Категория: Брифтопия

Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с албанския артист Армандо Луляй.

Армандо Луляй (Тирана, 1980) е автор на пиеси, текстове за рискови територии, режисьор и продуцент на образи на конфликт.

Неговото изследване е насочено към открояване на границата между икономическата власт, фиктивната демокрация и социалното неравенство в глобален контекст.

Основните теми в работата му са структурата на властта и институционалната критика.

През 2003 г. основава DebatikCenter of Contemporary Art — независим център за съвременно изкуство в Тирана.

За изложбата Луляй представя част от дългогодишния си проект „Най-дълбокият звук“ като серия от 224 фотографии, които провокативно ни приканват да погледнем на света не като система, управлявана от власт и икономика, а като цялост без граници и нации — такъв, какъвто изглежда от космоса.

Както отбелязва художникът: „изкуството винаги се е стремило да имитира тази възможност, макар и само за кратко и в миниатюра.“

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Започваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с автора на самото понятие — Бехзад Хосрави Нури.

В това видео, заснето по време на второто му посещение в Габрово (януари 2026), Нури говори за „Брифтопия“ не като утопия, а като начин на мислене: как изкуството отваря реални възможности за осезаемо бъдеще — точно в момент, когато често ни убеждават, че такова бъдеще не съществува.
Какво още споделя той? Гледайте докрай.

За първата лаборатория в Габрово Нури се вдъхновява от големия брой карикатури и уникални колажи в музейната колекция на иранския карикатурист Камбиз Дерамбакш, както и от детските си спомени от гледането на анимациите на Доньо Донев по иранската национална телевизия. Той ще представи новия си филм „Трима и повече глупаци“, заснет в пространствата на музея. Филмът е разказан от автора под формата на писмо до негов ирански колега, който ще го „получи“ посмъртно, като същевременно прави препратка към специфичното, брифтопийно усещане, което човек е изпитвал при получаването на писма в онзи период (върху което исторически стъпва и колекцията на музея), в условията на политическа изолация.

Бехзад Хосрави Нури, доктор на науките, е художник, писател, преподавател, строител на площадки за игра и „некромант“. Неговата изследователски ориентирана художествена практика включва филм, инсталация и архивни проучвания. В работата си той анализира съвременната история, за да преосмисли паметта отвъд границите, изследвайки преплитанията на несъгласувани колективни памети. Чрез артистично изследване използва личния опит като отправна точка за изграждане на хипотетични връзки между индивидуалната памет и значими световни събития, между микро- и макроистории. Практиката му изследва маргиналните зони на художественото поле в по-широкия контекст на изкуството, транснационалната история и глобалната политика.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

„Като първа стъпка към една дълга и обстойна подготовка, проектът разгръща понятието Brieftopia (кратка утопия), за да проследим как с помощта на изкуството (т.е на въображението и критическото мислене) можем да попречим на бъдещото да ни бъде системно отнемано. Надяваме се публиката в Габрово да се включи и оцени тези моменти на надежда.“

Един от ключовите гласове в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“, Снежана Кръстева – Snejana Krasteva , (р. 1979, Пловдив) е куратор на проекта и съ-куратор на 26-ото Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството (2029).

След дългогодишна работа и обучение в галерии и музеи в Пекин, Лондон и Москва, от 2022 г. живее и работи в България.

В София е съ-учредител на Източнобалканския институт за изкуство и архитектура.

През следващите седмици ще ви срещнем и с артистите, които оформят тази „кратка утопия“.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.