Категория: Събития

Кой стои зад проекта „Брифтопия“: Лекси ФльорКой стои зад проекта „Брифтопия“: Лекси Фльор

Продължаваме представянето в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с българската артистка Лекси Фльор.

Лекси Фльор е съвременна художничка, работеща в областта на видеото, живописта, фотографията и изследователската дейност.

Творбите на Лекси са част от колекцията на MAMCO Geneva и International House New York.

Тя е магистър по изящни изкуства от SVA NYC със стипендия Фулбрайт и бакалавър по изящни изкуства от HEAD Geneva.

Лекси Фльор работи като военен документалист на свободна практика, отразявайки войната в Украйна от 2024 г. насам.

В изложбата, новото й видео „Мразя войната и войната ме мрази“ съпоставя фрагменти от нейната визуална комуникация с приятелката ѝ в Украйна.

В тях проследяваме променящи се емоционални състояния на колегата й — често с комичен ефект — на фона на тихи, привидно идилични пейзажи, в които обаче протичат военни действия.


Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Кой стои зад проекта „Брифтопия“: Лука ЦветковичКой стои зад проекта „Брифтопия“: Лука Цветкович

Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ със сръбския артист Лука Цветкович.

Лука Цветкович е артист работещ в областта на видеото, пърформанса, текста и публикуването.

Неговата практика поставя под въпрос доминиращите субективности и властови динамики както в изкуството, така и отвъд него, ангажирайки се с естетика, философия и политика.

Цветкович е излагал в различни страни в Европа, носител е на множество награди и е бил гост-лектор в UAL (2021).

Базиран в Белград, той е съосновател на Identity Crisis Network — изследователски проект, който свързва художествени практики и дискурси, дестабилизиращи фиксираните представи за идентичност и субективност.

В своята инсталация „Чествания 2029“, създадена за изложбата в Габрово, Лука Цветкович „реконструира“ откриването на Габровското биенале през 2029 г. и кани участниците да си „спомнят“ въображаеми бъдещи състояния на света, преплетени с лични наративи за любов, семейство, успех и загуба — поставяйки въпроса дали мисленето за бъдещето е по-скоро практика на паметта, отколкото на предсказанието.


Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Среща-разговор с Красимир Димовски – носител на Националната литературна награда „13 века България“ за 2025г.Среща-разговор с Красимир Димовски – носител на Националната литературна награда „13 века България“ за 2025г.

11 март, 17:15 ч.

Читалня „Д-р Петър Цончев“, Регионална библиотека „Априлов–Палаузов“

Вход свободен

С подкрепата на издателство „Хермес“

На 11 март 2026 г. ще се състои първо съвместно събитие на Музея на хумора и сатирата и Регионална библиотека „Априлов–Палаузов“.
От 17:15 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев“ ще имате възможност да се срещнете с писателя, журналиста, политически коментатор и карикатурист Красимир Димовски – носител на Националната литературна награда „13 века България“ за 2025 г.
Повод за срещата е и родствената връзка на автора с илюстратора и карикатурист Борис Димовски – по случай 100 години от рождението му в Музея на хумора и сатирата е представена мащабна ретроспективна изложба.



„Мнозина разказаха XX век, но май никой още не го е правил по начина, по който го направи Красимир Димовски. В „Момичето, което предсказваше миналото“ (2021) той ни представи първата половина на столетието в разкази от гледната точка на деца; в „Ловецът на русалки“ (2022) – зрелия социализъм в три новели; а сега – годините на Прехода в цял роман. „Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П“ (2024) завършва тази своеобразна идейна и най-вече стилистична трилогия, издадена от „Хермес“.“
Антония Апостолова, kultura.bg, 15.01.2025 г.



Израснал в Яврово, между Могила и Могилчица, Красимир Димовски създава проза с неповторим стил. Завършил е чешка филология. Работи като журналист и политически коментатор. Има две самостоятелни изложби с карикатури – в галерия „Ромфея“ и в Стария град на Пловдив. В продължение на години поддържа всекидневната рубрика с политическа карикатура във вестник „Марица“ – „Свирепо настроение“. Автор е на сборника с разкази „Ние, кавалеристите“ (1984) и на „Райската градина“, излязла само дни след 10 ноември 1989 г.
След почти тридесетгодишно мълчание Красимир Димовски се завръща на литературната сцена с „Момичето, което предсказваше миналото“ (2021), „Ловецът на русалки“ (2022) и „Тезеят в своя лабиринт“ (2024), който е отличен с Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ за 2025 г.

Трите книги, издадени от „Хермес“, оформят своеобразна стилистична трилогия. Отличени са с наградата за проза на „Портал Култура“, наградата за проза на СБП, националната награда „Милош Зяпков“, както и три пъти наградата „Пловдив“. Красимир Димовски е номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз и за наградите „Елиас Канети“, „Перото“ и „Хеликон“.


Очакваме ви на разговор за литературата като лабиринт от търсения и възможности, в който миналото и настоящето си подават ръка, а думите оставят следа.

Кой стои зад проекта „Брифтопия“: Боряна ПетковаКой стои зад проекта „Брифтопия“: Боряна Петкова

Продължаваме представянето на творците в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с българската артистка Боряна Петкова.

Боряна Петкова (р. 1985, София) е визуална и пърформанс артистка, чиято интензивна, емоционално заредена практика черпи от личния ѝ опит, за да изследва сложността на човешкото съществуване.

Дълбоко автобиографично и въплътено, изкуството ѝ се сблъсква с теми като уязвимост, памет и устойчивост.

Нейни работи са показвани в Арсенал – Музей за съвременно изкуство, София; Drawing Lab, Париж; Международен музей на скромните изкуства, Сет; Frac Picardie, Амиен; Биеналето за рисунка, Римини; и KAI10 Arthena Foundation, Дюселдорф, наред с други.

Участвала е с пърформанси в AWARE, Париж; форума BUNA, Варна; и Residency Unlimited, Ню Йорк.

Хуморът е ключов инструмент и форма на съпротива в изложбата, редом с въображението.

Инсталацията и лайв пърформансът „Усмихни се!“ на Боряна Петкова утвърждават смеха като инструмент на съпротива, при който женският смях — кратък, сподавен, неконтролируем — се използва като акустичен материал за разкриване на моралния и социалния контрол, упражняван върху тялото.


Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Кой стои зад проекта „Брифтопия“: Армандо ЛуляйКой стои зад проекта „Брифтопия“: Армандо Луляй

Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с албанския артист Армандо Луляй.

Армандо Луляй (Тирана, 1980) е автор на пиеси, текстове за рискови територии, режисьор и продуцент на образи на конфликт.

Неговото изследване е насочено към открояване на границата между икономическата власт, фиктивната демокрация и социалното неравенство в глобален контекст.

Основните теми в работата му са структурата на властта и институционалната критика.

През 2003 г. основава DebatikCenter of Contemporary Art — независим център за съвременно изкуство в Тирана.

За изложбата Луляй представя част от дългогодишния си проект „Най-дълбокият звук“ като серия от 224 фотографии, които провокативно ни приканват да погледнем на света не като система, управлявана от власт и икономика, а като цялост без граници и нации — такъв, какъвто изглежда от космоса.

Както отбелязва художникът: „изкуството винаги се е стремило да имитира тази възможност, макар и само за кратко и в миниатюра.“


Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Кой стои зад проекта „Брифтопия“: Бехзад Хосрави НуриКой стои зад проекта „Брифтопия“: Бехзад Хосрави Нури

Започваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с автора на самото понятие — Бехзад Хосрави Нури.

В това видео, заснето по време на второто му посещение в Габрово (януари 2026), Нури говори за „Брифтопия“ не като утопия, а като начин на мислене: как изкуството отваря реални възможности за осезаемо бъдеще — точно в момент, когато често ни убеждават, че такова бъдеще не съществува.
Какво още споделя той? Гледайте докрай.

Мъж с очила и шапка сидящ в стола с оранжева жилетка на фона на библиотека с книги.


За първата лаборатория в Габрово Нури се вдъхновява от големия брой карикатури и уникални колажи в музейната колекция на иранския карикатурист Камбиз Дерамбакш, както и от детските си спомени от гледането на анимациите на Доньо Донев по иранската национална телевизия. Той ще представи новия си филм „Трима и повече глупаци“, заснет в пространствата на музея. Филмът е разказан от автора под формата на писмо до негов ирански колега, който ще го „получи“ посмъртно, като същевременно прави препратка към специфичното, брифтопийно усещане, което човек е изпитвал при получаването на писма в онзи период (върху което исторически стъпва и колекцията на музея), в условията на политическа изолация.


Бехзад Хосрави Нури, доктор на науките, е художник, писател, преподавател, строител на площадки за игра и „некромант“. Неговата изследователски ориентирана художествена практика включва филм, инсталация и архивни проучвания. В работата си той анализира съвременната история, за да преосмисли паметта отвъд границите, изследвайки преплитанията на несъгласувани колективни памети. Чрез артистично изследване използва личния опит като отправна точка за изграждане на хипотетични връзки между индивидуалната памет и значими световни събития, между микро- и макроистории. Практиката му изследва маргиналните зони на художественото поле в по-широкия контекст на изкуството, транснационалната история и глобалната политика.


Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Кой стои зад проекта „Брифтопия“: Снежана Кръстева, куратор на изложбатаКой стои зад проекта „Брифтопия“: Снежана Кръстева, куратор на изложбата

„Като първа стъпка към една дълга и обстойна подготовка, проектът разгръща понятието Brieftopia (кратка утопия), за да проследим как с помощта на изкуството (т.е на въображението и критическото мислене) можем да попречим на бъдещото да ни бъде системно отнемано. Надяваме се публиката в Габрово да се включи и оцени тези моменти на надежда.“

Един от ключовите гласове в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“, Снежана Кръстева – Snejana Krasteva , (р. 1979, Пловдив) е куратор на проекта и съ-куратор на 26-ото Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството (2029).

След дългогодишна работа и обучение в галерии и музеи в Пекин, Лондон и Москва, от 2022 г. живее и работи в България.

В София е съ-учредител на Източнобалканския институт за изкуство и архитектура.


През следващите седмици ще ви срещнем и с артистите, които оформят тази „кратка утопия“.


Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Брифтопия: изкуството между кризи и въображениеБрифтопия: изкуството между кризи и въображение

21.03.2026 – 30.06.2026

Първа международна лаборатория към 26-ото Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството

Участници:
Войн де Войн, Невена Екимова, Армандо Луляй, Иван Мудов, Мария Налбантова, Бехзад Х. Нури, Боряна Петкова, Антони Райжеков, Лекси Фльор, Лука Цветкович

Куратор: Снежана Кръстева

Музей на хумора и сатирата, Габрово


Музеят на хумора и сатирата представя проекта „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ – първа международна лаборатория, която поставя началото на подготовката за 26-ото издание на Габровското биенале на хумора и сатирата в изкуството (2029). Проектът включва групова изложба с нови художествени произведения – от пърформанс и видео до интерактивни инсталации и работилници – специално създадени за лабораторията от международни и български артисти.

Терминът „брифтопия“ е неологизъм, съчетаващ brief (кратък) и утопия. Въведен е от иранския артист и изследовател Бехзад Х. Нури – участник в изложбата и съ-куратор на следващото Габровско биенале заедно със Снежана Кръстева – той обозначава мигновена, но въздействаща форма на утопично въображение, насочено към достъпни представи за бъдещето. Както пише Нури, това е „кратък миг, в който изкуството се преплита с „практиките на въображение”, превръщайки самата възможност за осезаеми бъдещи сценарии във временно убежище и ориентир в ежедневието ни.”

Брифтопията функционира едновременно като критически работен метод и изследователски подход, който използва едно от основните предимства на съвременното изкуство – неговата свобода – за да се противопостави на това, което английският философ и музикален критик Марк Фишер нарича „бавното отменяне на бъдещето“. Според Фишер живеем в епоха, в която всеки отрязък от миналото може да се завърне като зомби, в която културните различия губят своята специфичност, а настоящето се разтяга до безкраен момент, белязан от усещане за безнадеждност по отношение на бъдещето.

Брифтопията обаче се разгръща именно между надеждата и безнадеждността – като форма на безнадеждна позитивност, на настоятелност без илюзии. „Не става въпрос да вярваме, че нещата ще се оправят, а да не се отказваме от въображението си за бъдещето, даже след като вярата се е изчерпала.” (Нури). Изкуството предлага това пространство, в което могат да се тестват алтернативни модели на съвместно съществуване в малък мащаб, да се извършват операции с времето (удължаване, съкращаване, зацикляне, спиране, връщане назад или препускане напред), както и да се „практикуват“ ключови ментални процеси – абстрактно и конкретно мислене – чрез телесни и сетивни преживявания.

„Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ е първата стъпка към 26-ото издание на Габровското биенале на хумора и сатирата в изкуството – утвърден форум за карикатура и съвременно изкуство в България и региона, който ще бъде куриран от Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури. Чрез отворен, многоетапен и чувствителен към контекста подход проектът цели да затвърди ролята на Габрово като активен център за съвременно изкуство и международен културен обмен. В рамките на лабораторията са планирани поредица от събития, кураторски турове и авторска работилница, както и двудневен международен симпозиум на 23 и 24 май 2026 г. с участието на изтъкнати лектори, сред които философът Борис Буден, политологът Франсиско Карбало, както и художниците, писатели и изследователи Магнус Бартос, Едгар Шмиц, Снежанка Михайлова и други.


Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

Gabrovo Game Jam 2026Gabrovo Game Jam 2026

През януари 2017 г. в Музея на хумора и сатирата се проведе първото издание на Gabrovo Game Jam – 48‑часов творчески маратон, който събира програмисти, художници, писатели и любители на игрите, за да превърнат абстрактна тема в работещ прототип.

Музеят не беше просто домакин – той съчетаваше културния контекст на хумора с дигиталната креативност и така създаде уникална среда за експерименти, колективно мислене и забавление.

Оттогава Домът на хумора и сатирата е домакин всяка година (с малко прекъсване покрай Covid), като Gabrovo Game Jam се утвърди като дългогодишна традиция и част от Global Game Jam, обединяваща млади хора с разнообразни интереси. Събитието не е само за създаване на игри – то предлага общност, менторски сесии и възможност за показване на резултатите пред публика и другите участници.


През 2026 г. Gabrovo Game Jam влиза в нов етап.

Осмото издание ще се проведе от 30 януари до 1 февруари в Младежки център – Габрово, като Музеят на хумора и сатирата предава щафетата в ръцете на ентусиасти от същото поколение като участниците. 🙂

Може да прочетете повече за тазгодишния Gabrovo Game Jam и да се запишете за участие във връзката по-долу:

https://youth.gabrovo.bg/gabrovo-game-jam-2026-shte-se-provede-v-mladezhki-tsentar-gabrovo-ot-30-yanuari-do-1-fevruari/

Пожелаваме успех, както на организаторите, така и на всички, които приемат предизвикателството и участват! 🙂

FANGIRLFANGIRL

Самостоятелна изложба в Музей на хумора и сатирата

Куратор: Ренета Георгиева

16 януари – 16 февруари 2026

Откриване: 16 януари, петък, 18:00 ч.


В изложбата FANGIRL Невена Екимова предприема личен и художествен жест на завръщане – към себе си, към миналото, към мъжете, които са го населявали.

Проектът функционира като своеобразна емоционална ретроспекция, в която артистката проследява нишките на своите чувства – привличане, идеализация, срам, гняв, тъга, възторг – към фигури от реалността и фантазията, предимно мъжки. Това е един интимен, но остро ироничен архив на преживяванията ѝ като жена и творец, поставени в сърцевината на фенската мания – тази дълбоко женска, често обезценявана, но и мощна форма на идентификация и проекция.

Прекрачила символичния праг на 40-те, Невена разгръща художествения си език – рисунка, скулптура, текстил, слово и музика – за да картографира вътрешната територия, където архетипи и лични спомени се смесват сувенирно: от бащата като първи обект на обожание и психологическо формиране, през мимолетните идоли от юношеството и зрелостта, до  галерията от мъже и момчета, в които тя се е оглеждала и влюбвала, от които се е разочаровала и за които е фантазирала.

Изложбата събира емоционални трофеи от преживени и неразказани истории, архивира ги визуално, превръщайки ги в интимна митология.

FANGIRL не е просто изследване на желанията, които женската гледна точка поражда – това е откровено признание на артистичната зависимост от тези желания, от фиксацията, от копнежа.

Нещо между дневник на тийнейджър и зряла художествена изповед. Невена си позволява да бъде едновременно сериозна и самоиронична, уязвима и контролираща, фен и автор – и точно в това напрежение се открива нейната артистична зрялост.


Невена Екимова е българска художничка, която живее в родния си град Габрово.

Учи съвременно изкуство в Норвегия и Исландия и получава бакалавърска степен в Академията за изкуства Валанд в Гьотеборг, Швеция.

От 2021 г. Невена Екимова работи в Музея на хумора и сатирата.

Освен че участва в изложби, тя често работи с публични институции и създава мащабни интерактивни проекти за деца и възрастни.

https://nevenaekimova.com