Категория: Събития

„Две в едно“, а поводите за среща са още повече„Две в едно“, а поводите за среща са още повече

На 12 ноември в Музея на хумора и сатирата посрещаме дряновския поет Павлин Ботев и най-новата му книга „Две в едно“.
В нея действителността среща въображението, житейските истории се превръщат в стихове, а хуморът, иронията и мъдростта на ежедневието заживяват между страниците.
„Две в едно“ събира две поетични лица: „По действителен случай“ и „Вдъхновения“. В първата част авторът черпи сюжети от реални хора и събития, а във втората дава простор на вдъхновението и поетичната игра. Така дори най-обикновените случки се оказват достойни за стихове, подправени с усмивка.



Павлин Ботев е автор на 19 книги, поет, преводач и член на Съюза на българските писатели. Творчеството му се отличава с интерес към сатиричната поезия, пародията и експеримента с поетичните форми.
Съвсем наскоро авторът получи Априловската награда за хумористично и сатирично съдържание за три свои книги: „Чети римата“ (2025), „Самородни строфи“ и „Две в едно“ (2026).
Очаква ни среща с Павлин Ботев, разговор за книгата и възможност да надникнем в света на неговите стихове. А за настроението на вечерта ще се погрижат и Катрин Конрой и Стивън Мълхърн, които подготвят специална изненада.



„Две в едно“ означава двойно повече поводи за добро настроение.

Заповядайте!

КРАСИМИР ИЛИЕВ ГОСТУВА С ЛЕКЦИЯ ЗА ИЛИЯ БЕШКОВКРАСИМИР ИЛИЕВ ГОСТУВА С ЛЕКЦИЯ ЗА ИЛИЯ БЕШКОВ

На 4 ноември (сряда) от 17:00 ч. в Зала 4 на Музея на хумора и сатирата изкуствоведът Красимир Илиев ще изнесе лекцията „Илия Бешков и българската карикатура в преломни времена“.

Срещата ще се проведе сред творбите от изложбата „Отблизо. Илия Бешков – карикатури, скици и рисунки“.

Музеят я подреди по повод 125-годишнината от рождението на художника, а Илиев е неин куратор. Входът е свободен.



Интересът на Красимир Илиев към Бешков има дълга история. През 2017 г. той курира в Софийската градска художествена галерия изложбата „Илия Бешков – свян и страсти“, показана след това и в Пловдив. Съставеният от него албум „С рисунката правя човеци“ събира над 180 рисунки – повечето от тях десетилетия наред пазени в семейния архив и публикувани тук за първи път. Илиев изследва и ранната история на българската карикатура: от разцвета ѝ по време на Първата световна война до цензурата и репресиите след 1944 г., когато сатирата се оказва опасно занимание за мнозина от авторите ѝ. На този фон лекцията ще проследи творчеството на Бешков и неговата позиция в едни от най-драматичните години на българския ХХ век.



Габровската публика познава Красимир Илиев от ретроспективата „Борис Димовски – 100 години от рождението“ и от двуезичната монография за художника, издадена от музея. Автор и съавтор е на повече от десет издания, сред които „Форми на съпротива (1944–1985)“, каталогът към едноименния му изследователски и изложбен проект за премълчаваното и репресираното българско изкуство.



Каним всички почитатели на Бешков, на карикатурата и на историята на българското изкуство да използват възможността да разгледат изложбата заедно с нейния куратор и да разговарят с изследовател от национална величина.


Хуморът свърза Бургас и Габрово в една литературна вечерХуморът свърза Бургас и Габрово в една литературна вечер

Снощи Музеят на хумора и сатирата беше домакин на литературна среща с Клуба за хумор и сатира „Морски раци“ от Бургас. Събитието събра почитатели на хумористичното слово, които имаха възможност да се запознаят с историята на клуба, неговите автори и едноименния сборник „Морски раци“.

Във втората част на вечерта Васил Люцканов, Гочо Гочев (съставител на сборника), Диана Фъртунова, Елена Трендафилова, Елка Василева – Ебори, Мина Кръстева (председател на клуба), Николай Нанков, Стефан Стоянов и Татяна Йотова представиха свои разкази, стихове, епиграми и афоризми, които предизвикаха усмивки и заслужиха аплодисментите на габровската публика.



Срещата постави началото на нови творчески връзки между хумористите от Бургас и Габрово. Вярваме, че това първо общо събитие ще се превърне в основа за бъдещи съвместни инициативи и ползотворно сътрудничество.

Специален гост на вечерта беше Събина Христова от Клуба на българските жени и семейства в Хамбург. По време на посещението си тя обсъди възможности за бъдещо сътрудничество с екипа на музея, с бургаските хумористи и с габровски писатели във връзка с подготовката на 20-ото юбилейно Биенале на българския хумор и сатира в Хамбург през 2027 г.

Срещата за пореден път показа, че хуморът е универсален език, който свързва хората, вдъхновява нови приятелства и създава мостове между градове и творчески общности.


Кураторски тур в „Brieftopia: Изкуството между кризи и въображение“Кураторски тур в „Brieftopia: Изкуството между кризи и въображение“

27 юни 2026 г.

12:00 ч.,  Музей на хумора и сатирата, зала 2


Каним ви на специален тур със Снежана Кръстева – куратор на „Brieftopia: Изкуството между кризи и въображение“, в последните дни на първата международна лаборатория в подготовката на 26-ото Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството.

По думите на Кръстева:

„Да си представим осезаемо бъдеще, особено във времена на безнадеждност, кризи и войни, се оказва трудно. Но именно затова е жизненоважно да упражняваме въображението си. Самата изложба и съпътстващият я симпозиум се превърнаха в един брифтопичен акт.

Артистите в изложбата поставят важни въпроси: можем ли да се смеем във времена на хаос? Къде е границата между рационалността и въображението в търсенето на истината? Не се ли крие истината именно в моментите на колебание, премълчаване и размисъл? Как можем да преобърнем установените отношения на сила или дори самото време?“

По време на тура посетителите ще имат възможност да се запознаят отблизо с концепцията на проекта, произведенията в изложбата и идеите, които стоят зад тях. 


Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.


Представянето на монографията „Борис Димовски“Представянето на монографията „Борис Димовски“

На 17 юни от 18:00 ч. представихме новата монография, посветена на художника и карикатурист Борис Димовски.

Изданието е плод на задълбочено проучване и затваря достойно ретроспективната изложба, организирана по повод 100-годишнината от рождението на твореца.

В събитието участваха заместник-директорът на музея Нела Рачевиц, авторът на книгата Красимир Илиев и дизайнерката Ана Радкова.

Сред присъстващите бяха членове на редакционния и преводаческия екип, представители на културните среди, кметът на Община Габрово Таня Христова и многобройни граждани.

В приветствието си Нела Рачевиц открои значимото място на Борис Димовски както в историята на музея, така и в културния живот на Габрово.

„Това е достойно издание за нашия музей. Малко институции у нас биха се справили с толкова сериозен, задълбочен и мащабен труд за Борис Димовски. Неговото творчество и връзката му с Габрово заслужават подобно проучване“, заяви тя.

По думите ѝ изданието е резултат от задълбочено изследване на автора в тясно сътрудничество с музейния екип, с публични институции, фамилията на художника, изследователи и колекционери, включващо работа с архивни документи, кореспонденция, публикации и други материали, свързани с художника. Тя допълни, че монографията е логично продължение на ретроспективната експозиция, посветена на Димовски.

От своя страна Красимир Илиев сподели, че създаването на монографията е било истинско професионално предизвикателство, и подчерта ключовия принос на музейния екип за успешното осъществяване на проекта.

В момента желаещите могат да закупят това луксозно издание в магазина на Музея на хумора и сатирата.


Представяне на монографията „Борис Димовски“Представяне на монографията „Борис Димовски“

17 юни 2026 г. (сряда)
18:00 ч., вход свободен
Музей на хумора и сатирата, Габрово


В последния ден на ретроспективната експозиция „Борис Димовски – 100 години от рождението“ ви каним на представянето на монографията „Борис Димовски“ – дело на Красимир Илиев, куратор на изложбата.

Музеят на хумора и сатирата и авторът работиха по създаването на този труд с убеждението, че изданието ще допринесе за съхраняването и популяризирането на творческото наследство на художника и на неговата дълбока връзка с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.



Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България. Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея.

Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.




Екип на монографията:

Автор: Красимир Илиев
Дизайн: Ана Радкова
Редактор: Емилия Волева
Превод на английски: Невена Екимова
Редактор на превода: Трейси Спийд

Работилница на Войн де Войн „Как да се организираме във времена на хаос?“Работилница на Войн де Войн „Как да се организираме във времена на хаос?“

27 юни 2026 г.
13:00 – 17:00 ч.
Музей на хумора и сатирата, етаж 2, зала 2, в изложбата „Brieftopia: Изкуството между кризи и въображение“



Формуляр за записване:
https://docs.google.com/…/1FAIpQLSer7HiERJMtZn…/viewform…


Как се ориентираме в свят на политическа и социална несигурност, противоречива информация и непрекъснати промени? Как запазваме способността си да мислим, чувстваме и действаме заедно, когато общите ориентири изглеждат все по-неустойчиви? И какви умения са ни необходими, за да изграждаме устойчиви връзки и форми на сътрудничество в условия на нестабилност?

В рамките на изложбата „Brieftopia: Изкуството между кризи и въображение“ ви каним на работилницата на артиста и активист Войн де Войн, посветена на въпросите за колективната ориентация, комуникацията и организацията в съвременния свят. Работилницата предлага пространство за споделено изследване на начините, по които възприемаме реалността, създаваме смисъл и изграждаме отношения с другите в периоди на несигурност и промяна.

Програмата включва поредица от практически и интерактивни упражнения, които свързват езика, тялото и колективното преживяване. Чрез работа с комуникацията, пространството и телесната осъзнатост участниците ще изследват как се създава споделено значение, как се формират общи ориентири и как индивидуалните преживявания могат да се превърнат в основа за взаимност и солидарност. Работилницата ще завърши с колективно писане на манифест, който да събере основните прозрения, въпроси и възможни посоки за действие, възникнали по време на процеса.

Работилницата не предлага готови решения или окончателни отговори. Вместо това тя създава пространство за рефлексия, обмен и експериментиране с нови начини на свързване, общуване и действие. В центъра ѝ стои идеята, че организацията не е просто структура, а жива практика, изградена чрез внимание, доверие, комуникация и способност за съвместна навигация в сложността на настоящето.


Войн де Войн (р. 1978) живее и работи в София. Практиката му обхваща различни области на визуалните изкуства – от пърформанс до инсталация. В работата си той изследва колективни ритуали и модели на поведение, теми, свързани с пола, знанието на предците, психогеографията, социологията и парапсихологията. За него изкуството е форма на активизъм и средство за създаване на нови пространства за среща, диалог и колективно въображение.


Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.


Представяне на книгата „Смях през зъби“ от Христо МандевПредставяне на книгата „Смях през зъби“ от Христо Мандев

Покана за отбелязване на 90-годишнината на Христо Мандев с представяне на новата му книга 'Смях през зъби'.

По повод 90-годишния юбилей на писателя Христо Мандев, „Дружеството на писателите Габрово“ ви кани на литературна вечер с негово творчество.

В рамките на вечерта писателят и литературен критик Владимир Шумелов ще представи най-новата книга на Христо Мандев, познат още с псевдонимите Хижар и Дядо Трак – „Смях през зъби“.

Христо Мандев е автор на пътеписи, поезия, разкази, повести и книги за деца. С най-новото си издание той вече има 46 публикувани книги.


Събитието ще се състои на 10 юни 2026 г. от 17:00 часа в Музея на хумора и сатирата, зала 8, етаж 4.

Очакваме ви!

„Brieftopia: Архиви на бъдещето“ събра в Габрово критически гласове от Европа и отвъд„Brieftopia: Архиви на бъдещето“ събра в Габрово критически гласове от Европа и отвъд

Разговор за бъдещето по време на буря
Група хора, обсъждаща верига от теми в заседателна зала, с дълга маса и зелени столове.

На 23 и 24 май в Университетската библиотека на Технически университет – Габрово се проведе международният симпозиум „Brieftopia: Архиви на бъдещето“, организиран от Музей на хумора и сатирата. Въпреки усложнената обстановка в региона, събитието събра участници и гости от различни държави за два дни, посветени на критическото мислене, въображението и разговорите за бъдещето.

В дни, в които вниманието естествено бе насочено към последствията от наводненията и към един от най-светлите и уважавани български празници – 24 май, Габрово за кратко се превърна в място за интензивен разговор за бъдещето, въображението и способността да устояваме на кризи — лични, обществени и политически.

С впечатляваща програма и участници от различни държави, „Brieftopia: Архиви на бъдещето“ събра в Габрово едни от най-ярките критически гласове от Европа и отвъд. Лектори в симпозиума бяха Бехзад Х. Нури, Борис Буден, Едгар Шмиц, Мария Линд, Магнус Бартас, Снежанка Михайлова и Майкъл Дътън, а модератори на дискусиите — Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури.

В продължение на два дни разговорите преминаха през теми като войната и краят на свет(овете), вярата и свещеното, некромантията, образованието, изкуствения интелект, критическото мислене и възможността за създаване на нови форми на общност и въображение.

От студентска стая в Техеран до пространствата между надеждата и безнадеждността, участниците в „Brieftopia“ поставиха въпроси за това как мислим бъдещето във време, в което то често изглежда отменено или сведено до готови образи и алгоритми.

Сред акцентите в програмата бяха дискусиите около смеха като форма на устойчивост, възможностите и ограниченията на изкуствения интелект, както и идеята за „диагонално мислене“ — мислене през пролуките, интервалите и несигурността. Специално внимание бе отделено и на въпроса как културните институции могат да работят в рамките на съществуващите структури, без да бъдат напълно погълнати от тях.

Това, което „Brieftopia“ направи ясно, е необходимостта да продължим да разговаряме, да се събираме и да си представяме бъдещето – дори и особено тогава, когато реалността изглежда нестабилна.

Ще се срещнем отново, ще обсъждаме отново, ще опитваме отново. Защото и това е брифтопичен акт.


Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

ГРЕХЪТ – Изследователски и изложбен проектГРЕХЪТ – Изследователски и изложбен проект

20 май – 20 юни 2026 г.

Алеята пред аулата, Нов български университет, ул. „Монтевидео“ 21, София

водещ Владимир Димитров


Как изглежда грехът?


В образи, символи, страхове и нравствени предупреждения, запазени в стенописите на българските средновековни и възрожденски храмове.


От 20 май до 20 юни 2026 г. в Алеята пред аулата на НБУ гостува изложбата „Грехът“ на Домa на хумора и сатирата в Габрово.



Експозицията представя сцени от Страшния съд, митарствата на душата и морално-дидактичните композиции в българската църковна живопис от XVIII–XIX век.

Чрез образите на грешници, демони, занаятчии, врачки и алегорични персонажи изложбата разкрива как зографите превръщат живописта не само в религиозно изображение, но и в средство за нравствено възпитание, обществена критика и духовно предупреждение.


Изложбата насочва вниманието към богатия визуален език на православното изкуство, в който страхът от греха, идеята за възмездие и надеждата за спасение се преплитат с хумор, гротеска и ярко разпознаваеми човешки образи.