Автор: digital humor house

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕФАН ФЪРТУНОВ – ОТКРИВАНЕ100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕФАН ФЪРТУНОВ – ОТКРИВАНЕ

На 29 април 2026 г. Музеят на хумора и сатирата откри изложбата „100 години от рождението на Стефан Фъртунов“.

Експозицията е посветена на създателя на Дома на хумора и сатирата и проследява неговия път (личност, дело, значимост), но и надхвърля биографията, защото центърът й е идеята и нейното осъществяване, а не животописът.
Шестнадесет табла, наредени на открито до входа на музея, разказват за юриста по образование и визионер по мащаб, който в продължение на над двадесет години изгражда и развива институция без аналог в света.

Заместник-директорът на музея Нела Рачевиц отбеляза, че никой от екипа, работил по изложбата, не е познавал лично Стефан Фъртунов – и именно това е наложило подхода: да се търси разбиране през документите, преди да се разказва. Изложбата е резултат от задълбочено проучване на архивни материали, снимки, публикации и аудиозаписи, сред които и обширно интервю на Фъртунов от средата на 90-те години – гласът му, неговият собствен разказ. Основната цел е съдържанието да бъде достъпно за широка аудитория, включително за минувачите от улицата, поради което експозицията използва визуални акценти и кратки текстове. Рачевиц подчерта ролята на екипната работа и благодари на партньорите от Държавен архив – Габрово за активното им участие както в подбора на документи, така и в изграждането на концепцията, и сподели надежда изложбата да се развива като отворен разказ, към който Музеят ще се връща на всеки юбилей и за всяко ново поколение, което ще пита откъде започна всичко това.

Ръководителят на Държавен архив – Габрово Цветомира Койчева открои колективния характер както на изложбата, така и на самото създаване на музея. Тя припомни съмишлениците на Фъртунов – Веселин Василев, Михаил Михов, Радой Ралин, Борис Димовски, Тодор Цонев – хората, без които Домът би останал само мечта. Койчева подчерта и значението на документалния масив: единствено чрез факти, доказващи
събития и процеси, може да се пресъздаде достоверно делото на Фъртунов – и съвместната работа между двете институции е именно моделът, по който подобни експозиции трябва да се правят.

Преди официалното откриване музейният екип организира среща с бивши колеги, работили с Фъртунов. Споделените от тях лични разкази допълват съхраненото в архива и са част от живата памет, която изложбата търси.

Сред официалните гости на събитието бяха и председателят на Общинския съвет инж. Климент Кунев и заместник-кметовете на Община Габрово Мария Йозова и арх. Николай Меразчиев.
Музеят на хумора и сатирата изказва благодарност към партньорите от Държавен архив – Габрово, към бившите колеги и към всички гости, които с присъствието си почетоха годишнината и делото на Стефан Фъртунов, човека, превърнал габровския хумор от локално явление в културна институция с международен обхват.


Изложбата се реализира в партньорство с Държавен архив – Габрово.

Специални благодарности за оказаното съдействие на Община Габрово и ОП „Благоустрояване“


100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕФАН ФЪРТУНОВ100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕФАН ФЪРТУНОВ

Изложба в Парка на Хумора

Откриване: 29 април 2026, 17:00 часа

Музеят на хумора и сатирата отбелязва 100 години от рождението на своя създател Стефан Фъртунов с документална изложба на открито, разположена в Парка на хумора.

Под мотото „Смехът не може да бъде бездомник“ експозицията проследява живота и делото на личността, която превръща габровската хумористична традиция в институция със световно значение.
Роден на 29 април 1926 г., Стефан Фъртунов е юрист по образование и визионер по призвание. Завършва право в Софийския университет и работи като юрисконсулт в Градския народен съвет – Габрово. Успоредно с това развива активна културна дейност като заместник-председател на читалище „Априлов – Палаузов“ и секретар на Клуба на културните дейци.

Ключов момент в дейността му е издаването през 1966 г. на сборника „Габровски шеги“, съставен от него, с илюстрации на Борис Димовски и редакция на Радой Ралин. В следващите години издадена в над 2 400 000 копия и преведена на повече от 20 езика, книгата се превръща в международен символ на габровския хумор.

Вдъхновен от тази традиция, Фъртунов създава и утвърждава уникална по своя характер културна институция – Дом на хумора и сатирата. Заедно със свои съмишленици – Михаил Михов и Веселин Василев – в периода 1968 – 1972 г. разработва идейния модел на бъдещия Дом.

Около него се формира кръг от ярки личности, сред които Радой Ралин – автор на мотото „Светът е оцелял, защото се е смял“, Борис Димовски – художник и карикатурист, чиито илюстрации, стенописи и сувенири стават лицето на Дома, Тодор Цонев – автор на концепции за името и пространството, както и Богдан Бенев – създател на емблематичното лого.
Решаваща подкрепа оказва арх. Карл Кандулков, тогавашен кмет на Габрово, но и автор на архитектурния проект, по който индустриална сграда започва да се преустройва в Дом на хумора и сатирата през 1972 г.

Първото биенале на хумора и сатирата се провежда през 1973 г., а на 17 май 1975 г. сградата е открита тържествено. В характерен за духа на институцията жест фасадата е временно „опакована“ и изрисувана от Борис Димовски с илюстрации от „Габровски шеги“.

През следващите десетилетия Домът се утвърждава като международен център за хумор и сатира. През 1980 г., по време на 21-вата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО в Белград, институцията е официално включена в мрежата на ЮНЕСКО като международен информационен център за хумор и сатира – уникален статут, единствен по рода си в света.

Стефан Фъртунов е носител на званието „Заслужил деятел на културата“ и на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен.

През 2003 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Габрово“ за своя изключителен принос към културния живот на града.

От 2015 г. представителна зала в Музея на хумора и сатирата носи неговото име.

Стефан Фъртунов умира на 25 юни 2010 г. в Габрово, оставяйки след себе си институция, която живее и се смее и днес.

Изложбата представя архивни документи, фотографии и свидетелства за създаването и развитието на Дома на хумора и сатирата – история за визия, последователност и силата на културната идея.


„Истинският хумор не търпи граници – той ги преминава и става достояние на всички хора по света.“ (Стефан Фъртунов)


Изложбата се реализира в партньорство с Държавен архив – Габрово.

Специални благодарности за оказаното съдействие на Община Габрово и ОП „Благоустрояване“

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕФАН ФЪРТУНОВ100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕФАН ФЪРТУНОВ

Изложба в Парка на Хумора

Откриване: 29 април 2026, 17:00 часа

Историята на Габрово е сложен пъзел от събития, места и сгради, създадени от личности със силна визия.

Сред тях е ярката фигура на Стефан Фъртунов – човекът, посветил енергията и времето си на една смела мечта: да издигне и утвърди институция в чест на смеха, наречена Дом на хумора и сатирата.

С ясна визия и отдаденост той съгражда от габровската хумористична традиция световноизвестен център, който събира автори и творци около универсалното човешко качество – смеха.

Каним ви на откриването на изложба, посветена на 100 години от рождението на Стефан Фъртунов – създател, организатор и първи директор на Музей „Дом на хумора и сатирата“.


Изложбата се реализира в партньорство с Държавен архив – Габрово.

Специални благодарности за оказаното съдействие на Община Габрово и ОП „Благоустрояване“

Симпозиум Брифтопия: Архиви на бъдещетоСимпозиум Брифтопия: Архиви на бъдещето

23-24.05.2026

Лектори: Бехзад К. Нури, Борис Буден, Едгар Шмиц, Мария Линд, Магнус Бертос, Снежанка Михайлова, Майкъл Дътън

Модератори: Снежана Кръстева и Бехзад К. Нури

Организатор: Музей на хумора и сатирата, Габрово

Местоположение: Университетската библиотека, Технически университет – Габрово, ул. “Хаджи Димитър”, 4


В подготовката за 26-то Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството (2029), Ви каним да вземете участие в двудневния трансдисциплинарен симпозиум „Брифтопия: Архиви на бъдещето“.

Симпозиумът събира художници, куратори, учени и изследователи от български и международен контекст, за да обсъдят колективно концепцията „брифтопия“, термин, въведен от Бехзад К. Нури за описание на мимолетни, но осезаеми утопични моменти, които възникват в напрежението между надеждата и безнадеждността.

Симпозиумът ще се проведе паралелно с изложбата „Брифтопия: Изкуството между кризи и въображение“, открита през март тази година, която изследва надеждата като крехка, парадоксална сила, съществуваща в пряка връзка с въображението. Концепцията „Брифтопия“ въвежда идеята за архив на бъдещето като кратък момент, в който въображението и съпротивата се срещат. Тя очертава мисловна рамка, противопоставяща се на монументализирането на утопията – насочено към преживяване, а не към увековечаване. Симпозиумът разглежда тези мигове като „архив на бъдещето“ – не като завършена утопия, а като временна среща между въображение и колективно действие, между лична визия и обща грижа.

Симпозиумът и изложбата заедно функционират като отправна точка за планирането на 26-то Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството през 2029 г., курирано от Снежана Кръстева и Бехзад К. Нури, позиционирайки Габрово като пространство за експериментална мисъл върху въображението и несигурните политики на бъдещето. Инициативите се стремят да създадат колективна лаборатория за преосмисляне на перспективите, в която Габрово се утвърждава като място за практикуване на осезаеми възможности.


ВАЖНО!

– Участието в симпозиума е възможно само с регистрация, местата са ограничени.
– Попълнете следния формуляр: https://docs.google.com/…/1F7nCTv5y3Jf35u43A7ZbpqqiZdF…/edit и изчакайте потвърждение от организатора.
– Пътните разходи и настаняването са за сметка на участниците. За периода на симпозиума е договорена преференциална цена за настаняване в хотел „Етър“ (РЕМО „Етър“), валидна при резервации, направени до 20 април. Пишете моля да долупосоченият имейл.
– Осигурен е симултанен превод на български език. Имайте предвид, че ако сте заявили слушалки за превод, ще трябва да оставите документ за самоличност за времето на ползване.
– Ако настъпи промяна в плановете ви и сте възпрепятствани да присъствате, ни информирайте своевременно на имейл exhibitiondesign@humorhouse.bg


Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.


Програма на симпозиума (*подлежаща на промяна):
Събота, 23 май 2026 г.

(по желание)
*10:00–10:40 Кураторски тур в изложбата „Брифтопия: Изкуството между кризи и въображение“ в Музея на хумора и сатирата

11:00-11:15 Пристигане на гостите в библиотеката
11:15-11:20 Добре дошли от Кмета, зам. – директора на Музея на хумора и сатирата и модераторите
11:20-12:00 Въведение и доклад Бехзад К. Нури
12:00-12:40 Доклад Борис Буден

Кафе пауза
13:00-13:40 Презентация Снежанка Михайлова
13:40-14:40 Панелна дискусия 1, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Снежана Кръстева

Обяд
15:30-16:10 Презентация Магнус Бертос
16:10-17:50 Презентация Мария Линд
17:50-19:00 Панелна дискусия 2, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Бехзад К. Нури
Неделя, 24 май 2026 г.

10:00-10:15 Пристигане на гостите в Библиотеката
10:15-10:20 Въведение от модератора
10:20-11:00 Презентация Едгар Шмиц
11:00-11:40 Презентация Майкъл Дътън
11:40-12:40 Панелна дискусия 3, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Снежана Кръстева

Обяд и прожекция, последвана от дискусия (Q&A) на филмовото есе „Brioni and Necromantic Theatre“ от Бехзад К. Нури и Магнус Бертос
14:00-15:00 Обобщение на симпозиума, дискусия с всички участници, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Снежана Кръстева и Бехзад К. Нури

Свободна програма / организирано посещение на културни забележителности в Габрово
*(по желание) Кураторски тур в изложбата „Брифтопия: Изкуството между кризи и въображение“ в Музея на хумора и сатирата
Посещение на Регионалния център за съвременно изкуство Кристо и Жан-Клод, Габрово; среща с директора – г-жа Маргарита Доровска;
Посещение на Регионалния етнографски музей на открито „Етър“

PUSTA VE4NOST / BLANK ETERNITYPUSTA VE4NOST / BLANK ETERNITY

Музеят на хумора и сатирата представя:
PUSTA VE4NOST / BLANK ETERNITY
Изложба на Филип Бояджиев

1 април – 30 юни 2026
етаж 2, Зала на жирафите


Проектът продължава линията от серията conTEMPORARY HEROES, в която авторът работи с фигурата на т.нар. „традиционен мъж“ – персонаж, едновременно познат и хиперболизиран, конструиран от различни пластове на постсоциалистическата култура. Тази фигура се появява като своеобразен герой на нашето време – самопровъзгласил се патриот, който изгражда собствена символна вселена от знаци на статус, сила и принадлежност.

Централният елемент е пространствена инсталация, изградена от хиляди празни метални кутии, които оформят монументална среда, наподобяваща светилище. Това пространство може да се прочете като храм, изграден от самия герой като опит да остави следа и да осигури собственото си присъствие във вечността.

Насилствената среща между два културни модела, българската псевдо-патриотщина и древноегипетската традиция създава своеобразен сблъсък. Архетипът на вечността се пречупва през локалния контекст и се превръща в гротескна форма, в която желанието за величие се смесва с елемент на абсурд. Храмът, който героят изгражда, е едновременно монумент и декор – пространство, в което стремежът към безсмъртие се оказва белязан от собствената си ирония.

В експозицията героят се разпада на система от предмети и символи. Фрагментите от ежедневието функционират като културни маркери, които оформят визуален речник на една хибридна идентичност, опитваща се да стъпи едновременно в минало, настояще и бъдеще. Черният цвят, който покрива предметите в инсталацията, функционира като последен жест на намеса от автора. Блясъкът на символите е погълнат и обезличен, предметите се превръщат в силуети, лишени от индивидуалност. Така желанието да блеснеш се оказва жест на самоугасване, стремежът към величие се трансформира в образ на собствената ти празнота, а егото на героя постепенно се превръща в гротеска.

Импулсът на героя за изграждане на светилището е провокиран и от по-широкото му усещане за несигурност в съвременния свят, страхът от смъртта, от нестабилността и от глобалната политическа ситуация. В този контекст строежът на „храма“ се превръща в опит за символично овладяване на времето и историята. Героят иска да „пребори“ смъртта, точно както се е преборил (чрез схеми) в живота си.



След изключително успешното си представянето в София изложбата се пренася в Габрово – град, който в българския културен контекст е тясно свързан с традицията на хумора, самоиронията и социалната критика. Поставянето на проекта в Музея на хумора и сатирата създава нов прочит на работата, която не е просто ново представяне на изложбата, а нейно концептуално продължение. Срещата между проекта и специфичната културна среда на Габрово подчертава ролята на хумора като инструмент за критическо мислене – способността на обществото да разпознава собствените си митологии и да ги поставя под въпрос.

Металните кутии са предоставени с любезното съдействие на Елена Цвяткова.

Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

ПРОСТО КОТКИПРОСТО КОТКИ

Фотоизложба на Веселин Боришев
1 април – 30 юни 2026
етаж 4, Зала 8

Хората се делят на два вида – такива, които харесват котки, и останалите.

Авторът на „Просто котки“ твърди, че предпочита кучета, но винаги е имал и котки. В момента семейството му споделя живота си с две кучета и една котка.

Независимо дали градски, или селски, домашни или бездомни, черни, бели или шарени, млади или стари, мързеливи или гладни, високомерни или нежни, котките не са сами на нито една от снимките в тази изложба. Във всеки портрет осезаемо присъства и наблюдаващото ги от обектива на Веселин Боришев око. Усеща се като обич.

Фотографиите от „Просто котки“ са част от по-голям проект – „Домашни любимци и други видове“, все още непоказван в изложба.


За автора

Веселин Боришев е роден през 1967 г. в Благоевград. Завършва Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София, но, изкушен от фотографията, не продължава образованието си, а започва да се самообучава във фотографията.

Работи като фотожурналист над 30 години и е носител на наградата за чиста журналистика Web Report в категория „Фоторепортаж“ през 2019 г. Обединявайки снимки от интересния си документален архив с различни свои концепции за Прехода, създава поредица от документални книги с политическа сатира „О, спомняте ли си…“ в колаборация с рисуващи и пишещи личности като Христо Комарницки, Светослав Метанов и Емил Тонев.

През всички години, в които е професионално ангажиран в медии, Боришев не спира да създава и художествена фотография. В работата си прави преход от класическа аналогова фотография към дигитална и експериментира в разнообразни теми, без да се ограничава само в черно-бяла или цветна техника, но винаги с ясно изразена концепция. В изкуството цени искреността.

ПРОСТО КОТКИПРОСТО КОТКИ

Фотоизложба на Веселин Боришев
1 април – 30 юни 2026
Откриване: 1 април 2026, 16:30 ч.
етаж 4, Зала 8

Хората се делят на два вида – такива, които харесват котки, и останалите.

Авторът на „Просто котки“ твърди, че предпочита кучета, но винаги е имал и котки. В момента семейството му споделя живота си с две кучета и една котка.

Независимо дали градски, или селски, домашни или бездомни, черни, бели или шарени, млади или стари, мързеливи или гладни, високомерни или нежни, котките не са сами на нито една от снимките в тази изложба. Във всеки портрет осезаемо присъства и наблюдаващото ги от обектива на Веселин Боришев око. Усеща се като обич.

Фотографиите от „Просто котки“ са част от по-голям проект – „Домашни любимци и други видове“, все още непоказван в изложба.


За автора

Веселин Боришев е роден през 1967 г. в Благоевград. Завършва Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София, но, изкушен от фотографията, не продължава образованието си, а започва да се самообучава във фотографията.

Работи като фотожурналист над 30 години и е носител на наградата за чиста журналистика Web Report в категория „Фоторепортаж“ през 2019 г. Обединявайки снимки от интересния си документален архив с различни свои концепции за Прехода, създава поредица от документални книги с политическа сатира „О, спомняте ли си…“ в колаборация с рисуващи и пишещи личности като Христо Комарницки, Светослав Метанов и Емил Тонев.

През всички години, в които е професионално ангажиран в медии, Боришев не спира да създава и художествена фотография. В работата си прави преход от класическа аналогова фотография към дигитална и експериментира в разнообразни теми, без да се ограничава само в черно-бяла или цветна техника, но винаги с ясно изразена концепция. В изкуството цени искреността.

PUSTA VE4NOST / BLANK ETERNITYPUSTA VE4NOST / BLANK ETERNITY

Музеят на хумора и сатирата представя:
PUSTA VE4NOST / BLANK ETERNITY
Изложба на Филип Бояджиев

1 април – 30 юни 2026
Откриване: 1 април 2026, 18:00 ч.
етаж 2, Зала на жирафите


Проектът продължава линията от серията conTEMPORARY HEROES, в която авторът работи с фигурата на т.нар. „традиционен мъж“ – персонаж, едновременно познат и хиперболизиран, конструиран от различни пластове на постсоциалистическата култура. Тази фигура се появява като своеобразен герой на нашето време – самопровъзгласил се патриот, който изгражда собствена символна вселена от знаци на статус, сила и принадлежност.

Централният елемент е пространствена инсталация, изградена от хиляди празни метални кутии, които оформят монументална среда, наподобяваща светилище. Това пространство може да се прочете като храм, изграден от самия герой като опит да остави следа и да осигури собственото си присъствие във вечността.

Насилствената среща между два културни модела, българската псевдо-патриотщина и древноегипетската традиция създава своеобразен сблъсък. Архетипът на вечността се пречупва през локалния контекст и се превръща в гротескна форма, в която желанието за величие се смесва с елемент на абсурд. Храмът, който героят изгражда, е едновременно монумент и декор – пространство, в което стремежът към безсмъртие се оказва белязан от собствената си ирония.

В експозицията героят се разпада на система от предмети и символи. Фрагментите от ежедневието функционират като културни маркери, които оформят визуален речник на една хибридна идентичност, опитваща се да стъпи едновременно в минало, настояще и бъдеще. Черният цвят, който покрива предметите в инсталацията, функционира като последен жест на намеса от автора. Блясъкът на символите е погълнат и обезличен, предметите се превръщат в силуети, лишени от индивидуалност. Така желанието да блеснеш се оказва жест на самоугасване, стремежът към величие се трансформира в образ на собствената ти празнота, а егото на героя постепенно се превръща в гротеска.

Импулсът на героя за изграждане на светилището е провокиран и от по-широкото му усещане за несигурност в съвременния свят, страхът от смъртта, от нестабилността и от глобалната политическа ситуация. В този контекст строежът на „храма“ се превръща в опит за символично овладяване на времето и историята. Героят иска да „пребори“ смъртта, точно както се е преборил (чрез схеми) в живота си.



След изключително успешното си представянето в София изложбата се пренася в Габрово – град, който в българския културен контекст е тясно свързан с традицията на хумора, самоиронията и социалната критика. Поставянето на проекта в Музея на хумора и сатирата създава нов прочит на работата, която не е просто ново представяне на изложбата, а нейно концептуално продължение. Срещата между проекта и специфичната културна среда на Габрово подчертава ролята на хумора като инструмент за критическо мислене – способността на обществото да разпознава собствените си митологии и да ги поставя под въпрос.

Металните кутии са предоставени с любезното съдействие на Елена Цвяткова.

Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

НА 54 НЕ ПРИЕМАМЕ СВЕТА ТВЪРДЕ НАСЕРИОЗНО, ОСВЕН КОГАТО СЕ НАЛАГАНА 54 НЕ ПРИЕМАМЕ СВЕТА ТВЪРДЕ НАСЕРИОЗНО, ОСВЕН КОГАТО СЕ НАЛАГА

Ден на отворените врати в Музей на хумора и сатирата

Хуморът има любопитна способност: колкото повече години натрупва, толкова по-добре вижда слабостите на света.

На 1 април празнуваме 54 години от създаването на Музея на хумора и сатирата с програма, пълна с изкуство, игри и правото да не вярвате на нищо.


Програма


10:00 – 12:00
Детско ателие „Безопашата първоаприлска шега“, зала 8, за деца от 5 до 10 години.

11:00
Тур в изложбата PUSTA VE4NOST с автора Филип Бояджиев, Зала на жирафите

13:00 – 15:00
„Шеговито издирване ’26 (вече за трети път)“ – игра за цялото семейство

15:00
Тур в изложбата PUSTA VE4NOST с автора Филип Бояджиев, Зала на жирафите

16:30
Откриване на фотоизложбата „Просто котки“ на Веселин Боришев, зала 8

18:00
Откриване на изложбата “PUSTA VE4NOST” на визуалния артист Филип Бояджиев.

Национализъм, псевдопатриотизъм и 10 000 празни консерви — посветени на „традиционния мъж“, Залата на жирафите



През целия ден можете да:
* участвате в предизвикателството „Верни и неверни факти за котките“
* направите свое меме
* да рисувате вдъхновени от творчеството на Борис Димовски, зала 4
* оставите своето пожелание към рожденика в Книгата за гости

Входът е свободен.

54 години са чудесна възраст – достатъчно мъдра, за да се съмнява в сериозността на света, и достатъчно млада, за да му се смее.

Очакваме ви да отпразнуваме рождения си ден заедно с вас!