Категория: Инициативи

НА 54 НЕ ПРИЕМАМЕ СВЕТА ТВЪРДЕ НАСЕРИОЗНО, ОСВЕН КОГАТО СЕ НАЛАГАНА 54 НЕ ПРИЕМАМЕ СВЕТА ТВЪРДЕ НАСЕРИОЗНО, ОСВЕН КОГАТО СЕ НАЛАГА

Ден на отворените врати в Музей на хумора и сатирата

Хуморът има любопитна способност: колкото повече години натрупва, толкова по-добре вижда слабостите на света.

На 1 април празнуваме 54 години от създаването на Музея на хумора и сатирата с програма, пълна с изкуство, игри и правото да не вярвате на нищо.


Програма


10:00 – 12:00
Детско ателие „Безопашата първоаприлска шега“, зала 8, за деца от 5 до 10 години.

11:00
Тур в изложбата PUSTA VE4NOST с автора Филип Бояджиев, Зала на жирафите

13:00 – 15:00
„Шеговито издирване ’26 (вече за трети път)“ – игра за цялото семейство

15:00
Тур в изложбата PUSTA VE4NOST с автора Филип Бояджиев, Зала на жирафите

16:30
Откриване на фотоизложбата „Просто котки“ на Веселин Боришев, зала 8

18:00
Откриване на изложбата “PUSTA VE4NOST” на визуалния артист Филип Бояджиев.

Национализъм, псевдопатриотизъм и 10 000 празни консерви — посветени на „традиционния мъж“, Залата на жирафите



През целия ден можете да:
* участвате в предизвикателството „Верни и неверни факти за котките“
* направите свое меме
* да рисувате вдъхновени от творчеството на Борис Димовски, зала 4
* оставите своето пожелание към рожденика в Книгата за гости

Входът е свободен.

54 години са чудесна възраст – достатъчно мъдра, за да се съмнява в сериозността на света, и достатъчно млада, за да му се смее.

Очакваме ви да отпразнуваме рождения си ден заедно с вас!

“Структури в преход” – изложба на Училище за куратори 2.0“Структури в преход” – изложба на Училище за куратори 2.0

Откриване: 24.03.2026 от 13:30 ч., четвърти етаж, Музей на хумора и сатирата

Изложбата “Структури в преход” (24.03 – 25.07.2026) е кулминацията на двумесечното училище за куратори – образователна и практическа програма за развиване на кураторски умения, критично мислене и професионална подготовка в сферата на визуалните изкуства.

В контекста на българската художествена сцена кураторската дейност често остава неясна. Инициативата на Център Кристо и Жан-Клод в Габрово цели да създаде устойчива рамка за обучение, колективна практика и публично представяне. Училището дава възможност на 18-те участници за интердисциплинарна колаборация – подход, вдъхновен от съчетаването на различни видове знание и опит, характерни за проектите на Кристо и Жан-Клод.

Изложбата “Структури в преход”, чийто домакин е Музей Дом на хумора и сатирата в Габрово е организирана в три тематични сегмента, курирани от три работни групи с ментори Маргарита Доровска, Светлана Куюмджиева и Весела Ножарова. Участниците имаха възможност да се съветват и с лекторите Васил Видински и Станимир Стоянов.

Включени са работи от архива на Музея на хумора и сатирата, които влизат в диалог с погледа на млади живописци, съвременни артисти, илюстратори, дори фоторепортери.  Проектът разглежда напрежението между индивида и обществото, разкривайки множеството невидими връзки и правила помежду им.

Трите подтеми на изложбата са “Опашката”, “Играта”, “Опитомяване на паметника”.

„Опашката“ разглежда един добре познат социален феномен, който казва много за различните периоди, с техните конкретни дефицити, нужди и стремежи. Опашката от чакащи за нещо хора е демократична и саморегулираща се структура, но лесно може да се превърне в паметник на пасивността или омагьосан кръг. Група „Опашката“: Ивана Борисова, Мария Боришева, Йошка Михайлова, Ива Рудникова, Кръстина Стефанова, Емилия Стоева

За своя изходна точка “Опитомяване на паметника” взима местния казус с Чардафон в Габрово – фигура, чиято глава е била подменяна от властта нееднократно. Проектът разглежда „обезглавяването“ на паметниците буквално и метафорично: като край на идеологически разказ и като процес, разкриващ публичната памет като поле на постоянни пренаписвания. Всеки паметник има идеологически срок. Група „Опитомяване на паметника“ : Христина Дечева, Мартина Груева, Ивелина Иванова, Калина Иванова, Теодора Маринова, Марина Кисьова де Хеус

Сегмент „Играта“, вдъхновен от концепцията Homo Ludens (играещият човек) на Йохан Хьойзинха, разглежда играта не само като развлечение или бягство от реалността, но и като фундаментален принцип, чрез който едно общество разбира, конструира и се противопоставя на света. Показаните в пространството творби анализират механизмите на о(без)властяване, които оформят нашия свят, оставяйки пространство за експериментиране и преосмисляне на правилата, по които живеем. Група „Играта“: Паола Димова, Алекси Иванов, Наталия Крисенко, Екатерина Леондиева, Ралица Петкова, Ана Радкова, Елена Цвяткова

Изложбата “Структури в преход” продължава до 25 юли в Музея на хумора и сатирата в Габрово. 

Включени автори: Женя Адамова, Велко Ангелов, Живко Ангелов, Иво Бистрички, Цветомира Борисова, Веселин Боришев, Лъчезар Бояджиев, Панайот Бърнев, Анна Васоф, Александър Вълчев, Иван Григоров, Дамян Дамянов, Петра Димитрова, Ангеларий Димитров, Евгени Димитров, Стефан Икога, Христо Комарницки, Веселин Костадинов, Иван Ланджев, Роксана Маркова, Йошка Михайлова, Иван Мудов, Стефан Николаев, Алина Папазова, Адриан Пачи, Ния Пушкарова, Камен Стоянов, Исао Хашимото, Вероника Цекова, Вълко Чобанов, Венелин Шурелов, Гери Георгиева


Училище за куратори 2.0 е проект на Център Кристо и Жан-Клод и Плакат Комбинат ООД, финансиран по процедура BG-RRP-11.021, Схема за безвъзмездна помощ „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.


Среща-разговор с Красимир Димовски – носител на Националната литературна награда „13 века България“ за 2025г.Среща-разговор с Красимир Димовски – носител на Националната литературна награда „13 века България“ за 2025г.

11 март, 17:15 ч.

Читалня „Д-р Петър Цончев“, Регионална библиотека „Априлов–Палаузов“

Вход свободен

С подкрепата на издателство „Хермес“

На 11 март 2026 г. ще се състои първо съвместно събитие на Музея на хумора и сатирата и Регионална библиотека „Априлов–Палаузов“.
От 17:15 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев“ ще имате възможност да се срещнете с писателя, журналиста, политически коментатор и карикатурист Красимир Димовски – носител на Националната литературна награда „13 века България“ за 2025 г.
Повод за срещата е и родствената връзка на автора с илюстратора и карикатурист Борис Димовски – по случай 100 години от рождението му в Музея на хумора и сатирата е представена мащабна ретроспективна изложба.



„Мнозина разказаха XX век, но май никой още не го е правил по начина, по който го направи Красимир Димовски. В „Момичето, което предсказваше миналото“ (2021) той ни представи първата половина на столетието в разкази от гледната точка на деца; в „Ловецът на русалки“ (2022) – зрелия социализъм в три новели; а сега – годините на Прехода в цял роман. „Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П“ (2024) завършва тази своеобразна идейна и най-вече стилистична трилогия, издадена от „Хермес“.“
Антония Апостолова, kultura.bg, 15.01.2025 г.



Израснал в Яврово, между Могила и Могилчица, Красимир Димовски създава проза с неповторим стил. Завършил е чешка филология. Работи като журналист и политически коментатор. Има две самостоятелни изложби с карикатури – в галерия „Ромфея“ и в Стария град на Пловдив. В продължение на години поддържа всекидневната рубрика с политическа карикатура във вестник „Марица“ – „Свирепо настроение“. Автор е на сборника с разкази „Ние, кавалеристите“ (1984) и на „Райската градина“, излязла само дни след 10 ноември 1989 г.
След почти тридесетгодишно мълчание Красимир Димовски се завръща на литературната сцена с „Момичето, което предсказваше миналото“ (2021), „Ловецът на русалки“ (2022) и „Тезеят в своя лабиринт“ (2024), който е отличен с Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ за 2025 г.

Трите книги, издадени от „Хермес“, оформят своеобразна стилистична трилогия. Отличени са с наградата за проза на „Портал Култура“, наградата за проза на СБП, националната награда „Милош Зяпков“, както и три пъти наградата „Пловдив“. Красимир Димовски е номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз и за наградите „Елиас Канети“, „Перото“ и „Хеликон“.


Очакваме ви на разговор за литературата като лабиринт от търсения и възможности, в който миналото и настоящето си подават ръка, а думите оставят следа.

„Ден на четенето“ на 21 ноември в Музей на хумора и сатирата„Ден на четенето“ на 21 ноември в Музей на хумора и сатирата

На 21 ноември Музеят на хумора и сатирата се включва в националната инициатива „Ден на четенето“ със свое весело издание – в нашата музейна библиотека!

През целия ден всеки посетител е поканен да спре за малко, да посегне към книга и да сподели радостта от четенето – с текстове, които ни карат да се смеем.


Очаква ви:
– Почерпка от златния фонд на хумора – откъси от любими автори, четени от екипа на библиотеката и гостите през деня;
– Щипка смях към дневното меню – кът с книги и закачки с афоризми, епиграми и вицове;
– Четенето – здравословен десерт за тялото и душата – време за снимка с подбрана книга.

На тръгване споделете впечатленията си на флипчарт таблата в библиотеката, за да оставите най-хубавия знак, че четенето си струва.


Кога: 21 ноември (петък), през целия ден
Къде: Библиотеката на Музея на хумора и сатирата, Габрово


Третият национален Ден на четенето – България тази година ще се проведе на 21 ноември.

Инициативата следва немския Ден на четенето и от 2025 година е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. for Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация “Четене“, Фондация „Детски книги“ и сдружение „Книги и четене“.

Участие може да вземе всеки – училища, детски градини, библиотеки, читалища, семейства, индивидуални читатели, институции, организации и бизнеси.

Всеки може да се включи, като се регистрира за участие и отдели време за свободно четене или пък като организира четения, дискусии и други инициативи.

Основната мотивация на организаторите е да насочат вниманието към преодоляване на функционалната неграмотност — според PISA 2022, 53 % от 15-годишните не разбират какво четат, което се отразява и на развитието на средата, и подкопава демократичните принципи.


Гостуваха ни ученици от шести клас от 11-то СОУ „Райчо Каролев“, Габрово.

ИЗДИРВАМЕ ГАБРОВСКИ СУВЕНИРИ ПО ДИЗАЙН НА БОРИС ДИМОВСКИ  ИЗДИРВАМЕ ГАБРОВСКИ СУВЕНИРИ ПО ДИЗАЙН НА БОРИС ДИМОВСКИ  


Помогнете да възстановим първата сувенирна линия на Дома на хумора и сатирата!


Идеята за създаване на габровските хумористични сувенири възниква със създаването на Дома на хумора и сатирата преди повече от 53 години.

Още през 70-те по дизайн на Борис Димовски се появяват първообразите на любимите на всички чаши – половинки за габровско кафе “едно кафе за двама”, захарница-скъперница, лъжичка с дупка, чаша за кафе със залепена чинийка, чаша за гледане на кафе и др.

През 1980–1981 г. карикатуристът, съвместно с майсторката на художествена керамика Недялка Колчева, доразвива и обогатява първата сувенирна серия  – остроумна, хумористична и изцяло в духа на Габрово.

Днес, 45 години по-късно, издирваме липсващите екземпляри, за да ги заснемем професионално и включим в слайдшоу към изложбата „Борис Димовски – 100 години от рождението“.


Издирват се следните сувенири от серията (1980–1981 г.)

Керамични изделия:

  • Чаша с чинийка – комплект
  • Сервиз чайник, захарничка и чашка половинки
  • Сервиз за кафе, чай и мляко (чайникът е с 3 чучура – по един за всяка напитка)
  • Купичка с орнаменти (два варианта)
  • Ваза цилиндрична с релефна украса котка
  • Чаша – свещник
  • Плочка „Габрово 81“ – лице с мустаци и надпис
  • Плочка „Габрово 81“ – котка с надпис
  • Плочка „Габрово 81“ – женски профил

Други материали:

  • Тениска с вратовръзка – дизайнерски модел по рисунка на Димовски
  • Амбалажна хартия и плат “Made in Gabrovo”

*По-долу в галерията може да видите как изглеждат визуално търсените сувенири.


Как можете да помогнете

Ако пазите някой от тези сувенири:

  • Донесете го в Музея на хумора и сатирата (ул. „Брянска“ 68, Габрово), за да го заснемем професионално;
    ще бъде върнат в същия ден или на следващия.
  • Или изпратете снимка и кратка бележка (кога и откъде е предметът) на press@humorhouse.bg
  • Можете да получите повече информация на телефон 0884028581

Всеки предмет е част от габровската памет и носи усмивката на своето време.


Защо го правим

Събраните изображения ще бъдат включени в слайдшоу към изложбата.
Така заедно ще възстановим първата сувенирна линия на Музея – проект, който през 1980 г. поставя началото на нашата визуална идентичност.

Краен срок: 10 декември 2025 г.
Музей на хумора и сатирата, Габрово