Категория: Брифтопия

Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с българският художник Войн де Войн.

Войн де Войн  (р. 1978 г. , живее и работи в София) се изявява в различни области на визуалните изкуства, вариращи от пърформанс до инсталация, като включва изследванията си в колективни ритуали и поведение, изследвания на пола, знания на предците, психо-география, социология и парапсихология. Той празнува изкуството като активизъм. Работата му е показвана в институционални и извън пространства, панаири на изкуството, места за представления, фестивали, музеи, обществени пространства и природни места по целия свят. 

Новата му работа за изложбата „Как да се организираме във времена на хаос?“, е ориентирана към практически упражнения за култивиране на умения, необходими за възстановяване на ориентацията и способността за действие в условията на нестабилност.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с българският художник Иван Мудов. 

Мудов завършва Националната художествена академия в София през 2002 година.

Художествената му практика обхваща фотография, видео, пърформанс и инсталация. Работите му, носещи силен метафоричен заряд, поставят под въпрос социалнополитическите и икономическите условия, в които се създава изкуството, както и неговата връзка със системите на власт. Чрез подриване на съществуващите норми и правила, Мудов разкрива механизмите на тяхното функциониране.

За изложбата, Мудов създава две нови работи, една от които е видео работата „Брифтопка“ , в което с помощта на местен логопед, артистът се опитва да прочете кураторския текст „на габровски“. Жестът преобръща обичайната практика да се търси „корекция“ на акцент и вместо това предлага съзнателно вписване в локалните специфики на говора — дори ако това трае само времето, колкото „продължава“ един кураторски текст.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с българските художници Мария Налбантова и Антони Райжеков, които за първи път създават съвместна работа.

Мария Налбантова (р. 1990, София, България) е визуална артистка, която работи с разнообразни медии, включително скулптура, DIY биоматериали, видео и рисунка.

Тя създава мултимедийни инсталации, често в диалог с конкретни места и техните исторически, социално-политически и екологични измерения.

Налбантова е сред художниците, които ще представят България в националния павилион на 61-вото Венецианско биенале през 2026 г.

Антони Райжеков е концептуален медиен артист, преподавател и изследовател, роден в София и живеещ между Австрия и България от 2007 г. насам.

Неговата практика се развива в пресечната точка между звук и визуални изкуства, компютърни изкуства, пърформанс и наука.

Райжеков създава аудиовизуални инсталации, звукови скулптури, интерактивни обекти, телесни и лекционни пърформанси, в които публиката често е активно въвлечена.

За Полит-Понг — първата им съвместна работа за изложбата в Габрово — посетителите са поканени в едно „брифтопийско“ преживяване, в което игра на пинг-понг задейства звуци при всеки удар — понякога трудни или дори невъзможни за възпроизвеждане — съставени от фрагменти на реч: възклицания, въздишки и нечленоразделни звуци на неудобство, извлечени от обработени интервюта с ключови фигури от българския политически и обществен живот след 1989 г.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с Невена Екимова.

Невена Екимова е българска художничка, живееща в родния си град Габрово.

Учи съвременно изкуство в Норвегия и Исландия и получава бакалавърска степен в Академията за изкуства Валанд в Гьотеборг, Швеция.

Освен че участва в изложби, тя често работи с публични институции и създава мащабни интерактивни проекти за деца и възрастни.

Творбите на Невена често са както визуални, така и тактилни, имат поетичен и/или перформативен елемент и предлагат активно участие на публиката.

В интерактивната инсталация „Шумов праг“, специално създадена за лабораторията в Габрово, Невена Екимова създава среда за изследване на информационния „климат“ — устройство, което регистрира моментни състояния на мислене и колебания между сигнал и шум, между критическа позиция и игра.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Продължаваме представянето в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с българската артистка Лекси Фльор.

Лекси Фльор е съвременна художничка, работеща в областта на видеото, живописта, фотографията и изследователската дейност.

Творбите на Лекси са част от колекцията на MAMCO Geneva и International House New York.

Тя е магистър по изящни изкуства от SVA NYC със стипендия Фулбрайт и бакалавър по изящни изкуства от HEAD Geneva.

Лекси Фльор работи като военен документалист на свободна практика, отразявайки войната в Украйна от 2024 г. насам.

В изложбата, новото й видео „Мразя войната и войната ме мрази“ съпоставя фрагменти от нейната визуална комуникация с приятелката ѝ в Украйна.

В тях проследяваме променящи се емоционални състояния на колегата й — често с комичен ефект — на фона на тихи, привидно идилични пейзажи, в които обаче протичат военни действия.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ със сръбския артист Лука Цветкович.

Лука Цветкович е артист работещ в областта на видеото, пърформанса, текста и публикуването.

Неговата практика поставя под въпрос доминиращите субективности и властови динамики както в изкуството, така и отвъд него, ангажирайки се с естетика, философия и политика.

Цветкович е излагал в различни страни в Европа, носител е на множество награди и е бил гост-лектор в UAL (2021).

Базиран в Белград, той е съосновател на Identity Crisis Network — изследователски проект, който свързва художествени практики и дискурси, дестабилизиращи фиксираните представи за идентичност и субективност.

В своята инсталация „Чествания 2029“, създадена за изложбата в Габрово, Лука Цветкович „реконструира“ откриването на Габровското биенале през 2029 г. и кани участниците да си „спомнят“ въображаеми бъдещи състояния на света, преплетени с лични наративи за любов, семейство, успех и загуба — поставяйки въпроса дали мисленето за бъдещето е по-скоро практика на паметта, отколкото на предсказанието.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Продължаваме представянето на творците в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с българската артистка Боряна Петкова.

Боряна Петкова (р. 1985, София) е визуална и пърформанс артистка, чиято интензивна, емоционално заредена практика черпи от личния ѝ опит, за да изследва сложността на човешкото съществуване.

Дълбоко автобиографично и въплътено, изкуството ѝ се сблъсква с теми като уязвимост, памет и устойчивост.

Нейни работи са показвани в Арсенал – Музей за съвременно изкуство, София; Drawing Lab, Париж; Международен музей на скромните изкуства, Сет; Frac Picardie, Амиен; Биеналето за рисунка, Римини; и KAI10 Arthena Foundation, Дюселдорф, наред с други.

Участвала е с пърформанси в AWARE, Париж; форума BUNA, Варна; и Residency Unlimited, Ню Йорк.

Хуморът е ключов инструмент и форма на съпротива в изложбата, редом с въображението.

Инсталацията и лайв пърформансът „Усмихни се!“ на Боряна Петкова утвърждават смеха като инструмент на съпротива, при който женският смях — кратък, сподавен, неконтролируем — се използва като акустичен материал за разкриване на моралния и социалния контрол, упражняван върху тялото.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с албанския артист Армандо Луляй.

Армандо Луляй (Тирана, 1980) е автор на пиеси, текстове за рискови територии, режисьор и продуцент на образи на конфликт.

Неговото изследване е насочено към открояване на границата между икономическата власт, фиктивната демокрация и социалното неравенство в глобален контекст.

Основните теми в работата му са структурата на властта и институционалната критика.

През 2003 г. основава DebatikCenter of Contemporary Art — независим център за съвременно изкуство в Тирана.

За изложбата Луляй представя част от дългогодишния си проект „Най-дълбокият звук“ като серия от 224 фотографии, които провокативно ни приканват да погледнем на света не като система, управлявана от власт и икономика, а като цялост без граници и нации — такъв, какъвто изглежда от космоса.

Както отбелязва художникът: „изкуството винаги се е стремило да имитира тази възможност, макар и само за кратко и в миниатюра.“

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.