Продължаваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с албанския артист Армандо Луляй.
Армандо Луляй (Тирана, 1980) е автор на пиеси, текстове за рискови територии, режисьор и продуцент на образи на конфликт.
Неговото изследване е насочено към открояване на границата между икономическата власт, фиктивната демокрация и социалното неравенство в глобален контекст.
Основните теми в работата му са структурата на властта и институционалната критика.
През 2003 г. основава DebatikCenter of Contemporary Art — независим център за съвременно изкуство в Тирана.
За изложбата Луляй представя част от дългогодишния си проект „Най-дълбокият звук“ като серия от 224 фотографии, които провокативно ни приканват да погледнем на света не като система, управлявана от власт и икономика, а като цялост без граници и нации — такъв, какъвто изглежда от космоса.
Както отбелязва художникът: „изкуството винаги се е стремило да имитира тази възможност, макар и само за кратко и в миниатюра.“
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.
Започваме представянето на артистите в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с автора на самото понятие — Бехзад Хосрави Нури.
В това видео, заснето по време на второто му посещение в Габрово (януари 2026), Нури говори за „Брифтопия“ не като утопия, а като начин на мислене: как изкуството отваря реални възможности за осезаемо бъдеще — точно в момент, когато често ни убеждават, че такова бъдеще не съществува. Какво още споделя той? Гледайте докрай.
За първата лаборатория в Габрово Нури се вдъхновява от големия брой карикатури и уникални колажи в музейната колекция на иранския карикатурист Камбиз Дерамбакш, както и от детските си спомени от гледането на анимациите на Доньо Донев по иранската национална телевизия. Той ще представи новия си филм „Трима и повече глупаци“, заснет в пространствата на музея. Филмът е разказан от автора под формата на писмо до негов ирански колега, който ще го „получи“ посмъртно, като същевременно прави препратка към специфичното, брифтопийно усещане, което човек е изпитвал при получаването на писма в онзи период (върху което исторически стъпва и колекцията на музея), в условията на политическа изолация.
Бехзад Хосрави Нури, доктор на науките, е художник, писател, преподавател, строител на площадки за игра и „некромант“. Неговата изследователски ориентирана художествена практика включва филм, инсталация и архивни проучвания. В работата си той анализира съвременната история, за да преосмисли паметта отвъд границите, изследвайки преплитанията на несъгласувани колективни памети. Чрез артистично изследване използва личния опит като отправна точка за изграждане на хипотетични връзки между индивидуалната памет и значими световни събития, между микро- и макроистории. Практиката му изследва маргиналните зони на художественото поле в по-широкия контекст на изкуството, транснационалната история и глобалната политика.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.
„Като първа стъпка към една дълга и обстойна подготовка, проектът разгръща понятието Brieftopia (кратка утопия), за да проследим как с помощта на изкуството (т.е на въображението и критическото мислене) можем да попречим на бъдещото да ни бъде системно отнемано. Надяваме се публиката в Габрово да се включи и оцени тези моменти на надежда.“
Един от ключовите гласове в „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“, Снежана Кръстева – Snejana Krasteva , (р. 1979, Пловдив) е куратор на проекта и съ-куратор на 26-ото Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството (2029).
След дългогодишна работа и обучение в галерии и музеи в Пекин, Лондон и Москва, от 2022 г. живее и работи в България.
В София е съ-учредител на Източнобалканския институт за изкуство и архитектура.
През следващите седмици ще ви срещнем и с артистите, които оформят тази „кратка утопия“.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.
На 4 декември в зала „Проф. д-р Любен Прашков“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ беше представена мобилната изложба „Грехът“ на Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово.
Събитието се проведе по покана и в партньорство с Православния богословски факултет, който е домакин на експозицията.
На откриването присъстваха заместник-ректорът на университета проф. д.н. Вихрен Бузов, деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ, заместник-декани, преподаватели, студенти, художници и иконографи – което постави изложбата в ясно академично и професионално контекстуализирана рамка.
Колекцията, представена под заглавие „Грехът“, включва общо 50 копия на стенописи и икони, свързани с темата за греха, изработени през 70-те години на XX век от екип, ръководен от изкуствоведа Асен Василиев. В този екип участва и проф. Любен Прашков – факт, който прави особено значимо именно експонирането на колекцията в залата, носеща неговото име.
Във Велико Търново са представени 28 табла с информация за колекцията от копия, теренните проучвания за локализиране на оригиналите и интерпретации на експерти по темата. Подборът дава възможност да се проследят различни визуални подходи към мотива за греха в православното изкуство – от по-строги морални сцени до такива, в които ясно присъстват елементи на критика, ирония и сатирично отношение към човешките слабости. Особено важен контекст за тази колекция е фактът, че значителна част от оригиналите, по които са правени копията, днес са силно увредени, променени или недостъпни. Поради това копията придобиват стойност на визуален документ и представляват ключов източник за изследване на конкретни стенописни цикли и иконографски решения от втората половина на XX век.
В рамките на представянето заместник-директорът на Музей „Дом на хумора и сатирата“ Нела Рачевиц очерта хронологията на създаване на колекцията и изследването и 50 години по-късно. Началото е поставено през 70-те години по идея на сатирика и карикатурист Тодор Цонев, който насочва вниманието към сатиричното и комичното в българското възрожденско изкуство. На тази основа музейният екип започва целенасочено да издирва в различни храмове и манастири стенописи, в които действителността – и в частност прегрешенията – е представена в критичен, понякога гротескен план.
През 2024 г., след като екип от проведеното в Център Кристо и Жан-Клод училище за куратори започва работа по изложба, свързана с колекцията, музеят прави следваща стъпка: става ясно, че освен събраните копия е необходим и съвременен разказ, който да ги свърже с днешната публика. Поради това се възобновява работата по колекцията, вече с фокус върху допълнително документиране, анализ и подготовка на бъдеща постоянна експозиция.
Настоящият етап от проекта се реализира с финансиране от Министерството на културата през 2024 г. Целта е да се изгради цялостен пакет от материали – архивни документи, снимки, експертни текстове и полеви наблюдения – който да послужи като основа за реструктуриране на представянето на колекцията в Музей „Дом на хумора и сатирата“. Рачевиц подчерта, че се планира обновяване на сградата на музея, преосмисляне на туристическия поток и обособяване на специално пространство, в което изложбата „Грехът“ да бъде показвана в постоянен формат.
Ръководителката на теренните проучвания по проекта, кураторката Илина Пенева, представи пред аудиторията конкретните стъпки в изследователската работа на екипа. В рамките на проекта са посетени множество храмове и манастири в страната, където е проследено състоянието на оригиналните стенописи, промените в интериора на храмовете и причините за загубата на определени изображения. Пенева акцентира върху това, че на редица места оригиналите липсват изцяло или са силно нарушени, което прави наличните копия не просто „репродукции“, а реална основа за реконструиране на визуалната история на тези стенописи. Този материал е в основата и на решенията как да бъдат експонирани таблата – така, че да се запази връзката между историческия контекст, изследователските данни и възприятието на съвременната публика.
Деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ поздрави екипа на музея за последователната работа по проекта и отбеляза, че включването на богослов в бъдещите етапи би допринесло за още по-пълноценен анализ на представените сцени и надписи. Тя обърна внимание и на възможността изложбата да се използва в обучението на студенти по богословие, история на Църквата и християнско изкуство.
Отец д-р Теодор Енчев, който е участвал в симпозиума (септември 2025), свързан с проекта, постави колекцията в контекста на времето, в което е създадена – периода на комунизма. Той подчерта, че върху копията са работили едни от най-добрите специалисти, а размерите и композициите следват оригиналите с висока точност. По думите му в тези изображения ясно се виждат едновременно осъждането и осмиването на греха – хумор и гротеска, които възрожденските художници използват смело и свободно.
В дискусията след представянето участниците определиха проекта като изключително ценен ресурс за специалисти и за всички, които работят в областта на визуалното наследство, църковната история и културното наследство. Изложбата „Грехът“ вече е била показвана в Дряново и предстои да продължи своето пътуване към други градове и институции. Като част от дългосрочната работа по проекта в началото на януари се предвижда издаването на двуезична монография, обединяваща изображенията и изследователските текстове на експерти от различни области. До края на годината се очаква и стартирането на специализиран уебсайт, на който ще бъдат достъпни значителна част от събраните материали.
„Грехът – изследователски и изложбен проект” се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, в партньорство с ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Общински исторически музей в гр. Дряново, и медийната подкрепа на Програма на БНР и БТА.
зала „Проф. д-р Любен Прашков“ (зала 13), корпус 11 на ВТУ.
Православният богословски факултет на Великотърновския университет представя гостуваща изложба на Музей „Дом на хумора и сатирата“ – гр. Габрово на тема „ГРЕХЪТ“ – съвременен поглед към уникалната музейна колекция от 50 пана, създадени през 70-те години на XX век, като копия на възрожденски стенописи.
Изложбата е представена първо в Общинския исторически музей в гр. Дряново, а на 4-ти декември от 14.00 часа ще бъде открита в зала „Проф. д-р Любен Прашков“ (зала 13), корпус 11 на Великотърновския университет.
Православният богословски факултет поддържа добри партньорски отношения с музея в Габрово, като се правят планове за съвместни проекти и в бъдеще.
Половин век по-късно екипът на музея извършва мащабно проучване на всички храмове, от които произхождат оригиналните стенописи.
Част от тях днес са силно увредени или изгубени, което превръща копията в ценен исторически документ.
В рамките на проекта ще бъде издадена монография, която ще представи целия процес на проучване, анализ и интерпретация на колекцията като основа за бъдещото ѝ реекспониране.
В изложбата са включени:
– архивни материали и репродукции от колекцията;
– кадри от теренните проучвания;
– аналитични текстове от специалисти в областта на изкуствата, богословието и психологията;
– съвременни интерпретации за мястото на темата за греха в нашата културна памет.
„Грехът – изследователски и изложбен проект” се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, в партньорство с ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Общински исторически музей в гр. Дряново, и медийната подкрепа на Програма на БНР и БТА.
На 26 ноември в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново се състоя откриването на мобилната изложба „ГРЕХЪТ“ – ключов етап от новия изследователски и експозиционен проект на Музея на хумора и сатирата.
Тя представя съвременен поглед към 50 стенописни копия, създадени през 70-те години, чрез които се изследва темата за греха и нейните визуални проявления в българската църковна традиция.
Изложбата е организирана в 28 табла, проследяващи създаването на колекцията, пътя на образите през времето и мястото им в днешното визуално въображение.
Заместник-директорът на Музея на хумора и сатирата Нела Рачевиц откри събитието и подчерта, че мобилната изложба е замислена като междинна „платформа за размисъл“, която прави видими резултатите от продължаващите проучвания и подготвя основата за обновяването на постоянната експозиция „Грехът“.
Тя акцентира върху задачата на музея да интерпретира наследството не буквално, а през съвременните културни, социални и психологически контексти.
Сава Христов – управител на Галерия „Видима“ и ръководител на проекта „Грехът – изследователски и изложбен проект“, открои интензивната и ползотворна работа по него, значимостта на изготвените изследователски и интерпретативни анализи и добавената стойност на професионалните контакти, изградени в хода на изпълнението.
Официален гост беше заместник-кметът на Община Дряново Диляна Джеджева. Подчертано бе значението на партньорството между институциите и споделения стремеж към съвременна интерпретация на културното наследство.
Директорът на Исторически музей – Дряново Иван Христов приветства гостите и отбеляза, че за институцията е чест дряновската публика първа да види тази работна фаза от бъдещата експозиционна трансформация.
Проектът обединява експерти от различни области: проф. Райна Гаврилова (история на културата, СУ); гл. ас. Владимир Димитров (история и теория на изкуството, НБУ); д-р Слава Янакиева (НБУ); организационният психолог Светослав Стоев; карикатуристът Чавдар Николов („Прас Прес“); Татяна Цанкова – бивш директор на музея.
Теренните изследвания, осъществени от Илина Пенева и Иво Делийски, обхващат църкви и манастири в Ябланица, Бачково, Чурилово, Курило, Лозно, Лешко, Рилския и Троянския манастир и др.
Събраната документация разкрива картина на съхранени и загубени стенописи – свидетелства за традиция, памет и забрава.
Централният акцент на изложбата е многопластовият прочит на образите. „ГРЕХЪТ“ ги представя не като назидателни символи, а като живи културни форми, чиито значения се променят във времето.
Архивни кадри, полеви фотографии, документи и експертни анализи се преплитат, за да покажат как грехът се пренася от морална категория към културен въпрос – и как може да бъде представен в музейна среда днес.
Материалите и изводите от проекта ще бъдат в основата на обновената постоянна изложба „Грехът“, чието разработване предстои.
Паралелно се подготвят уебсайт и монография, които ще обединят научната и визуална документация.
Проектът „Грехът – изследователски и изложбен проект“ се реализира с подкрепата на Министерството на културата, в партньорство с Исторически музей – Дряново и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Откриване: 26 ноември, 11.00 ч. Икономовата къща, ул. „Шипка“ 119 Период на провеждане: 26 ноември – 3 декември 2025
Музей „Дом на хумора и сатирата“ представя в Дряново първото гостуване на мобилната изложба „ГРЕХЪТ“ – съвременен поглед към уникалната музейна колекция от 50 пана, създадени през 70-те години като копия на възрожденски стенописи със сатирични и поучителни мотиви.
Половин век по-късно екипът на музея извърши мащабно проучване на всички храмове, от които произхождат оригиналните стенописи.
Част от тях днес са силно увредени или изгубени, което превръща копията в ценен исторически документ.
В рамките на проекта се подготвя и монография, която ще представи целия процес на проучване, анализ и интерпретация на колекцията като основа за бъдещото ѝ реекспониране.
В изложбата са включени: – архивни материали и репродукции от колекцията; – кадри от теренните проучвания; – аналитични текстове от специалисти в областта на изкуствата, богословието и психологията; – съвременни интерпретации за мястото на темата за греха в нашата културна памет.
„ГРЕХЪТ“ кани публиката да влезе в диалог с миналото и да открие как поуката, смехът и човешките слабости остават актуални през вековете.
Проект „Грехът – изследователски и изложбен проект“ се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата и в партньорство с Исторически музей – Дряново.
На 27 октомври 2025 г. в библиотеката на Музея на хумора и сатирата се проведе Симпозиум по проекта „Грехът“ – ключово събитие в подготовката на новата постоянна експозиция, която ще възстанови и преосмисли представянето на емблематичната музейна колекция, експонирана в Дома на хумора и сатирата от 1975 до 2022 г.
За проекта
Проектът „Грехът – изследователски и изложбен проект“ е фокусиран върху уникалната музейна колекция от 50 копия на стенописи от 16 църкви и манастири в България.
Целта му е да подкрепи екипа в разработването на разбираем за съвременната аудитория разказ за колекцията – от теренните и архивни проучвания до интерпретативните решения, дизайна и комуникацията с публиките.
Корпусът от образи предлага художествени, етнографски, исторически и морално-философски пластове, поставяйки в диалог сакралното изкуство, сатирата и съвременните интерпретации на моралните теми.
Участници и теми
Симпозиумът събра куратори, изкуствоведи, богослови, психолози, музейни специалисти, художници и преподаватели, които представиха своите аналитични текстове и изследвания и дискутираха.
Срещата премина в дух на задълбочен диалог и споделена ангажираност към темата за колекцията и съвременните подходи към представянето й – разглеждана не само в богословски, но и в културен, социален и естетически контекст.
Фасилитатор на събитието: Маргарита Доровска – ръководител на отдел „Изобразително изкуство и експозиционно-фондова дейност“ в музея и автор на проектната концепция.
Автори на аналитичните текстове:
Проф. д-р Райна Гаврилова – културолог и историк, СУ „Св. Климент Охридски“
Д-р Владимир Димитров – изкуствовед, НБУ
Д-р Слава Янакиева – културолог и теолог, НБУ
Светослав Стоев – психолог и социален анализатор
Чавдар Николов – карикатурист и визуален сатирик
Татяна Цанкова – етнолог и дългогодишен директор на музея
Илина Пенева – куратор и PR, Център „Кристо и Жан-Клод“, Габрово (резултати от теренните проучвания)
Сава Христов – ръководител на проекта, управител на галерия „Видима“, Севлиево
Резултати и следващи стъпки
Събитието постави основите на съдържателния и интерпретативен процес, който ще оформи новата постоянна изложба „Грехът“.
Представените доклади и обсъжданията ще бъдат използвани при:
Финализиране на концепцията за изложбата
Подготовка на съпътстващата монография
Създаване на мобилна изложба
Разработване на проектен уебсайт
Видеодокументацията от симпозиума ще подкрепи работата на кураторския екип в следващите етапи на проекта.
Този проект се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Снимка с книги от библиотеката на Музея на хумора и сатирата
През последните два месеца екип от Музея на хумора и сатирата проведе и обработи шест интервюта с български хумористи с различно амплоа – карикатуристи, писатели, актьори.
Разговорите са част от ангажиментите на музея като асоцииран партньор в международния проект HUMLIT, стартирал в началото на 2025 година.
На участниците бяха зададени 22 въпроса, подготвени от целия екип на Консултативния комитет на проекта (участници от Полша, Румъния, Естония, Чехия и Испания).
Целта – да се изследва „производството“ на хумор и възприемането му от публиката.
Как започнахте да създавате хумористично съдържание? Има ли теми, които считате за неприемливи в хумора? Какви познания трябва да притежава публиката, за да оцени хумора ви? Каква е ролята на хумора в обществото днес и дали това ще се промени в бъдеще?
Това са някои от въпросите, на които отговаряха част от гласовете на българския хумор – от различни поколения и жанрове – и споделиха своя опит, философия и мисия: Веселин Зидаров (карикатурист и писател), Светлин Стефанов (професионален художник, карикатурист и резбар), Весел Цанков (писател хуморист, редактор в екипа „Хумор и сатира“ по програма „Христо Ботев“ на БНР), Димитър Иванов-Капитана (куклен и стендъп актьор, вентролог), Алла и Чавдар Георгиеви (артисти и карикатуристи на свободна практика, съиздатели на вестник „Прас прес“) и Цветелина Цветкова (писателка на свободна практика и създателка на хумористично съдържание).
По-долу можете да прочетете избрани цитати от техните отговори – искрени, провокативни и вдъхновяващи.
Обработката на интервютата за целите на изследването продължава.
За проекта HUMLIT
Основна цел на HUMLIT е да се разбере как създаването на хумор и хумористичната грамотност могат да се използват за преосмисляне на конфликтите и спорните въпроси в публичната сфера и да донесат полза на европейското общество чрез насърчаване на диалога, а не на конфликта.
Проектът е финансиран от програмата за изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ на Европейския съюз и е подкрепен от програмата „Мария Склодовска-Кюри“. В него участват 25 партньорски академични и неакадемични институции от Белгия, България, Чехия, Естония, Финландия, Гърция, Ирландия, Дания, Косово, Норвегия, Република Северна Македония, Румъния, Словения, Испания и Полша, с координираща институция – Ягелонския университет в Краков.
Очаквайте съвсем скоро повече информация, както за текущите дейности, така и за цялото изследване, на официалния сайт на проекта:
„Аз имам едно предимство спрямо другите карикатуристи, защото се занимавам и с карикатура, и с афоризъм. Карикатурата е в женски род, афоризмът е в мъжки род и аз съм ги бракосъчетал. Имам толкова много афоризми, те са десетки хиляди. От един афоризъм мога да извлека и да направя карикатура, а от карикатурата мога да извлека философското и да направя афоризъм.“
Веселин Зидаров
„Когато вече около три години рисувах карикатура, заедно с още двама колеги, също без самочувствието на професионалисти, се срещнахме в Боженци и отидохме на гости на Тодор Динов, бащата на българската анимация. Споделих му: „Трудно рисувам, правя по 4–5 скици, докато избистря идеята…“ Той отиде до ателието си, защото бяхме на двора, извади един нагънат като ветрило паус и каза: „Аз правя по 17 редакции.“ Така бяха нагънати, защото тогава нямаше фотошоп, нямаше компютри. Така че от него знам – той ме окуражи да не се комплексирам от това, че се налагат толкова много редакции, че това е добър начин да изчистиш всичко и да го направиш съвършено.“
Светлин Стефанов
„Навремето, като отидох в „Средношколско знаме“, Кръстьо Кръстев, бате Къци, даде един много важен съвет: писателското майсторство и всеки творчески труд е като спорт – трябва да се практикува непрекъснато. Трябва да се тренира всеки ден. Има един съвет, който се приписва на различни автори. Не знам кой точно го е дал, но е казано, че ако всеки ден пишеш по една страница, в края на годината ще имаш 365 страници. От тях половината да стават за нещо – това е горе-долу почти един роман или един голям сборник с разкази. Тоест важно е непрекъснато да се пише, всеки ден да се пише. Разбира се, ако човек чака вдъхновението – от опит го казвам – нищо няма да напише. Значи, сяда се всеки ден по едно и също време, за да се създаде динамичен стереотип, навик, и човек започва да пише. Може нищо да няма в главата си, сяда и започва да мисли, започва да пише някакви изречения, зачерква, връща се, поправя и то някак си се завърта колелото и започва да върви.“
Весел Цанков
„Издаването на сатиричен вестник в напрегната политическа обстановка е сериозна мисия. Политическата карикатура помага за изграждането на едно по-активно гражданско общество. Хората трябва да участват в политическия живот и сами да определят бъдещето на живота си. Когато дойдат избори, всички трябва да ходят да гласуват, а не да си седят по домовете или да си копаят градинките. Целта на политическата карикатура е да провокира и да предизвиква реакции. В „Прас Прес” всички отстояваме цивилизационни, прогресивни и демократични принципи, които споделяме с широката публика и в това, разбира се, има някакво мисионерство.“
Алла и Чавдар Георгиеви
„Успявам зад този привидно абсурден хумор и диалект да казвам неща, които искам да кажа, и те звучат по много по-различен начин… Виждала съм реакции: първосигнално е смях на някаква на пръв поглед простотия, на абсурдна шега, дори вулгарна, и в следващия момент идва осъзнаването. Мога да казвам каквото искам зад този абсурден и тежък хумор… Не мисля, че трябва да има теми табу. Зависи как са представени, зависи как са написани. Няма теми табу и в живота ни не трябва да има теми табу.“
Цветелина Цветкова
„Какво да пожелая? На всички да се смеят, защото смехът е здраве. Ако си тъжен, когато се разсмееш, ти минава. Когато си болен, като се засмееш и ти минава малко болката. Ако си изнервен, като се разсмееш и ти минава. Хуморът е супергерой, според мен. Но кои са супергероите? Те успяват да спасят хората от злото, от ежедневието, от реалността… от всякакви неща. Така че да се смеят, да не спират да се смеят, защото смехът ще спаси света, както се казва. Или светът оцелял, защото се е смял. Наистина е така. Човек трябва да има чувство за хумор, трябва да гледа отгоре на нещата. Има и моменти, в които трябва да е сериозен, но ние сме само за средно 70–80 години на този свят, така че по-добре да живеем смеейки се, отколкото да го изживеем с едни намръщени физиономии и да мрънкаме колко е отвратително всичко…“
Победителят в конкурса по дизайн на Виктория Димитрова
Музеят на хумора и сатирата обедини силата на изкуството, хумора и младежката креативност, за да вдъхнови климатично съобразно поведение в рамките на международния проект NUDGES.
Чрез ангажираща пилотна инициатива млади дизайнери бяха поканени да създадат визуализации, които „подтикват“ хората към намаляване на отпадъците и увеличаване на рециклирането – превръщайки въображението в въздействие в конкурса за дизайн на билборд „Силата на образите”.
Инициативата привлече 35 млади таланти, нетърпеливи да използват дизайна като инструмент за устойчивост.
След специално организираното за тях двудневно събитие в средата на юни, участниците имаха три седмици, за да проектират своите идеи за билборд.
Подкрепени от професионални дизайнери, те работиха индивидуално, за да превърнат прозренията във въздействащи визуализации.
В рамките на конкурса постъпиха шест предложения за дизайн на билборд в две възрастови категории – студенти и тийнейджъри.
Експертно жури от дизайнери и специалисти в сферата на екологията избра Виктория Димитрова – 21-годишна студентка, за победител в конкурса.
Нейният дизайн беше отпечатан на билборд с размери 3×4 метра и изложен в град Габрово.
В подкрепа на нейното артистично развитие, музеят връчи на Виктория специална награда — професионален курс по дигитален дизайн в SoftUni.
Този пилотен проект демонстрира как творческото ангажиране може да направи устойчивостта по-привлекателна и забавна. Чрез комбиниране на хумор, изкуство и екологично образование, Музеят на хумора и сатирата продължава да показва, че малките подтиквания могат да доведат до големи промени.
Проект NUDGES се осъществява с финансовата подкрепа на програма Interreg-EuroMED 2021-2027.
Реализира се от организации и асоциирани организации от Кипър, Испания, Словения, Италия, Гърция, Хърватия, Босна и Херцеговина, и България.
Музеят “Дом на хумора и сатирата” – Габрово е осмият партньор в проекта, с асоциирана организация в изпълнението на концепцията – РСО “Централна Стара Планина”.
