„…Методологията е разработена основно през 2024 г., но нейната структурата е обсъждана и подготвяна в редица онлайн комуникации и кореспонденции, и, най-вече, по време на трите посещения в Музея на Йохан Барстад и Рийс Еванс- методолози и консултанти по проекта от страна на норвежкия партньор Hogskulen for Gron Utvikling Stiftelse.
В рамките на работните срещи, предхождащи и последващи провеждането на обучителните модули за общностно куриране („See One“ през юни 2023, „Do One“ през октомври 2023 и „Teach One“ през февруари 2024), норвежките експерти, на основата на богатия си опит и набор от методи за работа с общности, разработиха и съгласуваха с музейния екип основните тези и подходи, които формират Методологията.
Основна цел на методологията и обученията е да подготви екипа на Музея и други сродни културни институции за провеждането на процес на общностно куриране. Главен фокус е мобилизация, участие и овластяване на конкретни общности, които заедно с музейните екипи, да създават нов тип изложби…“
Заместник директор Нела Рачевиц споделя за резултатите и стойността на проекта
Благодарение на проектното финансиране на Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, Музеят успя да изпълни важен етап от процеса на своето обновяване и модернизиране. И в края на този проект, бих посочила сред най-ценните придобивки увереността, че нашият екип може да разработва и да управлява сравнително мащабни проекти – знание и умения, които ще развиваме в годините напред.
Реновиран е третият музеен етаж – изложбените зали, фоайето и новата библиотека, доставени са техника и оборудване, мебели, софтуер за управление и представяне на художествените колекции, библиотечен софтуер, създадени са 2 изложби, към едната от тях – мобилно приложение, разработени са стратегическите насоки за развитие на музейната библиотека, предприемачески идеи за културни продукти и услуги и техния маркетинг, образователна програма, навигационна система за подобрена ориентация на посетителите в музея.
Осъществено е важно надграждане на капацитета на музейните служители по дигитализация на произведения на визуалните изкуства.
Под ръководството на нашия партньор – Норвежкият университетски колеж за зелено развитие, съчетахме обучение с практическо прилагане на нови подходи в работата с публики. Усвоихме знание и умения за подкрепа на художествените изяви на общности и групи в неравностойно положение.
Ние сме убедени в значителната добавена стойност на сътрудничеството с различни граждански групи и ще продължим да разпространяваме модела, подпомагащ свързването на българските музеи и галерии с нови публики, нови посланици и нови теми и трактовки, отправени към обществото. Процес, базиран на диалог и споделени творчески усилия, който може да направи професионалната дейност и постижения на музеите по-близки и разбираеми за обичайно незаинтересовани публики, както и да даде достъп на изкуствоведите до по-добри истории и различни гледни точки.
Проект “Адресът на сатирата” – създаване на изложба от фонда на Музея „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово и съпътстваща програма относно ролята и границите на сатирата и експонирането ѝ в реновирани пространства в Музея”.
Проектът се изпълнява по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана от ФМ на ЕИП 2014-2021 г. Договор № BGCULTURE-1.001-0039
Kаква е новата услуга в магазина на Музея на хумора и сатирата?
Изберете някой от страхотните дизайни, базирани на произведения от колекцията на Музея, и пред очите ви ще отпечатаме специално за вас тениска, торбичка, шапка или бандана с цвят по ваш избор.
Новата услуга за щампи върху текстил е част от Предприемаческия план по проект “Адресът на сатирата – създаване на изложба от фонда на Музея „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово и съпътстваща програма относно ролята и границите на сатирата и експонирането ѝ в реновирани пространства в Музея”, изпълняван по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана от ФМ на ЕИП 2014-2021 г.
Новата постоянна изложба „Сатира и пропаганда” проследява периода на създаване на колекцията на Музея на фона на новите правила в (и употреби на) сатирата при установяването на комунистическия режим у нас. Особено внимание се обръща на това как появата на Дома на хумора и сатирата променя и развива полето на карикатурата и сатирата в страната.
Изложбата представя изследване на карикатурите, участвали в Международното биенале на хумора и сатирата, организирано от Дома на хумора и сатирата от създаването му през 1973 до края на тоталитарния период през 1989. Целта ѝ е да оцени възможността за сатира в общество, в което свободата на изразяване е ограничена, а възможността за критика е заключена в нормата на „малката правда” – могат да бъдат осъждани отделни явления и грешки на бюрокрацията до определено, невисоко ниво на власт, без да бъдат конкретно назовавани и посочвани партийни лидери, често използвайки т.нар. „езоповски език”. Организаторите на Биеналето са пределно честни, избирайки Голямата награда да бъде наречена именно „Златен Езоп”. Другата употреба на сатирата в карикатурата, там, където тя е насочена навън, към международната политика и идеологическия враг, е напротив, съвсем конкретна, с ясно изобразяване на политически фигури като Маргарет Тачър, Ричард Никсън, Роналд Рейгън, Хенри Кисинджър. Правдиви или не, в силно заглушена и контролирана информационна среда, тези карикатури се превръщат в пропаганден инструмент – практика, вече добре отработена на страниците на вестниците „Папагал” и „Стършел” още с установяването на новата власт. С цел онагледяване на духа на времето и границите на свободата, в изложбата са представени и три събития извън Биеналето:
случаят „Люти чушки” с книгата с епиграми, подбрани и озаглавени от Радой Ралин и илюстрирани от Борис Димовски;
арестът на Тодор Цонев заради открити в ателието му карикатури на Тодор Живков и други партийни първенци;
карикатурата „Хайдушко хоро” на Георги Чаушов, публикувана на страниците на вестник „Стършел” през ноември 1989 година. Няколко ключови теми се открояват в разгледания обем от биенални карикатури: войни и конфликти, икономически кризи, критика на западното общество, апартейд, религия, екология, от една страна в световен план и от друга, във вътрешнополитически план – животът на малкия човек, бюрокрацията, търсенето на смисъл, битовите несгоди, властовите отношения в дома. Посетителите имат възможността да се включат в изложбата чрез интерактивно приложение с два модула – самоирония и ре-карикатура. В първия зрителят може да постави собствения си образ в избрана карикатурата, а във втория – да ремиксира атрибути от различни карикатури, създавайки своя.
Проект “Адресът на сатирата” – създаване на изложба от фонда на Музея „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово и съпътстваща програма относно ролята и границите на сатирата и експонирането ѝ в реновирани пространства в Музея”.
Проектът се изпълнява по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана от ФМ на ЕИП 2014-2021 г. Договор № BGCULTURE-1.001-0039
От 16 май Музеят на хумора и сатирата представя изложбата „Сатира и пропаганда“ в карикатурите от Габровското биенале 1973 – 1989. Изложбата проследява периода на създаване на колекцията на Музея на фона на новите правила в (и употреби на) сатирата при установяването на комунистическия режим у нас. Особено внимание се обръща на това как появата на Дома на хумора и сатирата променя и развива полето на карикатурата и сатирата в страната.
Изложбата представя изследване на карикатурите, участвали в Международното биенале на хумора и сатирата, организирано от Дома на хумора и сатирата от създаването му през 1973 до края на тоталитарния период през 1989. Целта ѝ е да оцени възможността за сатира в общество, в което свободата на изразяване е ограничена, а възможността за критика е заключена в нормата на „малката правда” – могат да бъдат осъждани отделни явления и грешки на бюрокрацията до определено, невисоко ниво на власт, без да бъдат конкретно назовавани и посочвани партийни лидери, често използвайки т.нар. „езоповски език”. Организаторите на Биеналето са пределно честни, избирайки Голямата награда да бъде наречена именно „Златен Езоп”. Другата употреба на сатирата в карикатурата, там, където тя е насочена навън, към международната политика и идеологическия враг, е напротив, съвсем конкретна, с ясно изобразяване на политически фигури като Маргарет Тачър, Ричард Никсън, Роналд Рейгън, Хенри Кисинджър. Правдиви или не, в силно заглушена и контролирана информационна среда, тези карикатури се превръщат в пропаганден инструмент – практика, вече добре отработена на страниците на вестниците „Папагал” и „Стършел” още с установяването на новата власт.
С цел онагледяване на духа на времето и границите на свободата, в изложбата са представени и три събития извън Биеналето:
случаят „Люти чушки” с книгата с епиграми, подбрани и озаглавени от Радой Ралин и илюстрирани от Борис Димовски;
арестът на Тодор Цонев заради открити в ателието му карикатури на Тодор Живков и други партийни първенци;
карикатурата „Хайдушко хоро” на Георги Чаушов, публикувана на страниците на вестник „Стършел” през ноември 1989 година
Няколко ключови теми се открояват в разгледания обем от биенални карикатури: войни и конфликти, икономически кризи, критика на западното общество, апартейд, религия, екология, от една страна в световен план и от друга, във вътрешнополитически план – животът на малкия човек, бюрокрацията, търсенето на смисъл, битовите несгоди, властовите отношения в дома.
Посетителите имат възможността да се включат в изложбата чрез интерактивно приложение с два модула – самоирония и ре-карикатура. В първия зрителят може да постави собствения си образ в избрана карикатурата, а във втория – да ремиксира атрибути от различни карикатури, създавайки своя.
Изложбата „Сатира и пропаганда“ може да се разгледа на виртуалната разходка, която дава свобода на движение и взаимодействие с експозицията, чрез добавени интерактивни маркери към произведенията в нея.
Проект “Адресът на сатирата” – създаване на изложба от фонда на Музея „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово и съпътстваща програма относно ролята и границите на сатирата и експонирането ѝ в реновирани пространства в Музея”.
Проектът се изпълнява по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана от ФМ на ЕИП 2014-2021 г. Договор № BGCULTURE-1.001-0039
И тази година Музеят на хумора и сатирата се включва с пълна програма през най-празничният период от годината в Габрово. Ето какво да очаквате през следващите дни:
ДЕН 1: 16 май 2024
В първия ден на Фестивала на хумора и сатирата в Габрово и само два дни преди Карнавала, екипът на Музея на хумора и сатирата ще представи част от постигнатите резултати по проект „Адресът на сатирата” – създаване на изложба от фонда на Музея „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово и съпътстваща програма относно ролята и границите на сатирата и експонирането ѝ в реновирани пространства в Музея”, изпълняван по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ , финансирана от ФМ на ЕИП 2014-2021 г.З
Заповявайте на обновения по проекта трети етаж, където от:
от 17:00 часа в зала 6 е откриването на новата изложба „Сатира и пропаганда”.
От 18:00 часа в зала 3 „Стефан Фъртунов“ следва откриването на колективната изложба ПАРАЛЕЛНО на Ива, Тихомир и Георги Русинови, Антония и Иван Баракови, и Георги Каралиев
ДЕН 2: 17 май – Денят на Габрово
Ден на отворените врати в Музея. За най-малките приятели на Хумора ще се проведат ателиета за изработване на карнавални маски (за съжаление всички места за шестте ателиета вече са запълнени).
Отворени ще са вратите и на всички културни институции в града.
Тази година, Карнавалът е с тема „Make КАРНАВАЛ, not War“
Точно колко дни, часове, минути и секунди остават до началото на Карнавала, както и всичко най-актуално за събитията от Фестивала на хумора и сатирата 2024, следете на онлайн страницата на Карнавала.
Музеят събира своя книжен фонд още от самото си създаване с цел да бъдe на разположение на служители, артисти и научни работници, изследващи хумора и сатирата.
Колекцията съдържа близо 30 000 единици, датиращи от края на XIII век до наши дни. Паралелно със събирането на всичко важно и любопитно от българската литература и изкуство в смешния жанр, интернационалният живот на Музея силно характеризира фонда: от Египет до Коста Рика, през Естония до Канада, ние сме пазители на печатни съкровища, които смело можем да твърдим, че не могат да бъдат открити на друго място в България (предстои да разберем дали това твърдение ще бъде разширено до Балканите, Европа и света)!
Какво предстои в новата библиотека на Музея на хумора и сатирата? Представяне: 16 май, 16:00, етаж 3
На официалното откриване на новото пространство посетителите на Музея ще могат да разгледат модернизираното помещение на Етаж 3, да усетят атмосферата в читалнята, като на рафтовете в момента е подредена малка от част от повечето групи във фонда, сред които книги и периодични издания на над 20 езика на тема карикатура, етнография, живопис, фотография, както и кратки стихотворни форми, интригуващи албуми и обичаните от поколения авторски издания и каталози на Музея.
Поради огромния обем на фонда въвеждането става поетапно и в следващите месеци Библиотеката ще се подготвя за работата с външни аудитории.
По време на презентацията за представянето, посетителите не просто ще чуят следващите стъпки от детайлната стратегия за развитие на Библиотеката, но и ще могат да дадат oбратна връзка и идеи за процеса на създаване на едно уникално място за общностни събития.
Очакваме ви с вълнение и усмивка – тя винаги е с нас, дори когато в бързината не можем да си намерим очилата за четене!
Проектът: Проект “Адресът на сатирата” – създаване на изложба от фонда на Музея „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово и съпътстваща програма относно ролята и границите на сатирата и експонирането ѝ в реновирани пространства в Музея” се изпълнява по Програма РА14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
С помощта на средствата от проекта през 2023 започва процес по ремонт и релокализиране на Библиотеката – от тогавашните хранилища на Етаж 4 книгите са преместени първо във временен склад. След закупуване на библиотечен софтуер стартира поетапното им изваждане, сортиране и въвеждане в системата, включващо описание, което в бъдеще ще свърже обработката на книгите за ползване от читатели, както и визуализирането на фонда в електронен каталог. Целта е да сме в крак с новите възможности за създаване на дигитален архив, както и да не ограничаваме наличностите в Библиотеката само до Габрово.
Йохан Барстад и Рийс Еванс, преподаватели в HGUt, работиха с музейните експерти за обобщаване на натрупания опит и за развиване на уменията за споделяне на наученото с други културни институции.
Екипът на Музея, убеден в значителната „добавена стойност“ на сътрудничеството с различни граждански групи, ще продължи да полага усилия за разпространяване на модела, подпомагащ свързването на българските музеи и галерии с нови публики, нови посланици и нови теми и трактовки, отправени към обществото. Процес, базиран на диалог и споделени творчески усилия, който може да направи професионалната дейност и постижения на музеите по-близки и разбираеми за обичайно незаинтересовани публики, както и да даде достъп на изкуствоведите до по-добри истории и различни гледни точки.
По време на обучението бе анализиран изминатият път по създаване на изложбата „Хуморът и сатирата през очите на габровци“ – окуражаващ резултат от работата на Музея със Съюз и клуб на инвалида – Габрово в ролята на пръв общностен куратор. Споделен бе натрупаният опит от сътрудничеството с конкретната социална група, както и непланираните, извън новата временна изложба, резултати – изградените топли взаимоотношения и готовността за бъдещи съвместни инициативи.
На работна среща в Клуба на инвалида бе изказана благодарност за приноса на всеки участник, а норвежките преподаватели изразиха удовлетворението си от резултатите и от добре приложените принципи и подходи в социалната практика.
Проект № BGCULTURE-1.001-0039 „Адресът на сатирата – създаване на изложба от фонда на Музея „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово и съпътстваща програма относно ролята и границите на сатирата и експонирането ѝ в реновирани пространства в Музея“, финансиран по Програма РА14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, съфинансирана от ФМ на ЕИП 2014-2021
Откриване: 27 декември Час: 16:00 Място: Зала 6, Музей на хумора и сатирата, Габрово Изложбата продължава до март 2024
Изложбата Хуморът и сатирата през очите на габровци е опит за публично споделяне на вижданията и ценностите на една местна общност чрез създаване на временна изложба с произведения от колекцията на Музея на хумора и сатирата.
В нея участниците, в ролята на куратори, изразяват своите разбирания за ролята на сатирата като морален коректив на обществото и властта.
Тази изложба се основава на принципите за работа с общности и въвличане на публиката в работния процес в културни институции. Целта на това отваряне на Музея към неговата публика е да разшири диалога с местната общност. Чрез тази диалогичност се надяваме да направим пространството на Музея все по-гостоприемно и достъпно за нашите съграждани и в същото време да обогатим програмата си с идеи и креативност, чрез които местната общност представя себе си и своя коментар за културното наследство на габровския хумор и сатира.
Богатият опит на партньорите на Музея от Норвежкия университет за зелено развитие Høgskulen for Grøn Utvikling даде добра основа за превръщане на гражданите от пасивно възприемащи музейния разказ в “създатели“ чрез изкуството на едни по-различни и вдъхновени от опита на общността истории. Процесът по създаване на тази изложба е добра основа за разработване на практически модел за работа с различни групи от обществото, в това число и общности в неравностойно положение – процес, водещ към тяхното приобщаване и превръщане в пряк участник в дейността на нашите музейни институции.
В резултат на тази съвместна работа се роди изложба, чиито куратори са членове на Клуба на инвалида в Габрово – едно ново изживяване за посетителя, което намига с лека ирония към ценностите на нашето общество, към това кое е важно и дали обществото ни расте интелектуално с необходимата скорост.
По време на сътрудничеството на екипа на Музея с общността споделихме топли чувства и прекарахме незабравими моменти. Участниците ни показаха несломим дух и доказаха, че въпреки трудностите на съдбата, габровци никога не губят чувството си за хумор – защото той е най-добрият лек!
Подкрепа от екипа на Музея: Димка Колева Драгомила Дойкин Ивелина Ангелова Светлана Михайлова
Консултант: Цветелина Христова Изследовател в областта на дигиталните технологии, с опит в неформално образование и работа с общности, преподавател в департамента Изкуства, медии и технологии към университета в Саутхамптън.
Методолози: Йохан Барстад Рис Евънс Преподаватели в Норвежкия университет за зелено развитие Høgskulen for Grøn Utvikling, партньор на Музея по Проекта.
Споделяме снимки от откриването на 27 декември 2023.
Проект № BGCULTURE-1.001-0039 „Адресът на сатирата – създаване на изложба от фонда на Музея „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово и съпътстваща програма относно ролята и границите на сатирата и експонирането ѝ в реновирани пространства в Музея“, финансиран по Програма РА14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, съфинансирана от ФМ на ЕИП 2014-2021
В периода от 30-ти октомври до 10-ти ноември успешно беше доставен и инсталиран новият каталожен софтуер за специализираната библиотека на Музея на хумора и сатирата в Габрово. Събитието беше отбелязано с обучение, предоставено от представители на фирмата производител, фокусирано върху използването на модулите „Книги“, „Периодика“, „Обслужване на читатели“ и „Интернет каталог“.
Новият софтуер и библиотечните консумативи – баркод етикети и лазерен четец, са ключова част от стратегията на музея за дигитализация на наличните ресурси в книжния фонд. С тяхната помощ ще бъде разработен онлайн каталог, който ще бъде на разположение както за местни читатели, така и за такива извън Габрово, предоставяйки информация относно наличността на книги и периодични издания в музейния фонд.
В момента е в процес поетапното въвеждане на книжните единици в софтуера с цел тяхната дигитална инвентаризация – стъпка преди окончателното им подреждане в обновеното пространство на библиотеката, което включва посетителска читалня и хранилище. От пролетта на 2024 тe ще бъдат достъпни за посетители, след завършване на обзавеждането на помещенията в рамките на проекта.
Музеят на хумора и сатирата в Габрово непрекъснато работи в посока на модернизация и подобрение на услугите си, като този напредък е част от усилията ни да улесним достъпа до богатото ни културно наследство.
Проект № BGCULTURE-1.001-0039 „Адресът на сатирата – създаване на изложба от фонда на Музея „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово и съпътстваща програма относно ролята и границите на сатирата и експонирането ѝ в реновирани пространства в Музея“, финансиран по Програма РА14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, съфинансирана от ФМ на ЕИП 2014-2021
