През последните два месеца екип от Музея на хумора и сатирата проведе и обработи шест интервюта с български хумористи с различно амплоа – карикатуристи, писатели, актьори.
Разговорите са част от ангажиментите на музея като асоцииран партньор в международния проект HUMLIT, стартирал в началото на 2025 година.
На участниците бяха зададени 22 въпроса, подготвени от целия екип на Консултативния комитет на проекта (участници от Полша, Румъния, Естония, Чехия и Испания).
Целта – да се изследва „производството“ на хумор и възприемането му от публиката.
Как започнахте да създавате хумористично съдържание? Има ли теми, които считате за неприемливи в хумора? Какви познания трябва да притежава публиката, за да оцени хумора ви? Каква е ролята на хумора в обществото днес и дали това ще се промени в бъдеще?
Това са някои от въпросите, на които отговаряха част от гласовете на българския хумор – от различни поколения и жанрове – и споделиха своя опит, философия и мисия: Веселин Зидаров (карикатурист и писател), Светлин Стефанов (професионален художник, карикатурист и резбар), Весел Цанков (писател хуморист, редактор в екипа „Хумор и сатира“ по програма „Христо Ботев“ на БНР), Димитър Иванов-Капитана (куклен и стендъп актьор, вентролог), Алла и Чавдар Георгиеви (артисти и карикатуристи на свободна практика, съиздатели на вестник „Прас прес“) и Цветелина Цветкова (писателка на свободна практика и създателка на хумористично съдържание).
По-долу можете да прочетете избрани цитати от техните отговори – искрени, провокативни и вдъхновяващи.
Обработката на интервютата за целите на изследването продължава.
За проекта HUMLIT
Основна цел на HUMLIT е да се разбере как създаването на хумор и хумористичната грамотност могат да се използват за преосмисляне на конфликтите и спорните въпроси в публичната сфера и да донесат полза на европейското общество чрез насърчаване на диалога, а не на конфликта.
Проектът е финансиран от програмата за изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ на Европейския съюз и е подкрепен от програмата „Мария Склодовска-Кюри“. В него участват 25 партньорски академични и неакадемични институции от Белгия, България, Чехия, Естония, Финландия, Гърция, Ирландия, Дания, Косово, Норвегия, Република Северна Македония, Румъния, Словения, Испания и Полша, с координираща институция – Ягелонския университет в Краков.
Очаквайте съвсем скоро повече информация, както за текущите дейности, така и за цялото изследване, на официалния сайт на проекта:
https://humour-in-europe.project.uj.edu.pl/
„Аз имам едно предимство спрямо другите карикатуристи, защото се занимавам и с карикатура, и с афоризъм. Карикатурата е в женски род, афоризмът е в мъжки род и аз съм ги бракосъчетал. Имам толкова много афоризми, те са десетки хиляди. От един афоризъм мога да извлека и да направя карикатура, а от карикатурата мога да извлека философското и да направя афоризъм.“
Веселин Зидаров
„Когато вече около три години рисувах карикатура, заедно с още двама колеги, също без самочувствието на професионалисти, се срещнахме в Боженци и отидохме на гости на Тодор Динов, бащата на българската анимация. Споделих му: „Трудно рисувам, правя по 4–5 скици, докато избистря идеята…“ Той отиде до ателието си, защото бяхме на двора, извади един нагънат като ветрило паус и каза: „Аз правя по 17 редакции.“ Така бяха нагънати, защото тогава нямаше фотошоп, нямаше компютри. Така че от него знам – той ме окуражи да не се комплексирам от това, че се налагат толкова много редакции, че това е добър начин да изчистиш всичко и да го направиш съвършено.“
Светлин Стефанов
„Навремето, като отидох в „Средношколско знаме“, Кръстьо Кръстев, бате Къци, даде един много важен съвет: писателското майсторство и всеки творчески труд е като спорт – трябва да се практикува непрекъснато. Трябва да се тренира всеки ден. Има един съвет, който се приписва на различни автори. Не знам кой точно го е дал, но е казано, че ако всеки ден пишеш по една страница, в края на годината ще имаш 365 страници. От тях половината да стават за нещо – това е горе-долу почти един роман или един голям сборник с разкази. Тоест важно е непрекъснато да се пише, всеки ден да се пише. Разбира се, ако човек чака вдъхновението – от опит го казвам – нищо няма да напише. Значи, сяда се всеки ден по едно и също време, за да се създаде динамичен стереотип, навик, и човек започва да пише. Може нищо да няма в главата си, сяда и започва да мисли, започва да пише някакви изречения, зачерква, връща се, поправя и то някак си се завърта колелото и започва да върви.“
Весел Цанков
„Издаването на сатиричен вестник в напрегната политическа обстановка е сериозна мисия. Политическата карикатура помага за изграждането на едно по-активно гражданско общество. Хората трябва да участват в политическия живот и сами да определят бъдещето на живота си. Когато дойдат избори, всички трябва да ходят да гласуват, а не да си седят по домовете или да си копаят градинките. Целта на политическата карикатура е да провокира и да предизвиква реакции. В „Прас Прес” всички отстояваме цивилизационни, прогресивни и демократични принципи, които споделяме с широката публика и в това, разбира се, има някакво мисионерство.“
Алла и Чавдар Георгиеви
„Успявам зад този привидно абсурден хумор и диалект да казвам неща, които искам да кажа, и те звучат по много по-различен начин… Виждала съм реакции: първосигнално е смях на някаква на пръв поглед простотия, на абсурдна шега, дори вулгарна, и в следващия момент идва осъзнаването. Мога да казвам каквото искам зад този абсурден и тежък хумор… Не мисля, че трябва да има теми табу. Зависи как са представени, зависи как са написани. Няма теми табу и в живота ни не трябва да има теми табу.“
Цветелина Цветкова
„Какво да пожелая? На всички да се смеят, защото смехът е здраве. Ако си тъжен, когато се разсмееш, ти минава. Когато си болен, като се засмееш и ти минава малко болката. Ако си изнервен, като се разсмееш и ти минава. Хуморът е супергерой, според мен. Но кои са супергероите? Те успяват да спасят хората от злото, от ежедневието, от реалността… от всякакви неща. Така че да се смеят, да не спират да се смеят, защото смехът ще спаси света, както се казва. Или светът оцелял, защото се е смял. Наистина е така. Човек трябва да има чувство за хумор, трябва да гледа отгоре на нещата. Има и моменти, в които трябва да е сериозен, но ние сме само за средно 70–80 години на този свят, така че по-добре да живеем смеейки се, отколкото да го изживеем с едни намръщени физиономии и да мрънкаме колко е отвратително всичко…“
Димитър Иванов-Капитана