Зала „Стефан Фъртунов” Период на провеждане: 15 август 2025 – 10 януари 2026
Експозицията „Светлата страна на живота” обединява творби от художествения фонд на музея и гостуващи платна на общо 30 български автори, които за първи път се срещат в специално подготвена изложба. Представени са произведения, изградени чрез наивистичен израз – един от най-непосредствените и вълнуващи художествени стилове на нашето време.
За едни от авторите наивът е основна линия в творчеството, за други – кратък период, за трети – нишка, която се появява епизодично. Това, което ги свързва, е ведрината – една от отличителните черти на този стил. Почти винаги избират да виждат чашата наполовина пълна.
Наивизмът стъпва на световната художествена сцена в началото на XX век – с джунглите на Русо Митничаря и групата на „художниците на святото сърце“ във Франция, с наивната поезия на Нико Пиросмани в Грузия и, малко по-късно, с платната на баба Мозес в САЩ. Тези ранни творби са дело на нешколувани автори, отличаващи се с липса или нарушена перспектива, както и с ярки, сурови цветове, като прозорци към един инстинктивен свят. Подобно на всяко художествено течение, наивизмът няма строги граници, нито обективни критерии за разпознаване. В днешно време мнозина от артистите, използващи наивния израз, са с художествено образование и създаването на изкуство е техен съзнателен избор и призвание, а не интуитивна нужда, както при първите наивисти.
А как изглежда арт наивът днес? За нас това са онези творби, които ни карат да се усмихнем понякога заради преднамерената или пък съвсем спонтанна детска непринуденост, понякога заради намигването, скрито в разказа, или просто заради позитивното настроение, което струи от платната. Това са картини, свободни от академични канони, с директен изказ на чувства, настроения, мечти – полет към по-добър свят, където всичко е леко, въздушно, освободено. Нека усмивките, които тази изложба буди, останат с вас дълго – като слънчево напомняне за светлата страна на живота.
В изложбата участват: Ангел Василев, Ганчо Карабаджаков, Георги Георгиев, Георги Йорданов, Георги Панов, Григор Нечев, Дария Василианска, Елисавета Ангелова, Емануела Байракова-Попгенчева, Здравко Йончев , Ирина Христова, Калина Атанасова, Кеазим Исинов, Кирил Божкилов, Коста Форев, Лика Янко, Любов Тотева, Любомир Минковски, Людмил Младенов, Мариела Димитрова /Мара/, Николай Ангелов – Гари, Николай Стоев, Ради Неделчев, Росен Рашев-Рошпака, Румен Гашарав, Стайо Гарноев, Стоян Божкилов, Сюлейман Сеферов, Тодор Павлов, Христо Стойчев.
При проучване и подготовка на изложбата работиха:
Куратор: Даниела Осиковска
Отдел ИИЕФД, Музей на хумора и сатирата Превод на текстове: Невена Екимова Графичен дизайн: Антон Иванов, Студио Мозайка Печат изложбени графики: Висарт
Музеят на хумора и сатирата, секция „Комикс“ към Съюза на българските художници и сдружение „Проектът Дъга“
ви канят на 1-ви април от 18:00 часа в зала „Стефан Фъртунов“
на откриването на Четвъртата национална изложба на българския комикс.
В празничния ден, от 16:00, заповядайте на Творческо ателие за комикс с художниците Петър Станимиров, Румен Чаушев, Иван Беров и писателя-сценарист Марин Трошанов. Ще рисуваме заедно и ще обсъждаме процеса на създаване на илюстровани истории – от първата дума до последния щрих.
Изложбата е посветена на комикси с историческа тематика и включва 148 табла с творби на 100 български автори – от пионерите на жанра от средата на 40-те години като Александър Денков, Вадим Лазаркевич и Любен Зидаров до съвременни творци.
Ще видите произведения, създадени за популярни издания като списанията „Дъга“ и „Чуден свят“, вестник „Разкази в картини“ с любими автори като Венелин Върбанов, Евгений Йорданов, Петър Станимиров и Стоян Шиндаров.
Представени са и доста примери от годините на прехода – илюстрованите приключения на Ивайло Иванчев в списание „Фют“, изданията на Дейвид Салария с рисунки на Пенко Гелев, исторически комикси за царе и войводи от художници като Александър Въчков и Веселин Чакъров. Експозицията включва и множество произведения след 2000-та година, създадени в периода на възроден интерес към жанра.
По време на изложбата можете да гледате и документалния филм „Дъга – Разкази в картинки“, продуциран от студио Four Hands през 2018 година. Филмът проследява историята на емблематичното списание „Дъга“ и ни среща с много от художниците, творили за него. Започнало да излиза през 1979, списанието просъществува до 1992 година с общо 42 броя и тираж, достигащ до 300 000 копия. „Дъга“ е уникално издание за целия бивш социалистически блок, а някои от героите му живеят и до днес в спомените на читателите.
Музеят на хумора и сатирата представя „Светове“ – мащабна ретроспективна изложба на обичания габровски живописец Иван Христов – Грога (1942 – 2024). Разположена на целия четвърти етаж, експозицията включва над 100 творби и проследява различни етапи в професионалното му развитие.
Изложбата е част от честванията по повод 165 години от обявяването на Габрово за град.
Творчеството на Иван Христов – Грога е истинско откровение в света на изкуството. В стил фотореализъм и с поетична чувствителност, той насища картинните си светове с уникална дълбочина и значимост.
Природата е негова любима тема. Художникът я изобразява не просто като фон, а като жив организъм. Особено впечатляващи са зимните му пейзажи, изпълнени с хладни тонове и ефирност, предизвикващи дълбоки емоции и размисли за преходността и крехкостта на живота.
Грога създава „портрети” на птици, с изтънчена чувствителност към тяхната красота. Неговата живопис е не само средство за естетическо откровение, а и обществена позиция и предупреждение за разрушаващите природата човешки дейности.
В изложбата участват картини от колекциите на семейство Христови, Музея на хумора и сатирата, ХГ „Христо Цокев” – Габрово, галерия „Аспект” – Пловдив, галерия „Джуркови” – Пловдив, галерия „Видима” – Севлиево, ХГ „Асен и Илия Пейкови” – Севлиево, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, НЧ „Отец Паисий 1928” в с. Думници, частни лица.
В експозицията е включена прожекция на 3 документални филма, които предоставят възможност публиката да се докосне до личността на художника.
Иван Христов – Грога е роден в габровското село Думници в семейство с богати традиции в каменоделството. Възпитаник на Априловската гимназия, през 1969 г. завършва Великотърновския университет, специалност „Плакат“. Над четвърт век Грога посвещава на преподавателската дейност в Средното художествено училище в Трявна, вдъхновявайки поколения млади творци.
Въпреки специализацията си в плаката, той остава верен на „старата си любов“ – живописта, превръщайки я в свое основно изразно средство.
Творческото наследство на Грога включва десетки самостоятелни изложби и успешни изяви в престижни форуми. Активен и високо оценен участник е в 14 издания на Габровското биенале на хумора и сатирата в изкуството, с отличия през 1999 – трета награда за живопис, през 2005 – специалната награда за живопис на Министерството на културата.
През 2005 г., 2006 г. и 2013 г. художникът печели наградата „Христо Цокев” на Община Габрово. През 2014 г. е удостоен с „Почетен знак на Габрово“ за цялостен принос към културния живот на града.
20 декември 2024 – 30 юни 2025 Откриване: 20 декември (петък), 18:00 часа
„ … Стоян Венев (верен на собствената си весела, шегаджийска и глумлива природа) осмиваше пороците на своето време или пък се забавляваше с комичните патила на своите „герои“, дори когато от чисто социологическо гледище,„смешното“ имаше дълбоки драматични измерения.“* Димитър Аврамов
През 2024 се навършиха 120 години от рождението Стоян Венев – един от най-разпознаваемите наши художници, значима фигура в изкуството ни през миналия век.
В опит да се предложи съвременен поглед към твореца и своеобразен съзидател на българското изкуство, в зала 5 на Музея на хумора и сатирата е подредена изложба, представяща 151 негови живописни платна, карикатури, сатирични рисунки, етюди и акварели.
В експозицията е включена прожекция на 4 документални филма, които предоставят възможност публиката да се докосне до личността на художника.
Разказът за творчеството и личността на Стоян Венев е доразвит с литература, каталози и албуми в Музейната библиотека.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и е съвместен проект между Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил и партниращи колекционери.
Под въздействието на характерните произведения на Стоян Венев поколения българи от най-ранната си детска възраст изграждат представите и отношението си към околния свят, социалните промени в обществото, историческите процеси и събития.
Името му е широко известно и днес. Сънародниците ни над средна възраст разпознават творбите на кюстендилския художник. Колоритните му платна, карикатури и рисунки отдавна са в галерии и в частни колекции и днес определяме с думата „класика“.
Преминал през живота си с толкова динамизъм, колкото и в изкуството си, Венев винаги е бил обект на интерес от страна на критиката, журналисти, колеги и широката публика. Новатор, с ярка чувствителност и еднопосочна, безметежна креативност. В произведенията му впечатляват експресивния колорит, интимния реализъм, вмъкването на символистични и алегорични знаци, социалния елемент.
Стоян Венев се изгражда като художник с остър усет към социалните напрежения и изразява възгледите си чрез една специфична стилистика. Той е широко популярен още от младите си години, значим изразител на пролетарската линия в изкуството между двете световни войни, последен от големите представители на движението „Родно изкуство”.
След деветосептемврийския преврат две десетилетия художникът работи за „новата социалистическа култура“ и за „представителната ангажирана живопис“.
През 60-те години този изключително своенравен творец „щастливо се завръща“ към характерния си предишен стил – към предвоенния модернизъм, субективното, условното и примитива, разчупвайки наложените ограничения – да бъде правдив и реалистичен в общоприетия и очакван смисъл, с предварително зададени идейно-съдържателни и стилово-пластични рамки.
Голяма част от неговите сюжетите отразяват разбирането му за критиката като функция на изкуството и десетките му сатирични рисунки едновременно възвеличават и осмиват, една самобитна смесица между героично и гротескно – „… все същите примитивни селяни – мустакати, ококорени, грозни и смешни; все същите селски веселби и забавни анекдоти …“* (Д. Аврамов).
*цитат от статията „Стоян Венев – самобитен художник на примитивното българско село” на Димитър Аврамов в kultura.bg от 21.09.2014 г.
Изложбата „Стоян Венев. Канонично, под мустак и от чекмеджето” може да се разгледа във виртуалната разходка, която дава свобода на движение и взаимодействие с експозицията, чрез добавени интерактивни маркери към произведенията в нея.
Проектът „Как се живееше у Яначкови“ е подготвен въз основа на илюстрациите на Вендула Халанкова.
Откриването на изложбата е на 5 ноември от 17:30 часа в Музея на хумора и сатирата.
Проектът се реализира от Чешкия център в София в рамките на програмата за Годината на чешката музика и с подкрепата на Посолството на Чешката република в София, Чехословашки клуб „Т. Г. Масарик“ в България, чешкия Театрален институт, Sound Czech.
Изложбата представя илюстрации към двете книги от наследството на Марие Стейскалова, наричана Маржи, дългогодишна икономка в семейството на композитора Леош Яначек. Готварската книга на Маржи съдържа рецепти, по които се е готвело у Яначкови и бележки за разни събития в семейството на Яначек, a Мемоарите на Маржи са своеобразно свидетелство за личността, творчеството и живота на Яначек и останалите членове на семейството, съпругата Зденка (1865–1938 г.), дъщерята Олга (1882–1903 г.) и сина Владимир (1888–1890 г.). Книгите с илюстрации от Вендула Халанкова са издадени от Туристическия информационен център Бърно (TIC BRNO) и Моравския областен музей. Леош Яначек (1854–1928 г.) е най-често изпълняваният по света чешки оперен композитор. Въпреки че по дата на раждане спада по-скоро към поколението на Антонин Дворжак, неговото творчество е част от най-ярките прояви на музиката от ХХ в. и с това нарежда своя създател сред по-младите композитори с близо две поколения. Животът и творчеството на Яначек са тясно свързани с град Бърно, където живее от младини и със своята неуморна композиторска и организационна работа допринася за принципното развитие на бърненския културен живот. В Бърно се изпълняват и световните премиери на по-голямата част от творчеството на Яначек, включително прочутите му опери „Йенуфа“ („Нейната заварена дъщеря“), „Катя Кабанова“, „Приключенията на Хитрата лисичка“, „Делото Макропулос“ и „От мъртвия дом“.
Вендула Халанкова (*1981 г.) е завършила Ателието по околна среда на Факултета за изобразителни изкуства в Бърно. От 2001 година се представя със самостоятелни изложби и понастоящем е една от най-автентичните и най-своеобразни чешки художнички от средното поколение. Областта на нейното творчество е много широка – oт свободното творчество през илюстрирането на книги, комиксите до анимационните филми, като също толкова разнообразни са и използваните техники – от рисуването с бои и с перо през колажи, асамблажи, бродирани обекти до нахлувания в публичното пространство. Oт 2017 година е сътрудник на Туристическия информационен център БЪРНО (TIC BRNO) в областта на нетрадиционното пропагандиране на личността на Леош Яначек, в рамките на което е създадена и серия хартиени колажи и илюстрации на книгите „Готварската книга на Маржи“ и „Мемоарите на Маржи“. Всички проекти, подготвени от Туристическия информационен център БЪРНО (TIC BRNO) за Леош Яначек, можете да разгледате ТУК: https://www.leosjanacek.eu/en/
На 24 октомври 2024 г. бяха представени изложбите от Карикатурен салон 2024, като важен акцент в тазгодишното му издание е самостоятелната изложба „Парченца време” на проф. Анри Кулев в зала 7 в Музея на хумора и сатирата.
На 4 април тази година той бе удостоен със специалната награда на музея в Националната изложба на карикатурата, включваща плакет „Светът е оцелял, защото се е смял”, както и право на самостоятелна изложба, тематиката на която е в тон с поредните избори за парламент. Предстоят и няколко съпътстващи събития за деца и младежи в периода на изложбата, първото от които е Анимационна работилница. Тя ще се проведе през есенната ваканция от 31 октомври до 3 ноември 2024.
Проф. Aнри Кулев e художник, режисьор и продуцент на игрални, документални и анимационни филми. Преподава анимационна режисура в Нов български университет от 1993 година. Директор е на Световния анимационен фестивал във Варна. Член е на журита на много международни фестивали, сред които тези в Анси, Хирошима, Санкт Петербург, Варна. Сценограф и режисьор на театрални постановки. Има над 15 самостоятелни изложби – графика, анимационни ескизи и живопис в Анси, Хирошима, София, Оберхаузен, Краков, Берлин, Москва, Братислава, Пловдив, Варна и др. След изложбата му в Музея за модерно изкуство МоМА в Ню Йорк през 1980 г. анимациите „Гарсониера“ и „Неделя“ влизат в колекцията на музея. Носител е на близо 30 национални и международни награди за филмите си.
Публикува рисунки, карикатури и комикси във вестници и списания от 1964 година до днес. Анри Кулев режисира повече от 70 анимационни, документални и игрални филми. Прави документални филми за Йълдъз Ибрахимова, Иво Папазов – Ибряма, Самир Куртов, за Алжир. Сред известните филми на Кулев са и комедията „Врабците през октомври” по сценарий на Станислав Стратиев, анимацията „Парцалът”, филмите „Цахес”, „Госпожа Динозавър”, „Бащата на яйцето”, „Смъртта на заека”.
Награди: – 2024 – Награда на Музей на хумора и сатирата, Габрово на 49 национална изложба на карикатурата; – 2023 – Награда за цялостно творчество на кино фестивала „Любовта е лудост“; – 2022 – Награда за цялостно творчество на кино фестивала „Монстра” – Лисабон, Португалия – 2021 – Почетен гражданин на град София; – 2020 – Награда за цялостно творчество на кино фестивала „София филм фест”; – 2019 – „Златен век – огърлие“ на Министерство на културата – за особен принос в развитието на изкуството и културата; – 2000 – Братислава 2000,Биенале на илюстрацията – носител на специална награда на името на Алвин Бруновски за изключителен принос в развитието на световното анимационно кино.
От 24 октомври Музеят на хумора и сатирата представя Карикатурен салон 2024 – традиционно есенно събитие с фокус върху карикатурата. Той включва 3 изложби – 49. Национална изложба на карикатурата и и наградените участници от мевждународните конкурси за карикатура „Вода, река, хора“ и „Маслината“.
Зала 3 – Стефан Фъртунов, Музей на хумора и сатирата Откриване: 24 октомври, 17:30 Период на провеждане: 24 октомври 2024 – 1 март 2025
49. Национална изложба на карикатурата
Човек и добре да си живее в медийното пространство, в един момент се сблъсква с КАРИКАТУРАТА.
Последните години, в отброяването на поредността си, Националната изложба на карикатурата е в непрекъснато състезание с Народното събрание – при откриването ѝ на 4 април в СБХ на „Шипка” 6, София, те бяха в паритет – 49 на 49. Сега резултатът е 49 на почти 51. Вероятно това е отражение на по-високата степен на задълбоченост и отговорност, с която карикатуристите се отнасят към делата си. Затова и политиката силно присъства както по стените на залите на Съюза на българските художници, така и в Музея на хумора и сатирата.
Разбира се, Националната изложба не е преглед на цялата българска карикатура, участниците работят самостоятелно и успешно в различни медии и присъстват в общите изложби по свое желание.
Тазгодишният салон представя произведения от 27 автора с близо 90 карикатури. Освен с живите легенди Любомир Михайлов, Ивайло Цветков, Валентин Георгиев, Майя Чолакова, проф. Анри Кулев, Алла и Чавдар Георгиеви, Маргарита Янчева, Диляна Николова, Цочо Пеев, Ириен Трендафилов и др., ще се запознаете и с нови лица, като : Александър Симов, Евгени Начев, Луиза Хамел, Марио Иванов, Силвия Ганчева и др.
В нашата селекция от 49. Национална изложба на карикатурата ще видите нещата от живота между смешното и несмешното, провокативното и забавното, между войната и мира, но и философски прозрения, графични пермутации и смешни илюстрации.
В Карикатурен салон 2024 ще се срещнете и с творбите на наградените автори на 49. Национална изложба на карикатурата:
Валентин Георгиев – награда „Райко Алексиев“
Димитър Атанасов – награда на Съюза на българските художници
Константин Анастасов и Цветан Павлов – награда на секция „Карикатура“ на СБХ
Майя Чолакова – награда на Столична община на името на Доньо Донев
Любомир Михайлов – награда на Българския червен кръст; Веселин Зидаров – поощрение на БЧК
проф. Анри Кулев – награда на Музея на хумора и сатирата, Габрово
Анатолий Станкулов – награда „Хриле и копита”, учредена от инж. Борислав Константинов и Любо Николов за карикатура на тема „Природа, лов и риболов”
Силвия Ганчева – награда на клуб „Жарава“, Община Кубрат и Националния конкурс за хумор и сатира в Кубрат
Първи международен конкурс за карикатури „Вода, река, хора“
През 2024 година, по повод 30 години от подписването на Конвенцията за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав и 20 години отбелязване на Ден на река Дунав, Община Русе, ОП Русе арт и СБХ – секция Карикатура организират конкурса Вода, река, хора.
В надпреварата участваха над 150 творци от 49 държави.
Международно жури определи носителите на първа, втора и трета награда, както и на трите поощрителни награди:
Първа награда – Яцек Франкевич, Полша
Втора награда – Руке Суза, Бразилия
Трета награда – Цочо Пеев, България
Първа номинация за награда – Асиер Санс, Испания
Втора номинация за награда – Кесусанто Лиусвия, Индонезия
Трета номинация за награда – Константин Казанчев, Украйна
На 29 юни в Доходно здание, Русе, бе открита изложба с отличените карикатури.
В Карикатурен салон 2024 е първото гостуване на наградените и други избрани творби от конкурса.
Международен карикатурен конкурс „Маслината„
Музеят на хумора и сатирата представя селекция от 13-тото издание на Международния карикатурен конкурс Маслината, проведен в Кипър през 2024 г. В селекцията са включени всички наградени карикатури, както и избрани произведения от конкурса.
Конкурсът за карикатури Маслината е създаден през 2007 г. от Асоциацията на кипърските турски карикатуристи. Преди 23 години в община Кирения в Кипър започва да се провежда Фестивал на маслината, целящ да защити маслиновото дърво и продуктите от него, произвеждани на местна почва от хиляди години.
Лошо планираната урбанизация и стоманобетонното строителство, които започват в общността на кипърските турци през 80-те години на миналия век, довеждат до упадък на маслиновото дърво – важен местен продукт. В резултат на погрешни планове за зониране къщи се строят в райони, където преди са се произвеждали маслини. Кипърската турска общност, която традиционно изнася зехтин, сега внася маслини и зехтин от чужбина поради неадекватна политика. За да привлече вниманието към тези проблеми, се ражда карикатурния конкурс Маслината, който има за цел да критикува противоречията и лошите политики по отношение на производството на маслини по начин, разбираем за широката публика.
Стартирал като национално събитие, конкурсът се развива до международно ниво. През 2020 г. името е променено на Международен хумористичен фестивал Маслината – Международен карикатурен конкурс, за да могат да се включат и карикатури на свободна тема.
През 2024 г. е обявено, че само черно-бели карикатури ще бъдат приети в конкурса. Решението е взето поради няколко причини. Според организаторите през последните десетилетия карикатурното изкуство е изправено пред сериозни проблеми. Поначало рисувани с опростени или преувеличени линии и отпечатани само в черно и бяло, карикатурите постепенно се отклоняват от същността си. Художествени продукти като илюстрации, фотографии и картини се превръщат в рисунки с компютърни програми и се представят като карикатури. В такива продукции се използват ярки цветове, което прави репликите и закачките по-малко разбираеми. Освен това, не-карикатуристи, които крадат чужди идеи с помощта на компютри и AI, са превзели света на карикатурното изкуство. В резултат на това смело решение след много години отново можем да се докоснем до великолепието и въздействащата симплистика на черно-белите карикатури от 13. Международен конкурс Маслината.
Прожекции на документалния филм за Музея на хумора и сатирата
От 20 септември в зала 7А всеки ден от 9:00 до 18:00 часа може да бъде гледан документалният филм за Музея на хумора и сатирата Смехът и свободата. Прожекциите са посветени на Европейските дни на наследството 2024.
През половинвековната история на Музея в него се случват събития от национална и международна значимост, той е място за среща на някои от световните имена в сферата на комичното и сатирата в изкуството, литературата, театъра, киното. През годините са правени документални продукции, проследявали отделни моменти, но досега не бе създаван цялостен филмов разказ за историята на институцията и интересните личности, свързани с нея. В юбилейната година филмът обръща поглед назад с критична оценка на случилото се досега, но и напред към бъдещето на Музея. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Програма Култура 2022 на Община Габрово.
СМЕХЪТ И СВОБОДАТА (2022) Времетраене: 1:01:39 Копродукция на Българска национална телевизия и Музея на хумора и сатирата Изпълнителен продуцент: Милен Иванов Сценарий: Димитър Стоянович, Екатерина Минкова Редактор: Милен Иванов РТС: Юлиян Димитров Оператор: Камен Колев Режисьор: Екатерина Минкова Анимация: FourPlus Studio
Във филма участват:
Настоящи и бивши служители на Музея: Анна Баланска, архивар в Музея на хумора и сатирата Галина Бонева, бивш служител в Музея на хумора и сатирата в периода 1980 – 2022 Димка Колева, фондохранител в Музея на хумора и сатирата Маргарита Бориславова, бивш служител в Музея на хумора и сатирата Маргарита Доровска, директор на Музея на хумора и сатирата Невена Екимова, уредник в Музея на хумора и сатирата Светлана Михайлова, Връзки с обществеността в Музея на хумора и сатирата Татяна Цанкова, бивш служител в Музея на хумора и сатирата и директор в периода 1993 – 2016
Представители от журито на 25-тото Габровско биенале на хумора и сатирата: Алла Георгиева, жури в раздел Карикатура Ан Дерен, Франция, жури в раздел Карикатура Антониу Антунеш, Португалия, жури в раздел Карикатура Лука ло Пинто, Италия, жури в раздел Съвременно изкуство Нилс Бо Бойесен, Дания, жури в раздел Карикатура
Олаф Вестфален, Куратор на изложбата „Тренинг за чувствителност“ от 25-тото Габровско биенале
Васъф Кортун, Турция, съветник на 25-тото Габровско биенале
Наградени творци в 25-тото Габровско биенале: Ивайло Цветков, България, носител на наградата Златен Езоп в раздел Карикатура Дария Пугачова, Украйна, носител на наградата Златен Езоп в раздел Съвременно изкуство Денис Шантар, Украйна, носител на наградата Гаскар
Сътрудници на Музея: Антон Стайков, зам. председател на СБХ Чавдар Георгиев, карикатурист Чавдар Николов, карикатурист
От края на септември до 4 ноември в Музея на хумора и сатирата ще гостува пътуващата изложба на издателство „Точица“ „Мисли преди да пораснеш!“. Откриването е на 21 септември от 17:00 часа в зала 8 и ще бъде предшествано от ателие за детска илюстрация в 15:30 часа с водещи Зорница Христова и художникът Ясен Григоров в новата библиотека на етаж 3. През последните 14 години издателство „Точица“ има удоволствието да работи с някои от най-добрите български илюстратори и сега ви кани на разходка из техните светове, на един визуален разговор за порастването и за неговия път, който никога не е еднопосочен. Подбраните творби, включени в изложбата, представят съвременния поглед на художниците към детските книги. Нещо повече – по думите на организаторите те “запазват свежестта на текста и предизвикват въображението да доизгради образите и обстановката, създадени от думите“. Куратор е Мариета Ценова.
С участието на: Кирил Златков, Миглена Папазова, Ясен Григоров, Юлиян Табаков, Сияна Захариева, Вяра Бояджиева, Калина Мухова, Пенко Гелев, Аля Маркова, Милена Вълнарова, Мила Янева-Табакова, Ася Колева, Анелия Пашова, Инна Павлова, Мила Лозанова, Ина Христова, Анна Цочева, Анна Георгиева.
Проектът се осъществява с подкрепата на програма „Създаване“ на Национален фонд „Култура“.
Ако китната ул. „Щастие“, разположена между Музея на хумора и сатирата и р. Янтра в Габрово, не ви е на път точно в предстоящите динамични летни седмици, разгледайте онлайн нашата най-нова изложба „Дигитализирай това“. Качваме я тук, защото е екстериорна, а навън почти не е останала сянка!
Въпросната изложба и проектът, от която тя е част, са факт благодарение на Национален фонд „Култура“ и Програмата за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти, и обединява в себе си снимки и научени уроци по ключовата тема дигитализация на съдържание.
