Категория: Дигитализация

Подкрепата, която получихме от Национален фонд „Култура“ чрез Програмата за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти по темата дигитализация на съдържание, доведе до още един важен и вълнуващ резултат и той е съставянето на първа версия на сборник с добри практики по адаптиране на музейни дейности към устойчиво и зелено развитие.

Споделяме с вас един ключов абзац от него, а по-надолу предоставяме и самия сборник.

Приятно четене!

–

„И така, ключовият въпрос е как музеите могат да работят по различен начин в лицето на изменението на климата? Един централен аспект е начинът, по който представят определени разкази.

Въвеждането на различен разказ или нови „фикции“ е от съществено значение за разтварянето на фалшивата йерархия между човека и природата. Днес (със сигурност даже от вчера) обществата трябва да се занимават с богато разнообразие от теми, които еднакво извеждат на преден план сложността между култура, политика, екология и време, и да настояват музеят да се заеме с рефрените, да се ангажира с идеята за бавна институция и да придобие холистично мислене в едно постоянно ускоряващо се, делокализирано пространство.

Последиците около изменението на климата имат далечни последици, но могат да имат и далечни ползи. От музеите зависи да се изправят пред проблема не само челно, но и от всички ъгли – да се отклонят от правата линия, разделяща природата и културата, като същевременно останат отговорни за колекциите, които съхраняват, географските райони, с които си сътрудничат и тези, които представляват, и физическата среда вътре и около тях. Можем, най-малкото, да се възпротивим на модела на превръщане на посетителя в пасивен обект, който трябва да бъде притежаван и манипулиран, и да започнем с преоценка на ролята на изкуството, изложбите и културното разпространение в музея във връзка с по-информираното екологично съзнание.“

–

Във втората половина на миналия век музеи, галерии и културни общности влязоха във вълнуващото приключение “дигитализация на наследството”. И, независимо от спецификата на пътя, по който отделната институция преминава, има пресечни точки, общовалидни проблеми и добри решения, които ни свързват. Водени от професионалната ни убеденост във важността и спешността на процеса, всички ние търсим – чрез нови проучвания, заимстване на опит, адаптиране, изграждане на партньорства, колаборации с публичен и частен сектор, и не само.

Затова в Дома на хумора и сатирата от самото начало на новия век се предизвикваме да учим повече и по-бързо за музейната дигитализация. Благодарение на проекта „Създаване на пространство, план и модел за дигитализация на културни ценности и архив”, финансиран от Национален фонд Култура по “Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти”, създадохме по-добри условия за изпълнението на дългосрочните ни цели в тази посока, а тя е неделима част от мисията ни да събираме, опазваме, изучаваме и празнуваме смешното в света.

Успяхме да ремонтираме и оборудваме наша дигитална работилница, в която се извършва фотозаснемане/сканиране и обработка на експонати и архив, посетихме две културни институции в чужбина – SALT Research в Истанбул и NOESIS в Солун, за да се вдъхновим от опита на организации, стартирали преди нас. Работихме върху създаването на сборник с добри практики в областта на дигитализацията на музейно съдържание и адаптиране на музейни дейности към устойчиво и зелено развитие, който ще надграждаме в годините напред с новите научени уроци.

И тъй като се старахме да документираме случващото се в проекта (за да можем да разкажем чрез фототворби акценти от преживяното), Музеят на хумора и сатирата представя изложба на открито “Дигитализирай това”.

Тя е на разположение на публиката на ул. “Щастие”, вдясно от Централния вход на Музея, до 10 август 2024 г.

Дигитализацията на музейно съдържание е много повече от закупуването на специализиран софтуер и инструкциите за работа с него. Тя е процесът на проучване, заимстване на опит, адаптиране и оборудване на пространство, човешки ресурс, изграждане на партньорства, колаборации с публичен и частен сектор, през които екипът на Музея премина през последната повече от една година.

В резултат на създаването на пространство, план и модел за дигитализация на музейно съдържание ще се доразвие устойчивостта на Музея по линия на съхранение и управление на нашите архив и фонд. Вече се се повишава професионалното развитие на заетите служители и капацитета на екипа. Предстои да се реализират възможности за популяризиране на процеса по дигитализация на музейно съдържание и споделяне на опит и добри практики по темата с други музеи в страната. Успешен опит за приобщаването на определени групи (ученици) и обществото като цяло към музейната дейност е провеждането на конкурса „Тийн куратор“ за ученици от 8-ми до 12-ти клас. А през първата половина на юли 2024 ще се проведе и стаж на ученици от Национална Априловска гимназия, които, съдействайки в процеса на дигитализация, ще бъдат приобщени към музейната дейност като цяло.

С напредването на процеса на дигитализация ще се разкрият допълнителни възможности за по-ефективно използване на информация за конкретни автори и произведения от колекцията на Музея. Всичко това ще е от полза при изготвяне на бъдещи проекти, събития, продукции на Музея, най-вече по линия на оптимизиране на времето и покачване на ефективността на работа.

Проект „Създаване на пространство, план и модел за дигитализация на културни ценности и архив” е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по „Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти”.

В изпълнение на проект “Създаване на пространство, план и модел за дигитализация на културни ценности и архив“ на Музея на хумора и сатирата, Габрово, финансиран от Национален фонд “Култура” по “Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти”, трима музейни експерти, заедно с изпълнителя на планираната артистична продукция, с цел обмяна на опит по темата дигитализация на съдържание, посетиха културната институция NOESIS в Солун, Гърция.

NOESIS е научен и технологичен център, разположен в местността Терми в Солун. Музеят активно се занимава с опазването на гръцкото технологично наследство вече повече от 20 години. Паралелно с технологичните експонати, в своите помещения NOESIS разполага с различни видове уникални съоръжения от най-висок клас като впечатляващ планетариум, 3D симулационни зали и космокино за прожектиране на филми и образователни програми с най-големия екран в цяла Гърция, с респектиращите 23 метра дължина и 17 метра височина.  

В посещението от 19.05.2024 до 23.05.2024 включително участва част от екипа за управление на проект: Богдана Денчева, Маргарита Доровска и инж. Петьо Йорданов, както и Антон Иванов, графичен дизайнер и изпълнител на творчески дейности по проекта. Основната част от програмата се състоя на 21.05.2024 и 22.05.2024, когато специалистите от NOESIS представиха дейността на организацията им, техните цели, екип, оборудване, подход и практика при планиране и изпълнение на процеса на дигитализация на културни ценности, в т.ч. онлайн платформите, с които работят, софтуерите и стандартите, които ползват при дигитализирането на експонати и архиви. На 20.05.2024 командированият екип на МХС посети още 2 специализирани културни институции в Солун с цел наблюдение на добри практики: Олимпийския музей и Музея на киното и неговата библиотека, с която също са поставени основите на бъдещо партньорство.

По време на посещението си в NOESIS екипът на МДХС имаше възможност да задава въпроси за планирането, организирането, представянето и поддържане на информираността за всички действащи изложби, някои от които на тема ретро автомобили, изкуствен интелект, технологиите в Древна Елада. Част от ангажиращите експозиции бяха и еко зоопаркът без животни, както и 3D симулацията на спускане със скоростно влакче по Китайската стена, които NOESIS предлага на своите малки и големи посетители и които от сърце препоръчваме на нашите съграждани, пътуващи към Гърция за своята традиционна лятна почивка и тази година.

Служителите на МДХС бяха придружавани и напътствани по темата дигитализация от слънчевите домакини г-жа Олимпия Рали, Eксперт “Записване и документиране на експонати”, г-н Костас Танис, Директор “Изложби и операции” и г-н Евангелос Афтонидис, Директор “Финансово и административно обслужване”. Екипът на NOESIS направи дарение гръцки комикс за музейната библиотека на МХС, а между двата екипа стартираха разговори за бъдеща съвместна изложба с произведения от фонда на МХС на тема Нови технологии. 

Благодарим на нашите партньори от NOESIS – за отделеното време и безценните съвети. Завинаги ще помним тяхното усмихнато гостоприемство и ключовата им роля във вдъхване на нова мотивация и сила във финалната фаза на проекта. 

Очакваме ги на гости в Габрово при първа възможност!