През януари 2017 г. в Музея на хумора и сатирата се проведе първото издание на Gabrovo Game Jam – 48‑часов творчески маратон, който събира програмисти, художници, писатели и любители на игрите, за да превърнат абстрактна тема в работещ прототип.
Музеят не беше просто домакин – той съчетаваше културния контекст на хумора с дигиталната креативност и така създаде уникална среда за експерименти, колективно мислене и забавление.
Оттогава Домът на хумора и сатирата е домакин всяка година (с малко прекъсване покрай Covid), като Gabrovo Game Jam се утвърди като дългогодишна традиция и част от Global Game Jam, обединяваща млади хора с разнообразни интереси. Събитието не е само за създаване на игри – то предлага общност, менторски сесии и възможност за показване на резултатите пред публика и другите участници.
През 2026 г.Gabrovo Game Jam влиза в нов етап.
Осмото издание ще се проведе от 30 януари до 1 февруари в Младежки център – Габрово, като Музеят на хумора и сатирата предава щафетата в ръцете на ентусиасти от същото поколение като участниците. 🙂
Може да прочетете повече за тазгодишния Gabrovo Game Jam и да се запишете за участие във връзката по-долу:
Самостоятелна изложба в Музей на хумора и сатирата
Куратор: Ренета Георгиева
16 януари – 16 февруари 2026
Откриване: 16 януари, петък, 18:00 ч.
В изложбата FANGIRL Невена Екимова предприема личен и художествен жест на завръщане – към себе си, към миналото, към мъжете, които са го населявали.
Проектът функционира като своеобразна емоционална ретроспекция, в която артистката проследява нишките на своите чувства – привличане, идеализация, срам, гняв, тъга, възторг – към фигури от реалността и фантазията, предимно мъжки. Това е един интимен, но остро ироничен архив на преживяванията ѝ като жена и творец, поставени в сърцевината на фенската мания – тази дълбоко женска, често обезценявана, но и мощна форма на идентификация и проекция.
Прекрачила символичния праг на 40-те, Невена разгръща художествения си език – рисунка, скулптура, текстил, слово и музика – за да картографира вътрешната територия, където архетипи и лични спомени се смесват сувенирно: от бащата като първи обект на обожание и психологическо формиране, през мимолетните идоли от юношеството и зрелостта, до галерията от мъже и момчета, в които тя се е оглеждала и влюбвала, от които се е разочаровала и за които е фантазирала.
Изложбата събира емоционални трофеи от преживени и неразказани истории, архивира ги визуално, превръщайки ги в интимна митология.
FANGIRL не е просто изследване на желанията, които женската гледна точка поражда – това е откровено признание на артистичната зависимост от тези желания, от фиксацията, от копнежа.
Нещо между дневник на тийнейджър и зряла художествена изповед. Невена си позволява да бъде едновременно сериозна и самоиронична, уязвима и контролираща, фен и автор – и точно в това напрежение се открива нейната артистична зрялост.
Невена Екимова е българска художничка, която живее в родния си град Габрово.
Учи съвременно изкуство в Норвегия и Исландия и получава бакалавърска степен в Академията за изкуства Валанд в Гьотеборг, Швеция.
От 2021 г. Невена Екимова работи в Музея на хумора и сатирата.
Освен че участва в изложби, тя често работи с публични институции и създава мащабни интерактивни проекти за деца и възрастни.
На 4 декември в зала „Проф. д-р Любен Прашков“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ беше представена мобилната изложба „Грехът“ на Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово.
Събитието се проведе по покана и в партньорство с Православния богословски факултет, който е домакин на експозицията.
На откриването присъстваха заместник-ректорът на университета проф. д.н. Вихрен Бузов, деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ, заместник-декани, преподаватели, студенти, художници и иконографи – което постави изложбата в ясно академично и професионално контекстуализирана рамка.
Колекцията, представена под заглавие „Грехът“, включва общо 50 копия на стенописи и икони, свързани с темата за греха, изработени през 70-те години на XX век от екип, ръководен от изкуствоведа Асен Василиев. В този екип участва и проф. Любен Прашков – факт, който прави особено значимо именно експонирането на колекцията в залата, носеща неговото име.
Във Велико Търново са представени 28 табла с информация за колекцията от копия, теренните проучвания за локализиране на оригиналите и интерпретации на експерти по темата. Подборът дава възможност да се проследят различни визуални подходи към мотива за греха в православното изкуство – от по-строги морални сцени до такива, в които ясно присъстват елементи на критика, ирония и сатирично отношение към човешките слабости. Особено важен контекст за тази колекция е фактът, че значителна част от оригиналите, по които са правени копията, днес са силно увредени, променени или недостъпни. Поради това копията придобиват стойност на визуален документ и представляват ключов източник за изследване на конкретни стенописни цикли и иконографски решения от втората половина на XX век.
В рамките на представянето заместник-директорът на Музей „Дом на хумора и сатирата“ Нела Рачевиц очерта хронологията на създаване на колекцията и изследването и 50 години по-късно. Началото е поставено през 70-те години по идея на сатирика и карикатурист Тодор Цонев, който насочва вниманието към сатиричното и комичното в българското възрожденско изкуство. На тази основа музейният екип започва целенасочено да издирва в различни храмове и манастири стенописи, в които действителността – и в частност прегрешенията – е представена в критичен, понякога гротескен план.
През 2024 г., след като екип от проведеното в Център Кристо и Жан-Клод училище за куратори започва работа по изложба, свързана с колекцията, музеят прави следваща стъпка: става ясно, че освен събраните копия е необходим и съвременен разказ, който да ги свърже с днешната публика. Поради това се възобновява работата по колекцията, вече с фокус върху допълнително документиране, анализ и подготовка на бъдеща постоянна експозиция.
Настоящият етап от проекта се реализира с финансиране от Министерството на културата през 2024 г. Целта е да се изгради цялостен пакет от материали – архивни документи, снимки, експертни текстове и полеви наблюдения – който да послужи като основа за реструктуриране на представянето на колекцията в Музей „Дом на хумора и сатирата“. Рачевиц подчерта, че се планира обновяване на сградата на музея, преосмисляне на туристическия поток и обособяване на специално пространство, в което изложбата „Грехът“ да бъде показвана в постоянен формат.
Ръководителката на теренните проучвания по проекта, кураторката Илина Пенева, представи пред аудиторията конкретните стъпки в изследователската работа на екипа. В рамките на проекта са посетени множество храмове и манастири в страната, където е проследено състоянието на оригиналните стенописи, промените в интериора на храмовете и причините за загубата на определени изображения. Пенева акцентира върху това, че на редица места оригиналите липсват изцяло или са силно нарушени, което прави наличните копия не просто „репродукции“, а реална основа за реконструиране на визуалната история на тези стенописи. Този материал е в основата и на решенията как да бъдат експонирани таблата – така, че да се запази връзката между историческия контекст, изследователските данни и възприятието на съвременната публика.
Деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ поздрави екипа на музея за последователната работа по проекта и отбеляза, че включването на богослов в бъдещите етапи би допринесло за още по-пълноценен анализ на представените сцени и надписи. Тя обърна внимание и на възможността изложбата да се използва в обучението на студенти по богословие, история на Църквата и християнско изкуство.
Отец д-р Теодор Енчев, който е участвал в симпозиума (септември 2025), свързан с проекта, постави колекцията в контекста на времето, в което е създадена – периода на комунизма. Той подчерта, че върху копията са работили едни от най-добрите специалисти, а размерите и композициите следват оригиналите с висока точност. По думите му в тези изображения ясно се виждат едновременно осъждането и осмиването на греха – хумор и гротеска, които възрожденските художници използват смело и свободно.
В дискусията след представянето участниците определиха проекта като изключително ценен ресурс за специалисти и за всички, които работят в областта на визуалното наследство, църковната история и културното наследство. Изложбата „Грехът“ вече е била показвана в Дряново и предстои да продължи своето пътуване към други градове и институции. Като част от дългосрочната работа по проекта в началото на януари се предвижда издаването на двуезична монография, обединяваща изображенията и изследователските текстове на експерти от различни области. До края на годината се очаква и стартирането на специализиран уебсайт, на който ще бъдат достъпни значителна част от събраните материали.
„Грехът – изследователски и изложбен проект” се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, в партньорство с ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Общински исторически музей в гр. Дряново, и медийната подкрепа на Програма на БНР и БТА.
13 декември 2025, 10:00 ч. Библиотеката на Музея на хумора и сатирата Вход: 5 лв.
Каним ви на едно необикновено коледно приключение! Децата често си представят Коледа като вълшебен, пълен с аромат на канела и звънчета свят. Но зад този празник се крият истории, тайни и митове, които са обогатявали въображението на поколения преди нас. А нашето ателие „Звезден прашец“ е точно мястото, където тези истории оживяват!
Ателието съчетава разказване на легенди и митове, фолклорни елементи и творческа практика. То е изградено така, че да стимулира любопитството на децата към традициите на Коледа, като ги запознава с различни културни образи (светци, зимни духове, символи на светлината) и ги насочва към създаване на собствена интерпретация на Коледната звезда. Основен акцент е връзката между теория и творчество, между придобитите знания и личната изразност на детето. Ателието поставя участниците в ролята на малки изследователи и създатели, които откриват значенията, превърнали се в част от празничната култура.
Какво ви очаква?
Мистични пътешествия през зимните легенди Ще се отправим назад във времето, когато Свети Никола е бил не само пазител на моряците, но и символ на щедрост и доброта. Ще видим как от неговата фигура постепенно се ражда познатият ни днес белобрад старец – Дядо Коледа, който обикаля света с вълшебни елени и чувал с подаръци. Но… дали винаги е бил придружаван само от добри помощници? Ще надникнем в стария европейски фолклор и ще разкажем за странните, понякога стряскащи, но винаги интересни спътници на Дядо Коледа. Някои от тях наказват, а други плашат.
Българските легенди – магия, мистерия и малко пакости Какъв е тайнственият свят на българските народни традиции и вярвания — там, където в „мръсните дни“ според преданието по земята бродят караконджулите. Малко пакостливи, малко мистериозни, те са част от народните предания за мрачния свят между Коледа и Йордановден и нуждата от светлина и защита.
Подходящо за деца от 7 до 12 години. Записване (местата са ограничени!) За участие е необходима предварителна заявка: 0897 424 325 – Елена Милинова, events@humorhouse.bg
* Участието изисква предварително заплащане, което се извършва на място при нас на касата на музея, ул. “Брянска” 68, не по-късно от 10 декември. Ателието ще се проведе при записани не по-малко от 5 участника.
зала „Проф. д-р Любен Прашков“ (зала 13), корпус 11 на ВТУ.
Православният богословски факултет на Великотърновския университет представя гостуваща изложба на Музей „Дом на хумора и сатирата“ – гр. Габрово на тема „ГРЕХЪТ“ – съвременен поглед към уникалната музейна колекция от 50 пана, създадени през 70-те години на XX век, като копия на възрожденски стенописи.
Изложбата е представена първо в Общинския исторически музей в гр. Дряново, а на 4-ти декември от 14.00 часа ще бъде открита в зала „Проф. д-р Любен Прашков“ (зала 13), корпус 11 на Великотърновския университет.
Православният богословски факултет поддържа добри партньорски отношения с музея в Габрово, като се правят планове за съвместни проекти и в бъдеще.
Половин век по-късно екипът на музея извършва мащабно проучване на всички храмове, от които произхождат оригиналните стенописи.
Част от тях днес са силно увредени или изгубени, което превръща копията в ценен исторически документ.
В рамките на проекта ще бъде издадена монография, която ще представи целия процес на проучване, анализ и интерпретация на колекцията като основа за бъдещото ѝ реекспониране.
В изложбата са включени:
– архивни материали и репродукции от колекцията;
– кадри от теренните проучвания;
– аналитични текстове от специалисти в областта на изкуствата, богословието и психологията;
– съвременни интерпретации за мястото на темата за греха в нашата културна памет.
„Грехът – изследователски и изложбен проект” се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, в партньорство с ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Общински исторически музей в гр. Дряново, и медийната подкрепа на Програма на БНР и БТА.
На 26 ноември в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново се състоя откриването на мобилната изложба „ГРЕХЪТ“ – ключов етап от новия изследователски и експозиционен проект на Музея на хумора и сатирата.
Тя представя съвременен поглед към 50 стенописни копия, създадени през 70-те години, чрез които се изследва темата за греха и нейните визуални проявления в българската църковна традиция.
Изложбата е организирана в 28 табла, проследяващи създаването на колекцията, пътя на образите през времето и мястото им в днешното визуално въображение.
Заместник-директорът на Музея на хумора и сатирата Нела Рачевиц откри събитието и подчерта, че мобилната изложба е замислена като междинна „платформа за размисъл“, която прави видими резултатите от продължаващите проучвания и подготвя основата за обновяването на постоянната експозиция „Грехът“.
Тя акцентира върху задачата на музея да интерпретира наследството не буквално, а през съвременните културни, социални и психологически контексти.
Сава Христов – управител на Галерия „Видима“ и ръководител на проекта „Грехът – изследователски и изложбен проект“, открои интензивната и ползотворна работа по него, значимостта на изготвените изследователски и интерпретативни анализи и добавената стойност на професионалните контакти, изградени в хода на изпълнението.
Официален гост беше заместник-кметът на Община Дряново Диляна Джеджева. Подчертано бе значението на партньорството между институциите и споделения стремеж към съвременна интерпретация на културното наследство.
Директорът на Исторически музей – Дряново Иван Христов приветства гостите и отбеляза, че за институцията е чест дряновската публика първа да види тази работна фаза от бъдещата експозиционна трансформация.
Проектът обединява експерти от различни области: проф. Райна Гаврилова (история на културата, СУ); гл. ас. Владимир Димитров (история и теория на изкуството, НБУ); д-р Слава Янакиева (НБУ); организационният психолог Светослав Стоев; карикатуристът Чавдар Николов („Прас Прес“); Татяна Цанкова – бивш директор на музея.
Теренните изследвания, осъществени от Илина Пенева и Иво Делийски, обхващат църкви и манастири в Ябланица, Бачково, Чурилово, Курило, Лозно, Лешко, Рилския и Троянския манастир и др.
Събраната документация разкрива картина на съхранени и загубени стенописи – свидетелства за традиция, памет и забрава.
Централният акцент на изложбата е многопластовият прочит на образите. „ГРЕХЪТ“ ги представя не като назидателни символи, а като живи културни форми, чиито значения се променят във времето.
Архивни кадри, полеви фотографии, документи и експертни анализи се преплитат, за да покажат как грехът се пренася от морална категория към културен въпрос – и как може да бъде представен в музейна среда днес.
Материалите и изводите от проекта ще бъдат в основата на обновената постоянна изложба „Грехът“, чието разработване предстои.
Паралелно се подготвят уебсайт и монография, които ще обединят научната и визуална документация.
Проектът „Грехът – изследователски и изложбен проект“ се реализира с подкрепата на Министерството на културата, в партньорство с Исторически музей – Дряново и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Откриване: 26 ноември, 11.00 ч. Икономовата къща, ул. „Шипка“ 119 Период на провеждане: 26 ноември – 3 декември 2025
Музей „Дом на хумора и сатирата“ представя в Дряново първото гостуване на мобилната изложба „ГРЕХЪТ“ – съвременен поглед към уникалната музейна колекция от 50 пана, създадени през 70-те години като копия на възрожденски стенописи със сатирични и поучителни мотиви.
Половин век по-късно екипът на музея извърши мащабно проучване на всички храмове, от които произхождат оригиналните стенописи.
Част от тях днес са силно увредени или изгубени, което превръща копията в ценен исторически документ.
В рамките на проекта се подготвя и монография, която ще представи целия процес на проучване, анализ и интерпретация на колекцията като основа за бъдещото ѝ реекспониране.
В изложбата са включени: – архивни материали и репродукции от колекцията; – кадри от теренните проучвания; – аналитични текстове от специалисти в областта на изкуствата, богословието и психологията; – съвременни интерпретации за мястото на темата за греха в нашата културна памет.
„ГРЕХЪТ“ кани публиката да влезе в диалог с миналото и да открие как поуката, смехът и човешките слабости остават актуални през вековете.
Проект „Грехът – изследователски и изложбен проект“ се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата и в партньорство с Исторически музей – Дряново.
Документален филм, 2025 Времетраене: 50 минути Габровска премиера: 27 ноември, 18:00 ч., Музей на хумора и сатирата Вход свободен
Филм за големия български художник Борис Димовски, в чиито произведения се отразява почти половинвековна противоречива българска история, в която той винаги намира свой неповторим начин да изрази собствената си гражданска и творческа позиция.
В рамките на габровската премиера ще имате възможността да се срещнете с част от екипа на продукцията: сценариста Калин Николов, режисьорката Ралица Димитрова и Пламен Герасимов, оператор.
От създателите на филма:
„Борис Димовски е сред най-популярните български художници у нас от втората половина на ХХ век. Значението на изкуството му го превръща в творец, който е и говорител на обществената съвест, лицето на честността.
Още през 1968 г. една негова рисунка преобръща отношението към културата ни изобщо, показва каква огромна сила може да притежава сатирата.
Това не е просто филм за един художник, въпреки несъмнените качества на Борис Димовски. Неговите творби са болезнено-разкривено, тъжно-реалистично отражение на събитията, които е преживял. Разказваме за човека, преминал достойно през времето, с помощта на произведенията му. Това е опит да възстановим паметта за твореца и личността – както у хората, които са съпреживявали неговите творби още от първата им поява на страниците на книги или вестници, така и у младото поколение, за което този разказ е повод и възможност да видят и разберат това време.
Филмът преплита два визуални и смислови пласта, обединени от фигурата на Борис Димовски – сложните и бурни исторически събития, през които е преминал живота му и които е отразил в своите карикатури; и развитието на културните процеси у нас от втората половина на ХХ век, като творчеството му го свързва с редица от най-вълнуващите моменти.
Филмът се стреми да направи фигурата на Димовски интересна и достъпна и за младото поколение, което почти не познава творчеството и качествата му. Целта е не просто да съхраним във витрина спомена за личността на Борис Димовски, но и да създадем пространство за взаимодействие на творчеството му с настоящето.“
БОРИС ДИМОВСКИ, НЕСЪГЛАСНИЯТ
продуцент: Б ПЛЮС ФИЛМ сценарист: Калин Николов режисьор: Ралица Димитрова оператор: Пламен Герасимов звук: Мариана Вълканова, Георги Цветков
Филмът е създаден с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на СТОЛИЧНА ОБЩИНА
От 23 октомври Музеят на хумора и сатирата в Габрово представя изложба,
ознаменуваща 100-годишнината от рождението на Борис Димовски (20.10.1925–26.03.2007)
Програмата започна в 17:30 ч. с церемония, на която Министерството на транспорта и съобщенията валидира и пусна в употреба пощенската марка „100 години Борис Димовски“, издадена по проект на доц. д-р Стоян Дечев.
В 18:00 ч. беше открита ретроспективната изложба с куратор Красимир Илиев, с произведения от фондовете на Музея на хумора и сатирата, Националната галерия, Художествена галерия, Русе, колекцията на проф. Иван Еленков, Владимир Илиев, Людмил Веселинов и Петър Тишкин, творби от ДА „Архиви“.
Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се наричаше музеят).
Той е „изографисал“ музейния полубар, десетилетия любима градска забележителност – и е създал рисунките към знаменитите Габровски шеги, отпечатани в невероятните 2 285 976екземпляра (два милиона, двеста осемдесет и пет хиляди, деветстотин седемдесет и шест).
В изложбата преобладават рисунките от последното издание на книгата – от 80-те години, когато дори предметите (часовникът, теслата, ножицата, чашите, яйцето с кранче) оживяват в своята хумористична образност.
Какво ще видите
Избрани карикатури от необятното му творчество (според самия автор – над 5 000), ще бъдат показани в оригинал и под формата на слайдшоу.
Отделна прожекция ще припомни богатия му принос като илюстратор на над 270 книги.
Наред с илюстрации и карикатури, посетителите ще видят и гоблени, изработени от Илонка Димовска по проекти на баща й.
Част от изложбата са мисли на художника и текстове за него от близките му приятели Радой Ралин и Йордан Радичков.
Прожекцията на филм с Борис Димовски и Радой Ралин допълва представата за един от най-изтъкнатите български илюстратори и карикатуристи.
Изложбата е посветена на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град.
Осъществява се с медийната подкрепа на Българско национално радио и Българска телеграфна агенция.
„Творецът е специален кръстник, той трябва да назове неназованото.“
(Борис Димовски, Въпроси в пустиня, 1991, УИ „Св. Климент Охридски”, с. 65)
Борис Димовски започва творческия си път в края на 40-те години като карикатурист във в. „Стършел“ – във време, когато свободата на изразяване е силно ограничена.
След кратък престой в Художествената академия и работа в родния Асеновград, той развива своя стил, съчетаващ хумор и дълбока човешка наблюдателност.
От 1955 г. Димовски работи във в. „Труд“, а по-късно отново в „Стършел“, утвърждавайки се като един от най-разпознаваемите български карикатуристи.
Илюстрациите му към „Габровски шеги“ (1966) и съвместната му книга с Радой Ралин „Люти чушки“ (1968) оставят трайна следа в културната история.
Последната се превръща в символ на гражданска смелост и артистична съпротива срещу цензурата.
В следващите десетилетия Димовски продължава да твори – създава десетки илюстрации, публикува сатирични текстове и реализира самостоятелни изложби.
През 1980-те години получава признание като заслужил художник и почетен гражданин на Габрово.
След промените през 1989 г. остава верен на своето перо – с остро чувство за ирония рисува новите реалности на демократична България.
До края на живота си създава 69 книги с илюстрации, оставяйки след себе си наследство, което продължава да вдъхновява – смях, мъдрост и неподправена човечност.
Снимка: Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Тота Венкова“
Цветелина Цветкова ще представи книгата си за деца „Нищимошката“ в Габрово на 1 октомври 2025 г.
по покана на Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Тота Венкова“ (МБАЛ „Д-р Тота Венкова“).
Събитието ще се състои в Музей „Дом на хумора и сатирата“, от 17.30 ч., в детската зала „Град градина“ .
Изданието е илюстрирано от Свилен Димитров, създател на анимацията на номинирания за “Оскар“ Super Size Me.
Здравето и хуморът за пореден път ще влязат в симбиоза, като освен с книгите на Цветелина Цветкова, присъстващите ще имат възможността и да се запознаят с любопитна информация:
за детското здраве от д-р Светла Пашова и за женското здраве от д-р Валерия Стоянова, посочиха за БТА от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ Габрово.
Събитието е с вход свободен, а всички желаещи да подпомогнат каузата да се създаде детски кът в педиатрията, ще могат да го направят с дарения в поставените на събитието кутии.
Източник на текста: БТА
Цветелина Цветкова е родена във Видин. Пише от дете.
Завършва психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Има дългогодишен опит в киното и телевизията, PR професията и организирането на събития в областта на изкуството и културата, сътрудничи на списание Lifebites.
Първият й хумористичен роман „Лейди Гергана“ (2019), издаден от „Пощенска кутия за приказки“, се превръща в бестселър.
През 2021-ва публикува „Зелената жилетка“ – сборник с 18 разказа.
Детската й книжка „Нищимошката“ излиза през 2024 г.
