Бехзад Х. Нури и Магнус Бартас 14:00-15:00 Обобщение на симпозиума, дискусия с всички участници, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури
Свободна програма / организирано посещение на културни забележителности в Габрово *(по желание) Кураторски тур в изложбата „Брифтопия: Изкуството между кризи и въображение“ в Музея на хумора и сатирата Посещение на Регионалния център за съвременно изкуство Кристо и Жан-Клод, Габрово; среща с директора – г-жа Маргарита Доровска; Посещение на Регионалния етнографски музей на открито „Етър“
Синопсис на лекциите и кратка биография на лекторите (по реда на представянето):
Бехзад Х. Нури, „Брифтопия: aрхиви на бъдещето“
„Брифтопия“ е мимолетна, но осезаема среща с бъдещето. Тя е упоритост в изтощението. В своята лекция Нури ще представи „брифтопията“ едновременно като концепция и като метод на мислене и практика, който възниква от разочарованието, но отказва да се поддаде на парализа. „Брифтопията“ не е емоционално оттегляне в носталгията или символичен жест, а практика на оцеляване след провала, начин на живот след поражението. Срещу неолибералната хватка на бъдещето, където технологиите и потреблението се представят като основни средства за спасение и бъдеще, той предлага критично прекъсване на съвременните условия, които свеждат бъдещето до повторение, до управлявано удължаване на настоящето, където въображението се замества от изображения, които могат да се купят, а спекулативният риск става доминиращата времева логика. „Брифтопията“ се появява в рамките на това свиване като контрапрактика, предлагаща въображението като преживян, крехък и колективен акт. „Брифтопията“ е последният праг, преди въображението да се превърне в реалност, но често остава незабелязана.
Бехзад Хосрави Нури е художник, писател, педагог и разказвач на история. Художествената му практика включват филми, инсталации и архивни изследвания. Работите му изследват истории от Глобалния Юг, труда и средствата за производство, както и истории на политическите отношения, съществували като контраразказ на дихотомията Изток-Запад, Север-Юг. Като включва множество теми в своето изследване, той изследва възможните съответствия, видени през призмата на съвременното изкуство, пролетаризма, субалтерността и технологията на производство на изображения. Той изследва съвременната история, за да преразгледа спомените отвъд границите, изследвайки преплитанията и необвързаните спомени.
Борис Буден, „Може ли да се смее? Оцеляване с изкуствен интелект“
Не е нужно да се оглеждаме много, за да осъзнаем в каква бедствена ситуация се намираме: хаос, войни, екологичен колапс… Как да мислим за бъдещето в момент, когато е заложено самото ни оцеляване? Може би това е моментът да си припомним Валтер Бенямин, който написа известните думи, че смяхът е единственото нещо, което ни помага да издържим бездната. Той твърдеше освен това, че няма по-добра отправна точка за мисленето от смяха.
Както е добре известно, изкуственият интелект днес е станал неразделна част от реалността, в която живеем. Той е повече от нов технологичен инструмент, който може да ни помогне да оцелеем. Той е система, която се предполага, че е способна да мисли. Но може ли да се смее? Когато бъде попитана директно, ИИ отговаря: „Ако да правиш шега означава „да създаваш текст, който кара човек да се смее“, тогава да. Ако означава „да имаш чувство за хумор или да разбираш защо нещо е смешно“, отговорът засега е не.“ Как да го разберем – като знак за надежда или по-скоро за безнадеждност?
Борис Буден е писател, културен теоретик и преводач, който живее в Берлин. Роден е в бивша Югославия, учи философия в Загреб и защитава докторска степен по културна теория в Хумболтския университет в Берлин. От началото на 80-те години на миналия век Буден публикува есета и книги по критична и културна теория, психоанализа, политика и съвременно изкуство на хърватски, немски и английски език. Той е постоянен сътрудник в Европейския институт за прогресивни културни политики във Виена и преподава в различни университети в Европа. Последна публикация: Transition to Nowhere: Art in History After 1989, Берлин 2020.
Снежана Михайлова, „Диагонално мислене“
Възможно ли е да мислим нещо наново и при какви условия? Хана Арендт (Hannah Arendt) задава този въпрос в предговора на „Между минало и бъдеще. Шест упражнения по политическо мислене“, книга, особено подходяща като ориентир за лекция в контекста на понятието за „брифтопия“. Като начало Михайлова ще представи идеята за диагонално мислене, разглеждащо времето като лакуна или отклонение.
Паралелно на това ще се спре на един от любимите й текстове на Пол Валери, „Евпалин или Архитектът“, възникнал като глоса в речник по архитектура. Текстът е между творенето на понятие и театрална пиеса. Сократ и Федър се срещат след смъртта на Сократ или в края на времето на собствения си живот, на който гледат като на река. В потока на водите се отразяват преживяванията им през призмата на вече написаното, през текста „Федър“ на Платон. Мисленето се появява като текст в текста или като изследване на собствената връзка с правенето на смисъл, а Валери превръща преживяването на разбирането в обърнат поток на времето, който можем да изследваме като архитектурно пространство.
В поредното отклонение ще разгледа и съпостави архитектурното пространство на обърнатото време в конкретни примери от японския архитект Тадао Андо, от остров Наошима в японския архипелаг, място, пленило въображението й и за което ще разкаже под формата на брифтопичен пътепис около въпросите за оцеляването и връщането към живот след атомната катастрофа. Наошима, островът, където възкръсват всички възможни сценарии за това как животът продължава след опустошение.
Лекцията се фокусира върху мисленето като творческа практика. В серия от отклонения разглежда възможността за изкуство откъм бъдещето и политическия заряд на едно подобно обръщане.
Практиката на Снежанка Михайлова е основана на пърформанс и писане, както и на дългосрочни артистични изследвания, които подхождат към пърформанса като форма на мислене и изследване. Централно място в работата ѝ заема разбирането, че мисленето не е единствено вътрешно или абстрактно, а се появява чрез релационни, въплътени и акустични преживявания в актове на слушане, изразяване и споделено внимание. В последните си работи Михайлова развива идеята за мислене в съвместна работа – практика на колективна мисъл, която се разгръща чрез съвместно присъствие, изразяване и внимателно слушане.
Магнус Бартас, „Кула, по-висока от мен самия: брифтопически експеримент в затвор“
Затвора и музеят могат да изглеждат като противоположности. Единият е построен, за да скрие нещо, да ни отдели от това, което не искаме да видим; другият е построен с цел видимост, за да оптимизира визуалното възприятие. Исторически погледнато, тези институции са възникнали по едно и също време, а в тяхната същност има обща черта: принципът на наблюдението. В град Калмар, в южна Швеция, двете сгради са разположени само на 500 метра една от друга, а инсталацията, която Бартас създаде в продължение на шест месеца заедно с шестима затворници, установява връзка между затвореността на затвора и отвореността на музея. Работилниците в затвора включваха презентации на изкуство и дискусии за престъплението и наказанието, и те се вдъхновиха взаимно в изграждането на едно прецизно произведение, което материализира въпроси за властта, наблюдението, контрола, обсесията, архитектурата, насилието и красотата. Цялата ситуация, която възникна, може да бъде описана като „брифтопия“ – ситуация, която според Бехзад Х. Нури може да бъде сравнена с интермецо – внезапна възможност да се наруши един модел и да се създаде нещо коренно различно. „Брифтопията“ се задвижва от утопично желание, но отхвърля безместността, която характеризира утопичното мислене. Работата се превърна във временно убежище от реалността и едновременно с това в нещо много реално – създаване на странна топография, град от кули, по-големи от самите нас.
Магнус Бартас е художник, писател, професор по изящни изкуства и ръководител на изследователската дейност в „Констфак“, като работи предимно с текст, видео и инсталации. Дисертацията му в областта на художествените изследвания, озаглавена „You Told Me – Work stories and video essays“ („Ти ми каза – истории от работата и видеоесета“), беше защитена през 2010 г. в Университета в Гьотеборг. През 2010 г. печели Голямата награда на Международния филмов фестивал в Оберхаузен, а през 2024 г., заедно с Бехзад Х. Нури, печели първа награда на Министерството на културата и науката на Северен Рейн-Вестфалия на същия фестивал. Неговите творби са излагани на Биеналето в Кванджу, в Moderna Museet в Стокхолм и в Göteborgs Konsthall, както и на други места.
Мария Линд, „Докъде стигаме с магическите моменти?“
Кураторката, писателката и педагожката Мария Линд ще разгледа въпроса „Докъде стигаме с магическите моменти?“ чрез представяне и обсъждане на три проекта, в които е участвала: „Телевизионният трамплин: от детската телевизия към съвременното изкуство и литература“ в Москва, Калмар, Умео, Нортелье и Кируна, „Тихият университет“ на художника Ахмет Огут в Tensta Konsthall в Стокхолм и „Благотворителната храна“ в Кируна.
Мария Линд е кураторка, писателка и педагожка от Стокхолм. В момента е директорка на Музея за съвременно изкуство „Кин“ в Кируна. От 2020 до 2023 г. е била съветничка по култура в Посолството на Швеция в Москва. Тя е била директор на Tensta Konsthall в Стокхолм (2011–2018), артистичен директор на 11-тото биенале в Кванджу, директор на магистърската програма в Центъра за кураторски изследвания към Bard College (2008–2010) и директор на Iaspis в Стокхолм (2005–2007). От 2002 до 2004 г. е директор на Kunstverein München, а през 1998 г. – съкуратор на европейското пътуващо биенале „Манифеста 2“ в Люксембург.
Едгар Шмиц, „Търгуване в Брифтопия“
Когато тук и сега е толкова белязано от изчерпване и изтриване, че започва да трепери под натиска на прекомерното си бъдеще, то има склонност да сключва нови сделки с миналото и да връща мъртвите в споделените пространства на сега, преди и след. Както повечето практики, ориентирани към бъдещето, некромантията оживява настоящия, миналия и бъдещия свят в променливи модели на обмен.
Това често се представя като апокалиптично, но само по себе си не е толкова извънредно. Повечето цивилизации (отдавна са били принудени да) разменят своето бъдеще с претенциите на мъртвите, техните дарове и изисквания, в непрекъснати преговори, които са културно опосредствани, колективно ритуализирани и индивидуално осъществявани. Да се оформя и посреща бъдещето, без да се преговаря за него с миналото, в повечето случаи би било просто абсурдно.
(Всички култури и цивилизации разполагат с технологии, които позволяват зони на контакт с не-сега и не-тук в много посоки. Историята и разказването на истории са технологии в този смисъл; филмът, любовта и еманципиращата политика са други, които по различни начини обгръщат и трансформират времевите измерения и пространствата на наличните констелации от настояще/минало/бъдеще, докато не предложат нови начини за обитаване на световете.)
Архитектурните проекти, филмите и саундтраците на Едгар Шмиц се занимават с разработването на начини за оттегляне, с разпръснатите материалности на хореографията и с временните форми на (не)живостта. Неговите творби са били представяни в самостоятелни изложби в Netwerk Aalst, Shanghai Himalayas Museum, Cooper Gallery Dundee, FormContent и ICA, Лондон, и са участвали в A.C.A.D.E.M.Y във Van Abbemuseum, No Soul for Sale в Tate Modern и British Art Show 7 в Hayward Gallery, и др. Шмиц е основател на изследователските групи CHOREOGRAPHIC и ANIMATE ASSEMBLY, куратор на изложбената серия Choreographic Devices и ръководител на Art Research Programme в Goldsmiths, University of London.
Майкъл Дътън, „Моменти на комунизма“
Чрез преместване на аналитичния мащаб от макроисторическите „начини на производство“ към по-детайлния „момент“, тази статия разглежда политическия живот през призмата на енергийните разходи, които излизат извън рамките на изчислителната логика както на капитализма, така и на традиционния марксизъм. Въз основа на признанието на Жорж Батай за енергийните потоци извън работния ден, текстът се отклонява от неговата строга бинарна опозиция „хомогенно/хетерогенно“, за да използва даоистката концепция за чи (жизнената енергия). Това предлага хидродинамична онтология, в която енергията е течна и се очертава от контекста, а не от фиксирани категории.
Тази рамка проследява пренасочването на енергията към специфични за мястото „острови на живия опит“. Статията идентифицира тази промяна чрез три проявления: „машината за справедливост“ на Ото фон Буш като място на колективна изобретателност; страстният колекционер на книги на Валтер Бенямин, чиято уникална обсебеност декомерсиализира обекта; и „Водният фонтан“ на Майкъл Ашър, която оживява общностната традиция чрез ежедневна полезност. Дътън представя тези прояви като специфични „аглутинации“, които нарушават технократичния обрат в съвременното социално мислене, възстановявайки политическото като мимолетна енергия, откриваща се в „дреболиите“ на общностния живот.
Майкъл Дътън е почетен професор по политически науки в „Голдсмитс“, Университет на Лондон, и член на Австралийската академия за социални науки. Като съосновател и съредактор на списанието „Postcolonial Studies“, в своите изследвания той използва китайски архивни материали, за да оспори технократичния обрат в социалната теория. От градския уличен живот до най-новата му работа върху „изкуството на политиката“, „изкуството“ на Дътън проследява афективните потоци през деинтензификацията на пазарното желание до материалните интензитети на ежедневието. В книгата си от 2004 г. „The Book of Politics: China in Theory“ той проследява енергийните потоци от революционния кич до хладилника Coldspot.
