Документален филм, 2025 Времетраене: 50 минути Габровска премиера: 27 ноември, 18:00 ч., Музей на хумора и сатирата Вход свободен
Филм за големия български художник Борис Димовски, в чиито произведения се отразява почти половинвековна противоречива българска история, в която той винаги намира свой неповторим начин да изрази собствената си гражданска и творческа позиция.
В рамките на габровската премиера ще имате възможността да се срещнете с част от екипа на продукцията: сценариста Калин Николов, режисьорката Ралица Димитрова и Пламен Герасимов, оператор.
От създателите на филма:
„Борис Димовски е сред най-популярните български художници у нас от втората половина на ХХ век. Значението на изкуството му го превръща в творец, който е и говорител на обществената съвест, лицето на честността.
Още през 1968 г. една негова рисунка преобръща отношението към културата ни изобщо, показва каква огромна сила може да притежава сатирата.
Това не е просто филм за един художник, въпреки несъмнените качества на Борис Димовски. Неговите творби са болезнено-разкривено, тъжно-реалистично отражение на събитията, които е преживял. Разказваме за човека, преминал достойно през времето, с помощта на произведенията му. Това е опит да възстановим паметта за твореца и личността – както у хората, които са съпреживявали неговите творби още от първата им поява на страниците на книги или вестници, така и у младото поколение, за което този разказ е повод и възможност да видят и разберат това време.
Филмът преплита два визуални и смислови пласта, обединени от фигурата на Борис Димовски – сложните и бурни исторически събития, през които е преминал живота му и които е отразил в своите карикатури; и развитието на културните процеси у нас от втората половина на ХХ век, като творчеството му го свързва с редица от най-вълнуващите моменти.
Филмът се стреми да направи фигурата на Димовски интересна и достъпна и за младото поколение, което почти не познава творчеството и качествата му. Целта е не просто да съхраним във витрина спомена за личността на Борис Димовски, но и да създадем пространство за взаимодействие на творчеството му с настоящето.“
БОРИС ДИМОВСКИ, НЕСЪГЛАСНИЯТ
продуцент: Б ПЛЮС ФИЛМ сценарист: Калин Николов режисьор: Ралица Димитрова оператор: Пламен Герасимов звук: Мариана Вълканова, Георги Цветков
Филмът е създаден с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на СТОЛИЧНА ОБЩИНА
„Настоящата изложба е връщане към два от източниците на моето (бедно, по мое мнение) въображение (но светът е богат и съдържанието му ни дебне отвсякъде).
Първият са видените още в края на 50-те години и все още разглеждани с интерес картинки чрез един вече ретро бакелитен диаскоп от миналия век. Той е запазен у нас в оригиналната си кутия и дори с инструкциите – „Модел Е“, красива рядкост някога, преди телевизията ни. Тези картинки бяха подредени в диапозитивни барабани със седемте чудеса на света, сватбата на английската кралица, папагали, холивудски представления, изкачването на Везувий. Особено последното винаги ми напомняше крайната спирка на трамвай петица (финалът на линията с крайната траверса) и тръгването нагоре по Витоша с очакване да попаднем все някога на страшния кратер.
Вторият момент са графиките ми по филма „Параграф 22″ от 1970 г. по известния роман на Джоузеф Хелър, умело адаптиран към черния хумор на писателя. Жанрът на моята карикатура (едно от нещата, които съм правил в печата – и като самостоятелни графики, и рисунки) е именно основно от типа „черен хумор“: това ме забавлява още повече, че и по принцип нищо не разбирам от изкуство, но в моята област това рядко на някого му е от належаща нужда.
Към всичко това добавям и няколко сатирични комикса, както и две сатирични рисунки от различно време – моят домакин е музей на всички жанрове в смешното и острото, не бих искал да подмина факта…
Има и една дълга рисунка, която бавно нараства от изложба към изложба, може би докато самата тя не стане такава. Темата ѝ е действителността, хората и съдбите – важни за нас откъдето и да са дошли или ще ни дойдат…“
Калин Николов
Калин Николов е роден през 1956 г. в София.
Завършва Художествена гимназия и ВИИИ „Николай Павлович“, специалност „Графика и графични технологии“ при проф. д-р Евтим Томов.
Учи се и работи с художника Борис Димовски.
В момента е уредник в Графичния кабинет на Националната галерия, София.
Има самостоятелни изложби в София, Габрово, Велико Търново, Хамбург, Атина, Будапеща, Скопие, Охрид, Димитровград и други градове.
Бил е художник във вестници като „Вечерни новини“, „Репортер 7″, „La Strаda“ и списанията „ФЕП“, „Тера фантастика“, „Усури“.
Автор на книги, монографии и изследователски студии върху българското и световното изобразително изкуство.
Изследовател на забравени страници от българската културна история – Съюза на южнославянските художници „Лада“ (1904-1906), украинския скулптор Михайло Парашчук и репресирани български художници.
На 21 ноември Музеят на хумора и сатирата се включва в националната инициатива „Ден на четенето“ със свое весело издание – в нашата музейна библиотека!
През целия ден всеки посетител е поканен да спре за малко, да посегне към книга и да сподели радостта от четенето – с текстове, които ни карат да се смеем.
Очаква ви: – Почерпка от златния фонд на хумора – откъси от любими автори, четени от екипа на библиотеката и гостите през деня; – Щипка смях към дневното меню – кът с книги и закачки с афоризми, епиграми и вицове; – Четенето – здравословен десерт за тялото и душата – време за снимка с подбрана книга.
На тръгване споделете впечатленията си на флипчарт таблата в библиотеката, за да оставите най-хубавия знак, че четенето си струва.
Кога: 21 ноември (петък), през целия ден Къде: Библиотеката на Музея на хумора и сатирата, Габрово
Третият национален Ден на четенето – България тази година ще се проведе на 21 ноември.
Инициативата следва немския Ден на четенето и от 2025 година е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. for Real.
Участие може да вземе всеки – училища, детски градини, библиотеки, читалища, семейства, индивидуални читатели, институции, организации и бизнеси.
Всеки може да се включи, като се регистрира за участие и отдели време за свободно четене или пък като организира четения, дискусии и други инициативи.
Основната мотивация на организаторите е да насочат вниманието към преодоляване на функционалната неграмотност — според PISA 2022, 53 % от 15-годишните не разбират какво четат, което се отразява и на развитието на средата, и подкопава демократичните принципи.
Гостуваха ни ученици от шести клас от 11-то СОУ „Райчо Каролев“, Габрово.
Помогнете да възстановим първата сувенирна линия на Дома на хумора и сатирата!
Идеята за създаване на габровските хумористични сувенири възниква със създаването на Дома на хумора и сатирата преди повече от 53 години.
Още през 70-те по дизайн на Борис Димовски се появяват първообразите на любимите на всички чаши – половинки за габровско кафе “едно кафе за двама”, захарница-скъперница, лъжичка с дупка, чаша за кафе със залепена чинийка, чаша за гледане на кафе и др.
През 1980–1981 г. карикатуристът, съвместно с майсторката на художествена керамика Недялка Колчева, доразвива и обогатява първата сувенирна серия – остроумна, хумористична и изцяло в духа на Габрово.
Издирват се следните сувенири от серията (1980–1981 г.)
Керамични изделия:
Чаша с чинийка – комплект
Сервиз чайник, захарничка и чашка половинки
Сервиз за кафе, чай и мляко (чайникът е с 3 чучура – по един за всяка напитка)
Купичка с орнаменти (два варианта)
Ваза цилиндрична с релефна украса котка
Чаша – свещник
Плочка „Габрово 81“ – лице с мустаци и надпис
Плочка „Габрово 81“ – котка с надпис
Плочка „Габрово 81“ – женски профил
Други материали:
Тениска с вратовръзка – дизайнерски модел по рисунка на Димовски
Амбалажна хартия и плат “Made in Gabrovo”
*По-долу в галерията може да видите как изглеждат визуално търсените сувенири.
Как можете да помогнете
Ако пазите някой от тези сувенири:
Донесете го в Музея на хумора и сатирата (ул. „Брянска“ 68, Габрово), за да го заснемем професионално; ще бъде върнат в същия ден или на следващия.
Или изпратете снимка и кратка бележка (кога и откъде е предметът) на press@humorhouse.bg
Можете да получите повече информация на телефон 0884028581
Всеки предмет е част от габровската памет и носи усмивката на своето време.
Защо го правим
Събраните изображения ще бъдат включени в слайдшоу към изложбата. Така заедно ще възстановим първата сувенирна линия на Музея – проект, който през 1980 г. поставя началото на нашата визуална идентичност.
Краен срок: 10 декември 2025 г. Музей на хумора и сатирата, Габрово
Чаша с чинийка – комплектЧаша – свещникКупичка с орнаменти 1Купичка с орнаменти 2Сервиз чайник, захарничка и чашка половинкиСервиз за кафе, чай и мляко – чайникът е с 3 чучураВаза цилиндрична с релефна украса коткаПлочка „Габрово 81“ – котка с надписПлочка Super КотПлочка „Габрово 81“ – котка и мишкаТениска с вратовръзка “Made in Gabrovo”Амбалажна хартия и плат “Made in Gabrovo” 1Амбалажна хартия и плат “Made in Gabrovo” 2
По случай юбилея, Музеят на хумора и сатирата представя избрани негови творби във фоайето пред библиотеката на третия етаж.
Професор Иван Газдов е роден на 2 ноември 1945 година в град Ямбол.
Завършва художествената гимназия в град София през 1964 г. и Националната художествена академия „Николай Павлович” през 1970 г.
От 1973 г. печели конкурс за хоноруван асистент в специалност „Плакат” и е преподавател в най-старото и престижно училище за изобразително изкуство в България.
Кариерата на Иван Газдов е свързана със системен труд в областта на създаването на висококачествени продукти в сферата на изобразителното изкуство и интелигентното преподаване.
От повече от 50 години той е отговорен за развиването на творчески усет и професионални иновации у няколко поколения български художници.
В периода между 1999 – 2003 година Иван Газдов е ректор на Академията.
Създател е на школата „Авторски плакат” в България, както и на собствен патентован стил – „Графикатура”.
Работи в областта на графиката и графичния дизайн, автор е на няколко монографии за плаката и многобройни статии в специализирания печат. Носител е на многобройни награди.
В неговото творчество са „втъкани” много хумор и ирония. Хуморът не е разбираем от всеки, иронията и автоиронията – още по-малко. Но все пак хуморът е надежда. Изкуство, което не ти дава надежда, което не те вдъхновява, е изкуство на безнадеждността.
Връзките на проф. Газдов с Музея на хумора и сатирата започват още от самото му създаване. Той е участник от Първото Международно биенале на хумора и сатирата през 1973 г. в общо 12 издания на конкурса.
През годините неговите дарени на музея творби се превръщат във важна част от колекцията.
При нас са представяни три самостоятелни изложби на проф. Газдов – първата с 50 илюстрации към книгата на Радой Ралин „Смей се палачо (палячо)” през 1982, „Графикатура” през 1995 и „Черни докосвания. Почит за графикатурата” през 2018 г.
*Снимката по-долу е от албума „20 години Графикатура, Иван Газдов; Мистерията Графикатура от Мария Ландова; 101 избрани работи“, който може да разгледате в музейната библиотека
На 27 октомври 2025 г. в библиотеката на Музея на хумора и сатирата се проведе Симпозиум по проекта „Грехът“ – ключово събитие в подготовката на новата постоянна експозиция, която ще възстанови и преосмисли представянето на емблематичната музейна колекция, експонирана в Дома на хумора и сатирата от 1975 до 2022 г.
За проекта
Проектът „Грехът – изследователски и изложбен проект“ е фокусиран върху уникалната музейна колекция от 50 копия на стенописи от 16 църкви и манастири в България.
Целта му е да подкрепи екипа в разработването на разбираем за съвременната аудитория разказ за колекцията – от теренните и архивни проучвания до интерпретативните решения, дизайна и комуникацията с публиките.
Корпусът от образи предлага художествени, етнографски, исторически и морално-философски пластове, поставяйки в диалог сакралното изкуство, сатирата и съвременните интерпретации на моралните теми.
Участници и теми
Симпозиумът събра куратори, изкуствоведи, богослови, психолози, музейни специалисти, художници и преподаватели, които представиха своите аналитични текстове и изследвания и дискутираха.
Срещата премина в дух на задълбочен диалог и споделена ангажираност към темата за колекцията и съвременните подходи към представянето й – разглеждана не само в богословски, но и в културен, социален и естетически контекст.
Фасилитатор на събитието: Маргарита Доровска – ръководител на отдел „Изобразително изкуство и експозиционно-фондова дейност“ в музея и автор на проектната концепция.
Автори на аналитичните текстове:
Проф. д-р Райна Гаврилова – културолог и историк, СУ „Св. Климент Охридски“
Д-р Владимир Димитров – изкуствовед, НБУ
Д-р Слава Янакиева – културолог и теолог, НБУ
Светослав Стоев – психолог и социален анализатор
Чавдар Николов – карикатурист и визуален сатирик
Татяна Цанкова – етнолог и дългогодишен директор на музея
Илина Пенева – куратор и PR, Център „Кристо и Жан-Клод“, Габрово (резултати от теренните проучвания)
Сава Христов – ръководител на проекта, управител на галерия „Видима“, Севлиево
Резултати и следващи стъпки
Събитието постави основите на съдържателния и интерпретативен процес, който ще оформи новата постоянна изложба „Грехът“.
Представените доклади и обсъжданията ще бъдат използвани при:
Финализиране на концепцията за изложбата
Подготовка на съпътстващата монография
Създаване на мобилна изложба
Разработване на проектен уебсайт
Видеодокументацията от симпозиума ще подкрепи работата на кураторския екип в следващите етапи на проекта.
Този проект се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
От 23 октомври Музеят на хумора и сатирата в Габрово представя изложба,
ознаменуваща 100-годишнината от рождението на Борис Димовски (20.10.1925–26.03.2007)
Програмата започна в 17:30 ч. с церемония, на която Министерството на транспорта и съобщенията валидира и пусна в употреба пощенската марка „100 години Борис Димовски“, издадена по проект на доц. д-р Стоян Дечев.
В 18:00 ч. беше открита ретроспективната изложба с куратор Красимир Илиев, с произведения от фондовете на Музея на хумора и сатирата, Националната галерия, Художествена галерия, Русе, колекцията на проф. Иван Еленков, Владимир Илиев, Людмил Веселинов и Петър Тишкин, творби от ДА „Архиви“.
Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се наричаше музеят).
Той е „изографисал“ музейния полубар, десетилетия любима градска забележителност – и е създал рисунките към знаменитите Габровски шеги, отпечатани в невероятните 2 285 976екземпляра (два милиона, двеста осемдесет и пет хиляди, деветстотин седемдесет и шест).
В изложбата преобладават рисунките от последното издание на книгата – от 80-те години, когато дори предметите (часовникът, теслата, ножицата, чашите, яйцето с кранче) оживяват в своята хумористична образност.
Какво ще видите
Избрани карикатури от необятното му творчество (според самия автор – над 5 000), ще бъдат показани в оригинал и под формата на слайдшоу.
Отделна прожекция ще припомни богатия му принос като илюстратор на над 270 книги.
Наред с илюстрации и карикатури, посетителите ще видят и гоблени, изработени от Илонка Димовска по проекти на баща й.
Част от изложбата са мисли на художника и текстове за него от близките му приятели Радой Ралин и Йордан Радичков.
Прожекцията на филм с Борис Димовски и Радой Ралин допълва представата за един от най-изтъкнатите български илюстратори и карикатуристи.
Изложбата е посветена на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град.
Осъществява се с медийната подкрепа на Българско национално радио и Българска телеграфна агенция.
„Творецът е специален кръстник, той трябва да назове неназованото.“
(Борис Димовски, Въпроси в пустиня, 1991, УИ „Св. Климент Охридски”, с. 65)
Борис Димовски започва творческия си път в края на 40-те години като карикатурист във в. „Стършел“ – във време, когато свободата на изразяване е силно ограничена.
След кратък престой в Художествената академия и работа в родния Асеновград, той развива своя стил, съчетаващ хумор и дълбока човешка наблюдателност.
От 1955 г. Димовски работи във в. „Труд“, а по-късно отново в „Стършел“, утвърждавайки се като един от най-разпознаваемите български карикатуристи.
Илюстрациите му към „Габровски шеги“ (1966) и съвместната му книга с Радой Ралин „Люти чушки“ (1968) оставят трайна следа в културната история.
Последната се превръща в символ на гражданска смелост и артистична съпротива срещу цензурата.
В следващите десетилетия Димовски продължава да твори – създава десетки илюстрации, публикува сатирични текстове и реализира самостоятелни изложби.
През 1980-те години получава признание като заслужил художник и почетен гражданин на Габрово.
След промените през 1989 г. остава верен на своето перо – с остро чувство за ирония рисува новите реалности на демократична България.
До края на живота си създава 69 книги с илюстрации, оставяйки след себе си наследство, което продължава да вдъхновява – смях, мъдрост и неподправена човечност.
Снимка с книги от библиотеката на Музея на хумора и сатирата
През последните два месеца екип от Музея на хумора и сатирата проведе и обработи шест интервюта с български хумористи с различно амплоа – карикатуристи, писатели, актьори.
Разговорите са част от ангажиментите на музея като асоцииран партньор в международния проект HUMLIT, стартирал в началото на 2025 година.
На участниците бяха зададени 22 въпроса, подготвени от целия екип на Консултативния комитет на проекта (участници от Полша, Румъния, Естония, Чехия и Испания).
Целта – да се изследва „производството“ на хумор и възприемането му от публиката.
Как започнахте да създавате хумористично съдържание? Има ли теми, които считате за неприемливи в хумора? Какви познания трябва да притежава публиката, за да оцени хумора ви? Каква е ролята на хумора в обществото днес и дали това ще се промени в бъдеще?
Това са някои от въпросите, на които отговаряха част от гласовете на българския хумор – от различни поколения и жанрове – и споделиха своя опит, философия и мисия: Веселин Зидаров (карикатурист и писател), Светлин Стефанов (професионален художник, карикатурист и резбар), Весел Цанков (писател хуморист, редактор в екипа „Хумор и сатира“ по програма „Христо Ботев“ на БНР), Димитър Иванов-Капитана (куклен и стендъп актьор, вентролог), Алла и Чавдар Георгиеви (артисти и карикатуристи на свободна практика, съиздатели на вестник „Прас прес“) и Цветелина Цветкова (писателка на свободна практика и създателка на хумористично съдържание).
По-долу можете да прочетете избрани цитати от техните отговори – искрени, провокативни и вдъхновяващи.
Обработката на интервютата за целите на изследването продължава.
За проекта HUMLIT
Основна цел на HUMLIT е да се разбере как създаването на хумор и хумористичната грамотност могат да се използват за преосмисляне на конфликтите и спорните въпроси в публичната сфера и да донесат полза на европейското общество чрез насърчаване на диалога, а не на конфликта.
Проектът е финансиран от програмата за изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ на Европейския съюз и е подкрепен от програмата „Мария Склодовска-Кюри“. В него участват 25 партньорски академични и неакадемични институции от Белгия, България, Чехия, Естония, Финландия, Гърция, Ирландия, Дания, Косово, Норвегия, Република Северна Македония, Румъния, Словения, Испания и Полша, с координираща институция – Ягелонския университет в Краков.
Очаквайте съвсем скоро повече информация, както за текущите дейности, така и за цялото изследване, на официалния сайт на проекта:
„Аз имам едно предимство спрямо другите карикатуристи, защото се занимавам и с карикатура, и с афоризъм. Карикатурата е в женски род, афоризмът е в мъжки род и аз съм ги бракосъчетал. Имам толкова много афоризми, те са десетки хиляди. От един афоризъм мога да извлека и да направя карикатура, а от карикатурата мога да извлека философското и да направя афоризъм.“
Веселин Зидаров
„Когато вече около три години рисувах карикатура, заедно с още двама колеги, също без самочувствието на професионалисти, се срещнахме в Боженци и отидохме на гости на Тодор Динов, бащата на българската анимация. Споделих му: „Трудно рисувам, правя по 4–5 скици, докато избистря идеята…“ Той отиде до ателието си, защото бяхме на двора, извади един нагънат като ветрило паус и каза: „Аз правя по 17 редакции.“ Така бяха нагънати, защото тогава нямаше фотошоп, нямаше компютри. Така че от него знам – той ме окуражи да не се комплексирам от това, че се налагат толкова много редакции, че това е добър начин да изчистиш всичко и да го направиш съвършено.“
Светлин Стефанов
„Навремето, като отидох в „Средношколско знаме“, Кръстьо Кръстев, бате Къци, даде един много важен съвет: писателското майсторство и всеки творчески труд е като спорт – трябва да се практикува непрекъснато. Трябва да се тренира всеки ден. Има един съвет, който се приписва на различни автори. Не знам кой точно го е дал, но е казано, че ако всеки ден пишеш по една страница, в края на годината ще имаш 365 страници. От тях половината да стават за нещо – това е горе-долу почти един роман или един голям сборник с разкази. Тоест важно е непрекъснато да се пише, всеки ден да се пише. Разбира се, ако човек чака вдъхновението – от опит го казвам – нищо няма да напише. Значи, сяда се всеки ден по едно и също време, за да се създаде динамичен стереотип, навик, и човек започва да пише. Може нищо да няма в главата си, сяда и започва да мисли, започва да пише някакви изречения, зачерква, връща се, поправя и то някак си се завърта колелото и започва да върви.“
Весел Цанков
„Издаването на сатиричен вестник в напрегната политическа обстановка е сериозна мисия. Политическата карикатура помага за изграждането на едно по-активно гражданско общество. Хората трябва да участват в политическия живот и сами да определят бъдещето на живота си. Когато дойдат избори, всички трябва да ходят да гласуват, а не да си седят по домовете или да си копаят градинките. Целта на политическата карикатура е да провокира и да предизвиква реакции. В „Прас Прес” всички отстояваме цивилизационни, прогресивни и демократични принципи, които споделяме с широката публика и в това, разбира се, има някакво мисионерство.“
Алла и Чавдар Георгиеви
„Успявам зад този привидно абсурден хумор и диалект да казвам неща, които искам да кажа, и те звучат по много по-различен начин… Виждала съм реакции: първосигнално е смях на някаква на пръв поглед простотия, на абсурдна шега, дори вулгарна, и в следващия момент идва осъзнаването. Мога да казвам каквото искам зад този абсурден и тежък хумор… Не мисля, че трябва да има теми табу. Зависи как са представени, зависи как са написани. Няма теми табу и в живота ни не трябва да има теми табу.“
Цветелина Цветкова
„Какво да пожелая? На всички да се смеят, защото смехът е здраве. Ако си тъжен, когато се разсмееш, ти минава. Когато си болен, като се засмееш и ти минава малко болката. Ако си изнервен, като се разсмееш и ти минава. Хуморът е супергерой, според мен. Но кои са супергероите? Те успяват да спасят хората от злото, от ежедневието, от реалността… от всякакви неща. Така че да се смеят, да не спират да се смеят, защото смехът ще спаси света, както се казва. Или светът оцелял, защото се е смял. Наистина е така. Човек трябва да има чувство за хумор, трябва да гледа отгоре на нещата. Има и моменти, в които трябва да е сериозен, но ние сме само за средно 70–80 години на този свят, така че по-добре да живеем смеейки се, отколкото да го изживеем с едни намръщени физиономии и да мрънкаме колко е отвратително всичко…“
Снимка: Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Тота Венкова“
Цветелина Цветкова ще представи книгата си за деца „Нищимошката“ в Габрово на 1 октомври 2025 г.
по покана на Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Тота Венкова“ (МБАЛ „Д-р Тота Венкова“).
Събитието ще се състои в Музей „Дом на хумора и сатирата“, от 17.30 ч., в детската зала „Град градина“ .
Изданието е илюстрирано от Свилен Димитров, създател на анимацията на номинирания за “Оскар“ Super Size Me.
Здравето и хуморът за пореден път ще влязат в симбиоза, като освен с книгите на Цветелина Цветкова, присъстващите ще имат възможността и да се запознаят с любопитна информация:
за детското здраве от д-р Светла Пашова и за женското здраве от д-р Валерия Стоянова, посочиха за БТА от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ Габрово.
Събитието е с вход свободен, а всички желаещи да подпомогнат каузата да се създаде детски кът в педиатрията, ще могат да го направят с дарения в поставените на събитието кутии.
Източник на текста: БТА
Цветелина Цветкова е родена във Видин. Пише от дете.
Завършва психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Има дългогодишен опит в киното и телевизията, PR професията и организирането на събития в областта на изкуството и културата, сътрудничи на списание Lifebites.
Първият й хумористичен роман „Лейди Гергана“ (2019), издаден от „Пощенска кутия за приказки“, се превръща в бестселър.
През 2021-ва публикува „Зелената жилетка“ – сборник с 18 разказа.
Детската й книжка „Нищимошката“ излиза през 2024 г.
От 25 септември Музеят на хумора и сатирата представя избрани малки бронзови фигури, мерки за злато и маски, предимно от XVIII и XIX век. Африканските уникати не са просто експонати, а носители на вековна мъдрост, с която Сълза Петканова ни запознава в книгите и изследванията си. Сбирката от ритуални маски и пластики е една от най-ценните инвестиции, които Музеят прави през годините.
Израснала под крилото на писателите Константин и Магда Петканови, Сълза Петканова е полиглот, философ, психолог, специалист по библиотечно дело и африканско изкуство. Тя е първият научен сътрудник в Университетската библиотека на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1965 г. е изпратена като специалист в Гана. По-късно става зам.-директор и впоследствие директор на Библиотеката на Университета на Гана в Акра, където прекарва почти десетилетие. Завръща се в България с богата колекция от произведения на африканското изкуство. Съществена част от нея днес е притежание на Музея на хумора и сатирата. Дълги години Сълза Петканова е председател на асоциацията „Приятели на Африка в България“.
