Категория: Новини

„Брифтопия: Архиви на бъдещето“ с Едгар Шмиц, „Търгуване в Брифтопия“

Да мислим и изграждаме бъдещето, без да разговаряме с миналото, често изглежда невъзможно.

В моменти на изчерпване и несигурност настоящето започва да се пропуква под натиска на бъдещето и отново връща към живот спомени, фигури и гласове от миналото.

През историята много общества са били принудени да преговарят с „мъртвите“ – с наследствата, травмите и обещанията на онова, което е било преди тях.

Но кои мъртви избираме да върнем днес и какви нови договори сключваме в Брифтопията?

Архитектурните проекти, филмите и саундтраците на Едгар Шмиц се занимават с разработването на начини за оттегляне, с разпръснатите материалности на хореографията и с временните форми на (не)живостта.

Шмиц е основател на изследователските групи CHOREOGRAPHIC и ANIMATE ASSEMBLY, куратор на изложбената серия Choreographic Devices и ръководител на Art Research Programme в Университета Голдсмит в Лондон.

edgarschmitz.com

Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Мария Линд ще разгледа въпроса „Докъде стигаме с магическите моменти?“ чрез представяне и обсъждане на три проекта, в които е участвала:

„Телевизионният трамплин: от детската телевизия към съвременното изкуство и литература“, показван в Москва, Калмар, Умео, Нортелье и Кируна;

„Тихият университет“ на художника Ахмет Огут, представен в Tensta Konsthall в Стокхолм и

„Благотворителната храна“ осъществен в Кируна.

Мария Линд е куратор, писателка и педагог от Стокхолм. В момента е директор на Музея за съвременно изкуство „Кин“ в Кируна. От 2020 до 2023 г. е съветник по култура в Посолството на Швеция в Москва. Била е ръководител на Центъра за съвремено изкусто Tensta Konsthall в Стокхолм (2011–2018), артистичен директор на 11-тото биенале в Кванджу, завеждащ на магистърската програма в Центъра за кураторски изследвания към Bard College (2008–2010). Между 2005 и 2007 г. стои начело на Iaspis в Стокхолм (2005–2007), а от 2002 до 2004 г. ръководи Kunstverein München. През 1998 г. е съкуратор на европейското пътуващо биенале „Манифеста 2“ в Люксембург.

Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Следващият лектор в „Brieftopia: Архиви на бъдещето“ Магнус Бартас с „Кула, по-висока от мен самия: брифтопически експеримент в затворa“.

Регистрация за последните места за симпозиума на 23 и 24 май: https://docs.google.com/forms/d/1F7nCTv5y3Jf35u43A7ZbpqqiZdF4lMfCTKIvkZBLUrM/viewform?edit_requested=true

Какво общо имат затворът и музеят? Възникнали исторически по едно и също време, те се възприемат като противоположности, но в същността си споделят общ принцип: наблюдението.

В един от последните си проекти Магнус Бартас работи със затворници от град Калмар, Южна Швеция, където сградите на затвора и местния музей се намират на 500 метра една от друга. В продължение на шест месеца художникът и шестима затворници изграждат връзка между затвореността на затвора и отвореността на музея, създавайки съвместно произведение.

Цялата ситуация Бартас описва като „брифтопия“ – внезапна възможност да се наруши даден модел и да се създаде нещо коренно различно.

Магнус Бартас е художник, писател, професор по изящни изкуства и ръководител на изследователската дейност в „Констфак“, като работи предимно с текст, видео и инсталации. През 2010 г. печели Голямата награда на Международния филмов фестивал в Оберхаузен, а през 2024 г., заедно с Бехзад Х. Нури, получава първа награда на Министерството на културата и науката на Северен Рейн-Вестфалия на същия фестивал.

Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Следващата от групата на лекторите в „Brieftopia: Архиви на бъдещето“ е Снежанка Михайлова с „Диагонално мислене“.

Регистрация за последните места за симпозиума на 23 и 24 май: https://docs.google.com/forms/d/1F7nCTv5y3Jf35u43A7ZbpqqiZdF4lMfCTKIvkZBLUrM/viewform?edit_requested=true

Лекцията на Снежанка Михайлова разглежда мисленето като творческа и политическа практика, която се разгръща в лакуните между миналото и бъдещето, разрушението и обновлението.

Започвайки с концепцията на Хана Аренд за интервала като условие за ново мислене, лекцията преминава през поетичния диалог на Пол Валери „Евпалин или архитектът“ към архитектурните пространства на Тадао Андо на остров Наошима. Чрез философията, архитектурата и пътеписа Михайлова размишлява върху обърнатите времеви измерения, оцеляването след катастрофата и възможността да си представим други форми на живот, подхождайки към изкуството като към крехко, но необходимо пространство за ориентирано към бъдещето мислене.

Практиката на Снежанка Михайлова е основана на пърформанс и писане, както и на дългосрочни артистични изследвания, които подхождат към пърформанса като форма на мислене и изследване. Централно място в работата ѝ заема разбирането, че мисленето не е единствено вътрешно или абстрактно, а се появява чрез релационни, въплътени и акустични преживявания в актове на слушане, изразяване и споделено внимание.

Снимка: Виолета Апостолова

Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Следващият лектор в „Brieftopia: Архиви на бъдещето“ е Борис Буден.

Той ще говори по темата „Може ли да се смее? Оцеляване с изкуствен интелект“.

Регистрация за последните места за симпозиума на 23 и 24 май: https://docs.google.com/forms/d/1F7nCTv5y3Jf35u43A7ZbpqqiZdF4lMfCTKIvkZBLUrM/viewform?edit_requested=true

ИИ е система, която се предполага, че е способна да мисли. Но може ли да се смее? Когато бъде попитана директно, ИИ отговаря: „Ако да правиш шега означава „да създаваш текст, който кара човек да се смее“, тогава да. Ако означава „да имаш чувство за хумор или да разбираш защо нещо е смешно“, отговорът засега е не.“ Как да го разберем – като знак за надежда или по-скоро за безнадеждност?

Борис Буден е писател, културен теоретик и преводач, който живее в Берлин.

Роден е в бивша Югославия, учи философия в Загреб и защитава докторска степен по културна теория в Хумболтовия университет в Берлин.

От началото на 80-те години на миналия век Буден публикува есета и книги по критична и културна теория, психоанализа, политика и съвременно изкуство на хърватски, немски и английски език.

Снимка: с любезното съдействие на Владислав Томичич

Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.