Гледайте всички лекции от симпозиума „Brieftopia: Архиви на бъдещето“
Как въображението ни помага да останем отворени към възможното?
На 23–24 май 2026 г. в Габрово се проведе симпозиумът „Brieftopia: Архиви на бъдещето“ – проект на Музея на хумора и сатирата, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Организиран от Музея в партньорство със Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури, форумът събра утвърдени художници, куратори, изследователи и мислители от България и Европа, за да разговарят за бъдещето, въображението и възможностите за мислене отвъд настоящето.
Лектори бяха Бехзад Х. Нури, Борис Буден, Снежана Михайлова, Магнус Бартас, Мария Линд, Едгар Шмиц и Майкъл Дътън, които споделиха различни гледни точки към „брифтопията“ като критическа и творческа практика, търсеща нови форми на въображение и действие в условията на несигурност и изчерпано бъдеще.
Концепцията на симпозиума е развита от Бехзад Х. Нури и Снежана Кръстева, които модерираха и двудневната програма.
Лектори: Бехзад Х. Нури, Борис Буден, Едгар Шмиц, Мария Линд, Магнус Бартас, Снежанка Михайлова, Майкъл Дътън
Модератори: Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури
Организатор: Музей на хумора и сатирата, Габрово
Местоположение: Университетската библиотека, Технически университет – Габрово, ул. “Хаджи Димитър”, 4
В подготовката за 26-то Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството (2029), Ви каним да вземете участие в двудневния трансдисциплинарен симпозиум „Брифтопия: Архиви на бъдещето“.
Симпозиумът събира художници, куратори, учени и изследователи от български и международен контекст, за да обсъдят колективно концепцията „брифтопия“, термин, въведен от Бехзад Х. Нури за описание на мимолетни, но осезаеми утопични моменти, които възникват в напрежението между надеждата и безнадеждността.
Симпозиумът ще се проведе паралелно с изложбата „Брифтопия: Изкуството между кризи и въображение“, открита през март тази година, която изследва надеждата като крехка, парадоксална сила, съществуваща в пряка връзка с въображението. Концепцията „Брифтопия“ въвежда идеята за архив на бъдещето като кратък момент, в който въображението и съпротивата се срещат. Тя очертава мисловна рамка, противопоставяща се на монументализирането на утопията – насочено към преживяване, а не към увековечаване. Симпозиумът разглежда тези мигове като „архив на бъдещето“ – не като завършена утопия, а като временна среща между въображение и колективно действие, между лична визия и обща грижа.
Симпозиумът и изложбата заедно функционират като отправна точка за планирането на 26-то Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството през 2029 г., курирано от Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури, позиционирайки Габрово като пространство за експериментална мисъл върху въображението и несигурните политики на бъдещето. Инициативите се стремят да създадат колективна лаборатория за преосмисляне на перспективите, в която Габрово се утвърждава като място за практикуване на осезаеми възможности.
Изтеглете брошурата за симпозиума в PDF формат >>тук
ВАЖНО!
– Участието в симпозиума е възможно само с регистрация, местата са ограничени. – Попълнете следния формуляр: https://docs.google.com/…/1F7nCTv5y3Jf35u43A7ZbpqqiZdF…/edit и изчакайте потвърждение от организатора. – Пътните разходи и настаняването са за сметка на участниците. За периода на симпозиума е договорена преференциална цена за настаняване в хотел „Етър“ (РЕМО „Етър“), валидна при резервации, направени до 20 април. Пишете моля да долупосоченият имейл. – Ако настъпи промяна в плановете ви и сте възпрепятствани да присъствате, ни информирайте своевременно на имейл exhibitiondesign@humorhouse.bg
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Програма на симпозиума (*подлежаща на промяна):
Събота, 23 май 2026 г.
(по желание) *10:00–10:40 Кураторски тур в изложбата „Брифтопия: Изкуството между кризи и въображение“ в Музея на хумора и сатирата
11:00-11:15Пристигане на гостите в библиотеката 11:15-11:20 Добре дошли от Кмета, зам. – директора на Музея на хумора и сатирата и модераторите 11:20-12:00 Въведение и доклад Бехзад Х. Нури, „Brieftopia: Архиви на бъдещето“ 12:00-12:40 Доклад Борис Буден, „Може ли да се смее? Оцеляване с изкуствен интелект“
Кафе пауза 13:00-13:40 Презентация Снежанка Михайлова, „Диагонално мислене“ 13:40-14:40 Панелна дискусия 1, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Снежана Кръстева
Обяд 15:30-16:10 Презентация Магнус Бартас, „Кула, по-висока от мен самия: брифтопически експеримент в затвор“ 16:10-17:50 Презентация Мария Линд, „Докъде стигаме с магическите моменти?“ 17:50-19:00 Панелна дискусия 2, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Бехзад Х. Нури
Неделя, 24 май 2026 г.
10:00-10:15 Пристигане на гостите в Библиотеката 10:15-10:20 Въведение от модератора 10:20-11:00 Презентация Едгар Шмиц, „Търгуване в Брифтопия“ 11:00-11:40 Презентация Майкъл Дътън, „Моменти на комунизма“ 11:40-12:40 Панелна дискусия 3, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Снежана Кръстева
Обяд и прожекция, последвана от дискусия (Q&A) на филмовото есе „Brioni and Necromantic Theatre“ от Бехзад Х. Нури и Магнус Бартас 14:00-15:00 Обобщение на симпозиума, дискусия с всички участници, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури
Свободна програма / организирано посещение на културни забележителности в Габрово *(по желание) Кураторски тур в изложбата „Брифтопия: Изкуството между кризи и въображение“ в Музея на хумора и сатирата Посещение на Регионалния център за съвременно изкуство Кристо и Жан-Клод, Габрово; среща с директора – г-жа Маргарита Доровска; Посещение на Регионалния етнографски музей на открито „Етър“
Синопсис на лекциите и кратка биография на лекторите (по реда на представянето):
Бехзад Х. Нури, „Брифтопия: aрхиви на бъдещето“
„Брифтопия“ е мимолетна, но осезаема среща с бъдещето. Тя е упоритост в изтощението. В своята лекция Нури ще представи „брифтопията“ едновременно като концепция и като метод на мислене и практика, който възниква от разочарованието, но отказва да се поддаде на парализа. „Брифтопията“ не е емоционално оттегляне в носталгията или символичен жест, а практика на оцеляване след провала, начин на живот след поражението. Срещу неолибералната хватка на бъдещето, където технологиите и потреблението се представят като основни средства за спасение и бъдеще, той предлага критично прекъсване на съвременните условия, които свеждат бъдещето до повторение, до управлявано удължаване на настоящето, където въображението се замества от изображения, които могат да се купят, а спекулативният риск става доминиращата времева логика. „Брифтопията“ се появява в рамките на това свиване като контрапрактика, предлагаща въображението като преживян, крехък и колективен акт. „Брифтопията“ е последният праг, преди въображението да се превърне в реалност, но често остава незабелязана.
Бехзад Хосрави Нури е художник, писател, педагог и разказвач на история. Художествената му практика включват филми, инсталации и архивни изследвания. Работите му изследват истории от Глобалния Юг, труда и средствата за производство, както и истории на политическите отношения, съществували като контраразказ на дихотомията Изток-Запад, Север-Юг. Като включва множество теми в своето изследване, той изследва възможните съответствия, видени през призмата на съвременното изкуство, пролетаризма, субалтерността и технологията на производство на изображения. Той изследва съвременната история, за да преразгледа спомените отвъд границите, изследвайки преплитанията и необвързаните спомени.
Борис Буден, „Може ли да се смее? Оцеляване с изкуствен интелект“
Не е нужно да се оглеждаме много, за да осъзнаем в каква бедствена ситуация се намираме: хаос, войни, екологичен колапс… Как да мислим за бъдещето в момент, когато е заложено самото ни оцеляване? Може би това е моментът да си припомним Валтер Бенямин, който написа известните думи, че смяхът е единственото нещо, което ни помага да издържим бездната. Той твърдеше освен това, че няма по-добра отправна точка за мисленето от смяха.
Както е добре известно, изкуственият интелект днес е станал неразделна част от реалността, в която живеем. Той е повече от нов технологичен инструмент, който може да ни помогне да оцелеем. Той е система, която се предполага, че е способна да мисли. Но може ли да се смее? Когато бъде попитана директно, ИИ отговаря: „Ако да правиш шега означава „да създаваш текст, който кара човек да се смее“, тогава да. Ако означава „да имаш чувство за хумор или да разбираш защо нещо е смешно“, отговорът засега е не.“ Как да го разберем – като знак за надежда или по-скоро за безнадеждност?
Борис Буден е писател, културен теоретик и преводач, който живее в Берлин. Роден е в бивша Югославия, учи философия в Загреб и защитава докторска степен по културна теория в Хумболтския университет в Берлин. От началото на 80-те години на миналия век Буден публикува есета и книги по критична и културна теория, психоанализа, политика и съвременно изкуство на хърватски, немски и английски език. Той е постоянен сътрудник в Европейския институт за прогресивни културни политики във Виена и преподава в различни университети в Европа. Последна публикация: Transition to Nowhere: Art in History After 1989, Берлин 2020.
Снежана Михайлова, „Диагонално мислене“
Възможно ли е да мислим нещо наново и при какви условия? Хана Арендт (Hannah Arendt) задава този въпрос в предговора на „Между минало и бъдеще. Шест упражнения по политическо мислене“, книга, особено подходяща като ориентир за лекция в контекста на понятието за „брифтопия“. Като начало Михайлова ще представи идеята за диагонално мислене, разглеждащо времето като лакуна или отклонение.
Паралелно на това ще се спре на един от любимите й текстове на Пол Валери, „Евпалин или Архитектът“, възникнал като глоса в речник по архитектура. Текстът е между творенето на понятие и театрална пиеса. Сократ и Федър се срещат след смъртта на Сократ или в края на времето на собствения си живот, на който гледат като на река. В потока на водите се отразяват преживяванията им през призмата на вече написаното, през текста „Федър“ на Платон. Мисленето се появява като текст в текста или като изследване на собствената връзка с правенето на смисъл, а Валери превръща преживяването на разбирането в обърнат поток на времето, който можем да изследваме като архитектурно пространство.
В поредното отклонение ще разгледа и съпостави архитектурното пространство на обърнатото време в конкретни примери от японския архитект Тадао Андо, от остров Наошима в японския архипелаг, място, пленило въображението й и за което ще разкаже под формата на брифтопичен пътепис около въпросите за оцеляването и връщането към живот след атомната катастрофа. Наошима, островът, където възкръсват всички възможни сценарии за това как животът продължава след опустошение.
Лекцията се фокусира върху мисленето като творческа практика. В серия от отклонения разглежда възможността за изкуство откъм бъдещето и политическия заряд на едно подобно обръщане.
Практиката на Снежанка Михайлова е основана на пърформанс и писане, както и на дългосрочни артистични изследвания, които подхождат към пърформанса като форма на мислене и изследване. Централно място в работата ѝ заема разбирането, че мисленето не е единствено вътрешно или абстрактно, а се появява чрез релационни, въплътени и акустични преживявания в актове на слушане, изразяване и споделено внимание. В последните си работи Михайлова развива идеята за мислене в съвместна работа – практика на колективна мисъл, която се разгръща чрез съвместно присъствие, изразяване и внимателно слушане.
Магнус Бартас, „Кула, по-висока от мен самия: брифтопически експеримент в затвор“
Затвора и музеят могат да изглеждат като противоположности. Единият е построен, за да скрие нещо, да ни отдели от това, което не искаме да видим; другият е построен с цел видимост, за да оптимизира визуалното възприятие. Исторически погледнато, тези институции са възникнали по едно и също време, а в тяхната същност има обща черта: принципът на наблюдението. В град Калмар, в южна Швеция, двете сгради са разположени само на 500 метра една от друга, а инсталацията, която Бартас създаде в продължение на шест месеца заедно с шестима затворници, установява връзка между затвореността на затвора и отвореността на музея. Работилниците в затвора включваха презентации на изкуство и дискусии за престъплението и наказанието, и те се вдъхновиха взаимно в изграждането на едно прецизно произведение, което материализира въпроси за властта, наблюдението, контрола, обсесията, архитектурата, насилието и красотата. Цялата ситуация, която възникна, може да бъде описана като „брифтопия“ – ситуация, която според Бехзад Х. Нури може да бъде сравнена с интермецо – внезапна възможност да се наруши един модел и да се създаде нещо коренно различно. „Брифтопията“ се задвижва от утопично желание, но отхвърля безместността, която характеризира утопичното мислене. Работата се превърна във временно убежище от реалността и едновременно с това в нещо много реално – създаване на странна топография, град от кули, по-големи от самите нас.
Магнус Бартас е художник, писател, професор по изящни изкуства и ръководител на изследователската дейност в „Констфак“, като работи предимно с текст, видео и инсталации. Дисертацията му в областта на художествените изследвания, озаглавена „You Told Me – Work stories and video essays“ („Ти ми каза – истории от работата и видеоесета“), беше защитена през 2010 г. в Университета в Гьотеборг. През 2010 г. печели Голямата награда на Международния филмов фестивал в Оберхаузен, а през 2024 г., заедно с Бехзад Х. Нури, печели първа награда на Министерството на културата и науката на Северен Рейн-Вестфалия на същия фестивал. Неговите творби са излагани на Биеналето в Кванджу, в Moderna Museet в Стокхолм и в Göteborgs Konsthall, както и на други места.
Мария Линд, „Докъде стигаме с магическите моменти?“
Кураторката, писателката и педагожката Мария Линд ще разгледа въпроса „Докъде стигаме с магическите моменти?“ чрез представяне и обсъждане на три проекта, в които е участвала: „Телевизионният трамплин: от детската телевизия към съвременното изкуство и литература“ в Москва, Калмар, Умео, Нортелье и Кируна, „Тихият университет“ на художника Ахмет Огут в Tensta Konsthall в Стокхолм и „Благотворителната храна“ в Кируна.
Мария Линд е кураторка, писателка и педагожка от Стокхолм. В момента е директорка на Музея за съвременно изкуство „Кин“ в Кируна. От 2020 до 2023 г. е била съветничка по култура в Посолството на Швеция в Москва. Тя е била директор на Tensta Konsthall в Стокхолм (2011–2018), артистичен директор на 11-тото биенале в Кванджу, директор на магистърската програма в Центъра за кураторски изследвания към Bard College (2008–2010) и директор на Iaspis в Стокхолм (2005–2007). От 2002 до 2004 г. е директор на Kunstverein München, а през 1998 г. – съкуратор на европейското пътуващо биенале „Манифеста 2“ в Люксембург.
Едгар Шмиц, „Търгуване в Брифтопия“
Когато тук и сега е толкова белязано от изчерпване и изтриване, че започва да трепери под натиска на прекомерното си бъдеще, то има склонност да сключва нови сделки с миналото и да връща мъртвите в споделените пространства на сега, преди и след. Както повечето практики, ориентирани към бъдещето, некромантията оживява настоящия, миналия и бъдещия свят в променливи модели на обмен.
Това често се представя като апокалиптично, но само по себе си не е толкова извънредно. Повечето цивилизации (отдавна са били принудени да) разменят своето бъдеще с претенциите на мъртвите, техните дарове и изисквания, в непрекъснати преговори, които са културно опосредствани, колективно ритуализирани и индивидуално осъществявани. Да се оформя и посреща бъдещето, без да се преговаря за него с миналото, в повечето случаи би било просто абсурдно.
(Всички култури и цивилизации разполагат с технологии, които позволяват зони на контакт с не-сега и не-тук в много посоки. Историята и разказването на истории са технологии в този смисъл; филмът, любовта и еманципиращата политика са други, които по различни начини обгръщат и трансформират времевите измерения и пространствата на наличните констелации от настояще/минало/бъдеще, докато не предложат нови начини за обитаване на световете.)
Архитектурните проекти, филмите и саундтраците на Едгар Шмиц се занимават с разработването на начини за оттегляне, с разпръснатите материалности на хореографията и с временните форми на (не)живостта. Неговите творби са били представяни в самостоятелни изложби в Netwerk Aalst, Shanghai Himalayas Museum, Cooper Gallery Dundee, FormContent и ICA, Лондон, и са участвали в A.C.A.D.E.M.Y във Van Abbemuseum, No Soul for Sale в Tate Modern и British Art Show 7 в Hayward Gallery, и др. Шмиц е основател на изследователските групи CHOREOGRAPHIC и ANIMATE ASSEMBLY, куратор на изложбената серия Choreographic Devices и ръководител на Art Research Programme в Goldsmiths, University of London.
Майкъл Дътън, „Моменти на комунизма“
Чрез преместване на аналитичния мащаб от макроисторическите „начини на производство“ към по-детайлния „момент“, тази статия разглежда политическия живот през призмата на енергийните разходи, които излизат извън рамките на изчислителната логика както на капитализма, така и на традиционния марксизъм. Въз основа на признанието на Жорж Батай за енергийните потоци извън работния ден, текстът се отклонява от неговата строга бинарна опозиция „хомогенно/хетерогенно“, за да използва даоистката концепция за чи (жизнената енергия). Това предлага хидродинамична онтология, в която енергията е течна и се очертава от контекста, а не от фиксирани категории.
Тази рамка проследява пренасочването на енергията към специфични за мястото „острови на живия опит“. Статията идентифицира тази промяна чрез три проявления: „машината за справедливост“ на Ото фон Буш като място на колективна изобретателност; страстният колекционер на книги на Валтер Бенямин, чиято уникална обсебеност декомерсиализира обекта; и „Водният фонтан“ на Майкъл Ашър, която оживява общностната традиция чрез ежедневна полезност. Дътън представя тези прояви като специфични „аглутинации“, които нарушават технократичния обрат в съвременното социално мислене, възстановявайки политическото като мимолетна енергия, откриваща се в „дреболиите“ на общностния живот.
Майкъл Дътън е почетен професор по политически науки в „Голдсмитс“, Университет на Лондон, и член на Австралийската академия за социални науки. Като съосновател и съредактор на списанието „Postcolonial Studies“, в своите изследвания той използва китайски архивни материали, за да оспори технократичния обрат в социалната теория. От градския уличен живот до най-новата му работа върху „изкуството на политиката“, „изкуството“ на Дътън проследява афективните потоци през деинтензификацията на пазарното желание до материалните интензитети на ежедневието. В книгата си от 2004 г. „The Book of Politics: China in Theory“ той проследява енергийните потоци от революционния кич до хладилника Coldspot.
На 23 и 24 май в Университетската библиотека на Технически университет – Габрово се проведе международният симпозиум „Brieftopia: Архиви на бъдещето“, организиран от Музей на хумора и сатирата. Въпреки усложнената обстановка в региона, събитието събра участници и гости от различни държави за два дни, посветени на критическото мислене, въображението и разговорите за бъдещето.
В дни, в които вниманието естествено бе насочено към последствията от наводненията и към един от най-светлите и уважавани български празници – 24 май, Габрово за кратко се превърна в място за интензивен разговор за бъдещето, въображението и способността да устояваме на кризи — лични, обществени и политически.
С впечатляваща програма и участници от различни държави, „Brieftopia: Архиви на бъдещето“ събра в Габрово едни от най-ярките критически гласове от Европа и отвъд. Лектори в симпозиума бяха Бехзад Х. Нури, Борис Буден, Едгар Шмиц, Мария Линд, Магнус Бартас, Снежанка Михайлова и Майкъл Дътън, а модератори на дискусиите — Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури.
В продължение на два дни разговорите преминаха през теми като войната и краят на свет(овете), вярата и свещеното, некромантията, образованието, изкуствения интелект, критическото мислене и възможността за създаване на нови форми на общност и въображение.
От студентска стая в Техеран до пространствата между надеждата и безнадеждността, участниците в „Brieftopia“ поставиха въпроси за това как мислим бъдещето във време, в което то често изглежда отменено или сведено до готови образи и алгоритми.
Сред акцентите в програмата бяха дискусиите около смеха като форма на устойчивост, възможностите и ограниченията на изкуствения интелект, както и идеята за „диагонално мислене“ — мислене през пролуките, интервалите и несигурността. Специално внимание бе отделено и на въпроса как културните институции могат да работят в рамките на съществуващите структури, без да бъдат напълно погълнати от тях.
Това, което „Brieftopia“ направи ясно, е необходимостта да продължим да разговаряме, да се събираме и да си представяме бъдещето – дори и особено тогава, когато реалността изглежда нестабилна.
Ще се срещнем отново, ще обсъждаме отново, ще опитваме отново. Защото и това е брифтопичен акт.
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Майкъл Дътън разглежда политическия живот през призмата на различни теории на енергийните разходи, които излизат извън рамките на изчислителната логика както на капитализма, така и на традиционния марксизъм.
Той използва даоистката концепция за чи (жизнената енергия), която предлага една хидродинамична онтология, в която енергията е течна и се очертава от контекста, а не от фиксирани категории.
По този начин, Дътън се стреми да възстанови политическото като мимолетна енергия, откриваща се в „дреболиите“ на общностния живот, а не в макроисторическите „начини на производство“.
Майкъл Дътън е почетен професор по политически науки в Университета Голдсмит в Лондон и член на Австралийската академия за социални науки.
Като съосновател и съредактор на списанието „Postcolonial Studies“, в своите изследвания той използва китайски архивни материали, за да оспори технократичния обрат в социалната теория.
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
„Брифтопия: Архиви на бъдещето“ с Едгар Шмиц, „Търгуване в Брифтопия“
Да мислим и изграждаме бъдещето, без да разговаряме с миналото, често изглежда невъзможно.
В моменти на изчерпване и несигурност настоящето започва да се пропуква под натиска на бъдещето и отново връща към живот спомени, фигури и гласове от миналото.
През историята много общества са били принудени да преговарят с „мъртвите“ – с наследствата, травмите и обещанията на онова, което е било преди тях.
Но кои мъртви избираме да върнем днес и какви нови договори сключваме в Брифтопията?
Архитектурните проекти, филмите и саундтраците на Едгар Шмиц се занимават с разработването на начини за оттегляне, с разпръснатите материалности на хореографията и с временните форми на (не)живостта.
Шмиц е основател на изследователските групи CHOREOGRAPHIC и ANIMATE ASSEMBLY, куратор на изложбената серия Choreographic Devices и ръководител на Art Research Programme в Университета Голдсмит в Лондон.
Мария Линд ще разгледа въпроса „Докъде стигаме с магическите моменти?“ чрез представяне и обсъждане на три проекта, в които е участвала:
„Телевизионният трамплин: от детската телевизия към съвременното изкуство и литература“, показван в Москва, Калмар, Умео, Нортелье и Кируна;
„Тихият университет“ на художника Ахмет Огут, представен в Tensta Konsthall в Стокхолм и
„Благотворителната храна“ осъществен в Кируна.
Мария Линд е куратор, писателка и педагог от Стокхолм. В момента е директор на Музея за съвременно изкуство „Кин“ в Кируна. От 2020 до 2023 г. е съветник по култура в Посолството на Швеция в Москва. Била е ръководител на Центъра за съвремено изкусто Tensta Konsthall в Стокхолм (2011–2018), артистичен директор на 11-тото биенале в Кванджу, завеждащ на магистърската програма в Центъра за кураторски изследвания към Bard College (2008–2010). Между 2005 и 2007 г. стои начело на Iaspis в Стокхолм (2005–2007), а от 2002 до 2004 г. ръководи Kunstverein München. През 1998 г. е съкуратор на европейското пътуващо биенале „Манифеста 2“ в Люксембург.
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Какво общо имат затворът и музеят? Възникнали исторически по едно и също време, те се възприемат като противоположности, но в същността си споделят общ принцип: наблюдението.
В един от последните си проекти Магнус Бартас работи със затворници от град Калмар, Южна Швеция, където сградите на затвора и местния музей се намират на 500 метра една от друга. В продължение на шест месеца художникът и шестима затворници изграждат връзка между затвореността на затвора и отвореността на музея, създавайки съвместно произведение.
Цялата ситуация Бартас описва като „брифтопия“ – внезапна възможност да се наруши даден модел и да се създаде нещо коренно различно.
Магнус Бартас е художник, писател, професор по изящни изкуства и ръководител на изследователската дейност в „Констфак“, като работи предимно с текст, видео и инсталации. През 2010 г. печели Голямата награда на Международния филмов фестивал в Оберхаузен, а през 2024 г., заедно с Бехзад Х. Нури, получава първа награда на Министерството на културата и науката на Северен Рейн-Вестфалия на същия фестивал.
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Лекцията на Снежанка Михайлова разглежда мисленето като творческа и политическа практика, която се разгръща в лакуните между миналото и бъдещето, разрушението и обновлението.
Започвайки с концепцията на Хана Аренд за интервала като условие за ново мислене, лекцията преминава през поетичния диалог на Пол Валери „Евпалин или архитектът“ към архитектурните пространства на Тадао Андо на остров Наошима. Чрез философията, архитектурата и пътеписа Михайлова размишлява върху обърнатите времеви измерения, оцеляването след катастрофата и възможността да си представим други форми на живот, подхождайки към изкуството като към крехко, но необходимо пространство за ориентирано към бъдещето мислене.
Практиката на Снежанка Михайлова е основана на пърформанс и писане, както и на дългосрочни артистични изследвания, които подхождат към пърформанса като форма на мислене и изследване. Централно място в работата ѝ заема разбирането, че мисленето не е единствено вътрешно или абстрактно, а се появява чрез релационни, въплътени и акустични преживявания в актове на слушане, изразяване и споделено внимание.
Снимка: Виолета Апостолова
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
ИИ е система, която се предполага, че е способна да мисли. Но може ли да се смее? Когато бъде попитана директно, ИИ отговаря: „Ако да правиш шега означава „да създаваш текст, който кара човек да се смее“, тогава да. Ако означава „да имаш чувство за хумор или да разбираш защо нещо е смешно“, отговорът засега е не.“ Как да го разберем – като знак за надежда или по-скоро за безнадеждност?
Борис Буден е писател, културен теоретик и преводач, който живее в Берлин.
Роден е в бивша Югославия, учи философия в Загреб и защитава докторска степен по културна теория в Хумболтовия университет в Берлин.
От началото на 80-те години на миналия век Буден публикува есета и книги по критична и културна теория, психоанализа, политика и съвременно изкуство на хърватски, немски и английски език.
Снимка: с любезното съдействие на Владислав Томичич
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
До Brieftopia: Симпозиум: Архиви на бъдещето остава малко повече от седмица, а през следващите дни ще ви срещнем с хората, които ще бъдат част от него — художници, куратори, изследователи и мислители от България и света.
Те ще говорят за бъдещето, паметта, кризите, утопиите и онези кратки моменти, в които изглежда, че е възможно да си представим нещо различно.
В своята встъпителна лекция художникът Бехзад Х. Нури, който въвежда термина „Брифтопия“, описва многобройните аспекти, които все още ни предстоят да открием напълно, но които са тясно свързани с концепцията за бъдещето. Нури ще представи „брифтопията“ както като концепция, така и като метод на мислене и практика, който възниква от разочарованието, но отказва да се поддаде на парализа. В противовес на неолибералната хватка върху бъдещето, далеч от символичен жест или емоционално оттегляне в носталгията, този подход се позиционира като практика за преживяване на провала, предлагайки практика на въображението като жива, крехка и колективна дейност.
„Брифтопията“ е последният праг, преди въображението да се превърне в реалност, праг, който често остава незабелязан.
Бехзад Хосрави Нури е художник, писател, педагог и разказвач на истории. Неговите артистични практики включват филми, инсталации и архивни изследвания. Неговото творчество изследва истории от Глобалния Юг, труда и средствата за производство, както и истории на политическите отношения, които са съществували като контранаратив на дихотомията Изток-Запад, Север-Юг.
