Изложбата „Стоян Венев. Канонично, под мустак и от чекмеджето” може да се разгледа във виртуалната разходка, която дава свобода на движение и взаимодействие с експозицията, чрез добавени интерактивни маркери към произведенията в нея.
Експозицията е достъпна за разглеждане на място до 30 юни 2025 и се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и е съвместен проект между Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил и партниращи колекционери.
20 декември 2024 – 30 юни 2025 Откриване: 20 декември (петък), 18:00 часа
„ … Стоян Венев (верен на собствената си весела, шегаджийска и глумлива природа) осмиваше пороците на своето време или пък се забавляваше с комичните патила на своите „герои“, дори когато от чисто социологическо гледище,„смешното“ имаше дълбоки драматични измерения.“* Димитър Аврамов
През 2024 се навършиха 120 години от рождението Стоян Венев – един от най-разпознаваемите наши художници, значима фигура в изкуството ни през миналия век.
В опит да се предложи съвременен поглед към твореца и своеобразен съзидател на българското изкуство, в зала 5 на Музея на хумора и сатирата е подредена изложба, представяща 151 негови живописни платна, карикатури, сатирични рисунки, етюди и акварели.
В експозицията е включена прожекция на 4 документални филма, които предоставят възможност публиката да се докосне до личността на художника.
Разказът за творчеството и личността на Стоян Венев е доразвит с литература, каталози и албуми в Музейната библиотека.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и е съвместен проект между Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил и партниращи колекционери.
Под въздействието на характерните произведения на Стоян Венев поколения българи от най-ранната си детска възраст изграждат представите и отношението си към околния свят, социалните промени в обществото, историческите процеси и събития.
Името му е широко известно и днес. Сънародниците ни над средна възраст разпознават творбите на кюстендилския художник. Колоритните му платна, карикатури и рисунки отдавна са в галерии и в частни колекции и днес определяме с думата „класика“.
Преминал през живота си с толкова динамизъм, колкото и в изкуството си, Венев винаги е бил обект на интерес от страна на критиката, журналисти, колеги и широката публика. Новатор, с ярка чувствителност и еднопосочна, безметежна креативност. В произведенията му впечатляват експресивния колорит, интимния реализъм, вмъкването на символистични и алегорични знаци, социалния елемент.
Стоян Венев се изгражда като художник с остър усет към социалните напрежения и изразява възгледите си чрез една специфична стилистика. Той е широко популярен още от младите си години, значим изразител на пролетарската линия в изкуството между двете световни войни, последен от големите представители на движението „Родно изкуство”.
След деветосептемврийския преврат две десетилетия художникът работи за „новата социалистическа култура“ и за „представителната ангажирана живопис“.
През 60-те години този изключително своенравен творец „щастливо се завръща“ към характерния си предишен стил – към предвоенния модернизъм, субективното, условното и примитива, разчупвайки наложените ограничения – да бъде правдив и реалистичен в общоприетия и очакван смисъл, с предварително зададени идейно-съдържателни и стилово-пластични рамки.
Голяма част от неговите сюжетите отразяват разбирането му за критиката като функция на изкуството и десетките му сатирични рисунки едновременно възвеличават и осмиват, една самобитна смесица между героично и гротескно – „… все същите примитивни селяни – мустакати, ококорени, грозни и смешни; все същите селски веселби и забавни анекдоти …“* (Д. Аврамов).
*цитат от статията „Стоян Венев – самобитен художник на примитивното българско село” на Димитър Аврамов в kultura.bg от 21.09.2014 г.
Изложбата „Стоян Венев. Канонично, под мустак и от чекмеджето” може да се разгледа във виртуалната разходка, която дава свобода на движение и взаимодействие с експозицията, чрез добавени интерактивни маркери към произведенията в нея.
Откриването в Кюстендил бе на 20 септември в 18:00 часа, а през декември тази година предстои и нейният вернисаж в обновената зала 5 в Музея на хумора и сатирата.
В рамките на събитието директорът на галерията проф. Валентин Господинов сподели „Персонажите на Венев са земни, ръбати и изкушени от всичко земно. Хуморът, сатирата и острият сарказъм са непознаващи пощада. Той може да намигне, ехидно да се присмее и дръзко да осмее“.
В церемонията участваха г-жа Нела Рачевиц – зам. директор на Музея на хумора и сатирата, Богомил Живков – представител на Управителния съвет на Съюза на българските художници и Кин Стоянов – журналист и директор на програма „Христо Ботев“ на БНР. Специални гости бяха колекционерите д-р Румен Манов и Иво Димитров, чиито картини участват в изложбата, кметът на Община Кюстендил Огнян Атанасов и председателят на Общински съвет Кюстендил Димитър Велинов.
Специално издание на предаването Домът на музите бе посветено на тази мащабна изложбата.
Тук можете да чуете разговора с директора на художествената галерията в Кюстендил „Владимир Димтров-Майстора“ Валентин Господинов , уредничката Светла Александрова и Илона Захариева. В предсването се включват колекционерът д-р Румен Манов, който разкрива повече за своето хоби и приноса към изложбата, а Маргарита Доровска от Музея на хумора и сатирата в Габрово разказва за приноса на музея.
Експозицията включва над 250 творби от фондовете на двете културни институции, както и от частните колекции на Иво Димитров и д-р Румен Манов.
Сто двадесет и осем от представените творби са от колекцията на МХС – 87 сатирични рисунки, карикатури и акварели и 41 живописни платна.
Стоян Венев е „емблематичен художник“ – с разпознаваем щрих и тематика, претворил с разбираща и всеопрощаваща усмивка живота на обикновения човек и неговите житейски прегрешения, българските нрави, мотиви из българския фолклор и родната природа.
Снимки: Музей на хумора и сатирата и ХГ „Владимир Димтров-Майстора“
