Категория: Проекти

Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с българският художник Войн де Войн.

Войн де Войн  (р. 1978 г. , живее и работи в София) се изявява в различни области на визуалните изкуства, вариращи от пърформанс до инсталация, като включва изследванията си в колективни ритуали и поведение, изследвания на пола, знания на предците, психо-география, социология и парапсихология. Той празнува изкуството като активизъм. Работата му е показвана в институционални и извън пространства, панаири на изкуството, места за представления, фестивали, музеи, обществени пространства и природни места по целия свят. 

Новата му работа за изложбата „Как да се организираме във времена на хаос?“, е ориентирана към практически упражнения за култивиране на умения, необходими за възстановяване на ориентацията и способността за действие в условията на нестабилност.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с българският художник Иван Мудов. 

Мудов завършва Националната художествена академия в София през 2002 година.

Художествената му практика обхваща фотография, видео, пърформанс и инсталация. Работите му, носещи силен метафоричен заряд, поставят под въпрос социалнополитическите и икономическите условия, в които се създава изкуството, както и неговата връзка със системите на власт. Чрез подриване на съществуващите норми и правила, Мудов разкрива механизмите на тяхното функциониране.

За изложбата, Мудов създава две нови работи, една от които е видео работата „Брифтопка“ , в което с помощта на местен логопед, артистът се опитва да прочете кураторския текст „на габровски“. Жестът преобръща обичайната практика да се търси „корекция“ на акцент и вместо това предлага съзнателно вписване в локалните специфики на говора — дори ако това трае само времето, колкото „продължава“ един кураторски текст.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с българските художници Мария Налбантова и Антони Райжеков, които за първи път създават съвместна работа.

Мария Налбантова (р. 1990, София, България) е визуална артистка, която работи с разнообразни медии, включително скулптура, DIY биоматериали, видео и рисунка.

Тя създава мултимедийни инсталации, често в диалог с конкретни места и техните исторически, социално-политически и екологични измерения.

Налбантова е сред художниците, които ще представят България в националния павилион на 61-вото Венецианско биенале през 2026 г.

Антони Райжеков е концептуален медиен артист, преподавател и изследовател, роден в София и живеещ между Австрия и България от 2007 г. насам.

Неговата практика се развива в пресечната точка между звук и визуални изкуства, компютърни изкуства, пърформанс и наука.

Райжеков създава аудиовизуални инсталации, звукови скулптури, интерактивни обекти, телесни и лекционни пърформанси, в които публиката често е активно въвлечена.

За Полит-Понг — първата им съвместна работа за изложбата в Габрово — посетителите са поканени в едно „брифтопийско“ преживяване, в което игра на пинг-понг задейства звуци при всеки удар — понякога трудни или дори невъзможни за възпроизвеждане — съставени от фрагменти на реч: възклицания, въздишки и нечленоразделни звуци на неудобство, извлечени от обработени интервюта с ключови фигури от българския политически и обществен живот след 1989 г.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с Невена Екимова.

Невена Екимова е българска художничка, живееща в родния си град Габрово.

Учи съвременно изкуство в Норвегия и Исландия и получава бакалавърска степен в Академията за изкуства Валанд в Гьотеборг, Швеция.

Освен че участва в изложби, тя често работи с публични институции и създава мащабни интерактивни проекти за деца и възрастни.

Творбите на Невена често са както визуални, така и тактилни, имат поетичен и/или перформативен елемент и предлагат активно участие на публиката.

В интерактивната инсталация „Шумов праг“, специално създадена за лабораторията в Габрово, Невена Екимова създава среда за изследване на информационния „климат“ — устройство, което регистрира моментни състояния на мислене и колебания между сигнал и шум, между критическа позиция и игра.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Продължаваме представянето в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с българската артистка Лекси Фльор.

Лекси Фльор е съвременна художничка, работеща в областта на видеото, живописта, фотографията и изследователската дейност.

Творбите на Лекси са част от колекцията на MAMCO Geneva и International House New York.

Тя е магистър по изящни изкуства от SVA NYC със стипендия Фулбрайт и бакалавър по изящни изкуства от HEAD Geneva.

Лекси Фльор работи като военен документалист на свободна практика, отразявайки войната в Украйна от 2024 г. насам.

В изложбата, новото й видео „Мразя войната и войната ме мрази“ съпоставя фрагменти от нейната визуална комуникация с приятелката ѝ в Украйна.

В тях проследяваме променящи се емоционални състояния на колегата й — често с комичен ефект — на фона на тихи, привидно идилични пейзажи, в които обаче протичат военни действия.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ със сръбския артист Лука Цветкович.

Лука Цветкович е артист работещ в областта на видеото, пърформанса, текста и публикуването.

Неговата практика поставя под въпрос доминиращите субективности и властови динамики както в изкуството, така и отвъд него, ангажирайки се с естетика, философия и политика.

Цветкович е излагал в различни страни в Европа, носител е на множество награди и е бил гост-лектор в UAL (2021).

Базиран в Белград, той е съосновател на Identity Crisis Network — изследователски проект, който свързва художествени практики и дискурси, дестабилизиращи фиксираните представи за идентичност и субективност.

В своята инсталация „Чествания 2029“, създадена за изложбата в Габрово, Лука Цветкович „реконструира“ откриването на Габровското биенале през 2029 г. и кани участниците да си „спомнят“ въображаеми бъдещи състояния на света, преплетени с лични наративи за любов, семейство, успех и загуба — поставяйки въпроса дали мисленето за бъдещето е по-скоро практика на паметта, отколкото на предсказанието.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Продължаваме представянето на творците в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с българската артистка Боряна Петкова.

Боряна Петкова (р. 1985, София) е визуална и пърформанс артистка, чиято интензивна, емоционално заредена практика черпи от личния ѝ опит, за да изследва сложността на човешкото съществуване.

Дълбоко автобиографично и въплътено, изкуството ѝ се сблъсква с теми като уязвимост, памет и устойчивост.

Нейни работи са показвани в Арсенал – Музей за съвременно изкуство, София; Drawing Lab, Париж; Международен музей на скромните изкуства, Сет; Frac Picardie, Амиен; Биеналето за рисунка, Римини; и KAI10 Arthena Foundation, Дюселдорф, наред с други.

Участвала е с пърформанси в AWARE, Париж; форума BUNA, Варна; и Residency Unlimited, Ню Йорк.

Хуморът е ключов инструмент и форма на съпротива в изложбата, редом с въображението.

Инсталацията и лайв пърформансът „Усмихни се!“ на Боряна Петкова утвърждават смеха като инструмент на съпротива, при който женският смях — кратък, сподавен, неконтролируем — се използва като акустичен материал за разкриване на моралния и социалния контрол, упражняван върху тялото.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с албанския артист Армандо Луляй.

Армандо Луляй (Тирана, 1980) е автор на пиеси, текстове за рискови територии, режисьор и продуцент на образи на конфликт.

Неговото изследване е насочено към открояване на границата между икономическата власт, фиктивната демокрация и социалното неравенство в глобален контекст.

Основните теми в работата му са структурата на властта и институционалната критика.

През 2003 г. основава DebatikCenter of Contemporary Art — независим център за съвременно изкуство в Тирана.

За изложбата Луляй представя част от дългогодишния си проект „Най-дълбокият звук“ като серия от 224 фотографии, които провокативно ни приканват да погледнем на света не като система, управлявана от власт и икономика, а като цялост без граници и нации — такъв, какъвто изглежда от космоса.

Както отбелязва художникът: „изкуството винаги се е стремило да имитира тази възможност, макар и само за кратко и в миниатюра.“

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Започваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с автора на самото понятие — Бехзад Хосрави Нури.

В това видео, заснето по време на второто му посещение в Габрово (януари 2026), Нури говори за „Брифтопия“ не като утопия, а като начин на мислене: как изкуството отваря реални възможности за осезаемо бъдеще — точно в момент, когато често ни убеждават, че такова бъдеще не съществува.
Какво още споделя той? Гледайте докрай.

За първата лаборатория в Габрово Нури се вдъхновява от големия брой карикатури и уникални колажи в музейната колекция на иранския карикатурист Камбиз Дерамбакш, както и от детските си спомени от гледането на анимациите на Доньо Донев по иранската национална телевизия. Той ще представи новия си филм „Трима и повече глупаци“, заснет в пространствата на музея. Филмът е разказан от автора под формата на писмо до негов ирански колега, който ще го „получи“ посмъртно, като същевременно прави препратка към специфичното, брифтопийно усещане, което човек е изпитвал при получаването на писма в онзи период (върху което исторически стъпва и колекцията на музея), в условията на политическа изолация.

Бехзад Хосрави Нури, доктор на науките, е художник, писател, преподавател, строител на площадки за игра и „некромант“. Неговата изследователски ориентирана художествена практика включва филм, инсталация и архивни проучвания. В работата си той анализира съвременната история, за да преосмисли паметта отвъд границите, изследвайки преплитанията на несъгласувани колективни памети. Чрез артистично изследване използва личния опит като отправна точка за изграждане на хипотетични връзки между индивидуалната памет и значими световни събития, между микро- и макроистории. Практиката му изследва маргиналните зони на художественото поле в по-широкия контекст на изкуството, транснационалната история и глобалната политика.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

„Като първа стъпка към една дълга и обстойна подготовка, проектът разгръща понятието Brieftopia (кратка утопия), за да проследим как с помощта на изкуството (т.е на въображението и критическото мислене) можем да попречим на бъдещото да ни бъде системно отнемано. Надяваме се публиката в Габрово да се включи и оцени тези моменти на надежда.“

Един от ключовите гласове в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“, Снежана Кръстева – Snejana Krasteva , (р. 1979, Пловдив) е куратор на проекта и съ-куратор на 26-ото Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството (2029).

След дългогодишна работа и обучение в галерии и музеи в Пекин, Лондон и Москва, от 2022 г. живее и работи в България.

В София е съ-учредител на Източнобалканския институт за изкуство и архитектура.

През следващите седмици ще ви срещнем и с артистите, които оформят тази „кратка утопия“.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.