По повод 90-годишния юбилей на писателя Христо Мандев, „Дружеството на писателите Габрово“ ви кани на литературна вечер с негово творчество.
В рамките на вечерта писателят и литературен критик Владимир Шумелов ще представи най-новата книга на Христо Мандев, познат още с псевдонимите Хижар и Дядо Трак – „Смях през зъби“.
Христо Мандев е автор на пътеписи, поезия, разкази, повести и книги за деца. С най-новото си издание той вече има 46 публикувани книги.
Събитието ще се състои на 10 юни 2026 г. от 17:00 часа в Музея на хумора и сатирата, зала 8, етаж 4.
На 23 и 24 май в Университетската библиотека на Технически университет – Габрово се проведе международният симпозиум „Brieftopia: Архиви на бъдещето“, организиран от Музей на хумора и сатирата. Въпреки усложнената обстановка в региона, събитието събра участници и гости от различни държави за два дни, посветени на критическото мислене, въображението и разговорите за бъдещето.
В дни, в които вниманието естествено бе насочено към последствията от наводненията и към един от най-светлите и уважавани български празници – 24 май, Габрово за кратко се превърна в място за интензивен разговор за бъдещето, въображението и способността да устояваме на кризи — лични, обществени и политически.
С впечатляваща програма и участници от различни държави, „Brieftopia: Архиви на бъдещето“ събра в Габрово едни от най-ярките критически гласове от Европа и отвъд. Лектори в симпозиума бяха Бехзад Х. Нури, Борис Буден, Едгар Шмиц, Мария Линд, Магнус Бартас, Снежанка Михайлова и Майкъл Дътън, а модератори на дискусиите — Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури.
В продължение на два дни разговорите преминаха през теми като войната и краят на свет(овете), вярата и свещеното, некромантията, образованието, изкуствения интелект, критическото мислене и възможността за създаване на нови форми на общност и въображение.
От студентска стая в Техеран до пространствата между надеждата и безнадеждността, участниците в „Brieftopia“ поставиха въпроси за това как мислим бъдещето във време, в което то често изглежда отменено или сведено до готови образи и алгоритми.
Сред акцентите в програмата бяха дискусиите около смеха като форма на устойчивост, възможностите и ограниченията на изкуствения интелект, както и идеята за „диагонално мислене“ — мислене през пролуките, интервалите и несигурността. Специално внимание бе отделено и на въпроса как културните институции могат да работят в рамките на съществуващите структури, без да бъдат напълно погълнати от тях.
Това, което „Brieftopia“ направи ясно, е необходимостта да продължим да разговаряме, да се събираме и да си представяме бъдещето – дори и особено тогава, когато реалността изглежда нестабилна.
Ще се срещнем отново, ще обсъждаме отново, ще опитваме отново. Защото и това е брифтопичен акт.
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
В образи, символи, страхове и нравствени предупреждения, запазени в стенописите на българските средновековни и възрожденски храмове.
От 20 май до 20 юни 2026 г. в Алеята пред аулата на НБУ гостува изложбата „Грехът“ на Домa на хумора и сатирата в Габрово.
Експозицията представя сцени от Страшния съд, митарствата на душата и морално-дидактичните композиции в българската църковна живопис от XVIII–XIX век.
Чрез образите на грешници, демони, занаятчии, врачки и алегорични персонажи изложбата разкрива как зографите превръщат живописта не само в религиозно изображение, но и в средство за нравствено възпитание, обществена критика и духовно предупреждение.
Изложбата насочва вниманието към богатия визуален език на православното изкуство, в който страхът от греха, идеята за възмездие и надеждата за спасение се преплитат с хумор, гротеска и ярко разпознаваеми човешки образи.
Майкъл Дътън разглежда политическия живот през призмата на различни теории на енергийните разходи, които излизат извън рамките на изчислителната логика както на капитализма, така и на традиционния марксизъм.
Той използва даоистката концепция за чи (жизнената енергия), която предлага една хидродинамична онтология, в която енергията е течна и се очертава от контекста, а не от фиксирани категории.
По този начин, Дътън се стреми да възстанови политическото като мимолетна енергия, откриваща се в „дреболиите“ на общностния живот, а не в макроисторическите „начини на производство“.
Майкъл Дътън е почетен професор по политически науки в Университета Голдсмит в Лондон и член на Австралийската академия за социални науки.
Като съосновател и съредактор на списанието „Postcolonial Studies“, в своите изследвания той използва китайски архивни материали, за да оспори технократичния обрат в социалната теория.
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
„Брифтопия: Архиви на бъдещето“ с Едгар Шмиц, „Търгуване в Брифтопия“
Да мислим и изграждаме бъдещето, без да разговаряме с миналото, често изглежда невъзможно.
В моменти на изчерпване и несигурност настоящето започва да се пропуква под натиска на бъдещето и отново връща към живот спомени, фигури и гласове от миналото.
През историята много общества са били принудени да преговарят с „мъртвите“ – с наследствата, травмите и обещанията на онова, което е било преди тях.
Но кои мъртви избираме да върнем днес и какви нови договори сключваме в Брифтопията?
Архитектурните проекти, филмите и саундтраците на Едгар Шмиц се занимават с разработването на начини за оттегляне, с разпръснатите материалности на хореографията и с временните форми на (не)живостта.
Шмиц е основател на изследователските групи CHOREOGRAPHIC и ANIMATE ASSEMBLY, куратор на изложбената серия Choreographic Devices и ръководител на Art Research Programme в Университета Голдсмит в Лондон.
Мария Линд ще разгледа въпроса „Докъде стигаме с магическите моменти?“ чрез представяне и обсъждане на три проекта, в които е участвала:
„Телевизионният трамплин: от детската телевизия към съвременното изкуство и литература“, показван в Москва, Калмар, Умео, Нортелье и Кируна;
„Тихият университет“ на художника Ахмет Огут, представен в Tensta Konsthall в Стокхолм и
„Благотворителната храна“ осъществен в Кируна.
Мария Линд е куратор, писателка и педагог от Стокхолм. В момента е директор на Музея за съвременно изкуство „Кин“ в Кируна. От 2020 до 2023 г. е съветник по култура в Посолството на Швеция в Москва. Била е ръководител на Центъра за съвремено изкусто Tensta Konsthall в Стокхолм (2011–2018), артистичен директор на 11-тото биенале в Кванджу, завеждащ на магистърската програма в Центъра за кураторски изследвания към Bard College (2008–2010). Между 2005 и 2007 г. стои начело на Iaspis в Стокхолм (2005–2007), а от 2002 до 2004 г. ръководи Kunstverein München. През 1998 г. е съкуратор на европейското пътуващо биенале „Манифеста 2“ в Люксембург.
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
За тези, които са пропуснали да разгледат на място изложбата „Борис Димовски – 100 години от рождението”, тя вече може да се разгледа и във виртуалната разходка, която дава свобода на движение и взаимодействие с експозицията, чрез добавени интерактивни маркери към произведенията в нея.
Мащабната ретроспективна изложба е курирана от Красимир Илиев и включва произведения от фондовете на Музея на хумора и сатирата, Националната галерия, Художествената галерия – Русе, колекциите на проф. Иван Еленков, Владимир Илиев, Людмил Веселинов и Петър Тишкин, както и творби от ДА „Архиви“.
Експозицията беше достъпна за разглеждане на място до 17 юни 2026, когато беше и представянето на монографията към изложбата.
Изложбата е посветена на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град.
Осъществява се с медийната подкрепа на Българско национално радио и Българска телеграфна агенция.
Какво общо имат затворът и музеят? Възникнали исторически по едно и също време, те се възприемат като противоположности, но в същността си споделят общ принцип: наблюдението.
В един от последните си проекти Магнус Бартас работи със затворници от град Калмар, Южна Швеция, където сградите на затвора и местния музей се намират на 500 метра една от друга. В продължение на шест месеца художникът и шестима затворници изграждат връзка между затвореността на затвора и отвореността на музея, създавайки съвместно произведение.
Цялата ситуация Бартас описва като „брифтопия“ – внезапна възможност да се наруши даден модел и да се създаде нещо коренно различно.
Магнус Бартас е художник, писател, професор по изящни изкуства и ръководител на изследователската дейност в „Констфак“, като работи предимно с текст, видео и инсталации. През 2010 г. печели Голямата награда на Международния филмов фестивал в Оберхаузен, а през 2024 г., заедно с Бехзад Х. Нури, получава първа награда на Министерството на културата и науката на Северен Рейн-Вестфалия на същия фестивал.
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Лекцията на Снежанка Михайлова разглежда мисленето като творческа и политическа практика, която се разгръща в лакуните между миналото и бъдещето, разрушението и обновлението.
Започвайки с концепцията на Хана Аренд за интервала като условие за ново мислене, лекцията преминава през поетичния диалог на Пол Валери „Евпалин или архитектът“ към архитектурните пространства на Тадао Андо на остров Наошима. Чрез философията, архитектурата и пътеписа Михайлова размишлява върху обърнатите времеви измерения, оцеляването след катастрофата и възможността да си представим други форми на живот, подхождайки към изкуството като към крехко, но необходимо пространство за ориентирано към бъдещето мислене.
Практиката на Снежанка Михайлова е основана на пърформанс и писане, както и на дългосрочни артистични изследвания, които подхождат към пърформанса като форма на мислене и изследване. Централно място в работата ѝ заема разбирането, че мисленето не е единствено вътрешно или абстрактно, а се появява чрез релационни, въплътени и акустични преживявания в актове на слушане, изразяване и споделено внимание.
Снимка: Виолета Апостолова
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
ИИ е система, която се предполага, че е способна да мисли. Но може ли да се смее? Когато бъде попитана директно, ИИ отговаря: „Ако да правиш шега означава „да създаваш текст, който кара човек да се смее“, тогава да. Ако означава „да имаш чувство за хумор или да разбираш защо нещо е смешно“, отговорът засега е не.“ Как да го разберем – като знак за надежда или по-скоро за безнадеждност?
Борис Буден е писател, културен теоретик и преводач, който живее в Берлин.
Роден е в бивша Югославия, учи философия в Загреб и защитава докторска степен по културна теория в Хумболтовия университет в Берлин.
От началото на 80-те години на миналия век Буден публикува есета и книги по критична и културна теория, психоанализа, политика и съвременно изкуство на хърватски, немски и английски език.
Снимка: с любезното съдействие на Владислав Томичич
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
