„Суета“ – нова изложба от художествения фонд на музея

Плакат за изложбата „Суета“ в Музея на хумора и сатирата в Габрово, с изображения на скулптура и художествени картини. Откриване на 26 ноември 2026 г.

На 26 ноември 2026 г. от 17:00 ч. в зала „Стефан Фъртунов“ Музеят на хумора и сатирата открива изложбата „Суета“. Тя може да бъде разгледана до 30 април 2027 г.

Изложбата обединява 67 живописни творби и 19 скулптури на 67 автори от 21 държави, създадени в периода от 70-те години на миналия век до второто десетилетие на XXI век.

В експозицията публиката ще види световнопризнати имена като Паа Джо (Гана), Ото Квирин (Германия), Паул Шулц-Либиш (Германия), Аурел Влад (Румъния), Бела Куч (Унгария) и Моника Масколо (Уругвай), редом с класици и майстори на българското изкуство като Стоян Венев, Наум Хаджимладенов, Любен Зидаров, Румен Скорчев, Цветан Цеков-Карандаш, Георги Чапкънов, Павел Койчев, Ставри Калинов, Емил Стойчев, Греди Асса и много други.


Всеки иска да бъде видян, оценен и обичан. Суетата започва там, където това желание се превръща в нужда да впечатляваме и да бъдем над другите – с външността, с положението, с успеха. Огледалото, гримът, модата, маската, конкурсът, автопортретът и публичната роля са нейните сцени. Творбите в изложбата ги показват с ирония, нежност и тревога.

Маската е едновременно защита и средство за преобразяване – тя размива границата между автентичното и представянето. Властта е най-старата школа на суетата: короната, тронът, генералската униформа, банкетът, служебният асансьор и официалният портрет са знаците, с които тя впечатлява и управлява. Зад тях изкуството открива страх, подчинение и умело режисиран спектакъл. А въпросът кой всъщност се нуждае от короната – владетелят или онези, които са готови да я гледат – остава отворен.

Автопортретът се превръща в малък театър на идентичността, в който артистът изследва как вижда себе си и какъв образ иска да покаже на света.

Накрая суетата среща своята граница – смъртта. Тук думата разкрива и другото си значение: преходност и празнота, „суета на суетите“. Memento mori („Помни, че ще умреш“) напомня за крехкостта на младостта, красотата, успеха и властта, както и за неизбежния въпрос какво остава след нас.

Да искаме да бъдем обичани и да не бъдем забравени не е суета – суетата е само изкривеното отражение на това съвсем човешко желание. Къде свършва едното и започва другото, всеки посетител ще реши сам.


Концепция и текст: Маргарита Доровска
Подбор на творбите и организация: Димка Колева, Ива Каменова, Ана Радкова
Превод: Иванела Лазарова и Маргарита Доровска
Графичен дизайн: Антон Иванов, студио „Мозайка“
Експониране: Петьо Йорданов и Иван Минчев