Категория: Дигитален дом

Вдъхновени от габровската шега „Като им отидеш на габровци на гости, те водят у съседите, да видиш как хубаво посрещат“, насочваме вниманието ви към Празника на тиквата и Севлиевския есенен панаир. Предполагаме, че част от вас вече са там и може би са успели да се сдобият с парче от тиквеника рекордьор.

Ако сте опитали от есенните вкусотии на съседите ни, заповядайте и в Музея на хумора и сатирата за още една порция габровско гостоприемство, този път с усмивка!

Днес ви срещаме с Георги Панов, инженер-химик по образование, но отдаден на живописта и карикатурата. Той е член на Групата на художниците „Тенец“ в Монтана и участва в осем издания на Габровското биенале на хумора и сатирата в изкуствата. През 2008 г. представя в Музея самостоятелната си изложба „Късно ли е вече да сме българи?“, а през 2025 г. негови творби са включени в изложбата „Светлата страна на живота“ с куратор Даниела Осиковска.

Картините на берковския майстор преливат от ярки багри, а всеки детайл е внимателно обмислен и подчинен на сюжета. Чрез своите герои и архитектурни образи Георги Панов ни връща към епохата на Българското възраждане и представя българина като герой на своето време, с достойнствата, навиците и кусурите му.

https://digitalhumorhouse.zetcom.net/bg/artists/artist/46337

В неговия живописен свят ще срещнем местния чешит и кварталната клюкарка, селския поп и градския еснаф, наконтените градски кокони и селските момци с потури и калпаци. Сюжетите черпят вдъхновение от селския и градския бит, от труда и всекидневието на обикновения човек, от празниците и фолклорните традиции. В тях оживяват ценностите, добродетелите и мирогледът на българина.

В Дигиталния дом на хумора и сатирата вече можете да разгледате 5000 дигитализирани произведения.

Откривайте, разглеждайте и се забавлявайте:

https://digitalhumorhouse.zetcom.net/bg

Рубриката „Истории от фонда“ е част от проекта „Дигитален дом на хумора и сатирата: Изкуство от 170+ държави през последния век“, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Днес поредицата „Истории от фонда“ разкрива част от чудноватия свят на Ерньо Тот – унгарски художник и скулптор, чиято история минава и през Габрово.

„Не извайвам нещата такива, каквито са, а такива, каквито бихме ги почувствали в забравен сън.“

“I shape not what things are, but how they might feel in a forgotten dream.” – Ерньо Тот

Картините му са населени с музиканти, клоуни и фантастични същества. В тях хуморът върви редом с въображението, а познатото лесно се превръща в приказно.

През 1983 г. този въображаем свят намира своето място и в Габрово по време на Биеналето на хумора и сатирата, когато Тот печели първа награда за живопис.

Въображението му излиза и извън платното. След смъртта на Стив Джобс Тот има по-малко от два месеца, за да изработи бронзовата му фигура. Резултатът е внушителен: 2,20 метра височина, 220 килограма. Открита през 2011 г. в Будапеща, тя е представена като първата статуя в света, посветена на Джобс.

Каним да откриете скритата страна от творчеството на Ерньо Тот. Негови творби от фонда на музея вече ви очакват в Дигиталния дом. Разгледайте ги отблизо. После още веднъж – кой знае каква тайна ще ви разкрие вторият поглед?

Започнете оттук: https://digitalhumorhouse.zetcom.net/…/artists/artist/43177/

Рубриката „Истории от фонда“ е част от проекта „Дигитален дом на хумора и сатирата: Изкуство от 170+ държави през последния век“, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Днес ви представяме Робърт Бала, ирландски художник, дизайнер и сценограф, роден в Дъблин през 1943 г.

Лицето на Робърт Бала е толкова познато на телевизионните зрители в Ирландия, колкото гласът му е познат на радиослушателите. Той има мнение по повечето съвременни проблеми и го изразява откровено, но винаги с такт, логика и убедителност.

В България обаче можем да го разпознаем и с една съвсем друга страна на неговото изкуство.

През годините по поръчка на ирландското правителство Бала проектира над 70 пощенски марки, както и серията ирландски банкноти „Серия C“, последната преди въвеждането на еврото. Така негови произведения стават познати на милиони хора, които са ги държали в ръцете си всеки ден, дори без да знаят кой е техният автор.

Той е и водещ театрален дизайнер, създал визията зад световната история на успеха на „Riverdance“, наред с много други продукции в Ирландия и чужбина.

За танцовия спектакъл съ-създателят и импресарио Моя Дохърти помолила Бала да използва ръчно изработен подход. Той създава около 50 малки изображения, които впоследствие са проектирани, за да оформят фоновете на спектакъла.

Предизвикателството обаче не свършва дотук. Бала започва с проектирането за лондонската част от турнето на „Riverdance“, но впоследствие трябва да преработи проектите си за различните места, на които спектакълът се представя. Техническите възможности са различни: прожекция само отпред, отпред и отзад или от различни посоки, а понякога и с движещи се обекти, които пресичат проекциите.

След 22 години работа за световноизвестния спектакъл, през юли 2011 г. Бала се разделя с колегите си от пътуващата продукция заради решението им да се изявят в Израел. Той е активен член на кампанията за солидарност между Ирландия и Палестина, която призовава творци и академици да участват в бойкоти на израелски бизнеси и културни институции.

Робърт Бала е изключително многостранен художник: от големи инсталации до индивидуални портрети на бизнес лидери, политици и световни фигури, от пощенски марки до банкноти, от сценография до произведения в почит към Великите майстори.

Във фонда на Музея на хумора и сатирата се съхраняват четири негови картини, три от които вече могат да бъдат разгледани в Дигиталния дом.

Вижте картините на Робърт Бала:

digitalhumorhouse.zetcom.net/bg/artists/artist/51391/

Рубриката „Истории от фонда“ е част от проекта „Дигитален дом на хумора и сатирата: Изкуство от 170+ държави през последния век“, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Колекцията на Музея на хумора и сатирата съхранява над 34 хиляди произведения. С Дигиталния дом я отваряме към света, за да можете да разглеждате част от нея, където и да се намирате.

Карикатура, фотография, графика, колаж и още много изненади ви очакват онлайн. Открийте нещо, което ви кара да се усмихнете, последвайте музея и елате да видите още на живо!

В Музея на хумора и сатирата не консервираме усмивки. Създаваме ги.

Рубриката „Истории от фонда“ е част от проекта „Дигитален дом на хумора и сатирата: Изкуство от 170+ държави през последния век“, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Днес представяме „Консервирана усмивка“, фото-колаж на Стане Ягодич, един от най-изявените съвременни словенски визуални артисти в областта на социално ангажираното изкуство.

Ягодич работи с фотомонтаж, колаж, графика, карикатура и експериментални мултимедийни форми.

През 1970 г. основава „Група Юни“, международно художествено движение, което обединява артисти от различни страни и експериментира с нови художествени форми. През 1979 г. получава наградата на фонд „Прешерен“, а творчеството му е отличено с над 50 международни награди. Има над 50 самостоятелни и повече от 200 групови изложби.

Негови творби са част от колекции на музеи и галерии в Европа, Азия, Африка и Южна Америка, сред които в Токио, Сао Пауло, Варшава, Виена, Истанбул, Скопие и, разбира се, Габрово.

А връзката на Ягодич с Габрово започва още през 1973 г., когато участва в първото издание на Габровското биенале с графика и фотография.

Разгледайте всички произведения на Стане Ягодич в Дигиталния каталог:

https://digitalhumorhouse.zetcom.net/bg/artists/artist/44054

Днес в рубриката „Истории от фонда“ ви срещаме с Уорингтън Коулскот – американски художник, график и педагог, известен със своите хапливи и често провокативни сатирични графики.

https://digitalhumorhouse.zetcom.net/en/collection/item/144746

В началото на творческия си път той работи в областта на абстрактната графика, но през 60-те години насочва вниманието си към дълбокия печат. Така изгражда своя характерен език, в който история, политика и съвременност се срещат с хумора, абсурда и карикатурната образност.

Коулскот обича да работи в онази, както сам я нарича, „черна зона между трагедията и високата комедия“, в която малък тласък в едната или другата посока може да превърне писъка в смях. Именно там се раждат неговите сатирични истории, често едновременно смешни, неудобни и изненадващо човешки.

Дългогодишен професор по графика в Университета на Уисконсин-Мадисън, Коулскот има значителен принос за развитието на американската печатна графика. Творбите му са част от колекциите на едни от най-престижните музеи в САЩ и Европа, сред които „Метрополитън“, МОМА и „Уитни“ в Ню Йорк, „Тейт“ и „Виктория и Албърт“ в Лондон, Националната галерия на изкуството във Вашингтон и Националната библиотека на Франция.

А в колекцията на Музея на хумора и сатирата се съхраняват четири негови произведения. Малка част от голямото международно присъствие на един автор, който превръща сатирата в изкуство, а изкуството в повод да погледнем света малко по-отблизо.

Разгледайте още произведения от автори от десетки държави:

digitalhumorhouse.zetcom.net/bg/

Рубриката „Истории от фонда“ е част от проекта „Дигитален дом на хумора и сатирата: Изкуство от 170+ държави през последния век“, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

По решение на Общото събрание на ООН 16 септември е обявен за Международен ден за защита на озоновия слой.

Провокирани от този факт, днес Ви срещаме с един от най-влиятелните съвременни японски графични дизайнери, илюстратори и плакатисти У.Г.Сато и неговата творба във фонд „Скулптура“ „Наранената кутия“.

https://digitalhumorhouse.zetcom.net/…/collect…/item/119176

Роден през 1935 г. в Токио, истинското му име е Юджи Сато.

Завършва училището по дизайн „Кувасава“ (Kuwasawa Design School) през 1960 г., а през 1961 г. започва работа в студио „Ока“ (Oka Studio). Основател е на компанията Design Farm Inc., а по-късно преподава илюстрация в училището по дизайн „Кувасава“ (1995–2005 г.). През годините реализира множество самостоятелни изложби, сред които „Моята теория за еволюцията“ (галерия „Окабе“, Токио, 1972 г.) и „Визуалната структура на хумора“ (Международен център за дизайн, Нагоя, 2003 г.).

В своята визитка за AGI (Alliance Graphique Internationale) У.Г. Сато споделя, че значимите награди, получени от него до момента, са: златен медал от Международното биенале на графичния дизайн в Бърно (1978 г.); златен медал от Биеналето на плаката в Лахти (1979 г.); награда за скулптура от Съюза на българските художници на Биеналето на хумора и сатирата в Габрово (1989 г.); златен медал от Международното биенале на плаката във Варшава (1996 г.); награда „Златна пчела“ от Международното биенале на графичния дизайн в Москва (1998 г.); както и бронзови медали от Международното триенале на плаката в Тояма (1997 г. и 2000 г.).

Негови плакати, включително известният „Хирошима – Нагасаки 50“ (създаден през 1995 г.), се съхраняват във фонда на Музея на хумора и сатирата в Габрово

Известен е по целия свят със своите силно ангажирани социални и политически плакати, в които засяга темите за опазването на околната среда, мира, човешките права и ядреното разоръжаване.

Разгледайте още произведения от автори от десетки държави:

digitalhumorhouse.zetcom.net/bg/

Рубриката „Истории от фонда“ е част от проекта „Дигитален дом на хумора и сатирата: Изкуство от 170+ държави през последния век“, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Днес в рубриката „Истории от фонда“ представяме автошарж на един изключително интересен чешки автор – Адолф Борн (1930 – 2016).

https://digitalhumorhouse.zetcom.net/…/collect…/item/109596

Артистичният му талант обхваща живописта, илюстрацията, анимацията и карикатурата. Роден през 1930 г. в Ческе Веленице, Борн се утвърждава първоначално като карикатурист, а по-късно се превръща в един от най-разпознаваемите чешки илюстратори с над 400 книги. Около 70 анимационни филма носят неговия творчески почерк.

Малко известен факт е, че Борн е сред създателите на първата филмова адаптация на „Хобит“. През 1966 г. той работи заедно с американския режисьор Джийн Дайч, носител на „Оскар“, по късометражната анимация.

Борн илюстрира книги на едни от най-известните чешки автори, сред които Милош Мацоурек, Зденек Сверак и Иван Краус, както и „Пипи Дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен. Работи в разнообразни жанрове, от приказки и комикси до сатира, пътеписи и исторически произведения.

Творбите му са показвани в галерии от Монреал до Осло, а талантът му е признат с над 100 национални и международни награди. През 1974 г. Борн е обявен за карикатурист на годината в Монреал и печели „Златна палма“ на Международния фестивал на хумора в Бордигера , Италия. През 2008 г. е сред финалистите за наградата „Ханс Кристиан Андерсен“, а във Франция е удостоен с Ордена на изкуствата и литературата.

Разгледайте още произведения от автори от десетки държави:

digitalhumorhouse.zetcom.net/bg/

Рубриката „Истории от фонда“ е част от проекта „Дигитален дом на хумора и сатирата: Изкуство от 170+ държави през последния век“, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.