Симпозиум Брифтопия: Архиви на бъдещетоСимпозиум Брифтопия: Архиви на бъдещето
23-24.05.2026
Лектори: Бехзад Х. Нури, Борис Буден, Едгар Шмиц, Мария Линд, Магнус Бартас, Снежанка Михайлова, Майкъл Дътън
Модератори: Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури
Организатор: Музей на хумора и сатирата, Габрово
Местоположение: Университетската библиотека, Технически университет – Габрово, ул. “Хаджи Димитър”, 4
В подготовката за 26-то Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството (2029), Ви каним да вземете участие в двудневния трансдисциплинарен симпозиум „Брифтопия: Архиви на бъдещето“.
Симпозиумът събира художници, куратори, учени и изследователи от български и международен контекст, за да обсъдят колективно концепцията „брифтопия“, термин, въведен от Бехзад Х. Нури за описание на мимолетни, но осезаеми утопични моменти, които възникват в напрежението между надеждата и безнадеждността.
Симпозиумът ще се проведе паралелно с изложбата „Брифтопия: Изкуството между кризи и въображение“, открита през март тази година, която изследва надеждата като крехка, парадоксална сила, съществуваща в пряка връзка с въображението. Концепцията „Брифтопия“ въвежда идеята за архив на бъдещето като кратък момент, в който въображението и съпротивата се срещат. Тя очертава мисловна рамка, противопоставяща се на монументализирането на утопията – насочено към преживяване, а не към увековечаване. Симпозиумът разглежда тези мигове като „архив на бъдещето“ – не като завършена утопия, а като временна среща между въображение и колективно действие, между лична визия и обща грижа.
Симпозиумът и изложбата заедно функционират като отправна точка за планирането на 26-то Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството през 2029 г., курирано от Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури, позиционирайки Габрово като пространство за експериментална мисъл върху въображението и несигурните политики на бъдещето. Инициативите се стремят да създадат колективна лаборатория за преосмисляне на перспективите, в която Габрово се утвърждава като място за практикуване на осезаеми възможности.
Изтеглете брошурата за симпозиума в PDF формат >> тук
ВАЖНО!
– Участието в симпозиума е възможно само с регистрация, местата са ограничени.
– Попълнете следния формуляр: https://docs.google.com/…/1F7nCTv5y3Jf35u43A7ZbpqqiZdF…/edit и изчакайте потвърждение от организатора.
– Пътните разходи и настаняването са за сметка на участниците. За периода на симпозиума е договорена преференциална цена за настаняване в хотел „Етър“ (РЕМО „Етър“), валидна при резервации, направени до 20 април. Пишете моля да долупосоченият имейл.
– Ако настъпи промяна в плановете ви и сте възпрепятствани да присъствате, ни информирайте своевременно на имейл exhibitiondesign@humorhouse.bg
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Програма на симпозиума (*подлежаща на промяна):
| Събота, 23 май 2026 г. (по желание) *10:00–10:40 Кураторски тур в изложбата „Брифтопия: Изкуството между кризи и въображение“ в Музея на хумора и сатирата 11:00-11:15 Пристигане на гостите в библиотеката 11:15-11:20 Добре дошли от Кмета, зам. – директора на Музея на хумора и сатирата и модераторите 11:20-12:00 Въведение и доклад Бехзад Х. Нури, „Brieftopia: Архиви на бъдещето“ 12:00-12:40 Доклад Борис Буден, „Може ли да се смее? Оцеляване с изкуствен интелект“ Кафе пауза 13:00-13:40 Презентация Снежанка Михайлова, „Диагонално мислене“ 13:40-14:40 Панелна дискусия 1, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Снежана Кръстева Обяд 15:30-16:10 Презентация Магнус Бартас, „Кула, по-висока от мен самия: брифтопически експеримент в затвор“ 16:10-17:50 Презентация Мария Линд, „Докъде стигаме с магическите моменти?“ 17:50-19:00 Панелна дискусия 2, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Бехзад Х. Нури |
| Неделя, 24 май 2026 г. 10:00-10:15 Пристигане на гостите в Библиотеката 10:15-10:20 Въведение от модератора 10:20-11:00 Презентация Едгар Шмиц, „Търгуване в Брифтопия“ 11:00-11:40 Презентация Майкъл Дътън, „Моменти на комунизма“ 11:40-12:40 Панелна дискусия 3, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Снежана Кръстева Обяд и прожекция, последвана от дискусия (Q&A) на филмовото есе „Brioni and Necromantic Theatre“ от Бехзад Х. Нури и Магнус Бартас 14:00-15:00 Обобщение на симпозиума, дискусия с всички участници, последвана от въпроси и отговори, модерирана от Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури Свободна програма / организирано посещение на културни забележителности в Габрово *(по желание) Кураторски тур в изложбата „Брифтопия: Изкуството между кризи и въображение“ в Музея на хумора и сатирата Посещение на Регионалния център за съвременно изкуство Кристо и Жан-Клод, Габрово; среща с директора – г-жа Маргарита Доровска; Посещение на Регионалния етнографски музей на открито „Етър“ |
Синопсис на лекциите и кратка биография на лекторите (по реда на представянето):
- Бехзад Х. Нури, „Брифтопия: aрхиви на бъдещето“
„Брифтопия“ е мимолетна, но осезаема среща с бъдещето. Тя е упоритост в изтощението. В своята лекция Нури ще представи „брифтопията“ едновременно като концепция и като метод на мислене и практика, който възниква от разочарованието, но отказва да се поддаде на парализа. „Брифтопията“ не е емоционално оттегляне в носталгията или символичен жест, а практика на оцеляване след провала, начин на живот след поражението. Срещу неолибералната хватка на бъдещето, където технологиите и потреблението се представят като основни средства за спасение и бъдеще, той предлага критично прекъсване на съвременните условия, които свеждат бъдещето до повторение, до управлявано удължаване на настоящето, където въображението се замества от изображения, които могат да се купят, а спекулативният риск става доминиращата времева логика. „Брифтопията“ се появява в рамките на това свиване като контрапрактика, предлагаща въображението като преживян, крехък и колективен акт. „Брифтопията“ е последният праг, преди въображението да се превърне в реалност, но често остава незабелязана.
Бехзад Хосрави Нури е художник, писател, педагог и разказвач на история. Художествената му практика включват филми, инсталации и архивни изследвания. Работите му изследват истории от Глобалния Юг, труда и средствата за производство, както и истории на политическите отношения, съществували като контраразказ на дихотомията Изток-Запад, Север-Юг. Като включва множество теми в своето изследване, той изследва възможните съответствия, видени през призмата на съвременното изкуство, пролетаризма, субалтерността и технологията на производство на изображения. Той изследва съвременната история, за да преразгледа спомените отвъд границите, изследвайки преплитанията и необвързаните спомени.
- Борис Буден, „Може ли да се смее? Оцеляване с изкуствен интелект“
Не е нужно да се оглеждаме много, за да осъзнаем в каква бедствена ситуация се намираме: хаос, войни, екологичен колапс… Как да мислим за бъдещето в момент, когато е заложено самото ни оцеляване? Може би това е моментът да си припомним Валтер Бенямин, който написа известните думи, че смяхът е единственото нещо, което ни помага да издържим бездната. Той твърдеше освен това, че няма по-добра отправна точка за мисленето от смяха.
Както е добре известно, изкуственият интелект днес е станал неразделна част от реалността, в която живеем. Той е повече от нов технологичен инструмент, който може да ни помогне да оцелеем. Той е система, която се предполага, че е способна да мисли. Но може ли да се смее? Когато бъде попитана директно, ИИ отговаря: „Ако да правиш шега означава „да създаваш текст, който кара човек да се смее“, тогава да. Ако означава „да имаш чувство за хумор или да разбираш защо нещо е смешно“, отговорът засега е не.“ Как да го разберем – като знак за надежда или по-скоро за безнадеждност?
Борис Буден е писател, културен теоретик и преводач, който живее в Берлин. Роден е в бивша Югославия, учи философия в Загреб и защитава докторска степен по културна теория в Хумболтския университет в Берлин. От началото на 80-те години на миналия век Буден публикува есета и книги по критична и културна теория, психоанализа, политика и съвременно изкуство на хърватски, немски и английски език. Той е постоянен сътрудник в Европейския институт за прогресивни културни политики във Виена и преподава в различни университети в Европа. Последна публикация: Transition to Nowhere: Art in History After 1989, Берлин 2020.
- Снежана Михайлова, „Диагонално мислене“
Възможно ли е да мислим нещо наново и при какви условия? Хана Арендт (Hannah Arendt) задава този въпрос в предговора на „Между минало и бъдеще. Шест упражнения по политическо мислене“, книга, особено подходяща като ориентир за лекция в контекста на понятието за „брифтопия“. Като начало Михайлова ще представи идеята за диагонално мислене, разглеждащо времето като лакуна или отклонение.
Паралелно на това ще се спре на един от любимите й текстове на Пол Валери, „Евпалин или Архитектът“, възникнал като глоса в речник по архитектура. Текстът е между творенето на понятие и театрална пиеса. Сократ и Федър се срещат след смъртта на Сократ или в края на времето на собствения си живот, на който гледат като на река. В потока на водите се отразяват преживяванията им през призмата на вече написаното, през текста „Федър“ на Платон. Мисленето се появява като текст в текста или като изследване на собствената връзка с правенето на смисъл, а Валери превръща преживяването на разбирането в обърнат поток на времето, който можем да изследваме като архитектурно пространство.
В поредното отклонение ще разгледа и съпостави архитектурното пространство на обърнатото време в конкретни примери от японския архитект Тадао Андо, от остров Наошима в японския архипелаг, място, пленило въображението й и за което ще разкаже под формата на брифтопичен пътепис около въпросите за оцеляването и връщането към живот след атомната катастрофа. Наошима, островът, където възкръсват всички възможни сценарии за това как животът продължава след опустошение.
Лекцията се фокусира върху мисленето като творческа практика. В серия от отклонения разглежда възможността за изкуство откъм бъдещето и политическия заряд на едно подобно обръщане.
Практиката на Снежанка Михайлова е основана на пърформанс и писане, както и на дългосрочни артистични изследвания, които подхождат към пърформанса като форма на мислене и изследване. Централно място в работата ѝ заема разбирането, че мисленето не е единствено вътрешно или абстрактно, а се появява чрез релационни, въплътени и акустични преживявания в актове на слушане, изразяване и споделено внимание. В последните си работи Михайлова развива идеята за мислене в съвместна работа – практика на колективна мисъл, която се разгръща чрез съвместно присъствие, изразяване и внимателно слушане.
- Магнус Бартас, „Кула, по-висока от мен самия: брифтопически експеримент в затвор“
Затвора и музеят могат да изглеждат като противоположности. Единият е построен, за да скрие нещо, да ни отдели от това, което не искаме да видим; другият е построен с цел видимост, за да оптимизира визуалното възприятие. Исторически погледнато, тези институции са възникнали по едно и също време, а в тяхната същност има обща черта: принципът на наблюдението. В град Калмар, в южна Швеция, двете сгради са разположени само на 500 метра една от друга, а инсталацията, която Бартас създаде в продължение на шест месеца заедно с шестима затворници, установява връзка между затвореността на затвора и отвореността на музея. Работилниците в затвора включваха презентации на изкуство и дискусии за престъплението и наказанието, и те се вдъхновиха взаимно в изграждането на едно прецизно произведение, което материализира въпроси за властта, наблюдението, контрола, обсесията, архитектурата, насилието и красотата. Цялата ситуация, която възникна, може да бъде описана като „брифтопия“ – ситуация, която според Бехзад Х. Нури може да бъде сравнена с интермецо – внезапна възможност да се наруши един модел и да се създаде нещо коренно различно. „Брифтопията“ се задвижва от утопично желание, но отхвърля безместността, която характеризира утопичното мислене. Работата се превърна във временно убежище от реалността и едновременно с това в нещо много реално – създаване на странна топография, град от кули, по-големи от самите нас.
Магнус Бартас е художник, писател, професор по изящни изкуства и ръководител на изследователската дейност в „Констфак“, като работи предимно с текст, видео и инсталации. Дисертацията му в областта на художествените изследвания, озаглавена „You Told Me – Work stories and video essays“ („Ти ми каза – истории от работата и видеоесета“), беше защитена през 2010 г. в Университета в Гьотеборг. През 2010 г. печели Голямата награда на Международния филмов фестивал в Оберхаузен, а през 2024 г., заедно с Бехзад Х. Нури, печели първа награда на Министерството на културата и науката на Северен Рейн-Вестфалия на същия фестивал. Неговите творби са излагани на Биеналето в Кванджу, в Moderna Museet в Стокхолм и в Göteborgs Konsthall, както и на други места.
- Мария Линд, „Докъде стигаме с магическите моменти?“
Кураторката, писателката и педагожката Мария Линд ще разгледа въпроса „Докъде стигаме с магическите моменти?“ чрез представяне и обсъждане на три проекта, в които е участвала: „Телевизионният трамплин: от детската телевизия към съвременното изкуство и литература“ в Москва, Калмар, Умео, Нортелье и Кируна, „Тихият университет“ на художника Ахмет Огут в Tensta Konsthall в Стокхолм и „Благотворителната храна“ в Кируна.
Мария Линд е кураторка, писателка и педагожка от Стокхолм. В момента е директорка на Музея за съвременно изкуство „Кин“ в Кируна. От 2020 до 2023 г. е била съветничка по култура в Посолството на Швеция в Москва. Тя е била директор на Tensta Konsthall в Стокхолм (2011–2018), артистичен директор на 11-тото биенале в Кванджу, директор на магистърската програма в Центъра за кураторски изследвания към Bard College (2008–2010) и директор на Iaspis в Стокхолм (2005–2007). От 2002 до 2004 г. е директор на Kunstverein München, а през 1998 г. – съкуратор на европейското пътуващо биенале „Манифеста 2“ в Люксембург.
- Едгар Шмиц, „Търгуване в Брифтопия“
Когато тук и сега е толкова белязано от изчерпване и изтриване, че започва да трепери под натиска на прекомерното си бъдеще, то има склонност да сключва нови сделки с миналото и да връща мъртвите в споделените пространства на сега, преди и след. Както повечето практики, ориентирани към бъдещето, некромантията оживява настоящия, миналия и бъдещия свят в променливи модели на обмен.
Това често се представя като апокалиптично, но само по себе си не е толкова извънредно. Повечето цивилизации (отдавна са били принудени да) разменят своето бъдеще с претенциите на мъртвите, техните дарове и изисквания, в непрекъснати преговори, които са културно опосредствани, колективно ритуализирани и индивидуално осъществявани. Да се оформя и посреща бъдещето, без да се преговаря за него с миналото, в повечето случаи би било просто абсурдно.
(Всички култури и цивилизации разполагат с технологии, които позволяват зони на контакт с не-сега и не-тук в много посоки. Историята и разказването на истории са технологии в този смисъл; филмът, любовта и еманципиращата политика са други, които по различни начини обгръщат и трансформират времевите измерения и пространствата на наличните констелации от настояще/минало/бъдеще, докато не предложат нови начини за обитаване на световете.)
Архитектурните проекти, филмите и саундтраците на Едгар Шмиц се занимават с разработването на начини за оттегляне, с разпръснатите материалности на хореографията и с временните форми на (не)живостта. Неговите творби са били представяни в самостоятелни изложби в Netwerk Aalst, Shanghai Himalayas Museum, Cooper Gallery Dundee, FormContent и ICA, Лондон, и са участвали в A.C.A.D.E.M.Y във Van Abbemuseum, No Soul for Sale в Tate Modern и British Art Show 7 в Hayward Gallery, и др. Шмиц е основател на изследователските групи CHOREOGRAPHIC и ANIMATE ASSEMBLY, куратор на изложбената серия Choreographic Devices и ръководител на Art Research Programme в Goldsmiths, University of London.
- Майкъл Дътън, „Моменти на комунизма“
Чрез преместване на аналитичния мащаб от макроисторическите „начини на производство“ към по-детайлния „момент“, тази статия разглежда политическия живот през призмата на енергийните разходи, които излизат извън рамките на изчислителната логика както на капитализма, така и на традиционния марксизъм. Въз основа на признанието на Жорж Батай за енергийните потоци извън работния ден, текстът се отклонява от неговата строга бинарна опозиция „хомогенно/хетерогенно“, за да използва даоистката концепция за чи (жизнената енергия). Това предлага хидродинамична онтология, в която енергията е течна и се очертава от контекста, а не от фиксирани категории.
Тази рамка проследява пренасочването на енергията към специфични за мястото „острови на живия опит“. Статията идентифицира тази промяна чрез три проявления: „машината за справедливост“ на Ото фон Буш като място на колективна изобретателност; страстният колекционер на книги на Валтер Бенямин, чиято уникална обсебеност декомерсиализира обекта; и „Водният фонтан“ на Майкъл Ашър, която оживява общностната традиция чрез ежедневна полезност. Дътън представя тези прояви като специфични „аглутинации“, които нарушават технократичния обрат в съвременното социално мислене, възстановявайки политическото като мимолетна енергия, откриваща се в „дреболиите“ на общностния живот.
Майкъл Дътън е почетен професор по политически науки в „Голдсмитс“, Университет на Лондон, и член на Австралийската академия за социални науки. Като съосновател и съредактор на списанието „Postcolonial Studies“, в своите изследвания той използва китайски архивни материали, за да оспори технократичния обрат в социалната теория. От градския уличен живот до най-новата му работа върху „изкуството на политиката“, „изкуството“ на Дътън проследява афективните потоци през деинтензификацията на пазарното желание до материалните интензитети на ежедневието. В книгата си от 2004 г. „The Book of Politics: China in Theory“ той проследява енергийните потоци от революционния кич до хладилника Coldspot.
